Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Защо Нана оцеля?  (Прочетена 10240 пъти)

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Защо Нана оцеля?
« -: 27-01-2014, 15:31:28 »

http://flagman.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/56197/%D0%9D%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3-%D0%B7%D0%B0-%D1%86%D1%8F%D0%BB-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82

Здравейте!

Предполагам, че е доста нетактично, всъщност брутално от моя страна да се изразявам по този начин, но след като направих всичко възможно, за да убедя майка ми (която почина от рак), да не се подлага на химиотерапия, подобни ситуации, визирайки Нана, меко казано ме объркват.

Първо да кажа, че въпросната спомената, никога не съм  я харесвала и ще е лицемерно от моя страна да се правя на сантиментална по темата. За това ще пиша, така както умея - директно.

Когато разбра за диагнозата си, рак на черния дроб, с разсейки дебело черво, на майка ми и беше изписана химиотерапия. Докторите в прав текст и бяха казали, че ако я направи, шанс има (макар и малък), ако не я, я очакват макс три месеца живот. Така и стана, почина за този период. В адска агония, да подчертая.
Докато се чудих как да я излекувам, си купих "Ракът: Да оцелееш извън Матрицата", както и водих онлайн кореспонденция с Webster Kehr, който също ме убеждаваше доста успешно при това, че химиото ще я довърши и че никой ен трябва да се подлага на него, защото имало и други начини. Има, да........

Въпросите са ми:
- Защо Нана оцеля?

- Мислите ли, че и е платено, за да популялизира химиотерапията унас и всичко около болестта и и борбата и, да е просто един блъф?

- Гледах филми и четох книги за оцелели след химио, които си бяха загубули паметта, както и за други, които уж оцеляваха и след това ракът се бил върнал и умираха... или за трети, които заради имунен спад, умират не от рак, а от вирус, примерно (една от често изтъкваните причини, в книгите за рак, като достатъчно убедителни, за да не си причиняваме химио.) Ноо чух и за жена, която 10г след химиотерапия е жива (за нея бях писала в един пост, в който майка ми се запознава с нея в болницата и всичките ми убеждения вече бяха под огромно съмнение... разбираемо). Сега пак чувам за жена, която оцелява след химио... И логичният ми въпрос е, ако знаете, че скъп за вас човек ще живее по-дълго, или ще живее, ако се подложи на химиотерапия, ще мислите ли за имунния спад... за отровата, която убива и живите клетки...? Или за евентуалния вирус, грип.. настинка... който може да го повали и довърши? Както и междудругото да го направи с всеки от нас в момент на ниско ph...

Ако знаех, че майка ми ще живее още 5/10г. след химиотерапия, аз никога нямаше да настоявам да не се подлага на нея. Но тя живя няма и 3 месеца и в нечовешки мъки. В същото време Нана изглежда по-добре сега, отколкото преди да се подложи на химио и разправя навсякъде какъв е герой, колко е щастлива... та и фондации създава.
Та защо Нана оцеля след ужасната и безсмислена химиотерапия? Да не би да е на принципа, че отровата в малки количества е лек?
Кое последно е вярно - химиото убива, или възкръсва?
Защото на мен майка ми ужасно ми липсва и ако можех да съм с нея, по-дълго, бъдете сигурни, че нямаше да ми пука колко ще е, а щях да си го взема, или в моя случай - да и го дам.

« Последна редакция: 27-01-2014, 15:34:48 от Wish »
Активен

emo75

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 222
    • Разходка из Езерната градина
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #1 -: 27-01-2014, 16:07:52 »

Доста е гадничко да се поставя въпросът по този начин, макар да е разбираемо...

Философски погледнато всеки си има своя карма - едни оздравяват, други не. Важи и за тези, които се лекуват с "природни" средства, и за тези, които вярват на традиционната медицина.

Чисто технически погледнато - никога нещата не са само черни  и бели, в смисъл, че традиционната медицина, при всичките й недъзи и недостатъци, все пак понякога помага. Химио и лъчетерапията убиват организма, заедно с раковите клетки /или поне част от тях/, но понякога удължават човешкия живот, водят до ремисии и относително дълги периоди на прилично преживяване - 5-10, че дори и 15 години след операцията. Всичко зависи от вида и стадия на злокачесвеното заболяване,  дали правилно е подходено, и дали на пациента му  е писано да живее...
Брат ми  е лекар и от него знам, че има не малък брой пациенти, които оцеляват  и остават работоспособни след страшната диагноза. Зависи от много фактори.
На един приятел баща му успя да се вреди за най-модерната медицинска апартура в Германия и пак почина, Бог да го прости. В тези неща никой не може да предвиди как ще се развият събитията.
Активен

Роми

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 155
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #2 -: 27-01-2014, 17:16:11 »

Здравей, Wish!

Има ли, според теб, меродавен период от време, през който можем да наричаме някого "оцелял"? Ако, да кажем, съм имал раково заболяване и съм преживял цели 6 месеца след прилагането на дадена терапия, то за хората, които са коментирали моя случай преди изтичането на тези 6 месеца, аз ще бъда разглеждан като "оцелял". Същото се отнася и ако съм се споминал 1, 5 или 10 години след лечението.

Затова си мисля си, че понятието "оцелял" е малко относително. Може би по-скоро следва да говорим за "излекуван" и "недоизлекуван", т. е. за степени на излекуване, но това отново времето ще покаже. В крайна сметка, в основата си човешкият живот се движи от по-висши сили, които материалистичната наука системно проспива.

Хубаво е, че си директна и пряма за чувства си, но ако твоите въпроси са продиктувани от някаква завист заради щастливата съдба на въпросната личност, по-добре се освободи от това чувство. Завистта не носи нищо друго, освен нещастие.

Бъди силна, както и тогава!
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #3 -: 27-01-2014, 17:18:31 »

Баща ми беше диагностициран в доста напреднала фаза рак на дебелото черво. Оперираха го и искаха веднага да почне химиотерапия. Аз отказах. Убедено при това. Макар тогава да нямах никаква информация за  всички неща които се пишат в този форум. Просто усещах, че това ще го доубие. Прибрах го от болницата при майка ми и той живя още година и половина в прилична домашна обстановка, заобиколен от най-близките си хора. Не съжалявам за нищо. Баща ми винаги ще ми липсва. Въпреки, че го няма физически, духът му винаги е с мен.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

emo75

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 222
    • Разходка из Езерната градина
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #4 -: 27-01-2014, 17:36:50 »

Забравих да допълня, скептичен съм към параноичните теории за глобални конспирации. Вероятно, има елементи на такива в определени аспекти, но толкова тотални, каквито ги представят - едва ли са.
Предпочетам да размишлявам върху реалните факти от статистиката, които са проверими. А те показват, че химио и лъчетерапията понякога удължават живота на иначе "терминално болните". Да, нанасят непоправими щети на имунитета и здравето, но са за предпочитане в определени случаи пред бързата и адска агония.

Аз пък ще ви дам друг пример. На един приятел баща му заболява като студент от много рядък злокачествен тумор, някъде под носоглътката. Откриват го навреме и го облъчват обилно. Този човек оцелява и успява да създаде дете, за което се грижи цели 35 години. Разбира се, остава в някои отношения безвъзвратно увреден - не му се разбираше добре какво говори и трудно преглъщаше, но си работеше и беше стигнал до доста висока обществена йерархия. 35 години по-късно туморът се повтори. този път нямаше как да му помогнат. Просто, защото вече си беше взел допустимата доза радиация. Но все пак, погледнато житейски, за него тези 35 години допълнителен живот не бяха напразни. Умря в страшна агония. Но все пак живя и остави след себе си нещо...

Уви, и аз сега имам много близък човек с тежката диагноза рак на дебелото черво...Тъжно е.
« Последна редакция: 27-01-2014, 17:38:27 от emo75 »
Активен

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4053
  • дипломиран рекреативен специалист
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #5 -: 27-01-2014, 20:56:52 »

Wish , като и Роми намекна, твърде рано е да се каже дали Нана е оцеляла..

Емо, ако прочетеш книгата , която Wish спомена, ще се изчервиш и ще ми пишеш да ти изтрия поста ( особено втория )  tooth
А щом обичаш да размишляваш  върху реалните факти от статистиката, , заповядай. Размишлявай. :)


RESULTS:
The overall contribution of curative and adjuvant cytotoxic chemotherapy to 5-year survival in adults was estimated to be 2.3% in Australia and 2.1% in the USA.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15630849

 В превод - преживелите  5г. след химиотерапия са както следва: В САЩ - 2.3% , в Австралия 2.1%

Да поясня, става въпрос за ПРЕЖИВЯЕМОСТ от 5г. , а не за ИЗЛЕКУВАНЕ.. ;)  Тоест - ако умреш на вторият месец след петата година , влизаш в графата  " излекуван"!
 (За реално излекуване никой не е посмял да представи данни..  ???)
 
« Последна редакция: 27-01-2014, 21:01:58 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

ribkata

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 309
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #6 -: 27-01-2014, 21:12:20 »

да аз лично мисля че химиотерапията е въпрос на интереси в света и че се популялизира навсякъде с големи пари и че всичко, което медицината прави около рака и и борбата с него е най вече бизнес.
И не само около рака. Хроничните заболявания също, както и една дълга серия болести.
Но това не ми пречи да споделя че и аз познавам хора, които живеят 10 години след химиотерапия, живеят въпреки очакванията на лекари, и се радват на нормално здраве. Научили урок или направили лично чудо, не мисля аз да давам обяснение.
Активен

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #7 -: 28-01-2014, 00:29:13 »

Wish , като и Роми намекна, твърде рано е да се каже дали Нана е оцеляла..

Емо, ако прочетеш книгата , която Wish спомена, ще се изчервиш и ще ми пишеш да ти изтрия поста ( особено втория )  tooth
А щом обичаш да размишляваш  върху реалните факти от статистиката, , заповядай. Размишлявай. :)


RESULTS:
The overall contribution of curative and adjuvant cytotoxic chemotherapy to 5-year survival in adults was estimated to be 2.3% in Australia and 2.1% in the USA.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15630849

 В превод - преживелите  5г. след химиотерапия са както следва: В САЩ - 2.3% , в Австралия 2.1%

Да поясня, става въпрос за ПРЕЖИВЯЕМОСТ от 5г. , а не за ИЗЛЕКУВАНЕ.. ;)  Тоест - ако умреш на вторият месец след петата година , влизаш в графата  " излекуван"!
 (За реално излекуване никой не е посмял да представи данни..  ???)
 

Да, Нана може и да не е оцеляла, а да получи рецидив след месец, или да лепне грип, както казах, с който натровеният и организъм да не може да се справи... И все пак, каква е гаранцията, че моят здрав и свръхнатоварен напоследък организъм от работа и напрежение, би се справил със същия този грип, прераснал в бронхопневмония, примерно? Мисълта ми е, че под един ли друг вид, аз/ние също си упражняваме "химио" - дали при свръхстрес в комбинация с лоша храна, дали с пушене... дали с лоши мисли.. все тая. Да, несравнимо е, това, което прави химиото със здравите клетки и стреса, примерно, би казал някой...
Кой знае, бих добавила аз.

Моята майка я няма и си отиде за 3 месеца. Междувременно жената, с която беше говорила, напълно реален човек, беше жива цели 10г. след химио и дори и беше препоръчала лекаря си.
Реални хора-реални събития. Реално време - 10г. срещу 3 месеца. Нана срещу мама ---- Аз срещу Аз. (междудругото няма завист тук, не слизам на такива нива.)

Ако моята майка, имаше възможността да живее 5г./ 10г. след химио, а не 3 месеца след хОмео... и после да почине от каквото и да е.. било то рак отново... пак щеше да ме боли естествено, но поне щях да съм била с нея повече... Това "повече" сега ми виси във въздуха и единственото, което мога да направя с него е едно голямо нищо.

А мама я убедих да не се подлага на химио, с един клип на жена, която е загубила паметта си и да, жива е, но не помни децата си, които във филма са тези, които продължават да са около нея. Тогава мама каза:" По-добре да умра, отколкото да съм непълноценна за децата ми."
И така и направи.

А аз когато вече я няма и казвам:"По-добре щеше да е да си тук."

(И майната и на статистиката за химиото. В нея някои виждат пълната до половина чаша, аз видях празната.
Не казвам, че е било грешка, казвам само, че празната чаша не помогна на майка ми. И докато преди бях с две ръце за хомеопатия при рак, сега съм просто пас.)


Активен

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #8 -: 28-01-2014, 02:10:50 »

Не смятай, че ще намериш правилния отговор днес  :surpris_23: Аз се съмнявам в "лечението" вече 8-ма година. Но не защото ми е хоби или някаква страст, а защото все още търся конкретните отговори и лека полека ги намирам.
1. Дали природата, както казва Хипократ, "лекува" и  е в състояние да спомогне за изцелението?
2. Дали фармацията се опитва да спаси ТОКСИЧНИТЕ регламентирани терапии (които носят огромни парични облаги) или те наистина работят?
3. Зелена улица ли е природната нетоксична терапия на Хипократ ? Универсална ли за всички типове рак?
4. Химио- и лъчетерапията единствените методи ли са? Защо се лансират, щом само удължават агонията на пациента ?
5. Какви са законите на биологията? http://vimeo.com/65624810
6. Кое е естественото лечение? и т.н. и т.н

Към днешна дата смятам, че съмненията са единственият полезен сегмент в нареждането на целия пъзел.. базиса, който поставя под въпрос основите на всичко останало.   И след тези години, както и да прозвучи, спомените започват да избледняват в конкретиката си. Увеличава се обаче празнотата, липсват отговорите на много въпроси, които се появяват в един такъв ден и остават наоколо… И уж би трябвало да мога да ги компенсирам с нещо друго, но истината е, че никога няма да мога да я запълня тази празнота… И колкото и да я оставям зад себе си,  тя си кънти вътре в мен като камбана. И не заглъхва........Но вероятно само отсъствията са способни на вечно присъствие. :surpris_25: И спирам дотук .., защото темата е напоена със супер много емоционална ретроспекция за мен. Постовете ти са едни такива... докосващи. Едновременно се чувствам и странно. Усещам как синята птица каца в душата ми и свива гнездо, за да топли и лекува душата ми, от стрелите, които  сама си забивам..

Не ми достига смелост, за да напиша нещата, които искам. (Аз си знам защо.. )
Искам да знаеш, че регламентираните терапии  в най-добрия случай са глупост, а в най-лошия -престъпление! Природата не е в черния списък на недоказаните лечебни способи. Напротив ! Тя не ни е оставила беззащитни. Просто ние не сме я опознали.

Ракът не бива да се лекува! Това е най-голямата ИЗМАМА! Единствено трябва да бъде оставен в прегръдката на майката Природа.

В началото вярвах на така наречената "обединена медицина" , която ползва официалните и алтернативни способи. Чела съм официалните доклади на института Герсон.Но след като почина позната от комплексното лечение, смятам че е поредната каруца оборска тор в практиката.

Има лечение и то ни е под носа. Нарича се ГЛАД. РАКЪТ СИ ОТИВА ГЛАДЕН !

===================================================================================
Бъди силна. Майка ти бди над теб !  :flowers2: Моята е също там горе на небето, при Слънцето  :Content_22: Постоянно се срещаме по пътя си. Всеки божи ден ме гощава. И да знаеш, гозбите на мама са с есенция от небесната аптека   :heart_2: А уж твърдя, че ям "плячката" си  сурова без готварска печка, а тя всъщност е с постоянна топлинна обработка  :)
« Последна редакция: 28-01-2014, 02:18:40 от Л.M. »
Активен

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #9 -: 28-01-2014, 09:00:55 »

Здравей, Л.M.!

Съжалявам за загубата ти! Знам какво ти е.

На мен ми е по-лесно да пиша за мама, а не до говоря за нея пред хора, които ме познават и въпреки това ме утешават с думи като: "С времето ще разбереш, че така е трябвало да стане..."
Не! Нищо не е трябвало да стане така. Това беше моята майка и нейното място е до дъщеря и, която е само на 30г. с малко дете, което не дава да се споменава баба и, защото го боли, а в същото време преди няколко дни си избра да и купя дрешка, която приличала на някаква си нейна вече омаляла, с която съм я обличала, когато я давах на мама.
Да се опитваш да бягаш и да задържиш спомена. Ето това разбрах с времето ми даде клишираното "така е трябвало да стане."
Разбрах, че не можеш да се отречеш от пъпната си връв. Нито да спреш да я обичаш.



Л.M, на едно мнение сме за глада. Последните два месеца, точно това споделих с мъжа ми, че може би това е единствения "правилен" вариант, измежду всичките лансирани, включително и института Герсон, за който четох и аз.

Не че майка ми не гладуваше, но не и ГЛАД! А каквото и да хапнеш, било то от "добрата" храна - алкална, раковите клетки не се унищожават, така както в една прочута стара игра с космически кораб, който обстрелва наредените отпред вражески кораби, докато не остане сам в космическото пространство. Не, не става така.
Бориш се да повишиш заветното PH, пиеш и ядеш от суперхраната, но не е това начина. Нали мозъкът контролира всяка клетка, нали той е комендантът. А той е болен също. От страх. От предразсъдъци. И от болка. Поне при майка ми, болката, агонията беше така да се каже като за най-окаяния... мизерен грешник на света.

Един потребител във форума, ме помоли да опиша всичко подробно, за да помогна евентуално на някой с историята си.
На този етап, това е все едно да си направя рана и да пиша с кръвта си, такова ще е чувството, ако трябва да ви опиша как една много силна, дейна и уверена, че няма да умре майка, си отиде в адски болки, без да ми даде да и дам лек срещу тях, защото искала да си е с разсъдъка... и ако трябва да ви опиша сълзите и докато ме молеше да не допускам брат ми, който живее в чужбина да я види такава, тоест той не успя да види майка си. Или да описвам как се появи напредък от гъбите, които и взех за лимфоедемата (подуването) и колко бяхме щастливи двете... и как след няма и два дни, нещата съвсем излезоха извън контрол и дори се усилиха... болестта като звяр, който си отмъщава за обезпокояването! Или да ви разкажа как мама можеше да ходи и дори да мие прозорците си вкъщи, докато не и направиха биопсията и я приковаха на легло, с корем, който всеки ден се издуваше и болки, които понасяше само благодарение на силната си воля, гордост и майчиния инстинкт да ме пази от себе си, когато най-беззащитната е тя... когато нея няма кой да опази.

Искам да се запозная очи в очи с човек в БГ, който е имал злокачествен рак и се е спасил, без операция и химио.
И не искам да разбирам за него от книга, нет... от свободни преразкази.
Нека го видя. Ще опиша цялата му история.
Едва тогава статистиката за оцеляването от химиотерапията, би имала нужната тежест, различна от тази, която играе в момента.
« Последна редакция: 28-01-2014, 09:03:45 от Wish »
Активен

emo75

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 222
    • Разходка из Езерната градина
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #10 -: 28-01-2014, 09:20:01 »

Wish , като и Роми намекна, твърде рано е да се каже дали Нана е оцеляла..

Емо, ако прочетеш книгата , която Wish спомена, ще се изчервиш и ще ми пишеш да ти изтрия поста ( особено втория )  tooth
А щом обичаш да размишляваш  върху реалните факти от статистиката, , заповядай. Размишлявай. :)


RESULTS:
The overall contribution of curative and adjuvant cytotoxic chemotherapy to 5-year survival in adults was estimated to be 2.3% in Australia and 2.1% in the USA.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15630849

 В превод - преживелите  5г. след химиотерапия са както следва: В САЩ - 2.3% , в Австралия 2.1%

Да поясня, става въпрос за ПРЕЖИВЯЕМОСТ от 5г. , а не за ИЗЛЕКУВАНЕ.. ;)  Тоест - ако умреш на вторият месец след петата година , влизаш в графата  " излекуван"!
 (За реално излекуване никой не е посмял да представи данни..  ???)
 

Да, Нана може и да не е оцеляла, а да получи рецидив след месец, или да лепне грип, както казах, с който натровеният и организъм да не може да се справи... И все пак, каква е гаранцията, че моят здрав и свръхнатоварен напоследък организъм от работа и напрежение, би се справил със същия този грип, прераснал в бронхопневмония, примерно? Мисълта ми е, че под един ли друг вид, аз/ние също си упражняваме "химио" - дали при свръхстрес в комбинация с лоша храна, дали с пушене... дали с лоши мисли.. все тая. Да, несравнимо е, това, което прави химиото със здравите клетки и стреса, примерно, би казал някой...
Кой знае, бих добавила аз.

Моята майка я няма и си отиде за 3 месеца. Междувременно жената, с която беше говорила, напълно реален човек, беше жива цели 10г. след химио и дори и беше препоръчала лекаря си.
Реални хора-реални събития. Реално време - 10г. срещу 3 месеца. Нана срещу мама ---- Аз срещу Аз. (междудругото няма завист тук, не слизам на такива нива.)

Ако моята майка, имаше възможността да живее 5г./ 10г. след химио, а не 3 месеца след хОмео... и после да почине от каквото и да е.. било то рак отново... пак щеше да ме боли естествено, но поне щях да съм била с нея повече... Това "повече" сега ми виси във въздуха и единственото, което мога да направя с него е едно голямо нищо.

А мама я убедих да не се подлага на химио, с един клип на жена, която е загубила паметта си и да, жива е, но не помни децата си, които във филма са тези, които продължават да са около нея. Тогава мама каза:" По-добре да умра, отколкото да съм непълноценна за децата ми."
И така и направи.

А аз когато вече я няма и казвам:"По-добре щеше да е да си тук."

(И майната и на статистиката за химиото. В нея някои виждат пълната до половина чаша, аз видях празната.
Не казвам, че е било грешка, казвам само, че празната чаша не помогна на майка ми. И докато преди бях с две ръце за хомеопатия при рак, сега съм просто пас.)




Абсолютно споделям мнението ти. Човек може да има определени идеи и системи от убеждения и да ги отстоява, щом счита, че така е правилно. Но всеки фанатизъм и крайност ми се струват проява на патология.
Никой свестен лекар няма да ти каже, че народната или „природна” медицина е шит, както и никой уважаван лечител и билкар няма да тръгне да плюе на живот и смърт методите на официалната медицина, при условие, че има „ако”, и хиляди други условности и практиката не е черно срещу бяло.

Според мен изборът на лечение трябва да е на самия потърпевш, да е плод на неговите убеждения и решимост и вярвания. Ако човекът вярва повече в билките – да си пие отварите, ако е готов да гладува 50 дни – да го направи, ако вярва повече на скалпела – да се оперира, ако това е възможно; ако иска просто да се остави ва Природата, да го направи!... Няма обща рецепта. Всеки сам трябва да реши и да поеме последствията от това решение. Инчае е много трудно да лекуваш някого насила и извън неговите системи на убеждения.
Активен

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #11 -: 28-01-2014, 12:29:02 »

Абсолютно! Лечението трябва да е акт на добра воля, типизирано и индивидуализирано спрямо нуждите на конкретния индивид. http://forum.zemianazaem.com/index.php?topic=6533.msg68241#msg68241

Тези, които уж са "излекувани" след хирургичната намеса и химиотерапията, всичко на всичко са получили бомба със закъснител. Имунитетът им е разрушен. А природния фактор на апоптоза-подтиснат. И проблема отново наболява, като се изражда в друг вид рак.

Снощи изгледах всички интервюта с Нана, които намерих. Януари месец 2014 е гостувала при Гала. В този епизод говори за апетита си към шоколадовите десерти, захарта, от която не може да се откаже. Затова как нарушава правилата и яде от забранените храни. Дават я да приготвя на котлона в дома си закуска за семейството си. Не разбрах от видеото дали и тя консумира тези храни, или е само за съпруга и детето й. Но става дума за традиционна английска закуска - филия на тиган, покрита с бекон и две яйца.
Срещали ли сте интервю, в което описва хранителния си режим ?

Ако медицината не беше във вида в който я познаваме днес, бих си помислила, че Нана е инструмент в ръцете им, за да не останат онколозите без работа. От вида в който пожарникарите сами предизвикват пожари и ги гасят. Но за съжаление онкодиспансерите не са празни. Не виждам да затварят врати. Болните и те няма да се свършат с тези, избиращи алтернативните способи.  Защо се лансира целебното чудо- химиотерапия в медиите тогава? Преживяемостта над 3 год дори не покрива критичния минимум, за да може да се тълкува терапията като успешна. Какъв е този фарс? Нана май наистина ще се окаже платена пионка в ръцете на медицинската мафия.
« Последна редакция: 28-01-2014, 12:31:06 от Л.M. »
Активен

emo75

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 222
    • Разходка из Езерната градина
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #12 -: 28-01-2014, 12:42:02 »

Харесва ми това, което пишеш, и по принцип съм съгласен с това, което казваш, НО прекалено безкомпромисно звучиш, някак "надъхано" и лесно даваш "етикети". Че коя ситуация в живота е 100-процентово идеална?! Нима лечението с природни или алтернативни средства постига 100%-ови резултати със 100% от пациентите си?! Не, разбира се. Един на хиляда да се излекува и се счита за небивал успех, пише се по форуми и се издават книги. Тези със запазения 100 процента имунитет са единици, ако въобще ги има. Тъй че дай да не си говорим фантасмагории.

Освен това, като те чета, оставам с впечатлението, че имаш намерението или поне убеденоста, че може да се живее поне 200 години в перфектно здраве и кондиция. Сори, ще те разочаровам. За повечето хора, на този еволюционен и технологичен етап, и 70-80 години пълноценен живот си е достатъчно. Тъй че 3, 5 или 10 години относително приемлив деен живот не са никак малко на фона на 70 или 80.
С това не казвам, че химиотерапията, лъчетерапията и хирургията са нещо добро, но понякога са по-малкото зло. Зависи кой как гледа на полупълната или полупразна чаша, както се изрази Wish...
Активен

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #13 -: 28-01-2014, 13:53:04 »

Виждам, че ви е гот да забивате шамари по теми и хора, които доста неща (и хора) са видяли и понесли.

Никога не съм ги изписвала тези неща за 100%-вите резултати на които и да е способи, нито имам "убедеността, че може да се живее поне 200 години в перфектно здраве и кондиция."  ......

Казвам само, че Непознатото за човека, е самият той ! И онова,  с което индивидитe успяват да се справят, са те самите. Защото  човекът е зависим от нещата, които не знае за себе си.

Добре известно е, че всеки организъм има вградени системи на издръжливост към промени. Има имунна система, има системи, които се грижат за устойчивостта на системите, които пазят активното равонвесие, има системи, които усвояват промените и пригаждат организма към тях и така нататък. Всички тези системи определят неговата гъвкавост към околната среда и вътрешния хомеостазис. Тази гъвкавост ни определя като индивидуалности. Такаче нашите възможности и невъзможности не са доказателство за нищо, освен за самите себе си. Дали ще живееш до 100, 200 г зависи от това колко познаваш себе си. Текущото положение показва само колко сме се отдалечили от природата и непознаваме себе си. Но да се заиграваме със статистиката , няма смисъл. Защото има и хора , които знаят пътя, но не вървят по него. Старостта така или иначе дойде. Но едно е да се  умре от старост, друго - от болест в старостта ни.

Универсалният лек е кухо ядро и никога не съм твърдяла, че има такъв. Казах вече - едни се лекуват с  химиотерапия,  други с религия, трети с билки, четвърти с глад. И преживяват. Аз познавам такива хора.
 

Имайте достойнство и чест. И недейте слага думи в устите на хората, които не са ги изрекли. За разлика от масата, аз не съм "силна" само по форуми и не определям кой коментар е талаш и кое било фантасмагории.

« Последна редакция: 28-01-2014, 14:22:28 от Л.M. »
Активен

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #14 -: 28-01-2014, 14:44:31 »

Не се карайте... Подобна дискусия в писмен вид винаги е по-трудна отколкото ако беше лице в лице. А и темата носи много силен емоционален заряд и тези вибрации доутежняват....

Аз искам само да вметна, че не съм използвала някакви манипулации в началото, за да убедя майка ми, че химиото не и е вариант. Това, което направих беше да и предоставя достатъчно инфо, за да знае на какво се подлага и сама да си реши. И когато тя го направи, тогава вече започнах с различни похвати, с които исках да постигна т.нар. плацебо ефект, един вид и от въздуха да си вярва, че се чувства по-добре. Защото раковоболните чакат бърз резултат, те бързат. Искат да излезат от агонията, искат да си повярват, че са на прав път. И това се превърна в тормоз и за двете ни. Тя казваше "не усещам ефект", аз и казвах "ще стане." И понеже знаех, че няма как да се получи, докато тя не си вярва, започнах да лъжа, да преиначавам някоя информация, което беше грешка.
Спомням си колко притеснена бях, когато и купих лентички да си измерва ph-то и как една вечер си пишем смс-и и получавам, че си го е измерила и е 5 и малко, на което аз изкрещявам от радост, след което и пращам цитат за раково болните, които преди умиране лентичките им светят в жълто и колко напред сме... как ще живее... и след няма и минута, получавам нов смс, от рода на "сутринта моята лентичка светеше в ярко жълто.,,"
Не помня вече кога си го беше направила втория тест и дали не ме излъга, че и е над 5 само и само, за да изплюя камъчето и да разбере на къде се движи... така и не разбрах на следващия ден, когато ми казваше, че и е 5 и малко пак, дали беше истина, или не искаше да ме притеснява... знам само, че благородна лъжа няма и истинският ефект от каквото и да е, е само тогава, когато ние самите сме решили да поемем по този път. Мама си го беше избрала, така е, но впоследствие вече не вярваше в него и тогава тръгна надолу. Тогава беше и късно за химио, защото беше ужасно слаба. А пък по време на пътя и, аз правех всичко, само и само да не мисли за химиото като вариант, давайки и статии за умрели/склерозирали и прочие, успоредно с писаниците за Гюзелев, който впоследствие умря, а преди това се чувствал прекрасно с лимоните и содата.......
Ако и бях давала Нана, за която си говорихме, или Нана тогава, когато мама беше разбрала диагнозата си, се беше появила като победител, както сега, мама щеше да се яви на химио на 100%.
А когато Гюзелев умря, мама започна да повръща абсолютно всичко, което хапнеше, включително и гъбите на капсули. Вече и тя беше умряла, защото това беше капката. Вяра вече нямаше.

Още в самото начало, когато още не знаеше дали ще се явява на химио, на мама и бяха дали едни "коктейлчета", които си бяха с цел "угояване" - буквално. Заедно четохме съставките отзад, в тях имаше глюкоза, кофеин... и други неща, от които знаех, че се хранят, тоест размножават раковите клетки и тя ги хвърли. Тогава още си вярваше.

Истината е, че има хора, които живеят 10г. след химио и кой знае, майка ми можеше да е от тях.
Като умре на 11-та год. от рак в коя част от статистиката ще бъде? В тази на "Ето, казах ти, ракът се върна."
Е, и?
А като живя 3 месеца като бременен скелет, тъпчещ се с моркови и джинджифил, да не би статистиката на химиото трябва да ме топли?
А имунитета и докато лежеше и се гърчеше от болки на леглото, да не мислите, че не е минал през тотален срив?
И без "отровата", си умря като отровена.
Активен

emo75

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 222
    • Разходка из Езерната градина
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #15 -: 28-01-2014, 15:38:09 »

Извинявай, Л.М., но щом си позволяваш да говориш толкова мащабно за  Живота и Смъртта, имай поне "топки" да не ми играеш на докачливост.

Май, само на приказки сме силни.

Жива и здрава!


Wish се опита малко провокативно да подхване темата, в началото и аз не я разбрах напълно, но впоследствие схванах каква е идеята й - да чуе някакъв по-различен отговор от баналните и обичайни обяснения за "фармацевтичната мафия", "глобалния заговор", "масовите убийства с химиотерапия" и прочие клишета. И когато попита чисто човешки и обикновено за своя конкретен трагичен случай, отново получи същия клиширан репертоар /който може да си има основание, но поради машиналната употреба, не върши винаги и навсякъде работа/. Когато се оказва, че въпреки "глобалния заговор" и "световната мафия" има и такива, които доживяват до 3, 5 или 10 години - фанатикът-хомеопат решава да спаси доктрината с идиотски философии от типа " няма смисъл от лечение", "Да се оставим на Природата", "Нана е платен агент на фармацевтичната мафия".
Ясно е, че малцина могат ди си позволят скъпо лечение в чужбина.
Но в зависимост от стадия и типа на заболяването, и у нас има такива, които преживяват в ремисия един приличен период от време. Въпросът е дали  и тях да обявим за агенти на мафията или просто чисто човешки да приемем, че това е просто един от многото пътища, с неговите минуси и плюсове, който всеки засегнат трябва сам да прецени дали си струва да поема.
« Последна редакция: 28-01-2014, 16:01:44 от emo75 »
Активен

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #16 -: 28-01-2014, 16:36:42 »

....


Wish, се опита малко провокативно да подхване темата, в началото и аз не я разбрах напълно, но впоследствие схванах каква е идеята й - да чуе някакъв по-различен отговор от баналните и обичайни обяснения за "фармацевтичната мафия", "глобалния заговор", "масовите убийства с химиотерапия" и прочие клишета. И когато попита чисто човешки и обикновено за своя конкретен трагичен случай, отново получи същия клиширан репертоар /който може да си има основание, но поради машиналната употреба, не върши винаги и навсякъде работа/. Когато се оказва, че въпреки "глобалния заговор" и "световната мафия" има и такива, които доживяват до 3, 5 или 10 години - фанатикът-хомеопат решава да спаси доктрината с идиотски философии от типа " няма смисъл от лечение", "Да се оставим на Природата", "Нана е платен агент на фармацевтичната мафия".
Ясно е, че малцина могат ди си позволят скъпо лечение в чужбина.
Но в зависимост от стадия и типа на заболяването, и у нас има такива, които преживяват в ремисия един приличен период от време. Въпросът е дали  и тях да обявим за агенти на мафията или просто чисто човешки да приемем, че това е просто един от многото пътища, с неговите минуси и плюсове, който всеки засегнат трябва сам да прецени дали си струва да поема.

Точно така! Разбрал си ме.
Въпросът за оцеляването на Нана, не е на плитко ниво и не засяга чисто човешки страсти като завист, злоба, нито пък търся съчувствие, подкрепа, нито пък имам нужда да говоря/споделям по тази тема.
Търся отговори. Защото искам следващия път, ако има такъв, да съм подготвена.
Когато майка ми се разболя, първата ми мисъл беше "Заминаваме. Чужбина."
Започнах да търся финансиране от роднини, чувствах се толкова безпомощна и толкова тъпо.....!
Разбрах как цял живот съм живяла като пиле в черупката си, да, удобен живот, на топличко и уютно, но като излезе буря и черупката се счупи и видиш живота и от другата страна, какво правиш? Пиле се учи да лети! Е, за 3 месеца, едвам проходих. Останах си патка. И майка ми умря.
Нямах финансите, нямах опита да се справям с такива неща, нямах самостоятелността и увереността. Започнах да търся отговори трескаво и бързо. И навсякъде получавах copy--paste. Хора цитират статистики, статии, дават ми се и реални случаи, които обаче не са за БГ и до колко са истински...... И пилето решава от всичко това да си избере една истина. И тръгва по нея. Сляпо. Безотговорно!!! Казва си "нямам избор, това е единственото решение за възможностите ми, това е единственото за мама. И трябва да проработи."
Не. Това, което е добро за мен, дали е добро за теб? Аз обичам да ме вали дъжд, никога не използвам чадър и ми действа супер! Някои хора се побъркват като са мокри, не им е приятно, дори настиват. На някои еди кое си етерично масло, родено от Майката Природа им действа като вълшебен еликсир, други-получават гадене и повръщане от него и не е защото не вярват и не разбират природата, просто това не е техния цяр.
Може би, както се раждаме с определен темперамент, с определена кръвна група, с уникални черти на дланите и пръстите, така си и имаме и уникалния за нас комплекс от действия, храна и вътрешни конфликти и баланси, които за едни са пълен булшит, дърпат ги надолу, докато за други - цяр.

Каквито и статистики да се изреждат за химеотерапията, 10г. живот след нея какво е? Оцеляване?
Аз и без химио съм имала своите моменти на оцеляване. Закрепих ги. Оживях и сега живея.
Когато майка ми ми зададе този въпрос, защо някои живеят толкова дълго след химио, аз и казах това, което бяхме гледали във филма, че такива случаи са един на 10000 примерно. И че и дадения човек ще умре... че няма да води пълноценен живот, че имунитетът и ще е супер слаб... Кой знае...

Рак за мен се лекува на вътреклетъчно ниво, трябва да дадеш нужната команда на мозъка. Може да е "не ми пука, ще живея като за последно." Тогава може би каквото и да ядеш, или да гладуваш, каквото и да пиеш, на колкото и химии да ходиш, организмът ще си намери саморегулацията.
Индивидуално е. Между теб и болестта ти. Това си е твоя кръстопът и трябва да си спомниш какво си направил, за да си тук, трябва да излезеш от чувството на жертва и да се справиш сам. Чак тогава може да ти помогне нещо/някой извън теб.




 
« Последна редакция: 28-01-2014, 16:42:55 от Wish »
Активен

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #17 -: 28-01-2014, 16:58:26 »

Медиите дават на хората точно това, което те самите искат. Никога не е било иначе. Такаче въпросът е в човека.

Хората мислят в различна посока и всеки вижда през индивидуалните лещи на своите очи.
На преден план стои въпроса за човекът с неговите индивидуални особености и тези на болестта , и на заден план въпроса каква е конспирацията.
Човекът винаги е бил невеж по един или друг начин. И всичко това е резултат от това, че човек забравя стара информация или не усвоява нова информация. С това е свързана "конспирацията", но тя има съвсем друг характер от този, който неинформираните хора всячески й приписват. Разликата е, че когато човек е достатъчно осведомен има контрол в/у живота си. Това прави контрилируема ситуацията за осведомения.

Загубата на близък човек поражда противоречиви въпроси и чувства.  Аз своето си го взимам всеки ден.. след  разговори с болни и обикаляне по онкодиспансери. Ефективността и прогнозите от лечението не могат да бъдат поставяни под общ знаменател по какъвто и да е начин. Независимо как ще се лекува човек, общото е че оцеляват тези, които поемат контрола върху "съдбата" си. Решението е в мозъка. Ако подадеш правилните команди -оцеляваш, ако ли не -гориш. Определяща е собствената нагласа към болестта. И само тя! Да се изслекуваш е въпрос на избор, не на добре стекли се обстоятелства. Виждала съм сходни изследвания на пациенти. Единия умира след 6 месеца след химиотерапията, защото не вярва, че това е неговото лечние, а другия живее, защото вярва, че му помага. На моя позната баща й вече втора година ходи на химиотерапия. И самия той казва и е убеден, че тя го поддържа жив. Друг случай - писа ми жена преди година след като беше прочела разни мои коментари във фейсбук. Беше ходила година и 2 месеца на химиотерапия. Оставаха й 4 месеца. Изтощена, омършавяла и ревяща от болка. Реши, че няма да ходи на повече и ще гладува. Жива и здрава е в момента.
« Последна редакция: 28-01-2014, 17:13:58 от Л.M. »
Активен

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #18 -: 29-01-2014, 18:48:16 »

Л.М. мислиш ли, че смъртта е въпрос на избор?
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re:Защо Нана оцеля?
« Отговор #19 -: 29-01-2014, 19:34:50 »

Въпрос на избор е животът. Имаме власт само над него. Ако повярваме в това, разбира се. Извинете, че се намесвам.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.
 

Страницата е създадена за 0.135 секунди с 24 запитвания.