Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Основни Обичайни Странични Ефекти и Промени, които съпътстват гладуването  (Прочетена 28996 пъти)

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148

Благодаря, Рос  :flowers2:

Тихия, статия за теб http://psihobg.com/?p=2706  :)
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.

Благодаря ти за статията. Много интересна е.
Роми, не четеш внимателно приятелю.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

Роми

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 155

Благодаря, Тихи, за милия приятелски отговор!  :Content_14:
Виж обаче как, в желанието си да ме упрекнеш, пропусна възможността да ми разясниш замисъла на твоето изказване.

В действителност, един толкова конкретен въпрос, зададен по същество, сам по себе си говори, че човекът, който ти го задава, очевидно внимава в това, което чете.

Днес ако искаш, за твое улеснение, мога да ти задам въпроса по друг начин:

- Подготвяш се ментално да водиш борба в мислите си или се подготвяш и ти да минеш само на прана?

И за да не будим недоумение у колегите, които не следят целия развой на темата, нека уточня, че вчерашният ми въпрос, както и днешният, са подбудени от това твое изказване: "Да минеш само на прана веднага след раждането, е истинско геройство. Вярвайки, че реалната борба се води в мислите ни, се подготвям ментално за този момент. Не е далеч, признавам."

Ако намираш нещо нередно във въпросите ми или по някакъв начин те плашат, кажи ми и ще спра.
Активен

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122

хайде, Роми, не си прав! :)
не замазвай сега нещата!  / ето, и аз ти отговарям приятелски, макар да знам, че ти изобщо няма да ми отговориш и то защо - само, защото в един свой пост отбелязах, че не си спази обещанието да постнеш нещо в следващия си пост :) /

беше ясно какво иска да каже Тихия ( един от малкото пъти, в които е почти кристално ясен, макар и по толкова мътна тема като слънцеядството  ;D / - че, тъй като, войната е на ниво ум, то той се готви да воюва на ментално ниво по повода, който е открил в предното си изречение - да преодолее всякакви пречки, непозволяващи му да живее само на слънцеядство!

защото, иначе, извинявай много, но за какво по- точно ще се готви той?
да воюва на ментално ниво заради самата ментална война???
нали трябва да има и конкретен повод за тази война... е, той е посочил повода!

бъди здрав!
Активен

Роми

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 155

Искрена, от такова застъпничество Тихия не се нуждае. Правиш му лоша услуга като принизяваш въпроса до нивото на елементарната логика, която и без друго е очевидна за всеки. Какъв е смисълът да говорим за нея!

И ако за теб е оправдано да не схванеш подтекста на моите въпроси, от него очаквах да го забележи. Затова опитах да акцентирам върху изразената от него вяра в необходимостта от "борба" (ти също се подведе и заговори за "война").

Но такава вяра е ненужна. Да не кажа и вредна. Защото подхранването на нагласата, че те очаква водене на реална борба, вече създава условия за появата на пречки, срещу които да се бориш. И колкото по-упорита е тази вяра, толкова по-трудно преодолими пречки ще срещаш.

Тихи, допускаш и още една грешка във въпросното изказване. Използваш множествено число: "Вярвайки, че реалната борба се води в мислите ни". Откъде си сигурен, приятелю, какво се случва в мислите на другите хора? Борба се води само в главата на този, който вярва в тази борба и се оставя да бъде въвлечен в нея.

Иначе не съществува никакъв универсален императив, който да принуждава някого да се бори. Предполагам, знаеш ги тези неща, но може би онзи ден възторгът от героизма на Лунното момиче ти е дошъл в повечко.
Активен

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122

благодаря за отговора, все пак, Роми!
ако не съм разбрала нещата правилно, съжалявам, не е трябвало да се намесвам тогава!    :flower:
 
като се замисля, Тихия не е прав относно това, че реалната борба се води в мислите ни, защото тя се води реално не само в мислите, въпреки че умът е наистина едно голямо бойно поле също!

но и ти не си прав относно "не съществува никакъв универсален императив, който да принуждава някого да се бори", защото на практика всички ние, щем, не щем, сме във война и неутрална територия няма, така че... принудени сме да се бием, та ако ще и да не го осъзнаваме....
Активен

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148

Мога ли да попитам какво общо има това с темата , която пуснах? Създайте си тема общи приказки  и се изявявайте там със словестната еквилибристика и чат, моля !
Активен

Diego de la Vege

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 348

Тихия, статия за теб http://psihobg.com/?p=2706  :)

Щеше да е почти нАучно звучащо, ако автора не бъркаше меланин с мелатонин  tooth
Активен

kiti13

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 48

Привет на всички съфорумци! Много полезна информация има в този форум, за което съм благодарна, че мога да прочета.
Бих искала да поставя въпроса за ацидозата, ацидозния пик и как да разпознаем момента кога да прекъснем гладуването.

Ще се редвам да чуя от по-опитните как разпознавате ацидозния пик, след който решавате да прекъснете гладуването, за да не се компрометира резултата от цялата работа. Знам, че всичко е строго индивидуално, но все пак има и общи неща! Аз съм в провеждала твърде кратки гладувания, и мисля, че досега не съм стигала до такъв пик, само съм чела, че е съпътстван от:
- спиране на сваляне на теглото;
- някакви по-изострени реакции на организма - физически или психически, или изостряне на някакво по-ново или по-старо прекарано заболяване.

На осми ден от гладуването съм - първите 3 дена бяха пълно сухо, оттогава съм на водно/уриново (пия, колкото ми се пие, не се наливам с по 2-3 литра) и честно казано досега не съм усетила друго, освен обичайната немощност, по-лесно изморяване, леко завиване на свят при рязко ставане, голям студ (особено последните 2-3 дни), силно обложен език (отново от днес, такъв беше през първите 3 дни, когато бях на сухо, после леко избледня, но днес пак е силно обложен), накъсън сън, макар и сравнително ползотворен.
Единствената болежка, която забелязвам от 3-4 дни, и едва тая нощ се усетих откъде идва, е една болка в дясното ребро отпред - преди 4 години си бях пукнала реброто и месец и половина ме боля по същия начин, та явно организмът връща лентата назад, което ме навежда на още един важен въпрос:

Доколкото съм чела, при гладуването първо се проявяват най-скоро прекарани болежки и заболявания - т.е. в хронологичен ред отзад напред. Така ли е наистина или е пак индивидуално?

Т.е. с една думи въпросите ми се отнасят до това КОГА ДА ПРЕКЪСНЕМ ПРАВИЛНО ГЛАДУВАНЕТО, КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЗНАЦИТЕ НА ТЯЛОТО, ЗА ДА НЕ РАЗВАЛИМ РЕЗУЛТАТА ОТ ЕВЕНТУАЛНО ПОСТИГНАТОТО?

Благодаря предварително на включилите си!
Активен

Kalia

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 274

Да допълня - за хората,които са конституция вата по аюрведа трябва да внимават с гладуването.Моя колежка, която е много слаба и е вата се пробва да направи повече дни и колабира. Имаше и неприятни последици. Сега прави по 1 ден сухо на седмица и казва, че има голям ефект.Тази година има над 40 дни сухо (не поредни,а като цяло).
Активен

kiti13

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 48

Според мен това, което казва Кали, е относително.
Факторите са твърде много - кое как кой е спазил, в какво състояние му е бил организмът преди гладуването и прочие. А, Кали, колежката ти колко дни е гладувала преди да колабира? Но, иначе да, препоръчват хората вата да не гладуват повече от 7-10 денонощия, а това се води КРАТКО ГЛАДУВАНЕ  :) Според мен, колабирането може да се е дължало и на силна интоксикация, неизчистен организъм преди началото на гладуването, което при едни малко по-дебели хора би се изразило просто в силни физически болки някъде в  тялото.
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.

Скъпа   Кити,
Би ли споделила защо гладуваш?
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

kiti13

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 48

Тихия, гладувам по няколко причини, но едва ли на някой ще му е толкова интересно да го занимавам. Интересуват ме принципните положение ;-)

Освен това, обичам да ходя по планини, а там храната тежи ;-)
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.

Питам те, защото гладуването е крайна мярка, особено продължителното. За човек, чийто организъм е отровен от боклучави храни, гладуването може да е дори фатално. Добре би било да се започне постепенно спиране на отровните храни, повтарям постепенно и след като организмът е поел по пътя на пречистването необратимо, да практикуваш краткотрайни гласувания. Иначе рискът е оправдан според мен, само при сериозни и застрашаващи живота заболявания.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122

Питам те, защото гладуването е крайна мярка, особено продължителното. За човек, чийто организъм е отровен от боклучави храни, гладуването може да е дори фатално.

краткото гладуване никога не може да е фатално, дори за съвсем начинаещ.
Активен

sis

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 173

Искрена, кратко гладуване е до 3 дни, момичето пише , че е ОСМИ ден.
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649

Не мислите ли, че "Основните Обичайни Странични Ефекти и Промени, които съпътстват гладуването" изумително много приличат на абстинентен синдром? Защо ли е така при положение, че храната е просто едно удоволствие?
Активен

titan

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2318

Тихия , някак си усещам,че ти не си гладувал никога повече от 3 дни , а и за  толкова се съмнявам, прав ли съм ? Гладуването не е крайна мярка, а наложителна - 2 пъти в годината по 21 дни и няколко пъти по 10 дни.
Колкото по-малко храна приемаме , толкова по дълго и качествено ще живеем. Оня ден ми зададоха най-глупавият въпрос в живота  ми за пореден път, а именно - Какво ще правиш ако живееш много дълго ?
Активен

kiti13

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 48

Питам те, защото гладуването е крайна мярка, особено продължителното. За човек, чийто организъм е отровен от боклучави храни, гладуването може да е дори фатално. Добре би било да се започне постепенно спиране на отровните храни, повтарям постепенно и след като организмът е поел по пътя на пречистването необратимо, да практикуваш краткотрайни гласувания. Иначе рискът е оправдан според мен, само при сериозни и застрашаващи живота заболявания.

Благодаря ти за грижата, Тихия! Състоянието ми е далеч от застрашаващо, всъщност сигурно е по-добре от това на много хора, дето щъкат по улиците. Организмът далеч не е толкова замърсен, така че, споко, ок съм си. Но включването ми по тази тема беше относно ацидозния пик и прекъсване на гладуването :)
Активен

kiti13

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 48

Искрена, кратко гладуване е до 3 дни, момичето пише , че е ОСМИ ден.

Sis, понятията не са важни, важно е кой какво и колко понася като гладуване.
Активен
 

Страницата е създадена за 0.072 секунди с 23 запитвания.