Медитация върху процеса хранене
//Това е коментар на Безименна и понеже ми се иска да се забележи от всеки, затова го публикувам и тук. А всъщност автор на материала е Никола Константинов Петров „Самовнушението в древността и днес“//
„Храненето като биологична функция е толкова древно, колкото и самият живот. Независимо от тази огромна опитност ние като че ли не умеем да се “храним правилно”. Случва се по-време на обяд или вечеря да четем вестник, да водим ангажиращи вниманието ни разговори, да гледаме телевизия, да се храним „на крак” и дори да вършим някаква друга дейност. По този начин доброволно разбалансирваме психичния процес, свързан с физиологичната функция хранене, с което нанасяме на организма си вреди, които рано или късно могат да се проявят като стомашно-чревни нарушения, нервни разстройства и други, пряко или косвено свързани с нервната дейност или храносмилателните органи болестни състояния.
Необходимо е да се знае, че физиологичният процес хранене е пряко свързан с дейността на нервната система. Ангажирането на съзнанието с друга усилена дейност, както и отрицателните емоции довеждат до смущения в кръвообращението в коремната област. Освен това се получава и верига от разнообразни, свързани помежду си промени в дейността на жлезите с вътрешна секреция – ензимната верига.
Човек не трябва да се храни във възбудено състояние. Необходимо е храната да се поема бавно със съзнателна концентрация върху усещанията на езика и небцето. Съзнанието трябва непрекъснато да следи какво става в устата. Ангажирането му със следи от минала психична дейност нарушава процеса на правилно хранене.
Медитативното хранене е средство за борба със затлъстяването. Апетитът представлява обратна рецепторна биологична връзка, с помощта на която се управляват процеса на приемане и обработване на хранителните вещества. При един напълно оптимизиран организъм приемането на храна се определя от нуждите на организма. От тази гледна точка лакомството или липсата на апетит трябва да се разглеждат като нарушения на регулаторните функции на вегетативната нервна система. За подобни нарушения способствуват гладуването (дори когато се провежда за отслабване), консумацията на алкохол, невротичните състояния, силните емоции и др.
Известно е, че състоянието на наситеност при храненето се управлява не само от поетото количество храна, но и от протичащите в нервната система процеси. По време на хранене рецепторите в езика и небцето изпращат до нервната система специфични импулси, носещи информация за характера на поеманата храна. В съответствие с това се управлява отделянето на слюнка и на специфични за различните храни ензими. Ангажирането на съзнанието с друга психична дейност възпрепятствува управлението на хранителния процес. Не е случаен фактът, че при силно изразени емоционални състояния организмът може да откаже приемането на всякаква храна. По време на храненето е необходимо езикът да бъде в допир продължително време със сдъвканата храна. По този начин се удължава времето за подаване на информация към нервната система относно характера на внасяните продукти, което значително облекчава регулаторните й функции. Неосъзнатото бързане при хранене, е по всяка вероятност наследство от животинския период на съществуване.
Храненето е изключително сложен нервно-рефлекторен процес. Правилното хранене се определя не само от вида и количеството на храната, но и от умението ни да се храним. Правилното хранене съдържа елементи от изкуството. Омекотяването на психичния фон с определени жестове, елегантност на позата – и особен начин на подреждане на приборите е пряко свързано с естетичното възпитание на личността. Храненето трябва да се извършва в приятна и спокойна обстановка. Приборите за хранене трябва така да са подредени, че да позволяват удобно използуване. Добре е, ако подреждането им създава усещане за балансираност. Добрата домакиня с нейното умение да създава приятна обстановка твърде много допринася за правилното протичане на процеса на храненето в семейството. Желателно е вечер, ако това е възможно, цялото семейство да се храни едновременно. Фразите „Приятен апетит”, „Да ви е сладко” и т. н. внасят атмосфера на спокойствие и приятност. По време на хранене всеки трябва да изостави проблемите си.
Със съзнателен самоконтрол върху процеса на хранене е възможно да се повиши психичната устойчивост на личността.“
3 comments
Информацията е от първото издание на книгата на Никола Константинов Петров „Самовнушението в древността и днес“
Благодаря – не знаех от къде е материала, беше в един от коментарите – добавям източника 🙂
Сега на всички ще стане ясно защо не трябва да се яде пред телевизора, особено по време на новините с негативен характер.
Leave a Comment