Какво е Бог

Какво е Бог? Къде живее Бог? Как изглежда? Ще го видим ли някога?

Това са все въпроси, които си задаваме още от най-ранна възраст, а възрастните обикновено вместо да ни отговарят, ни затрупват с ритуали и тежки трапези-жертвоприношения в името му. Покриват сетивата ни плътно, със страх от въмездие свисше. Забраняват ни да имаме друг Бог освен него! В един момент порастваме, ставаме независими и тесните коловози на религията или дерайлират влака, пропадащ в бездната на атеизма или стесняваме още повече коловозите и лишаваме душите си от спирки, в които да поспрем с тази лудост.
Религията упорито иска от нас да палим свещи в храма, да колим прасе на Коледа и агне на Великден. Иска нашите души под наем в този живот, за да ни ги върне обратно в отвъдното.
Убеждава ни, че сме родени грешни и трябва да страдаме всеки един миг на Земята!
„Целта на всяко национално движение е само да търси своя Бог, който да бъде негов собствен Бог и вярата в него да е единствена истинска вяра“, пише Ф. М. Достоевски в „Бесове“. Цитатът е използван от Мализ Рутвен в неговата книга „Фундаментализма“

В книгата си Рутвен разглежда най-опасните национални движения, които прерастват в глобални. На челно място авторът класира протестантството, като форма на фундаментализъм. Той описва това разклонение на християнството с опасното вярване, че Исус ще се яви отново на Земята и ще я изчисти, както от греховете, които сме натрупали, така и от боклуците и мръсотията, с които сме покрили цялата планета. Това вярване развързва ръцете на протестантите да бъдат консуматори в крайна форма. Да не мислят за природата, а да я експлоатират до краен предел. Консуматорският модел се разпространи като вирус из цялата планета в последните 30 години и заплашва всички ни с катастрофални климатични последици. Този модел приспа телата, а душите окова. Земята се третира като източник на суровини и депа за отпадъци. За щастие не всички хора споделят тези модели. Мнозина вече се опитват да живеят природосъобразно и да намалят своя негативен отпечатък върху планетата. Науката е единодушна, че хората са обречени, ако продължаваме да я експлоатираме в подобни мащаби. Въпреки всички промени, ние продължаваме да парцелираме Земята просто на въглероден диоксид и кислород. Стремим се да премахнем въглеродния диоксид, без да осъзнаваме, че трябва първо да оправим настройката си към планетата. Още древните гърци са наричали планетата ни Гея. Тя е била божество, надарено със съзнание и разум. Днес учените си блъскат главата над планетарната хомеостаза (способността на един организъм да се адаптира в променящата се среда). По-смелите учени твърдо заявяват, че подобен баланс е немислим без разумен подход и отново връщат на планетата ни правото й да е жива и разумна. Хората започват да се настройват към тази планетарна хомеостаза и заменят религиозността си с духовност. Започват да търсят все по-често връзка с природата. Слагат край на фалшивия градски стандарт и заживяват близо до нея. Използват гората за храм, а градините си за олтар. Исус казва: „Ще ме намерите под дърво и под камък“ и „кой си мислите, че съм аз?“. Не е ли това достатъчно, за да приемем, че планетата е Исус, че планетата Земя е нашия Бог. Исус казва на учениците си по време на тайната вечеря: „Пийте от кръвта ми, яжте от плътта ми“. Нима гроздето не е поено от реките? Нима насъщния не идва от полята? Всичко това е един организъм и ние сме неразделна част от него. „Бог е в нас и ние сме във него“. Бог не е някакво имагинерно създание, което гледа отгоре дали грешим. Бог е нашата планета. Бог е нашият партньор, в пътуването ни около Слънцето и галактиката. Бог еволюира заедно с нас. Той е едновременно съвършен и не. Той ни е създал, за да опознае самия себе си. Приемайки, че Бог е нашата планета, дали бихме правили жертвоприношения на Коледа и Великден? Дали бихме затрупвали близките си с подаръци, които съдържат редки земни елементи, изтръгнати от недрата на Бог. Най-вероятно не. Ако приемем Земята като Бог, на Великден ще засаждаме дървета, а на Коледа ще колим егото си. Нашата планета е търпелив родител. Както всяко дете което чупи своите играчки докато расте, така и нашата цивилизация чупи, гори, дупчи, взривява, задушава, осквернява плътта на своя родител и творец. Въпреки това тя (Гея) търпеливо ни изчаква да порастем, за да излезем един ден от вкъщи и да потърсим нов дом в далечния космос. Тук би звучала актуално и теорията за Панспермията, която гласи, че животът е пренесен на Земята чрез астероиди. Защо Земята да не ни подготвя да засеем семето й на други планети чрез космически кораби ? Защо да не сме създадени, за да оплодим космоса ? Да венчаем прекрасната Гея за принца от далечния космос, обикалящ около чуждо Слънце. Тогава, когато ние сме способни да живеем в хармония с Гея и да я уважаваме, тогава ще придобием познанията да достигнем звездите и нови божества. Не се чувствайте изоставени от Бог, защото ние сме част от него. Бог е нашата планета. Тя ни обича, да я обичаме и ние!