Кюфтенца от леща
Тези кюфтенца са напълно здравословни, сурови и много наподобяват на вкус на истинските кюфтета (макар, че лично на мен този вкус никак не ми липсва).
5-6 чаши покълнала леща, смляна
1-2 чаши смляно ленено семе
1-2 глави лук, нарязани на ситно
няколко скилидки чесън
1-2 ч.л. кимион, смлян
1 ч.л. черен пипер, смлян
1/4 чаша зехтин
малко вода
пожелание:
1 щипка морска сол
1 лъжица мед
макови семена за поръсване
кълнове от слънчоглед
Слагаме всички съставки в кухненски робот и бъркаме докато сместа се раздроби. Може да смелим всичко поотделно и след това да смесим в купа. При необходимост добавяме вода ако сместа е твърде суха и се рони или ако пък е твърде водна добавяме още брашно от ленено семе. Оформяме кюфтенца, пожелание поръсваме или овалваме в макови семена и нареждаме в тавичка. Сушим във фурната на 40-45 градуса цяла нощ или за 6-8 часа. Страхотни са ако ги ядем докато са още топли, но дори и студени са много вкусни.
6 comments
Мер,
аз сега си покълвам ръж,пшеница,слънчоглед и люцерна,вече няколко дни. Пораснали са кълнчета,но не знам колко да ги държа още на тъмно и до колко могат да пораснат. А в рецептите чета,че се слагат големи количества.Казвам големи,защото аз съм си сложила от всяко по 2-3с.л.в по един буркан и няма да се получат такива количества,може би трябва повече да сложа.
Поздрави!
Ръжта и пшеницата е добре да се консумират още на втория ден, когато кълнчето е съвсем малко. Но ако правим поници от тях (зелени стръкчета) тогава трябва да са на светло, за да могат да натрупат хлорофил най-вече. И слънчогледа е готов за консумация само след 1 нощ накисване (пак освен ако не правим поници). Само люцерната изисква няколко дена до седмица покълване, с цел да образува 2 зелени листенца. Още на третия ден се изкарва на светло.
За количеството зависи напълно от теб – колко си способна да изядеш – добре е винаги да са свежи и пресни. Аз от люцерната си правя доста, защото с 2 салати и свършва. Тя ми е една от любимите кълнове.
Благодаря,Мер! Много полезна информация!;-)))
доста интересна рецепта, 🙂 но при мен всичко доби апокалиптичен привкус!успях да си изгоря блендера (1200 вата) 🙂 лененото семе не можеше да се смели без подходящо количество вода и впоследствие сместа стана водниста каша.получи се 1 кюфте с размери 40х30 см(по тавата)суших кюфтето цяла нощ 😀 на сутринта освен тънката кора отгоре всичко друго плуваше.накрая го пуснах на 150 градуса да се запече,а след това едвам го изтъргах от тавата :))) самото ленено семе при смилането отдели доста силна миризма и неприятен вкус,доминиращ над лука и чесъна(толкова силен и остър вкус ли трябва да има лененото семе при смилане?)оказа се невъзможна консумацията и на другия ден добавих два лимона с кората,1 чушка,зеле,100 грама брашно,зехтин,3 скилидки чесън,много черен пипер и много сол.най-накрая се оформи нещо като яхния,а острата миризма и вкус от лененото семе почти не се усещаха НАЙ-НАКРАЯ!продължавам да се питам защо кутията на пандора се отвори!къде бъркам с това ленено семе(ако изключим факта, че съм лаик на квадрат все още в тази материя :D)
yoda, интересни резултати :). Най-подходящо е лененото семе да се мели в кафемелачка. Тогава само може да се получи брашно от него – или в малките блендерчета на кухненските роботи, които са специално за мелене на семена и подправки. Ако не ти допада вкуса и мириса на лена, замени го с овесени трици. Дори мисля, че следващия път, ако има такъв, това трябва да направиш. Би трябвало да стане гъста смес, с която лесно се оформят отделни кюфтета.
благодаря ти Мер! 🙂
Leave a Comment