Био в Пловдив и защо избирам биото

Често ме питат от къде си набавям чиста храна, как се справям с намирането на качествени продукти. Напоследък желанието ми за храна е по-слабо от обичайното или по-скоро ме привличат плодове, откъснати директно от дървото – сигурно защото е лято. По принцип голяма част от храната отглеждаме в малка градинка. Друг източник на качествени плодове и зеленчуци често са близки и приятели. Кой каквото има вповече – споделя. А напоследък все повече оценявам една мрежа от биопроизводители и потребители, която бе създадена от група ентусиасти за град Пловдив – така наречения Хран-кооп. Удивена съм как нещата все пак потръгват, когато зад тях стоят хора, неотклонни от основната си цел – все повече съграждани да имат възможността да се хранят здравословно, да подкрепят биопроизводителите и да живеят живот, щадящ природата и с грижа за поколенията. Към Хран-коопа може да се включи всеки от Пловдив, като за момента комуникацията и поръчването се случва в групата във фейсбук – Био плодове и зеленчуци за Пловдив. Разбира се все още има много проблеми за разрешаване, но когато хората желаят нещо да заработи, така и ще стане, въпросът е колко време ще отнеме, докато всичко тръгне гладко. Повече за кооператива може да научите тук – http://plovdivfoodcoop.alle.bg/.

Напоследък „био“ е доста клиширано понятие и се поставя дори на продукти, които никак не отговарят на който и да е биостандарт. Когато се обсъждат предимствата и ползите на биопродуктите, обикновено се набляга на здравословния, чисто физически аспект или обратното – колко е вредна продукцията, отгледана с много химия, за тялото и здравето ни. Това неоспоримо е вярно. Но за мен на първо място са били различията в последствията и ефекта от стандартното земеделие и биото, и най-вече влиянието им върху природата, земните ресурси – вода, почва, въздух, без които не можем, от които се заражда животът и в които приключва пътят на всеки един от нас.

Биоземеделието, особено съчетано с принципи от пермакултурата има много предимства пред традиционното земеделие.
Био и органично най-вече се отнасят до това как фермерите използват, отглеждат, третират храната, почвата, ресурсите. Методите на биологичното земеделие се отличават от тези на конвенционалното земеделие по няколко принципа:

* Конвенционалното земеделие използва химически торове, за да стимулира растежа на растенията, а биологичното земеделие работи с животинска тор и компост за наторяване на почвата.
* Конвенционалното земеделие пръска с пестициди, за да се отърве от вредители, а био фермерите се обръщат към, използват и привличат подходящите насекоми, птици и животни, за да се получи правилната симбиоза и съжителство до достигане на естествен баланс, който не позволява прекомерно развитие на един единствен вид.
* Конвенционалното земеделие използва химически хербициди за справяне с плевелите, а биологичното земеделие използва разнообразни методи като въртене на култури, мулчиране, подтискане на плевелите с ниски покривки от ядливи култури или азотофиксиращи видове.
* При отглеждането на животни, традиционните фермери дават на животните, антибиотици, хормони на растежа и лекарства, за да стимулира растежа и предотвратят заболяванията. Биологичните фермери хранят своите животни с биологични фуражи и им осигуряват ежедневно разхождане или ги отглеждат в широки пространства на открито. Стремят се да осигурят балансирана диета, чиста и подходяща среда за живеене.

До какви последствия водят конвенционалното земеделие и животновъдство:

Изтощение на земята

Постоянната употреба на изкуствени торове заедно с липсата на ротация на културите от година на година намалява плодородието на почвата.

Торове

Високите нива на продуктивност са постигнати чрез интензивна употреба на изкуствени торове, вместо да се поддържа естествено плодородието на почвата.

Изтичане на нитрати

Около половината от съдържанието на нитрати в изкуствените торове, използвани за торене, се разтваря от дъжда, оттича се в подпочвените води и замърсява водните ресурси.

Ерозия на почвата

Колкото повече се оре земята, толкова по-лесно обилните дъждове отнасят горния най-ценен за растителността почвен слой и предизвикват ерозия.

Уплътняване и компресиране на почвата

Щетите по отношение на структурата на почвата чрез компресия е сериозен проблем в области, които са интензивно обработвани. Конвенционалната оран може да включва 6-7 преминавания на трактора върху почвата и гумите му могат да покрият до 90 процента от полето. Само едно преминаване на трактора може да компресира повърхността достатъчно да намали порьозността на почвата с 70 %, да увеличи повърхностния отток и, следователно, да доведе до водна ерозия. В най-лошите случаи, повърхностният отток може да достигне 100% – в този случай водата въобще не може да навлезе в почвата.

Гориво за селскостопанските машини

С повишаването на реколтата се покачват и нуждите от гориво.

Биоцидни спрейове

Масовият начин за справяне с плевели и вредители са химическите препарати. Повечето култури получават високи дози от различни химикали преди момента на брането.

Жестокостта към животните

В най-„модерните” стопанства всички животни са натъпкани в тесни, затворени помещения. Храненето им се осъществява чрез сложни системи, а заради тежките условия на живот и лошата храна животните постоянно заболяват, което води до постоянно третиране с лекарства и антибиотици. Жестокостта, станала част от отглеждането, размножаването и клането на селскостопанските животни в наши дни е невъобразимо отблъскваща и ужасяваща.
Огромното количество отделяни фекални маси води до повишаване на изхвърляния във въздуха метан – един от парниковите газове, до замърсяване на водните ресурси и до разпространение на болести, до завишаване цъфтежа на водораслите във водните басейни.

Изгаряне на стърнищата

Стандартното земеделие има практиката да изгаря стърнищата, а това води до излишно отделяне на вредни газове в атмосферата и до унищожаване на най-плодородния хумусен слой на почвата, който става буквално неизползваем от растенията.

Загуба на биологичното разнообразие

Все по-обширни обработваеми площи биват засаждани ежегодно с монокултури. След 2-3 години почвата достига крайно изтощение, нивата на заболявания и вредители нарастват значително, а това води до обилно химическо наторяване и използване на силни пестициди, хербициди и фунгициди.

Разрушаване на местообитанията на местните растителни и животински видове

Всичко, което стои на пътя на агробизнеса, се изкоренява и унищожава без оглед на редките растителни видове, миграционните пътища и естествения хабитат на дивите животни.

Контрол на селскостопанските входове и канали за разпределяне на храна

Доставката и търговията със селскостопански суровини и продукция е в ръцете на няколко големи корпорации. Това е заплаха за продоволствената сигурност, разрушава баланса между вложените средства и печалбата и важността на първото и последното звено от веригата на снабдяване – земеделският производител и потребителя.

в статията са използвани частични преводни материали от http://agritech.tnau.ac.in/
снимков материал от интернет