Ползата от повдигнати лехи
* редуцира се сбиването на пръстта. Земята е важно да остане рехава, защото корените и обитателите на почвата се нуждаят от въздух и лесна „проходимост“. В градина, в която лехите не са ясно очертани е много трудно да ограничим стъпкването на почвата.
* веднъж създадени, същите лехи се използват всяка година и няма нужда земята да се обръща или оре.
* когато има излишък на вода или твърде много дъждове този тип лехи по-лесно се дренират и така корените и обитателите на почвата дишат добре.
* при създаването им може да направим няколко подхранващи слоя, например най-отдолу може да разстелем слой кухненски отпадъци, малко картон или хартия, над тях окосена зелена трева и чак тогава насипваме и почва. Така тези два слоя с времето бавно ще се разградят и ще послужат като тор на младите растения, освен това ще привлекат и червеи и много други обитатели на почвата, с което увеличаваме видовото разнообразие.
* това е единствения начин да отглеждаме зеленчуци, когато градината ни „страда“ от липса на добра почва, или почвения слой е изтънял или е пълна с камъни, или почвата е тежка глинеста и много сбита.
* веднъж създадени се използват дълго време, като единствено се мулчират от време на време. Така почвата става все по-добра и обогатена, придобива характеристиките на горска почва – лека, рехава, черна (хумуса се увеличава), с приятен мирис, богата, пълна с витамини и микроелементи, бъкаща от обитатели (видими и невидими), разнообразието се увеличава с всяка изминала година.
* по-лесно се работи с повдигнати лехи, именно защото са повдигнати, тоест по-близо са до нас и са особено подходящи за хора с проблеми в кръста и ставите.
* създават уют и красота в градината – могат да бъдат направени с различни форми, обградени с камъни или дървени летви или трупи, пътеките могат да се мулчират с дребна дървесина или ситни камъчета, като така в мокро време не затъваме до глезени в кал и всичко е лесно достъпно.
* понеже с времето съдържанието на хумуса се увеличава, почвата успява да задържи точно толкова вода, колкото да се поддържа една постоянна лека влажност.
* образуването на хумус става в горните няколко сантиметра от почвата и когато орем и обръщаме земята, този така богат на минерали и микроорганизми слой, необходим най-вече на най-младите и подрастващи растения, потъва на 20-40 см, а на повърхността излиза по-бедна почва; така нуждата от торене на младите растения се увеличава.
* почвата придобива структура, лесна за работа дори само с ръце.
* поради мулчирането влажността на земята се запазва дълго време, защото дебелия слой мулч, предотвратява изпаряването на вода, освен това органичния мулч обогатява почвата, след време самия той се превръща в почва, като това спомага за нейното изграждане, задържа топлина в студено време и в същото време в жегите задържа хладина.
* ако теренът ни е с лек наклон, повдигнатите лехи могат да се изграждат напречно на наклона и така по време на дъждове водата няма да се стича бързо по наклона, а ще се застои по-дълго време на нашия терен и така ще се просмуче в земята на по-голяма дълбочина, което пък увеличава подземното водно легло.
21 comments
Прекрасна статия, Мер! Снимките откъде са?
Тези специално са от Португалия, бях там за няколко месеца и творихме доста :).
жестоко 😀
Здравей mer,
Казвам се Иван и преди 10-ина дни разбрах за сайта.
Много ми хареса.
Искам да попитам нещо, което не ми е ясно от горната статия :
Какво е мулчване и как се прави?
Мулчирането е покриване на земята с органичен или неорганичен материал. Органичния мулч е винаги за предпочитане, но зависи от целите – това може да бъде слама, сено, окосена трева, откъснати плевели, паднали листа, дървесни стърготини, картон. Идеята е да се покрие земята (под основните растения, които отглеждаме за храна), за да се предпазва от външните климатични условия – вятър, силен пек или дъжд – всичко достига до земята, но много по-омекотено. Освен това изсушаването на пръстта се забавя и влагата се задържа по-дълго време, предпазва от израстването на плевели… Но за това ще пиша по-подробно в следващите седмици.
Благодаря за отговора.
Иван
Нямам търпение да прочета и следващата статия! Нека този коментар ти подейства като стимул да я напишеш по-бързо 🙂
Въпрос: Колко дебел трябва да е мулчът?
Пишеш много хубаво и информативно, дори и за хора, които нямат „зелени палци“ 🙂
А, чати пати, ти да ни си почнала да земеделстваш? Аз се боря с един декар земя и се уча още , та затова все чета. Аз съм на Филипчето майката.
Нека и аз се включа с едно въпросче! Да приемем, че сме мулчирали терена,и ако следващата година не се оре мястото – с дърветата е ясно, но за едногодишните растения как се постъпва, нали все пак трябва да се зарови семката?
chatpatka, най-добре мулча да е с около 10-15 см дебелина.
Привет, Искра. Когато се създадат постоянни (повдигнати) лехи те си остават за дълго време и се ползват всяка година. В тях се садят малки растения, тоест първо отглеждаме разсади от семка и след това ги разсаждаме в лехите. Разсадите отглеждаме в отделна малка леха или в кофички (така е най-добре, защото растежа не се спира или другия вариант е в ролки от тоалетна хартия, но затова ще пиша по-подробно). Когато се присадят в мулчираните лехи, мулча остава под тях и не им пречи, а по-скоро помага (задържа топлина, опора е на малкото растение, задържа влага….). Лехите няма нужда да се обръщат, защото в тях не стъпваме, мулчира се и така пръстта не се сбива и остава рохкава, като с годините става все по-качествена и богата.
mer,а ти как се озова в Португалия?
Учих се на пермакултура и практикувах :).
Някой има ли опит в компостирането на отпадъци?Прочетох за проф.Мария Златева,която е голям експерт със световно признание по въпроса.Аз бих искал да си направя компостер,но не зная как!Ако някой знае,помагайте,моля!
Здравей Мер,
и тази статия, както и всички останали е супер. Откакто я прочетох за първи път преди няколко месеца и съответно коментарите след нея, събирам ролки от тоалетна хартия за разсад и чакам обещаната статия с нетърпение 🙂
Слънчеви поздрави от Асеновград!
а всеки ден ли трябва да се поливат
Повдигнатите лехи са подходящи за райони със много влага и високи нива на подпочвените води, например до реки. Поливането в сухите сезони най-добре става с капково напояване.
Смея да оспоря, че най-доброто поливане е капковото. Тази година приложих микро дъждуване и смятам, че неговите предимства са много по-големи.
Скоро ще кача в сайта ми моите високи лехи – как ги правя, как ги използвам и за историята на високите лехи в шопско. Вероятно и по други места в България. Както се казва – всичко ново е добре забравено старо. 😉
Както и нещата, свързани с микро дъждуването – как съм го направил, как съм го използвал, на какви зеленчуци. И какви резултати съм получил.
Вискяр Градинаров, бихте ли ми обяснили когато е сухо лятото без капчица дъжд и температурите изгарят растенията, как това дъждуване би се отразило на тях, ако не са на сянка? Дали не би ги изгорило? Или веднага да се изпари водата още при допира с растението, и почваа, като същевременно го изгори?
Понеже аз съм с градина точно в такъв район, по принцип не вали и лятото е супер сухо и мъчително. Освен да полея сутрин или вечер, или с капковото, което е много добърн начин и за пестене на вода, не ми се струва, че това микро дъждуване може да е основният източник на вода, особено ако се прилага само мого рано сутрин или вечер много късно.
Чакала съм да стане след 8, 9 часа вечерта, за да може почвата леко да изстине от слънцето което я е напекло, за да не ми изпари водата и за да мое растенията нещо да поемат.
Моята почва е и леко глинеста, много хубав чернозем, но при сухо време си става като бетон.
Как така като се засади разсада мълча остава отдолу. Или растенията се засипват с пръст и отново се мулчират от горе
И какво бихте препоръчали за места, където няма толкова високи подпочвени води
Здравейте, страхотен сайт и статии, и аз търся материал за компостираща машина. В отговор на Николай. Виждам, че има в нета различни схеми, но интересното е, че намерих подробно упътване в сайта на РБ. http://www.moew.government.bg/files/file/Waste/Biowaste/Home_composting_manual_BG.pdf
Leave a Comment