„Рикота“ с 3 вида подправки
Това не е истинската рикота (вид меко сирене или по скоро извара – по италиански), но много прилича на нея. Ето необходимите продукти:
1 и 1/2 чаша кашу, предварително накиснато за няколко часа (между 2-4) във вода
1/3 чаша сусамово олио, или каквото друго имате под ръка (тиквено, конопено, зехтин…)
1 връзка зелени подправки – ако нямате свежи може и сушени
(магданоз, копър, босилек в случая)
1 скилидка чесън
сока от 1-2 лимона
щипка морска сол, ако все още сте зависими от солта
малко вода при необходимост
В кухненски робот или блендер разбиваме всички съставки, докато се получи кремообразна смес. Може да има нужда от добавянето на малко вода, колкото да помогне образуването на по- фина консистенция. Съхраняваме в бурканче до 2-3 дена в хладилник.
С това невероятно сирене може да си намажем филийка от любимия ни хляб, може да добавим към салатите или да използваме като дип – нарязваме зеленчуци на пръчици или накъсваме на малки парченца и топим в сиренето (чудесно става с броколи, карфиол, морков, тиквичка, чушка, краставичка …). Само внимавайте да не преядете с него, че лесно се увлича човек.
На снимката долу е филийка ленен хляб, намазана с рикота и резени био домат.
5 comments
Днес най-сетне се наканих и си сътворих това „сирене“. Стана вкусно, макар че в/у чесън сложих пресен зелен лук. Преди това накиснах кашуто за почти 20ч., но останах изненадана от странната миризма. Mer, тя нормална ли е? Лимоненият сок също му дойде малко в повече, въпреки че лимончетата бяха малки. Може би на това количество е достатъчно не повече от 1-1 1/2.
Кашуто е достатъчно да се накисне докато омекне малко, аз досега не съм го киснала повече от 1 нощ (може би трябва да променя това, че съм писала 1 ден – ще стане доста кашкаво при толкова часа). Понеже сега вече става много топло, предполагам, че може да е започнало да се вкисва (не знам каква точно е миризмата в случая, макар че накиснатото кашу наистина мирише малко по-странно). Ако искаш, следващия път го накисни за 2-4 часа (понеже кашуто не е съвсем сурово така както са другите ядки, затова с накисването целим само да омекне). – Благодаря, че подвигна въпроса – малко ще пооправя рецептата.
А за лимоновия сок – малко е сложно да се определи точно колко лимона ще трябват – зависи от 2 неща – от това колко са сочни лимоните и колко киселко обичаме. Затова може да правим следното – да слагаме малко по малко течните съставки (и с подправките е същото) и да опитваме междувременно. Ако не е достатъчно тогава да добавяме още. В началото така правех, но вече знам как ми се харесва и затова добавям всичко от раз.
С почти всички рецепти ще е така – трябва да се попроменям според нашите вкусове. Аз почти никога не съм спазила дословно рецепта, която съм взела от книга или сайт. Винаги дооправям според моя вкус.
Да, може би си права, че малко като че беше на границата да започне да се вкисва. Миризмата напомняше на бактерията от киселото мляко…ама и не съвсем. Другия път ще го накисна за по-кратко или поне ще го сложа в хладилника ако е за толкова дълго.:) А с киселкото си права, че всичко е въпрос на вкус. Но пък като попреседя и всичките съставки си поеха една от друга, всъщност стана превъзходно. Гледам, че вече половината бурканче е отишло, а дори не съм го сервирала още на официално хапване.:)
Вече втори ден правя Рикотата и всички в офиса я харесват много. Първият път стана зелена, защото прекалих с копъра, но днес стана точно като на снимките и я хапнахме с вкусен градински домат. Много съм щастлива, че и аз мога да „готвя“ сурови рецепти:)
Мер, благодаря ти от сърце за прекрасната рецепта. Приготвих Рикотата, точно по рецептата. Мога само да те поздравя и да споделя, че това от днес нататък ми става любимата храна.
Leave a Comment