Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[бате Бино]

Разбира се , повечето от нас имаме да поработим над егото си, признавам  
(Някои повече , други  по-малко  )
Обаче пак има едно НО...
За да го направим , първо трябва да дефинираме какво е его! Нали така ?
Иначе ще се окаже , че пак сме работили залудо..  

Първото, което ме вълнува :
Няколко качества силно наподобяват его! Но ДОКОЛКО всъщност имат нещо общо точно с егото?
Давам пример:
1. Състезателното начало. Присъщо най-вече на мъжката половина..  Ако държиш  да докажеш , че си по-бързият, по-силният, по-способният.. Това от его ли е? Ако да - то тогава всички спортисти  са тотални егоцентрици...?  Ами олимпиадите по математика и физика?  Пак ли его?  Ами всякакви конкурси от типа - "млад талант".. ?  Нали тъкмо там се състезават кой е по- и най- ..?  
Его ли е или не е ?  
Добре . Лицето "Х" ще каже - това е друго...то не е его...
Съгласен. Обаче когато аз вляза в писмен ( или устен ) диспут с някой съфорумец,  същото това лице "Х" веднага заключва:  -  " Ааа,  бате Бино пак си чеше егото, пак парадира, пак иска да ни покаже , че е най-велик.. ,  " А де факто не е ли това пак един вид състезание?? Само че - неформално. За разлика от другото състезание ,което е  на стадиона. Единият "парадира" на стадиона, другият - в интернет..

2. Стремежът към перфекционизъм, към прецизност. Ако някой има потребност да си изпипва нещата -работата, проектите, изявите,.. влага много време и усърдие... Това его ли е?  Веднага би могъл да бъде обвинен , че  го прави , за да "блесне", за да е първи , за да  е "най-най"..  А човечецът просто има по-голяма потребност от красота , от хармония, от естетика..  Така се харесва в собствените си очи! Дори никой друг да не разбере за успехът му, той самият ще си бъде щастлив..

3.  Стремежът към лидерство. Доколко се дължи на егото и доколко на нещо друго? ( не знам точно на какво още..   )  

Има и друго интересно - Ако искаш да докажеш пред себе си , че си по-добрият . Дали е същото  както ако  се опитваш да го докажеш  пред другите ?    
Тоест - къде точно минава разделителната линия.. ?


Второто , което ме интересува:
(Само че , тук се изискват познания и по физиология, а почти никой от авторите психолози, които съм чел  , не прави връзка с нея!  Разглеждат всичко само от ъгъла на психологията )
  По мои почти научни изследвания и наблюдения , Егото е в много тясна връзка с хормоналния статус на индивида!  С други думи - външните прояви на егото определено изискват един сериозен ресурс от енергия! ( Знаем ,че хората са различни - вата пита кафа, холерик , меланхолик.. )  Тази енергия идва най-вече от тестостерона и някои други хормони , които човек си ги има по рождение, но в различни пропорции и количества!!   Тоест - на  хората още по рождение им е заложен "синдромът ЕГО" , който обаче ще се разгърне в различна степен при всеки един от тях! ( При равни други условия.)
Рядко ще видим слаб, тих и нерешителен човек, който е едновременно с това  - егоцентричен.  

От тук следват два момента 1. ДОКОЛКО  трябва да се борим срещу нещо, заложено ни от природата?
и
2.  Успешно потиснатото ЕГО ( чрез тренинги, самостоятелна работа и т.н. )  ще доведе до намалена външна изява     ,ще освободи хормонален ресурс , който ако  не се "изгори"  физически , няма ли да направи пакости в организма? Точно както неизгорените с физическа активност хормони на стреса ( кортизол например)  правят страхотни пакости в тялото. ( Заради неосъществявянето на еволюционната идея на стреса - да се сбиеш или избягаш..  )

Да, въпросите както винаги са много и все - нелесни ..
Но, както е казал Уайлд - "Въпросите никога не са неудобни. Такива са понякога отговорите .."
Ще бъда благодарен за вашите мнения. Наистина ми е много интересно какво мислите вие.

[emo75]

Бате Бино, вярваш ли, че с точна дефиниция ще решим проблема? На мен не ми се вярва тая работа. В най-добрия случай ще постигнеш някакво интелектуално ограничаване на проблема, някаква доза рационално осъзнаване /макар че и това е доста спорно/. Но не мога да си представя, че във всяка житейска ситуация - ще пъхаш мисловно ръка в тълковния речник и ще сравняваш: "Аджеба, аз тук Его ли проявих или нещо друго?" Не мисля, че нещата работят по този начин. Но това си е мое мнение.
Мисля, че проблемът на хора като нас /в този форум/ е, че сме принудени да боравим с терминология, която ни е културологично чужда. За един будист няма никаво чудене върху пробема "какво е егото", и то не защото го разбира по-добре, а защото е откърмен с готов отговор на въпроса. В 21-ви век, когато се смесват по невъобразим начин технологии, митове, философии, религии и мистични прозрения, този подход не работи особено, защото използва инструментариум отпреди 2 хиляди години.
Според мен най-простия отговор на въпроса ти е: дали съм щастлив, умея ли да взаимодействам емоционално с другите, прекален интроверт ли съм... И пак отговорите не са окончателни. Ако нещо интуитивно усещаш, че ти пречи, променяш го, но не заради някакъв абсолютен отговор "що е Его", а според ситуацията... Не те съди Бог, а твоята енергия   нейното неравновесие поражда болестите и страданията.

[salvaje]

Аз немисля за егото. Абстрактно и объркващо понятие е. Стремя се да следя важността, която отдавам на себе си и нещата/хората. Прието е, че да отдаваш голяма важност на "важните неща" е положителна черта. Но май не е така. 

Вчера прочетах това от Кастанеда и ми хареса много, (а като стил си мислих че чета Хелър):

Don Juan explained that the new seers saw that there are two main groups of human beings: those
who care about others and those who do not. In between these two extremes they saw an endless
mixture of the two. The nagual Julian belonged to the category of men who do not care; don Juan
classified himself as belonging to the opposite category.
„But didn’t you tell me that the nagual Julian was generous, that he would give you the shirt off his
back?” I asked.
„He certainly was,” don Juan replied. „Not only was he generous; he was also utterly charming,
winning. He was always deeply and sincerely interested in everybody around him. He was kind and
open and gave away everything he had to anyone who needed it, or to anyone he happened to like.
He was in turn loved by everyone, because being a master stalker, he conveyed to them his true
feelings: he didn’t give a plugged nickel for any of them.”
I did not say anything, but don Juan was aware of my sense of disbelief or even distress at what he
was saying. He chuckled and shook his head from side to side.
„That’s stalking,” he said. „You see, I haven’t even begun my story of the nagual Julian and you
are already annoyed.”
He exploded into a giant laugh as I tried to explain what I was feeling.
„The nagual Julian didn’t care about anyone,” he continued. „That’s why he could help people.
And he did; he gave them the shirt off his back, because he didn’t give a fig about them.”

Накратко казано...Хулиан бил обичан от всички, защото не му пукало за никой. 

[бате Бино]

Емо, нямах предвид "точна дефиниция". Иначе щеше да си остане само заглавието на темата  
Просто едно разнищване  на понятието..  
Забелязъл съм, повечето хора не обичат да си изясняват нищо, включително и това  
Какво да правя, от тези съм, дето имат тази потребност.  

За будиста.. не разбрах какво имаш предвид.
В Япония и Китай не са ли повечето будисти? Ония, дето владеят бойни изкуства. Тоест - будистите също организирват състезания, нали?  Значи те не се състезават от Его, но ние когато го правим - е от его  
Добре, вероятно има будисти , които не се състезават.. Ти вероятно имаш предвид ония , които седят по цял ден на два пирона и говорят с вятъра.. Добре , но нали те също си имат шеф? Отговорник някакъв..Той защо е приел да бъде такъв? От его ли или  от нещо друго?  
Виждаш ли , въпросът ми е актуален дори за будистите

[analizator]

Подложено на задълбочен анализ егото е природна даденост и означава ОЦЕЛЯВАНЕ Егото е присъщо и на всяко живо същество. Егото е борба на човека да е жив в този свят. Егото в човека може да се омекоти ако човек с силно изразено его започне да се себераздава за другите. Себераздаването омекотява егото

[titan]

Ама и вие зачекнахте една тема... На някой да му е направило впечатление как непрекъснато се описва в книжките - потискайте своето его, прощавайте, прошката е много важна, ако ви ударят по едната страна подложете и другата и простете, бъдете смирени, по пътя на смирението ще достигнете блажената висота. В общи линии авторите на тези книжки се оказват не до там чак извисени личности, неимоверно забогатели от продажбите на произведенията си. Веднага възниква въпросът защо и кой има интерес хората, които четат тези отлично рекламирани книги, да са смирени, с потиснато его и да прощават всичко, което се извършва спрямо тях ? В последно време попаднах на много заблудени хора, чийто живот, може да се каже, никак не е цветущ от моята гледна точка, и тези същите хорица ми обясняват как аз трябвало да поработя с прошката. Видиш ли някакъв селяндур ме замъкнал с 2000 лв, примерно, и аз трябвало да му простя, защото него имало кой да го накаже. Питам аз тогава какво става с моите 2000 лв. ? Да изпитам ли морално удоволетворение от това, че някой в бъдеще ще го накаже и да изпитам ли удоволствие от студената вода, докато я пия, мислейки си, че прошката е нещо велико....? Но като попитам същите тия прощаващи хорица "Абе ако някой изрод изнасили детенцето ти  ще му простиш ли,  него има кой да го съди, условно в БГ ще му дадат някоя и друга година, а през това време ако не го хванат ще изнасили още други десетки дечица ? " - "Ааааааааааа това е друга работа, не може да мислим така" Значи за детето е едно, там прошка не може да има , таткото щял да убива насилника, пък за 2000 лв е друго, там може да простиш подигравката с твоя труд, време , способности, нерви, да не говорим,че и данък си платил върху тях, който държавата няма да ти върне.  Та може би и с егото е много подобна ситуацията - не изпъквай, защото има други лидери избрани да водят. От кого са избрани , защо са избрани ??  Детето ви е егоист, не иска да споделя с другарчетата си  храната или играчката... защо огромен процент от децата го правят, въпреки че се възпитават по определен начин ? Наблюдавам семейства с по 2 или 3 деца , където непрекъснато ги учат да споделят помежду си и всеки път, когато съм на гости тия деца все се карат за нещо, което е само едно . Вероятно са в такъв етап от растежа си и на тази възраст това е присъщо. Но то е заложено ... его ли е това ?

[Theodora]

Teмата изключително съвпада с "житейските" ми драми в момента.   Извода, до който стигнах на този етап е, че границата не е между черно и бяло, между егоцентрик и ...каквато и да е противоположността му. Преди време ми попадна "квантовата психология", която разглежда въпроса за това, какво сме ние, като "разлиства" слой по слой нивата на съзнанието, до пълното му разтваряне. Първият естествено е егото, последван от това, което го наблюдава. След това, човек се научава да наблюдава наблюдателя на егото. Така, в един момент имах чувството, че се побърквам, понеже на всяка мисъл в главата ми, разсъждаваха поне 5-6 нива на наблюдатели, което вече не смятам за нужно.   На земно ниво, егото е нещо изключително полезно, защото то те бута да успееш в този свят(стига да действаш повече от колкото мислиш). Всичко опира до избор и мотивация. Техни генератори могат да бъдат много неща и може би ще ги издирвам до края на живота си(на старини ще напиша книга "Вдъхновението").   За хормоналната зареденост определено смятам, че е от значение, понеже на мен тестостерона май ми е повечко и се считам за човек със завишено его по природа.

Та...моето мнение по въпроса:
Дали е нещо добро - да, ако знаем как да го използваме.
Дали е предопределено по природа - да, но всеки може да го развие/занижи.
Дали трябва да се борим с него - не, трябва да го наблюдаваме и да сме наясно със себе си защо правим определено нещо.

Смятам, че обществените критерии за "възвишен" човек са тези, които влизат в конфликт с егото и го определят като нещо "лошо". Например, аз вече нямам скрупули да си призная, че обичам да правя определени неща, само защото знам, че ще привлека вниманието на определени хора, или пък, че искам да изкарвам повече пари, че искам някакъв обществен статус и т.н и т.н. Дали това ме прави "антидуховна" - ми ... не бих казала, по-скоро ми дава спокойствие, че съм ОК с желанията на "първия слой" и мога да обърна внимание на по-горни нива. Приемам егото един вид, като естествена част от мен. Дали съм егоцентрик - да, както съм и този който го наблюдава...и този дето наблюдава наблюдателя на егоцентрика...   Въпросът е единствено, дали това което си, е правилното превозно средство към това, което искаш, дали ти върши работа.  

А на конкретния въпрос "Какво е его?" - Смятам, че това е просто първото стъпало, към нашето себеосъзнаване.

[бате Бино]

По три пъти прочетох последните две мнения.    (А Титан рядко се мотивира за по-подробни анализи като настоящия.. )
Този момент от поста му намирам за много ценен:  
 Веднага възниква въпросът защо и кой има интерес хората, които четат тези отлично рекламирани книги, да са смирени, с потиснато его и да прощават всичко, което се извършва спрямо тях ?
Та може би и с егото е много подобна ситуацията - не изпъквай, защото има други лидери избрани да водят.
 
Бях го пропуснал като точка
Още едно потвърждение , че втренчвайки се само в конкретното , губим фокуса върху основното, глобалното ..  

[emo75]

Емо, нямах предвид "точна дефиниция". Иначе щеше да си остане само заглавието на темата  
Просто едно разнищване  на понятието..  
Забелязъл съм, повечето хора не обичат да си изясняват нищо, включително и това  
Какво да правя, от тези съм, дето имат тази потребност.  

За будиста.. не разбрах какво имаш предвид.
В Япония и Китай не са ли повечето будисти? Ония, дето владеят бойни изкуства. Тоест - будистите също организирват състезания, нали?  Значи те не се състезават от Его, но ние когато го правим - е от его  
Добре, вероятно има будисти , които не се състезават.. Ти вероятно имаш предвид ония , които седят по цял ден на два пирона и говорят с вятъра.. Добре , но нали те също си имат шеф? Отговорник някакъв..Той защо е приел да бъде такъв? От его ли или  от нещо друго?  
Виждаш ли , въпросът ми е актуален дори за будистите

Бате Бино, за японеца или китаеца подобна дилема не съществува. Думата "его" е изобретена от Запада. Затова те питам: какво искаш да постигнеш с тази дефиниция, кое те притеснява? Това, че някой те нарича "егоист" или че имаш "аз" и си суетен като повечето хора? За кое "его" като понятие  ще говорим: за това формулирано от психоанализата, за това битуващо в социалистическия лагер преди 1989, за отказа от "азовоста" според източните доктрини, или някаква мъглявявина, която всички отричат, защото "е кофти да имаш Его"? Едно е да те нарекат "егоист" пред профсъюзно събрание преди 1989 година /тогава всеки който се цепи от колектива, е егоист/; друго е да те упрекне в его, християнски проповедник, който си дава всички ризи на непознати и яде слънчева светлина и библии; трето е да задълбаеш в медитативните учения на Ваджраяна и т.н...
Ясно е, че когато човек се смята за прекалено значим и най-важен във Вселената, все някак ще почувства, че това гледище не е съвсем удачно, но пък удачно ли е лицемерно да твърдим, че нямаме аз. С други думи , бате Бино - да, ти си суетен и егоистичен тип, но товята суета и его помага и на други хора, които те харесват такъв каквто си, какъв ти е проблемът всъщност? Не вярвам да очакваш някой да ти каже, че си съвършен

[emo75]

(Отговор на бате Бино: да задълбава или да изкара 5 лв?)

И двете занимания си имат своите предимства.  
Като задълбаваш в теми като тази за тодикампа, паразитите и природните методи за лечение - си изключително полезен за всички ни. Ако можеш от това да изкараш и някой лев - лошо няма. Стига да не се прекалява (всеки сам си решава кое по-добре за него - да го обичат или да има пари за харчене в излишък).
Въпросната тема,  по мое скромно мнение, е много неблагодатна. Тя избива повече на абстрактен философски диспут и почти наподобява екзистенциалния въпрос "Кое е възникнало първо: кокошката или яйцето". Не омаловажавам темата, но ми се струва, че   всеки от нас всекидневно е принуден да си отговаря на подобен тип въпроси с действията си, доколкото всяко действие или бездействие предизвиква поредица от други реципрочни действия и бездействия. Дали си струва да си даваш и другата буза за шамар, или да се заядеш с наглия селянин, който ти дължи 2 хиляди лева, е личен екзистенциален избор. Дали си прав или крив - няма кой да ти каже, отговорът е самия живот. Ако страдаш, боледуваш, имаш проблеми с жените или ягодите или нещо не си в кондиция, значи нещо издиша в цялата схема. Ако си що-годе Ок, значи, давай, на прав път си. На мен ми се струва, че с философски абстрактни дефиниции няма да си решим житейските проблеми, но хора всякакви, може пък да не съм прав глобално, а само за себе си  

[бате Бино]

Проблемът ми , Емо, е , че се задълбавам твърде много в изяснявания ,вместо да изкарам 5 лв някъде  
А колкото това дали съм съвършен, - разбира се, че не очаквам да го чуя, макар , че се е случвало ..
(Както вероятно и при теб   )
Но нека да не излизаме от конкретиката на темата , личност твърде лесно се анализира..
(защото става и с общи приказки )  

Емо , стотици  специалисти изписват цели многотомници по психология , а ти намираш даже една микро темичка за излишна..
 Ти знаеш , цялата философия, психология , че даже и други дисциплини като мениджмънт например, са сбор от най-различни взаимноотричащи се теории! Единят нобелов лауреат  доказва , как другият пак Нобелов лауреат не е прав... Това става ясно при прелистването на произволно избран учебник по тия дисциплини.
Така и ние изясняваме от нашият си ъгъл. Естествено колегите от форума за мобилни апарати  ще го изяснят съвсем по друг начин ...   ( Аз затова психологични и философски книги не чета. Защото - "когато на въпроса ти отговори философ - спираш да разбираш ввъпроса си! "  )

[черен гарван]

Най-общо казано сложните въпроси винаги имат най-простите отговори. И понеже съм си християнче колкото и глупаво и старомодно да звучи това за повечето хора, ще се опитам да го кажа така - ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ КАТО СЕБЕ СИ. Това казано с най-прости думи, но понеже всеки разбира нещата по различен начин, ще се опитам да дам и малко може би излишни разяснения ....т.е. не поставяй своето Его под или над Егото на другите. Зачитай себе си, зачитай и другите. На спортно състезание Егото е нещо важно - да искаш да си първи, да победиш съперника ....обаче това засилено Его е с точно определена цел в точно определен кратък момент. Ако загубиш състезанието и не можеш да признаеш победата на противника и да го поздравиш ..това е вече Его! Не го зачиташ, не го признаваш ...искаш да си само Ти! В същото време съвременният свят издига в култ Егото ...отвсякъде те искат да си пръв! Ти щеш не щеш, ако искаш да успееш трябва да си егоист! Допреди 50-100 години да речем хората са си садяли разни плодове и зеленчуци да се изхранят, докато сега всичко е нервно и се конкурираш с всеки за всичко! Дори и да не си егоист, трябва да бъдеш! И между другото, да - телесните функции влияят на Егото - все пак съм чувал хора, които твърдят, че след преминаването към повече растителна храна са много по-спокойни, не са така агресивни и т.н. Затова и в християнството има пости, а пък и в другите религии ...съдържанието на телесните сокове в следствие на храната е различно и ти си различен. Но тъй като за повечето хора такива измишльотини като християнство и ала-бала глупости няма, то остава чисто визуалното - това дето очите виждат, или другояче - тоя измислен свят в който живеем и който ни заобикаля ....то повечето хора си го карат по течението, хранят се неправилно и смятат Егото за добродетел!

[Theodora]

На мен ми се струва, че с философски абстрактни дефиниции няма да си решим житейските проблеми, но хора всякакви, може пък да не съм прав глобално, а само за себе си  

Ако знаеше изобщо как да ги решиш, нямаше да ги имаш   Много ясно, че отговора на драмата е някъде в нещата, които човек отрича и изключва. Всъщност затова са там. Именно егото ни кара да отричаме, защото го е страх, че нещата може да се променят, а както знаем, то обича комфортното и познатото(обикновено зло) За мен темата ми е интересна, както ти имаш правото да я определиш като безсмислена, но нито един от двама ни е прав/крив, защото погледнато "отгоре", това е просто тема. Ти избираш дали егото ти да я чете или някой "по-горен слой" от теб   Когато казах, че трябва да го използваме правилно, имах предвид точно случаи като този, в които то не реагира особено адекватно и практично, защото винаги е ограничаваща позиция.

 Хубаво е човек да има фокус, да не разпилява енергията си, където е положителната страна на егото, но що се отнася до поемане на информация, смятам, че е по-практично да го осмиряваме. Това не значи да се съгласяваме с всичко, означава само да не се опитваме да се самоубеждаваме, че сме прави. Просто е излишно.

[emo75]

Всичко хубаво, ама, пак прекалено на теории ми избива. Ти като тръгнеш да живееш с някоя жена, вселенски ли ще живееш с нея или плътски и егоистично   Или пък ще си мерите ли кой е с по-голямо Его и кой с по-малко, кой ще сготви или кой ще пише поезия, и готвенето ли е по-егоистично или писането на поезия. Зарежете тая работа. Това с Егото не се решава по този начин. Който иска да се слива с Цялото, медитира и постига нирвана. Другите живеем със съзнание, тоест "аз". В кой момент да спреш да се съзтезаваш и да признаеш загубата или победата, също не е мерило за нищо. Като искаш да страдаш, съзтезавай се до безкрайност. Но пък не може и само да лежиш и да се рееш сред облачета и всемирна любов, така най-добре е да си останеш в утробата и да не се раждаш.  
И не мисля, че преди 50 години хората са били с по-малко Его от сега. Може би са били малко по-малко объркани, по-лесно е било да определиш кое е добро и зло. Днес това не е толкова просто.

[rima]

Егото не е страничен ефект! Смисълът му е да се развием като индивидуалности. В този процес, може да има отклонения във всяка една посока, естествено... "Живей и не пречи и на другите да живеят" ми харесва като сентенция, пък кой как го разбира е също сложен въпрос 

[Theodora]

Всичко хубаво, ама, пак прекалено на теории ми избива. Ти като тръгнеш да живееш с някоя жена, вселенски ли ще живееш с нея или плътски и егоистично   Или пък ще си мерите ли кой е с по-голямо Его и кой с по-малко, кой ще сготви или кой ще пише поезия, и готвенето ли е по-егоистично или писането на поезия. Зарежете тая работа. Това с Егото не се решава по този начин. Който иска да се слива с Цялото, медитира и постига нирвана. Другите живеем със съзнание, тоест "аз". В кой момент да спреш да се съзтезаваш и да признаеш загубата или победата, също не е мерило за нищо. Като искаш да страдаш, съзтезавай се до безкрайност. Но пък не може и само да лежиш и да се рееш сред облачета и всемирна любов, така най-добре е да си останеш в утробата и да не се раждаш.  
И не мисля, че преди 50 години хората са били с по-малко Его от сега. Може би са били малко по-малко объркани, по-лесно е било да определиш кое е добро и зло. Днес това не е толкова просто.

Ако определяш позицията си във гореописаната "връзка" за правилна, мисля, че каквото и да ти кажа, не би ме разбрал   Физическото рано или късно става недостатъчно, ако съредноваването не развали работата преди това.

Не харесвам живота на спокойните уравновесени хора, защото ми е безцветен, както и безоблачната всемирна безкрайност, защото за мен е лишен от генератори на еволюцията, но това не значи че съм "права". Означава, че избирам друго, за което съм и тук . Това е позицията на моето его и фактът, че съм наясно с това, за мен е много повече от празни философщини, защото му намирам практическо приложение - живея и постигам целите си по-лесно и по-бързо. И докато виждаш нещата като "правилно и неправилно", няма как да ти е лесно...  

Дали би могъл да визираш първо "проблема" който виждаш с егото, а после да споделиш и решението му?


Рима - подкрепям! 

[emo75]

Именно, де. Защото не виждам какъв е проблемът и затова са ми изкуствено построени всички теории против така нареченото "Его". Както се казва: "за неща, за които не може да се говори, по-добре да се мълчи" ... Защото се стига до житейски парадокси   например, как да спя "неегоистично" с жена, един вид вселенски да си вдигна самолета   и, ако го направя, какви сме - мъж и жена или ангели, които по братски си показват телесните атрибути.
Християнството учи на смирение, но това няма нищо общо с абстракциите за егото.
И въобще ми е чуждо разделението между телесно  и духовно. Това са перверзни отклонения на западното мислене. Всичко е свързано. В реалния живот всичко е едно. Просто е на различни нива. Та, така и с "егото". Не виждам смисъл да бъда "със или без его". Това просто е неадекватен въпрос. Щом си дошъл на този свят, мечтаеш, спиш,  ядеш, имаш фекалии, потиш се, имаш съзнание и отделно тяло - за това си има някаква причина и е безсмислено да теоретизираш дали си струва или не. Просто приеми фактите. Друг  е въпросът защо в някакъв момент се разболяваме и не се чувстваме в хармония. Причината може да , както "прекалено" его, така липса на такова.

Пък съвсем на елементарно ниво „дърво, което се издига най-високо, най-често бива удряно от гръм”; или пък, ти може да си метафизично „прав”: нямаш Его, рупаш по цял ден трева и медитираш, но не отделяш достатъчно внимание на сина си, защото си погълнат от правенето на клизми и четенето на „духовни” книги – не се сърди после, ако синът ти след няколко години те нарече „егоист” и ти обърне гръб; може да си прав „метафизично”, но на елементарно битово ниво ще си бъдеш „его”; същото е и когато от прекалена интроверност /тя може да е много красива и неегоистична, вселенски погледнато/ да не мислиш за околните, в един момент и  те няма да мислят за тебе – сърди се на себе си, че са те помислили за „егоист”, макар да не си такъв от абсолютна гледна точка.

По-полезно е за такива практически неща да се замисляме, а не за абстрактни понятия. Щото кво те грее, ако на теория си прав, ама на практика животът ти издиша.

[salvaje]

Съвсем почвам да се обърквам от това его. 

Именно егото ни кара да отричаме, защото го е страх, че нещата може да се променят, а както знаем, то обича комфортното и познатото(обикновено зло)

Да, за най-индоктринираните в нещо хора това е така. И все пак не ли е точно егото, което някой път (не винаги ) решава, че му е писнало от  комфортната и позната посредственост и че иска да постигне нещо повече?

Хубаво е човек да има фокус, да не разпилява енергията си, където е положителната страна на егото, но що се отнася до поемане на информация, смятам, че е по-практично да го осмиряваме.

Със сигурност егото може да фокусира енергията. Но аз по-често го асоциирам с разпиляване на енергията. Например, някой непознат ми е ударил шамар без пречина. Няма значение дали аз ще отвърна или не, но и в двата случая егото ми ще ми губи времето поне няколко часа с мисли от рода на..."Какъв е тоя идиот. Как смей! Знай ли на кой удря шамар и тн..."

[Theodora]

Mисля, че речниците ни са различни и разбираме различни неща

Само не знам, защо след като Емо следва мотото  "за неща, за които не може да се говори, по-добре да се мълчи", всъщнос не си мълчи, ами се опитва да докаже, че като цяло е безсмислено да се говори по темата.
Може би аз съм станала хипер чувствителна, когато някой се опитва да ми казва кое е "правилно"...Кое е по-добре и кое по-зле всеки си решава.

salvaje, не на егото му писва май малко бъркаш "слоевете" егото е тва дето крещи като настъпано, когато някой го избута от комфортната зона. Липсата на его е онова чувство на желание за промяна. И да, това за шамара е пример за неправилно инкорпориране на егото в света ти Както казах, ако искаш полза от него трябва да се впрегне в правилна насока.

[emo75]

Хм, това, че аз не съм съгласен с нещо, не означава, че само моето мнение е меродавно.  Не се опитвай да ми вменяваш излишна отговорност поради факта, че съм решил да пиша. Всеки може да го направи, нали затова е свободен форум.
Това, че изразявам моята гледна точка, че подобен тип теоретизации, СПОРЕД МЕН, на мен лично не ми помагат да живея по-добре, не означава, че ти трябва да мислиш като мен. И кой ти диктува как да живееш правилно? Животът си е твой, ти така или иначе си го живееш.
Щом те кефи да бичуваш Егото и да заклеймяваш всичките му прояви, прави го. Това си е твоята матрица, твоя живот. Никой не може да ти го отнеме. Щом на теб ти върши работа тази парадигма, значи си е ОК.
Май, бате Бино ще се окаже прав, че основният проблем е понятиен: всеки говори за Его, но никой не го е виждал /формулирал точно/