Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Защо Нана оцеля?  (Прочетена 10244 пъти)

paparosko

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 7
  • толерантен
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #20 -: 30-01-2014, 12:37:46 »

Помага това, в което си убеден, че помага.
Вреди онова, в което си убеден, че вреди.
Всичко е плод на личен избор с дълбоко искрено вътрешно убеждение в правдивостта му.
Така разбирам аз нещата.

 :)
Активен
Никога не казвай никога!

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4053
  • дипломиран рекреативен специалист
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #21 -: 30-01-2014, 14:07:44 »

Само да уточним какво се има предвид под  "помага".. tooth - временно облекчение или изцеление? Защото ако е първото, то всички лекарства от аптеката имат такъв ефект, дори и да не вярваш  ;D
« Последна редакция: 30-01-2014, 14:09:43 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

paparosko

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 7
  • толерантен
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #22 -: 30-01-2014, 17:10:26 »

Обикновено при болести, свързани с болки или неразположение, мислите и очакванията ни са насочени предимно към облекчаване или премахване на болките или неразположението, съответно това бихме и получили.

Болестта не идва случайно, а е следствие на условията, в които живеем и начина, по който живеем. Затова тя се явява един вид камбанка, която ни алармира, че нещо в животът ни не е както трябва, т.е. излезли сме от релсите на природосъобразността.
Та за цялостното изцеление е необходимо повече от временно настройване и съсредоточаване върху оздравителния процес. Необходимо е да преразгледаме начина си на живот, ако е възможно да успеем да разберем колкото е възможно по-добре причините за състоянието, в което се намираме и тогава да насочим мислите и действията си към окончателното решаване на проблема.

За лекарствата си прав - дълготрайният им ефект не е възможен без дълбоката вътрешна убеденост, че наистина ще помогнат.

 :)
Активен
Никога не казвай никога!

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #23 -: 03-02-2014, 00:29:49 »

А може би смъртта е предопределена от самото ни раждане.
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #24 -: 03-02-2014, 08:18:57 »

Това в което вярваш, предопределя това какъв си. Прераждането и закона за кармата те водят в една посока. Западните религии и шаблона един живот и толкова - в друга.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

Nelli

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 141
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #25 -: 03-02-2014, 08:31:05 »

Wish, препрочитах книга за Ванга. Там има епизод, в който тя отпраща грубо мъж, дошъл да пита дали все пак няма да се сдобият с дете. Пред присъстващата там нейна близка после казала, че деца не  му трябват, скоро ще умре. След месец мъжът починал при катастрофа.
Личното ми убеждение, вследствие на сънища, които са ми подсказвали нещастия и беди, е че има писани неща. Това е от основните представи, които човек си изгражда, живеейки, ведно с религията, усета за лично щастие, въобще - мирогледа. И истината няма едно лице, а при някои е твърде болезнено. Вероятно това, което сега те опустошава, ще те направи по-силна. В "Любов" на Шафак идеята беше, че не може да липсва нещо, което е вътре в теб, част от теб и живее в теб, ако е било пълноценно и истинско, при все, че в момента това не ти е утеха и звучи книжно...
Активен

paparosko

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 7
  • толерантен
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #26 -: 03-02-2014, 10:33:56 »

А може би смъртта е предопределена от самото ни раждане.

Според езотеричните писания стартовите условия и основните линии (цели) на материалното ти съществуване са определени предварително съгласно кармичните ти зависимости, а това по какъв начин ще изживееш физическия си живот, по какви пътища ще избереш да вървиш, зависи от теб, от твоите решения и действия, продиктувани от свободната ти воля.

 :)
Активен
Никога не казвай никога!

Kalia

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 274
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #27 -: 03-02-2014, 10:41:36 »

А може би смъртта е предопределена от самото ни раждане.
Според източните религии (където има прераждане на душата и карма) човек винаги има свободна воля да прави това,което той САМ реши. Има кармични предопределености,условия и изпитания,през които трябва да преминем. Ако в този живот не успеем да се справим, то изпитанието си остава за следващия. Целта е усавършенстването на душата. Така,че дали ще изберем един или друг път си е чисто наша,лична инициатива.
Активен

ribkata

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 309
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #28 -: 03-02-2014, 13:43:42 »

имам спомени че източното карма и западното хармония имат същия корен, само че семантично са поели по различни потоци...но може би не са толкова далечни
Активен

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #29 -: 03-02-2014, 14:14:13 »

Wish, препрочитах книга за Ванга. Там има епизод, в който тя отпраща грубо мъж, дошъл да пита дали все пак няма да се сдобият с дете. Пред присъстващата там нейна близка после казала, че деца не  му трябват, скоро ще умре. След месец мъжът починал при катастрофа.
Личното ми убеждение, вследствие на сънища, които са ми подсказвали нещастия и беди, е че има писани неща. Това е от основните представи, които човек си изгражда, живеейки, ведно с религията, усета за лично щастие, въобще - мирогледа. И истината няма едно лице, а при някои е твърде болезнено. Вероятно това, което сега те опустошава, ще те направи по-силна. В "Любов" на Шафак идеята беше, че не може да липсва нещо, което е вътре в теб, част от теб и живее в теб, ако е било пълноценно и истинско, при все, че в момента това не ти е утеха и звучи книжно...

Знам за историята на Баба Ванга с този човек, както и знам, че тя гледаше на смъртта като на нещо, от което не можеш да избягаш - предопределен край.

Бях споменала, че майка ми беше сънувала смъртта си 15г. преди да и се случи. Вярно не беше в подробности - рак, агония... и не мислехме, че този сън е смърт. Впоследствие, малко преди да почине, си спомних за тази случка и я разшифровах ясно.
Преди 15г. се беше прибрала от родното си място, където беше отишла да види родителите си и ми разказа, че е сънувала много странен сън. На сестрата на баща ми, мъжът (който 90-те години почина от рак, пак в адски мъки и с който имаха много силна връзка, наричана приятелство, а при други обстоятелства щеше да е повече) и се е явил на сън и и казал да идва при него, защото тя е неговата жена и я чака. Майка ми е спяла в леглото в нейната детска стая, в която и миналата година си изкара душата от мъка и после и почина точно там. По време на съня си, тя е била с изкрящо бяла рокля и е била обгърната в светлина, заедно с него. Усетила е щастие и е тръгнала да му хваща ръката, но после е казала:"Не, децата ми, не мога да тръгна сега с теб, не мога да оставя децата си." и е усетила как се връща в тялото си. Събудила се е вир вода, разказваше ми, че се е чудила дали е жива, защото е усетила как "отлита".

Когато разбрах за диагнозата на майка ми, не помнех за този сън. Плаках два дни (без тя да разбере, разбира се), на подсъзнателно ниво знаех, че тя ще почине, а на съзнателно си казвах:"Ще се боря и ще победя."
В рамките на месец и половина, след като нямаше никакъв ефект от моята и нейната борба, стигнах абсолютно сама до заключението, че най добре ще е да отиде там, от където всичко е започнало, там, където е родена... където има слънце, чист въздух... голяма къща. Върнах я към корените и, за да покълне отново.
Тогава, нямах никакъв спомен за този сън, ако имах, никога нямаше да я върна там.

Ще кажете, че това, което е сънувала е било предупреждение... за да го промени. Аз също това си мислих малко след като почина.
От скоро, връщайки се назад и спомняйки се, как всичко ме водеше към това,  тя да отиде именно там, където се е сънувала... си мисля, че всичко е било начертано.

Вярвам, че по който и път да поемеш, през каквито и "изпитания" (тази дума ми е прекалено наложена като стеротип в днешни дни и не ми харесва), травми, дилеми... "грешки", избори, градации и деградации да минеш, краят винаги ще е един и същ.
Това не ме облекчава въобще, защото по никакъв начин не променя факта, че мама я няма, така че не е плод на "човек, вярва, в което му е удобно." Нищо не ми е удобно, всичко на тази тема ми "стяга".
Просто това е най-логичният извод за моя случай.

"Любов" съм я чела, имаше някои много добри моменти, но като цяло книгата ми се стори тежка и трудна за четене.
"В "Любов" на Шафак идеята беше, че не може да липсва нещо, което е вътре в теб, част от теб и живее в теб, ако е било пълноценно и истинско, при все, че в момента това не ти е утеха и звучи книжно..."

Ако е било... Но не беше пълноценно. С майка ми се бяхме отдалечили много и преди да разбере, че е болна от рак, ние се учихме как отново да бъдем най-добри приятелки. Пращаше ми смс-и как "силното никога не се губи и ние пак ще си имаме нашето време, майче..." а аз и отговарях, че я обичам.
А силното не се губи, така е, от него винаги много Силно боли... особено, когато не си имал времето да го изживееш Пълноценно.
Активен
 

Страницата е създадена за 0.138 секунди с 25 запитвания.