Богородичните пости
Днес започнаха Богородичните пости, които продължават до 15 август и реших да ги отразя по някакъв начин. От дълго време се каня да направя нещо с цел разтоварване, детоксикация или просто малко почивка за храносмилателната система. Първо си мислех за гладуване, за пост на сокове, пост на диня…. но мисълта за огромното изобилие от плодове и зеленчуци на пазара и в градината, щеше да ме изкушава всеки ден. Взех си студен душ и докато се обливах с водата решението дойде – да се храня просто и леко и това което да влиза в менюто ми да бъде следното:
* всеки ден различна „моно диета“ – днес праскови, утре домати, други ден диня, пъпеш и т.н.
* зелени сокове – от разнообразни зелени листа от градината, с много магданоз или целина и лимонов сок
* лъжица ленено масло на ден – приятели ми подариха 1 бутилчица страхотно ленено масло и мисля да го добавя към този режим, Омега мастни киселините ще ми се отразят много добре
Тези две седмици ме очаква много работа и творчество, а леката храна (или липсата на храна) винаги ме зарежда с енергия и креативност. Ти ще се присъединиш ли?!
11 comments
Прекрасна идея!!Включвам се веднага;))
Ентусиазирах се и аз. Ще опитам и се надявам да издържа…
О-о-о и аз ще се включа! Няма да пропусна … 🙂
Какво общо има диетата ви с постите? Правете си диета когато пожелаете, постите са нещо друго – свързано е с духовната старана на човека, не със стомаха му.
Добре е да правите тази разлика …
Мария, понеже съм почти изцяло на сурова растителна храна, стандартните пости няма как да приложа, тоест няма да има разлика ако се въздържам от животински храни. В случая за мен това не е диета, а пост, защото избирам да се откажа от голяма част от стандартния си начин на хранене – веднъж един служител в църквата ми каза – аз освен от животински продукти, не ям и фъстъци по време на пост, защото много ги обичам, а е добре, човек да се откаже от това, което му носи най-много наслада.
Моят възглед за постите е малко различен от общо приетия, както и за църквата и религията… моята църква е природата, религията ми е вътре в мен, в сърцето ми.
Мер, чудесно, значи си в постоянен телесен пост. Остава ти да изпълниш по трудният – духовният. Чакай да видим от какво да те лишим – кино, сериали, разни там суети, vbox7-ове, весели сбирки дето става размяна на клюки… Може и някое празно (по неволя) коремче да заситиш, пък ако кажеш и молитва към монотеистичният Бог ще се получи той, постът, иначе ще си остане само телесна аскеза, санйаса. (Много критикарско се получи май, а? заради гордостта ще да е )
🙂
и аз съм с вас…чуствам се прекрасно:)
„…моята църква е природата, религията ми е вътре в мен, в сърцето ми.“
Mоята църква е природата, религията ми е вътре в мен, в сърцето ми!
Maria,Prestanete da sidite horata i da si nalagate mnenieto. Tova e edno golyamo nachalo da svirjesh ednoto s drugoto .Podkrepyam „моята църква е природата, религията ми е вътре в мен, в сърцето ми.“
Leave a Comment