Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Суров хумус

2 тиквички, обелени и нарязани
¾ чаена чаша суров тахан
½ чаена чаша пресен лимонов сок
¼ чаена чаша зехтин

4 скилидки чесън
2 ½ чаени лъжички сол (морска)
½ супена лъжица кимион, смлян

Сложете всички съставки в блендер и бъркайте докато се получи гъста и гладка смес. Сервирайте с нарязани на пръчици сурови тиквички, моркови, червени чушки или с парченца броколи. Мноооого вкусно!

19 comments

1 katerina { 10.31.08 at 19:29 }

tova e moiata liubima recepta za hummus i ya pravia vsiaka sedmitsa ot godini. za raznoobrazie dobaviam i drugi producti, kato naprimer nakalcani maslini, ili smliani lista ot koriandar. moje sashto pecheni cherveni chushki, vapreki che na sa surovi, pribaviat neveroiatren vkus (moje da izpolzvate savsem malko, za vkus i cviat prosto). a se ga za tahana: poniakoga izpolzvam kupeshki surov tahan (ako moje da go namerite chudesno), no obiknovenno si pravia sama v kashti. smeliat se susamovite semena vav kafemelachka to poluchavane na tvarda konsistencia ili kato zalepne smesta po stenite. izsipvate v kupichka i dobaviate malko zextin. taka moje da se sahraniava v hladilnika (vav zatvoren sad) dosta vreme, no ne znam kolko tochno zashtoto v nas se iziajda barzo. dobaviam go kam vsihcko, dressingi, blendirani supi, deserti (halvi)

2 Атанасия { 02.05.09 at 15:12 }

Здрасти Мер. Да питам- какъв е вкусът на сурова тиквичка, суров картоф и други зеленчуци, които сме свикнали да ядем термично обработени?!

3 Radula { 02.05.09 at 20:47 }

Здравей, Анастрасия! Въпросът ти е отправен към Мер, но ще ти споделя и моя опит. Суров картоф не съм опитвала, но суровата тиквичка е супер!! Яла съм я в салати и е наистина божествено вкусно. А хумус обожавам и скоро ще пробвам таз така хубава рецепта! Поздрави на всички!!

4 Атанасия { 02.05.09 at 22:36 }

Radula, името ми е Атанасия. Малко е странно знам, но за по-лесно може да ми казваш Ати.

5 Radula { 02.05.09 at 23:01 }

Извинявай! Грешката е по невнимание, не защото името е сложно. Без да искам в бързината съм добавила едно излишно „р“.

6 Атанасия { 02.06.09 at 0:26 }

Сега съм се зарибила със соса, който слагат на дюнерите/чесновия сос/, а е много вреден за мен, защото се прави от майонеза и сусамов тахан, лимонов сок, зехтин. Кажете ми как да заместя майонезата,така че да не е много калоричен соса, защото го обожавам. Мер, сигурно знаеш дюнерите на Аладин-а на четвъртък пазара. Сигурна съм,че поне веднъж си ги опитвала. Имам и още един въпрос- вие вече сте променили начина си на хранене, но в началото как преодоляхте желанието си за любимите храни? Всеки си има любими вредни храни. Аз например като си кажа например, че трябва да спра да ям сладко и започвам да ям повече, като си кажа, че съм на диета и ми се дояждат неща, които не съм се и сещала. Някакъв ужас.

7 mer { 02.06.09 at 0:41 }

Сурова тиквичка доста често си хапвам, когато им дойде сезона. Много ми харесва да я нарежа на пръчици, с които да топя в различни дресинги, хумуси и сосове (но предпочитам съвсем мъничките, които леко хрупкат). Може да се ползва също както краставичките. Повечето хора си мислят, че въобще не бива и не може да се яде сурова, но не е така – много е полезна даже и вкусна. И дори е вредна, когато е овъргаляна в бяло брашно и изпържена (както се прави в повечето случаи). Суров картоф никога не съм яла, знам, че може по малко да се ядат сурови пресни млади картофи, но не и от старите. Само съм пила сок от картофи и няма някакъв определен вкус – нито е приятен, нито неприятен – по-скоро е безвкусен. От време на време ми се ядат картофи и си правя приготвени на пара, овкусени с най-различни дресинги и сосове и кълнове и т.н.

8 mer { 02.06.09 at 1:25 }

Ати, не знам дали ще мога да ти помогна с рецепта за този сос, защото никога не съм го опитвала. Още преди доста години, когато дюнерите станаха хит, реших, че не са полезни и не си купувах, без да си го налагам насила. Само 2 пъти съм си взимала през живота си от тези, които са в ляво на Халите до стълбичките (защото бях чувала, че са най-качествени), но си ги поръчвах без сосове и без картофи (това беше преди, когато още ядох месо). Така и не съм опитвала този сос, но и не ми се иска, специално за чесновия сос знам, че е много вреден.
Но може да пробваш следната рецепта:

200 грама кашу, накиснато във вода
сока от 2 лимона
1 лъжица сусамов тахан
няколко скилидки чесън
щипка черен пипер
щипка морска сол ако ти е безсолно
1 лъжица зехтин
подправки по твой вкус – копър, риган…
и малко вода

Всичко се пасира добре с кухненски робот или пасатор и постепенно се добавя толкова вода, колкото да стане с консистенцията на сос. Надявам се да се доближи до вкус, но ми се струва, че даже ще е много по-вкусно.

Наистина всеки си има любими вредни храни. Повечето са ни любими, защото тялото ни твърде дълго е свиквало с определен вкус. Тайната е в намирането на по-здравословни заместители и намаляването на количествата, но постепенно. Например ако обичаме сладко, да хапваме повече фурми или суровоядни десерти, или поне да си купуваме от по-качествени марки. Важно е да се гледат етикетите и да се избира по-малкото зло. Недей да ги отказваш от раз. По-скоро намали постепенно количествата и честотата на консумация. Например ако всеки ден изяждаш по 1 шоколад, реши се да го намалиш до 1/2 на ден, а след това 1/2 през ден и т.н. На мен вече жаждата ми за сладко се утолява като си хапна няколко натурални фурми или 2 лъжици мед. Желателно е прехода да е постепенен без насилие, ако мисълта ти е отправена към консумиране на по-здравословни храни, то постепенно ще се случи. Друг трик е да не се запасяваме вкъщи с вафли, бонбони, пасти и т.н. Защото обикновено като ги има и повече ни изкушават. Наистина е трудно, но не и невъзможно, всичко май зависи от мотивацията. Моята мотивация донякъде беше акнето и нищо не можеше да ме спре. За 2-3 месеца съвсем изчезна пристрастеността ми към сиренето и млякото – всеки ден ги консумирах по много и първоначално бях ужасена от мисълта да ги откажа. Но сега се радвам, че съм го направила и вече открих много по-любими варианти.
Но това е за мен – всеки човек е уникална индивидуалност, който сам открива това, което е добре за него.

9 Атанасия { 02.06.09 at 11:36 }

Мер от къде може да си купя непържено кашу?

10 mer { 02.06.09 at 12:08 }

Сурово кашу продават на Четвъртък пазара на сергиите за ядки – просто кажи на продавачите, че ти трябва сурово кашу, ако не успееш да го забележиш – там има и много други ядки в суров вид. Също има и в големите вериги магазини на здравословните и диетични щандове в пакети, на които е отбелязано „сурово кашу“ – Сани, Била, Мега марина, Лекси…

11 benato { 02.11.09 at 21:57 }

Здравейте,в Англия продават хумос,но от соя.Просто невероятно! Ние сме си правили,става добре.
Сварявате соя,предварително накисната,изцеждате,добавяте зехтин,чесън и лимонов сок.По желание,черен пипер и маслина. Разбива се гладко и да ви е сладко 🙂

12 Radula { 02.11.09 at 22:25 }

Да, и тук продава, но не соев, а стандартния- нахутен. Което ме навежда на мисълта, дали ако само се остави нахутът (или соята) да омекне във вода за няколко нощи, може да се направи и с нахутени зърна. Много са твърди обаче… Трябва да пробваме, хехе! И аз съм голям фен на хумуса (хумоса)! Между другото пробвах тази рецепта, но май сложих повече тахан от необходимото и нагарчаше, иначе – супер! 🙂

13 Кети { 02.16.09 at 16:37 }

Здравейте!
Много, много благодаря за това прекрасно местенце в нет-а. Страшно вдъхновяващо, подредено и чисто! Намерих отговори на много въпроси при вас и наистина благодаря. Аз също поех своя път към трансформацията на храненето и вие сте отговор на търсенията ми. Що се отнася до нахута – като се накисне омеква много – яла съм го спокойно суров и е страшно вкусен и свеж.

14 mer { 02.17.09 at 2:31 }

Добре дошла, Кети! Благодаря за хубавите думи и се радвам, че откриваш полза в сайта. Успех по пътя ти към по-добро здраве :).

15 Hrisy { 07.12.09 at 17:11 }

Мер,прочетох твоя коментар за мотивацията и млечните продукти- същото е и при мен. Проблемът с акнето ме накара да се замисля за храненето си, а чак наскоро осъзнах, че млякото не е за мен. А го консумирах в огромни количества- сирене и кисело мляко ми бяха любимите. За съжаление, още имам този проблем..ще видим, може би трябва порече време и постоянство..
С удоволствие чета всичко тук:)

16 hottea { 11.22.09 at 19:15 }

zdraveyte, iskam da popitam ako se polzva kitayski chesan, vajat li sashtite kolichestva, zashtoto mi se struva che ima mnogo po-silen vkus?
izvinyavam se, che pisha na latinica, no nyamam kirilica.
strahoten sayt. pozdravleniya.

17 Биляна { 01.09.10 at 19:04 }

Здравейте, търся си рецепти за хумус и попаднах тук (но не за пръв път съм в сайта 😉 любим ми е) та аз мисля със суров нахут да си го направя, от снощи стои във вода, така че вече е много вкусен и съм сигурна, че ще се смели, а дори и да останат парченца – те са къто кълновете на слънчогледа, хрупкави и свежи!
Поздрави 🙂

18 Сава { 07.02.10 at 0:09 }

Веднъж забравих нахута накиснат 2 дни и за моя изненада беше омекнал точно колкото сварен. Също така ме изненада колко много вода беше погълнал – някъде около 1,5 пъти теглото си. Вкусът му наподобяваше леко на сурови фъстъци, което е нормално – все пак са от едно семейство (бобови). Хумусът (по стандартната рецепта) стана много приятен. Следващият път го киснах 3 дни (нахут:вода 1:2 тегловни части), като му сменях водата всеки път, когато избиваше пяна – първия ден 2 пъти, следващите по веднъж – и стана още по-добър. Явно престоят във вода му се отразява благотворно, някой път Бих пробвал да го накисна и за цяла седмица.

19 Ивайло { 10.20.10 at 1:31 }

Тъкмо тейстирах свободното си съчинение на тема хумос от суров нахут. Мда, нездравословно време за дегустация, ама нейсе – не се сдържах. Не, че не изгря Райчо, щом отворих йената и вкусих (тъй де, все едно съм ял по светло). С две думи: одобрявам. И ще повтарям.
Да поясня: не съм покълвал нахута; само го киснах. Около 30 часа под вода се събраха, но по междинните проверки ми се стори, че една нощ му е достатъчна (стига да не е безсънна).

Leave a Comment