Ужасявам се от хората, които затварят прозорците, пускат щорите и включват климатика лятото. И още повече от тези, които забравят да дръпнат щорите, а предпочитат да включат лампата. Също и от тези които бързат да затворят прозореца при най-лекото захлаждане. Като тегля чертата, това значи май повечето хора. Има нещо много извратено в това да се криеш от слънцето и да предпочиташ въздух минал през вмирисания, спарен филтър на климатика пред свежия (колкото и да е горещ) въздух отвън. Да не говорим за лампата и пуснатите щори... Климатика вече се възприема като основна даденост. Незнам направо как са уцелявали преди 20-30 години без него...
Подозирам, че скапаната храна която поемат хората, силно е намалила температурните граници в които се чустват добре. Прозореца е почити винаги затворен, защото влиза студено или защото влиза топло...Малко да ги нагрее слънцето и вече им е лошо. Колкото по-изкуствена храна ядат, толкова по-негостоприемно място им се вижда природата, и толкова по-изкуствено подържани условия са им нужни.
Последните години храната става все по-изкуствена. Така и хората би трябвало да стават все по-изкуствени. И стават. Но все едно действа и някаква балансираща сила. Колкото по-изкуствена храната, толкова по-естествено се стреми да се храни, малка, но можеби нарастваща част от населението? Усетилите се, че нещо не е наред с масовата храна и опитващи се да е избегнат са предимно по-млади. По възрастните са безнадежден случай. Можеби, това, че докато са били млади, храната е била по-натурална, сега им играе лоша шега като стереотипите им за хранене са толкова дълбоко набити, че вече немогат да ги променят, въпреки очевидната промяна в храната от тогава.
