Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА  (Прочетена 70976 пъти)

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #60 -: 20-08-2013, 22:00:19 »

wheat grain, благодаря ти за хубавите думи! :)
Относно прераждането, има много материал за изследвания на хипнотизатори, чийто пациенти, връщайки ги назад във времето, разказват за животите си...

analizator, майка ми чуваше в реална атмосфера детски смях на две деца, едното от които беше дъщеря ми, с която имаха много силна връзка. Ще кажа само, че толкова силно я болеше, че ме помоли да не вдигат толкова шум, разбирай да се смеят. Иначе още преди болката да ескалира, бяхме редовно при мама, аз и детето ми и не е да не е чувала смеха ни, но за мен в такива моменти още повече те боли като виждаш какво богатство имаш, защото си затвърждаваш какво ще изгубиш.. слънчице и звездичка, така ни наричаше. Пък ние нека и изпращаме позитивни вибрации... мисля си, че когат човек е на кръстопът, не само когато става дума за борба на живот и смърт, а попринцип... той е именно на този път, за да го превъзмогне сам.
Научих, че колкото и да искаш да помогнеш на любим, няма как да се получи, ако той не е решил да си помогне. Дали ще е детски смях, или нещо друго, трябва самият той да го е избрал, това е супер важно.
От това излиза, че смъртта е въпрос на избор ли?
Някъде четох, че краят на всички ни е предопределен от самото раждане.
Аз вярвам, че има два пътя, един, който води към градацията ти в този живот и друг, с който грубо казано, си прецакваш прераждането, тоест не си се поучил и объркваш посоката.
На кратко вярвам, че колкото да си сбъркал, или колкото и да ти е "времето за умиране", до последно имаш шанс да се преобърнеш и да хванеш завоя към другия път. Просто не трябва да даваш живот на смъртта, вкопчвайки се в нея, колкото и метафорично да звучи.
Мама си правеше автохипноза, цитирам: " Още съм жива, защото не са минали два месеца. От такъв рак, болните за толкова умират."

Самовнушението може, както да те погребе, така и да те излекува. Но няма да се получи докато се дуелираш със смъртта.
Болните от рак се вкопчват точно в нея, а не в живота, а наистина има разлика.
В единия случай живееш като жертва, чакаща да удари гонга.. буквално броиш дните, в другия казваш "майната му, аз си го направих, аз и ще се измъкна от него."
За да си отворен към каквото и да било, включая и чуждото влияние като подкрепа, вибрации... трябва може би първо да си/им простиш. Прошката е благодарност. Тя е и новото начало, за което споменах в предните ми постове...


Пропуснах да спомена, мама почина за няма и 3 месеца.
« Последна редакция: 20-08-2013, 22:21:41 от Wish »
Активен

Shine

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 96
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #61 -: 24-01-2014, 14:42:09 »

Wish така дълбоко ме докосна с постовете си, може би защото си писала направо от душата си. Почувствах те изключително близко  и ми се прииска да те успокоя, да ти подам ръка и да ти влея от моя оптимизъм и жизнеутвърждаване. Иска ми се да те погаля по косата, както правя на моите деца и да повдигна нежно лицето ти, за да може погледът ти да срещне слънцето и да заблести, както когато си била малка и щастлива. Безспорно болката много трудно се преодолява, както и чувството за вина. Но както ти сама казваш в последния си пост – любимите хора, колкото и силно да искаш да им помогнеш, колкото и добра система да си изградил, ако ще и жива вода да им донесеш, трябва да  се справят първо вътре във себе си! Всяко знание наливано отвън, ако не е почувствано, не помага. Ти няма как да извървиш пътя на никой друг освен своя собствен! Помагаш, доколкото можеш, но основния двигател е желанието на другия човек, не на теб.
Безкрайно много пъти съм изпитвала болка от чужди неволи, но когато се опитам да помогна, виждам, че никой не ми протяга ръка отсреща, че има стена и думите ми са напразни. Тогава остава само молитвата и любовта, които изпращам на дадения човек, просто защото не мога да направя нищо повече. Дали самият човек не иска или има кармична задача, не мога да знам. Няма никакъв смисъл да се бориш с вятърни мелници успоредно с човека, който вярва, че това са великани. Как да го накараш да повярва, че всичко, което вижда е измама?
Според мен мисълта и чувството са в основата на живота и те са тези, които преборват болестите, включително и рака. Правилното хранене, движенето, липсата на стрес само помагат. Самият факт, че материята е изградена от атоми, които не са нищо повече от енергия, е напълно достатъчен. Реално излиза, че ние сме кондензирана светлина. Изключителен интерес буди и факта, че в зависимост от наблюдението атомът избира да се държи като вълна или като частица, което означава че всичко се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние или още по-картинно казано светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа“ (Ник Хърбърт): http://sebepoznanie.com/vselena/nabludatel/
Но успоредно с това вътрешното ми усещане също подсказва, че е така. Точно днес коментирах с приятел едно мое лично преживяване, за което мисля, че моментът е подходящ да споделя. Когато бях дете си спомням, че не исках прабаба ми, която  беше на преклонна възраст, да си отиде от този свят. С детското си съзнание правих бегли опити да я задържа: опитвах се да занимавам съзнанието й с положителни неща, играех пред нея – за да осъзнае радостта от движението, давах и да яде, въпреки че тя не желаеше. Една нощ тя ми се яви в съня: същата, но някак много по-млада, здрава и спокойна, от сините и очи извираше топлина и любов към мен и с усмивка на уста ме попита: Ти защо не ме пускаш? В съня си усетих, че не съм права и я освободих. На сутринта разбрах, че е починала през същата нощ... Не само тази случка ме е убедила, че човек не приключва съществуването си със загубата на тялото. И аз като теб вярвам в прераждането и вярвам, че привличаме окръжаващите, както и душите на любимите хора именно с еднаквия резонанс на чувства и мисли...
И от най-големия роман на Достовески, след цялата колизия на характери и съдби в сюжетната линия, затваряйки последната страница, осъзнах за себе си, че радостта може да се приеме като смисъл на битието и че човек е създаден през страданието да види любовта и радостта от вечното съществуване.  :Content_22:
Активен

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #62 -: 27-01-2014, 15:48:06 »

Shine, има рани, които никога не зарастват. Аз моята вече си я имам. Не е белег, а си е зееща и сълзяща рана. Имам и слънцето в шепите си, блясъка в очите си. Имам си всичко. С тази мисъл живея. Видях много, взех много, както и ми взеха много... Господ, вселенско равновесие, или каквото и да е там. И Въпреки и С всичко това, продължавам напред и се уча да не изпадам в синдрома на жертвата, или на нещастника. Някъде бях прочела нещо много хубаво, цитирам по памет:
"Аз искам да живея, не да оцелявам."
И аз така. Искам и го правя :flowers2:.
Активен

tania_si

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 47
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #63 -: 01-05-2014, 17:03:20 »

"Шокиращо признание на лекар:Ракът е сериозен бизнес
Надеждата за мнозина, поразени от най-страшната болест – доктор Станислав Бързински, който в продължение на повече от 30 години лекува успешно поразени от рак пациенти, обяснява в документален филм, че болестта е своеобразна „манна небесна“ за много фармацевтични фирми по света.

Самият д-р Бързински обаче, въпреки пречките от страна на американското правителство, възнамерява в най-скоро време да пусне в производство антибиотик, с помощта на който болните ще имат много по-големи шансове да оздравеят, отколкото използвайки „традиционните“ методи и средства за справяне с коварната болест. Твърди се, че ракът скоро няма да бъде лечим, защото фармацевтичните гиганти трупат огромни печалби от продажби на скъпоструващи лекарства.
От много време различни общества на онкоболни и граждански сдружения, минали през целия ад, са посочвали, че болестта рак е бизнес – най-голямата индустрия за мирни цели в света с официален годишен оборот над 270 млрд. евро само в САЩ и Европейския съюз.
Болестта е най-страшна съдба за хиляди в целия свят. У нас статистиката сочи, че 74 българи се разболяват от рак всеки ден, а 15 хиляди умират всяка година. Едва ли има българско семейство, което да не познава ужаса от преждевременната загуба на близък без време. В повечето случаи химиотерапията само удължава с малко живота на тежко болните, а мнозина изобщо не успяват да се доберат до непосилно скъпото лечение."
Активен

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #64 -: 01-05-2014, 21:53:00 »

В повечето случаи химиотерапията само удължава с малко живота на тежко болните....

не съм съгласна с това високопарно твърдение.
Активен

veli_li

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #65 -: 03-06-2014, 10:06:37 »

Някой успял ли е да намери,истински "Мужик корен".Расте в Сибир и Китай.

Търся да си взема :)

Помага много, твърдят хора ,че са се излекували, но в Б-я не било истинско.Смесват го с др.билки.
Активен

миа

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 201
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #66 -: 03-06-2014, 14:54:47 »

За любителите на книги поствам малка част от Раково отделение на Солженицин.

"— Попадна в целта, Ефрем! Всичко е възможно, само ние нищо не знаем. Аз например след войната прочетох в едно списание интересно нещо… Оказва се, че човек има между шията и главата си някаква бариера и онези вещества или… там… микроби, които убиват човека, докато не минат през тази бариера, за да стигнат до мозъка, не могат да причинят смърт. Така че от какво зависи това?
Младият геолог, който от пристигането си не се разделяше с книгите — дори и сега четеше, разположил се на леглото близо до прозореца, до това на Костоглотов, понякога вдигаше глава и оглеждаше спорещите. А Федерау с все още чиста и бяла шия, но вече обречена, лежеше свит на кълбо.
— … А се оказва, че в тази бариера всичко зависи от съотношението на калиевите и натриевите соли. Ако някои от тях, не си спомням точно кои, но да допуснем, че става дума за натриевите, са повече, нищо опасно за човека не преминава оттам; а ако превес имат калиевите, бариерата е безсилна и човекът умира. А от какво зависят солите? Това е най-интересното! Тяхното съотношение зависи от настроението на човека! Разбирате ли! Значи, ако той е бодър, духовно устойчив, превес вземат натриевите соли и никаква болест не може да го победи! Но достатъчно е да преживее духовен упадък и калиевите соли да надделеят и може спокойно да си поръча ковчег.
Геологът слушаше със спокоен, преоценяващ израз на лицето; приличаше на силен студент, който се досеща какво ще бъде написано след паузата от преподавателя на дъската. Той одобрително се обади:
— Физиология на оптимизма. Добро като идея."


http://chitanka.info/text/16261/11#textstart

Грозна смърт не ми се вярва да има. Грозен е начина на живот, който сме водили до момента на болката, съпътстваща кончината ни. И всеки от нас си заслужава такава съдбовна болка- според делата ни.
Защо се плашим от смъртта?
Според мен от страх. А страхът се преодолява със знания и много любов.









Активен
Тайната на здравотворният живот се крие в хармонията между дух, тяло и разум.

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #67 -: 27-06-2014, 19:25:09 »

За любителите на книги поствам малка част от Раково отделение на Солженицин.

"— Попадна в целта, Ефрем! Всичко е възможно, само ние нищо не знаем. Аз например след войната прочетох в едно списание интересно нещо… Оказва се, че човек има между шията и главата си някаква бариера и онези вещества или… там… микроби, които убиват човека, докато не минат през тази бариера, за да стигнат до мозъка, не могат да причинят смърт. Така че от какво зависи това?
Младият геолог, който от пристигането си не се разделяше с книгите — дори и сега четеше, разположил се на леглото близо до прозореца, до това на Костоглотов, понякога вдигаше глава и оглеждаше спорещите. А Федерау с все още чиста и бяла шия, но вече обречена, лежеше свит на кълбо.
— … А се оказва, че в тази бариера всичко зависи от съотношението на калиевите и натриевите соли. Ако някои от тях, не си спомням точно кои, но да допуснем, че става дума за натриевите, са повече, нищо опасно за човека не преминава оттам; а ако превес имат калиевите, бариерата е безсилна и човекът умира. А от какво зависят солите? Това е най-интересното! Тяхното съотношение зависи от настроението на човека! Разбирате ли! Значи, ако той е бодър, духовно устойчив, превес вземат натриевите соли и никаква болест не може да го победи! Но достатъчно е да преживее духовен упадък и калиевите соли да надделеят и може спокойно да си поръча ковчег.
Геологът слушаше със спокоен, преоценяващ израз на лицето; приличаше на силен студент, който се досеща какво ще бъде написано след паузата от преподавателя на дъската. Той одобрително се обади:
— Физиология на оптимизма. Добро като идея."


http://chitanka.info/text/16261/11#textstart

Грозна смърт не ми се вярва да има. Грозен е начина на живот, който сме водили до момента на болката, съпътстваща кончината ни. И всеки от нас си заслужава такава съдбовна болка- според делата ни.
Защо се плашим от смъртта?
Според мен от страх. А страхът се преодолява със знания и много любов.











Искам да отговоря на горния пост с: "Вечно усмихнати са само маските."

Всички имаме своите моментни депресии, някои ги държат дни, друго години; някои изплуват и стават по-силни, други - по-слаби, трети - удавници.
Не вярвам в силата на доброто настроение, като на животоспасяващо, защото то си има неговите спадове и не е константа никога. Не вярвам и че оцеляват тези, които благодарение на щастливия си дух, са имали късмета да не бъдат поразени от рак, просто не го вярвам и ми е голямо Клише...

Раждат се деца, които без да изпадат в каквито и да е "спадове" не за друго, а просто защото не им е дошъл момента за тези неща, умират от левкимия. Тогава питам "Защо, Господи?" и ако това е начинът родителите им да изкупят греховете си, или човечеството да оценява "доброто" на този свят, то това е един много жесток начин!

Аз пораснах, когато майка ми умря. И не ходя на църква, откакто това се случи.
Не знам дали тя си го е заслужила, дали аз е трябвало да мина през това, но знам, че има и други начини, по дяволите!
И да, има грозна смърт, както има и любов, която не прави чудеса.
Смъртта е грозна, когато една някога красива и силна майка, не може да стане, за да прегърне внучето си и се крие от него, защото то вижда изцъклената смърт в очите и, които не могат вече да се смеят.
Смъртта беше грозна, както е грозно да ритнеш изгубило се, куцо куче в куция му крак, вместо да му помогнеш да ходи отново!!!
И любовта не прави чудеса, защото аз 3 месеца се борих с нокти и зъби и със цялата любов, на която е способна една дъщеря, която обича, обожава майка си, борих се за шибаното Добро да победи и дори си вярвах.
Вярвах на Господ, че няма да ме остави сама с малко дете и без майка, която не е направила никому лошо!
Сега вярвам само на себе си. И така ми е супер!

А клишето за "страхът се преодолява със знания и много любов" си остава клише.
Страхът от смъртта липсва само при самоубииците, тоест при тези, които са загубили разсъдъка си.
Няма човек, който обича човеци и него го обичат човеци... да му се мре! Колкото и ерудиран и дълбоко философски да е настроен! Не искам никога да съм на мястото на майка си и на ум и на сърце да се сбогувам с децата и внучето си, докато времето ми изтича и ме притиска между болка и страх, болка и страх... и любов, която искаш да изкрещиш и да изживееш, а знаеш, че това е било всичко, децата ти остават сами и в този ти страх ти винаги си сам... докато не потънеш в него и не се превърнеш в спомен.

Не беше честно.
Господ не е, нито милостив, нито справедлив.

(Обещавам, когато спрат да умират в агония добри хора и започнат да умират в адски мъки, лоши такива...
да отида и да запаля свещичка в някоя църква - това за успокоение на всички набожни клишари тук.)




Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #68 -: 27-06-2014, 21:19:23 »

Започвам и завършвам с думите си от преди десетина поста тук. Прегръщам те!
Болката е сигурна. Страданието - по желание.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4053
  • дипломиран рекреативен специалист
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #69 -: 27-06-2014, 21:57:12 »

Wish , обозначаваш  съфорумците ( макар и малка част от тях ) като  "набожни клишари" .
Искам да те попитам  - те според теб виновни ли са за нещо? Нещо лошо ли са направили ?
Понеже ми се струва, че това звучи доста обидно за тях.. Ако си искала да кажеш друго и съм се объркал в това си предположение, моля за извинение.  
 Но ако е било целенасочено, знаеш, това не се толерира в нашия форум..
« Последна редакция: 27-06-2014, 21:59:34 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

Wish

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 70
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #70 -: 28-06-2014, 00:29:29 »

Wish , обозначаваш  съфорумците ( макар и малка част от тях ) като  "набожни клишари" .
Искам да те попитам  - те според теб виновни ли са за нещо? Нещо лошо ли са направили ?
Понеже ми се струва, че това звучи доста обидно за тях.. Ако си искала да кажеш друго и съм се объркал в това си предположение, моля за извинение.  
 Но ако е било целенасочено, знаеш, това не се толерира в нашия форум..

бате Бино, наистина ли това е всичко, което те "трогна" в моя пост?
Споменаваш "толериране", а сякаш твоята толерантност е кръгла и празна като 0. Жалко е. За форума.

А, цитирам "( макар и малка част от тях )" е обозначение в твоя пост, обвързано с някакви проценти и имена, най-вероятно... и в случая това проучване не е мой извод.

Не преписвам вина на никой, както и никой не ме касае до толкова, че да му правя психопортрет. Това, което пиша е ясно и е до толкова целенасочено, до колкото всички останали постове на хора, които споделят мислите си. А издребняването за кой бил клишар и виновен ли е той е тема, която толкова силно ме занимава, колкото и моите изповеди - клишара и религиозника.

Тихия, напълно съм съгласна с теб. Животът продължава и това е въпрос на избор.
Страданието е посока за скитащия и лутащия се. Аз имам цел и тя е да градя света на детето ми, както майка ми изгради и оцвети моя.
Болката не можеш да я издишаш, както и силната/истинската любов винаги е в дъха ти. Приемаш го. Страданието е борбата с него.

Толкова хубаво би било на лични някой ден да ми пише човек излекувал себе си, или близък от злокачествен рак...
Молитвата е опование за слабия и това е моята вяра. Както и моето решение е да не държа и да се взирам повече в свещи... една ми беше достатъчна за цял живот!
Искам факти.
« Последна редакция: 28-06-2014, 00:31:26 от Wish »
Активен

миа

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 201
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #71 -: 28-06-2014, 10:10:08 »



Искам да отговоря на горния пост с: "Вечно усмихнати са само маските."

Всички имаме своите моментни депресии, някои ги държат дни, друго години; някои изплуват и стават по-силни, други - по-слаби, трети - удавници.
Не вярвам в силата на доброто настроение, като на животоспасяващо, защото то си има неговите спадове и не е константа никога. Не вярвам и че оцеляват тези, които благодарение на щастливия си дух, са имали късмета да не бъдат поразени от рак, просто не го вярвам и ми е голямо Клише...

Раждат се деца, които без да изпадат в каквито и да е "спадове" не за друго, а просто защото не им е дошъл момента за тези неща, умират от левкимия. Тогава питам "Защо, Господи?" и ако това е начинът родителите им да изкупят греховете си, или човечеството да оценява "доброто" на този свят, то това е един много жесток начин!

Аз пораснах, когато майка ми умря. И не ходя на църква, откакто това се случи.
Не знам дали тя си го е заслужила, дали аз е трябвало да мина през това, но знам, че има и други начини, по дяволите!
И да, има грозна смърт, както има и любов, която не прави чудеса.
Смъртта е грозна, когато една някога красива и силна майка, не може да стане, за да прегърне внучето си и се крие от него, защото то вижда изцъклената смърт в очите и, които не могат вече да се смеят.
Смъртта беше грозна, както е грозно да ритнеш изгубило се, куцо куче в куция му крак, вместо да му помогнеш да ходи отново!!!
И любовта не прави чудеса, защото аз 3 месеца се борих с нокти и зъби и със цялата любов, на която е способна една дъщеря, която обича, обожава майка си, борих се за шибаното Добро да победи и дори си вярвах.
Вярвах на Господ, че няма да ме остави сама с малко дете и без майка, която не е направила никому лошо!
Сега вярвам само на себе си. И така ми е супер!

А клишето за "страхът се преодолява със знания и много любов" си остава клише.
Страхът от смъртта липсва само при самоубииците, тоест при тези, които са загубили разсъдъка си.
Няма човек, който обича човеци и него го обичат човеци... да му се мре! Колкото и ерудиран и дълбоко философски да е настроен! Не искам никога да съм на мястото на майка си и на ум и на сърце да се сбогувам с децата и внучето си, докато времето ми изтича и ме притиска между болка и страх, болка и страх... и любов, която искаш да изкрещиш и да изживееш, а знаеш, че това е било всичко, децата ти остават сами и в този ти страх ти винаги си сам... докато не потънеш в него и не се превърнеш в спомен.

Не беше честно.
Господ не е, нито милостив, нито справедлив.

(Обещавам, когато спрат да умират в агония добри хора и започнат да умират в адски мъки, лоши такива...
да отида и да запаля свещичка в някоя църква - това за успокоение на всички набожни клишари тук.)







Мило момиче, нима вярваш в това, че смехът на детето ти е маска?
Аз не го вярвам. Естествено няма как да се смеем от сутрин до вечер, но когато усмивката ни стане само поза, бе грам искреност, тогава започва болестта. Душата ни боледува. Тялото също.
 Та въпросът ти е, Защо Господи? Тоест ти вярваш в един Бог, който според теб е несправедлив. Тука е мястото да напиша цитат от "Факирът", който ако не те убеди, то поне ще те замисли за Божията справедливост. :Confus_34:

"-Но ако вярваш в Бог, тогава трябва да вярваш и в прераждането, нали?
 - Защо да трябва, Баба?
 - Защото, скъпо мое козленце, ако Бог съществува, то той е справедлив.
А ако е справдлив, той няма да действа по силата на някаква прищявка или желание, нито ще се води от пристрастия. Ако е справедлив, тогава ще се отнася към всички по един и същ честен и безпристрастен начин. Но ако не вярваш в прераждането, тогава вярваш в един несправедлив бог или пък ще липсва всяка логика и обяснение затова защо някои деца се раждат на улицата, умират от глад и жажда и се борят да оцелеят, а други имат всички удобства и луксове........
Ако не вярваш в прераждането защо тогава някои се раждат слепи, куци, неми, глухи, със забавено развитие, осакатени по всевъзможни начини, а други имат толова желязно здраве, че на човек чак му се гади?
Впрочем не се опитвам да внуша, че онези, които са родени със забавено развитие или с недъзи плащат за греховете си. Ни най-малко искам да кажа това. Тук не говоря за някакъв изпълнен с гняв Бог. Всъщност най-често Бог оставя целият план за живота на самият човек. Това ще го обсъдим по-късно. Сега да се върнем на предишната тема за причината някои да живеят в самота, нещастие, бедност, насилие, изтезания, обиди, пренебрежение, а други да преминават през живота като че е продължение на рая?
 Защо, объркано мое агънце, някои стенат и пъшкат по цяла нощ, докато други спят със съня на ангелите?
 Накратко, синко, защо има такава неравнопоставеност?
 Така, че или вярваш, че няма Бог, и следователно няма закон, няма справедливост и тогава цялото неравновесие придобива своето обяснение, или има Бог и тъй като ТОЙ не може да е несправедлив, тогава има извстен смисъл в цялата тази лудост и прераждането става единственото логичско заключение.
 -Защо?
 -Прераждането е механизмът на природата, с който тя урежда всички належащи въпроси и ни позволява да преминем през всички изпитания, които са ни необходими, за да се изкачим по стълбицата на еволюцията....."

Накрая, мила, и аз те прегръщам и ще завърша с това, че всеки от нас си заслужава съдбата, каквато и да е тя.  :flowers2:








Активен
Тайната на здравотворният живот се крие в хармонията между дух, тяло и разум.

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #72 -: 28-06-2014, 18:43:42 »

Цитат
А клишето за "страхът се преодолява със знания и много любов" си остава клише.

Искаш факти ? Слушай тогава  какво ще ти каже един набожен клишар, вярващ в изкуството на терапевтичния метод, наречен духовно изцеление. Не вярваш, че има измерим ефект върху физическите системи на тялото? Не вярваш, че всички се раждаме със самолечебна енергия, способна да предизвика химична, психическа и енергийна "ре-локация"? Не вярваш, защото си в състояние на „временна лудост” ?!

Слушай сега..

Страха изгражда определено поведение. Това поведение се формира от нашите въгледи. Чрез тях ние реагираме на външния свят. Тези наши възгледи дефинират  нашите навици. Посредством тях ние променяме света около себе си.  

Как ще преживеем рака не е нищо по-различно от това как средата ще реагира на нашите възгледи. Казват , че няма грешни възгледи. Навярно е така.
Цитат
... завърша с това, че всеки от нас си заслужава съдбата, каквато и да е тя.  
Аз бих казала, че заслужаваме дереджето си такова каквото е.  То е плод на нашите възгледи, на това което сме !!

Ако човек се чувства комфортно със своите възгледи, той преживява  нормално болестта. Ако обаче тръгне да се лекува срещу възгледите си, неудовлетворението му идва от противодействието срещу възгледите му, не от коварната болест. Затова е нужно първо човек да реши живее ли в хармония със своите възгледи?  Тази простичка „теория на здравето” се дефинира единствено от отговора на въпроса „ Щастливо ли живея  аз със своите възгледи”? Отговорът е еднозначен и едноличен и не може да бъде заменен дори от този на еднояйчен близнак. Този отговор „държи здраво” терапевтичния ефект. Определя кинетиката на клетката – дали ще се засилва енергийния резерв или ще се изчерпват метаболитните ресурси, дали ще се ускори или забави времето за реакция. Определя посоката на ензимната промяна,  дефинира природната клетъчна интелигентност на тялото.   :pensif_29:

Когато нашите възгледи са изкривени -дали от страх, несигурност, подкислени мисли или нещо друго, пространствения водач, който подпомага молекулярните и клетъчни системи на тялото да постигнат правилна организация и енергетичен баланс, създава условия за не добро здравословно състояние.  :pensif_29: Когато физическото тяло бъде смущавано постоянно от широкия спектър на влияния, подреденото клетъчното поведение на телесните системи се разбалансира и състоянието се задълбочава.  Ето как въздействията от вътрешната сфера създават условия молекулярните части  на органичната система да влезнат в режим на хаотично безредие.  :pensif_29:

Нашата духовна матрица е водача, който контролира потока на жизнените енергии в тялото. Моделите на болестта се появяват на енергетично равнище, много преди да се появят на клетъчно ниво. Дисфункционалните финни енергетични промени предшестват физическите и клетъчни промени на откритата болест със седмици и месеци дори.  :pensif_29: Затова ако не преструкторираме етерната матрица , няма да постигнем изцеляване на соматичната болест. Важно е, трябва, нужно е първо да бъде постигнато изцеляване на висшите компоненти на фината анатомия, за да се постигне изцеляване на физическо равнище.

Искаше факти ? Ето ти факти как лечението се предопределя от нашите възгледи. Дали ще се излекуваме зависи:

1. Дали сме готови за промяна, защото лечението е промяна
2.Какво съм готов да променя, понеже промените определят границите и ефекта от лечението.


Физическото тяло работи синергично с множеството нива на разума и духа. Енергиите се интегрират с физическата форма. Физическите ни личности са проява на душата в химически одежди. Самото разплитане и използване на материята на мисълта, емоцията и плътната субстанция, създават условия за различни проявления на физическото тяло. Физическото или емоционално тяло на човек може да са болни,  но вътрешното същество да е съвсем здраво и да търси изцеление на субстанцията  и функцията на болното тяло.  :pensif_29:

Безусловната любов и чисто състрадание активират вътрешния ни целебен потенциал.

Защото:

Дисхармоничните мисли разстройват нервната система на мозъка, дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните действия разстройват мускулната и скелетната система.   Дисхармонията !! Точка !! :pensif_29: :pensif_29: :pensif_29:

Ако един човек  мисли негативно, това създава опасност за експлозия в нервната система. Ако същия таи лоши чувства и ги задържа в себе  си, това обстоятелство създава опасност от експлозия в симпатиковата нервна система.

Всяко потискане на чувствата и  изпитване на негативни емоции, е предпоставка за аномалия във функциите на сърцето, с което първо се промреня „уж” само пулса.  tooth

Всяко болезнено състояние възниква в човека, когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или две противоположни дволеви действия.

 :pensif_29: Всяка неприязън, гняв, страх, безпокойство, загуба на доверие, чувство на неудовлетвореност, омраза, съмнение, подозрение - говорят за липса на хармония между ума и сърцето. Това са организмовите отрови, които се натрупват и тровят кръвта. Негативните мисли на съмнение  имат вредни ефекти върху човешкото тяло като цяло – вредят на мозъка, белите дробове, черния дроб, сърцето и предопределят цялостното жизненост, в резултат на което нервната система напълно се изчерпва и влошава. Когато човек изпитва силна тревога, тази тревожност генерира сътресение предимно върху стомашна система, има разклащащо влияние върху белите дробове, мозъка, а от мозъка се предава на очния нерв. Храносмилането също е не само органично, но е и умствен процес.  :pensif_29: Има ли някому комуто не е известно, че добрите мисли и чувства се отразяват благоприятно върху храносмилателната система, а лошите - неблагоприятно? Лакомията и прекаленото  човешко желание за удоволствие и наслада растройват СЧТ. А когато стомахът не работи правилно, и мозъчната система не работи. Всяка лоша дума вреди на черния дроб. Когато дестабилизираме черния дроб, разбалансираме и храносмилането и нервната система. За доброто здраве са нужни добри и положителни думи! Някъде четох, че причината за всички язви и болести на стомаха се дължат на лъжата. Лъжите променят също химичния състая на кръвта и телесните тъкани.  :pensif_29:

В определен момент,  клетките в някои части на тялото просто спират  да ни слушат и започват самостоятелен живот.   tooth :Confus_34:

Не очерняйте самолечението както всичко друго! Ако мозъка ви е мутирал и възприема  организма еднопластово  като физическо тяло, не убеждавайте близките си, че сте открили Светия Граал, защото не сте открили нищо !!!!  :surpris_22:

Важно е болния да храносмели с душата си опциите, които му се предлагат и да се задълбочи в себе си. Присъствието на характера и увереността са 90% от лечението. Моя роднина се излекува за по-малко от 2 месеца със сериозно присъствие на духа. Беше си купила кристал за жизнена сила, цветни есенции. Купила си енциклопедия с характеристиките на растенията, прочела за антираковите свойства на лука и всеки ден ядеше лук. Обясних й че енергията в природата идва от два източника – Слънцето и центъра на Земята. Започна практиката.Чете  за соковете, клизмите, нематериалистичния свят, духовния път, това й беше достатъчно за да живее щастливо, държейки за ръка коварната болест. Ама нито веднъж не ме е попитала – сигурна ли съм, че ще се коригират дисфункциите, каква е статисткиката – кой оцелял, кой умрял. Беше фокусирала съзнанието си изцяло върху настоящата задача!

Някой от вас единствено в този форум търсите бързи методи, факти, доказателства, мисловни форми с модалност, която не съотвестства на светогледа ви.  Писането да не би да ви помага да се справяте със стреса? Упс, забравих. Търсите начин да ни трогнете  tooth
Мен като човек загубил родител, няма как да ме трогнете с почерка си и думи отправящи упрек и лепящи етикети.

Аз нямам намерение да прегръщам никого и ще ви го кажа в прав текст - като не знаете какво да правите, не се правете на Учители на Доброто, на Любовта и на Здравето !!! Този форум се чете от хора в нужда, пред  които се разбива цяла Вселена пред очите, само защото (отново ще го кажа в прав текст) - някаква жена уморила майка си, най-вероятно защото й подавала информация на парче и я е лекувала против убежденията й, а после пита защо Нана оцеляла и продължава с витиеватите си измишльотини ?! Слезте на Земята !!  
Нали искаш факти и разказани истории на лични ? Ето ти историята на Миро , с удоволствие ще ти разкаже всичко до последния детайл - http://www.blitz.bg/article/35330
 Искаш още ? Ето ти
http://www.svoizbor.com/2014/02/how-my-mother-was-healed-from-cancer/
http://www.blitz.bg/article/1334
http://www.blitz.bg/article/33011
http://novinarko.com/Mazh-se-izlekuva-ot-rak-s-prirodni-metodi
1 090 000 пападения излизат в интернет ! ........ Малко ли са ?!

« Последна редакция: 28-06-2014, 19:08:26 от purelove »
Активен

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4053
  • дипломиран рекреативен специалист
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #73 -: 28-06-2014, 21:09:15 »

Wish ,каза май, че си "пораснала" ...?  Но същевременно бързаш първосигнално да потърсиш реванш  заради  направена  забележка..  Ако целта на поста ти е  била да се трогна - да, трогнах се. Обаче с последното ти изречение се почувствах и обиден. Прецених че , "набожни клишари" ти  наричаш вярвящите съфорумци. Което звучи ИРОНИЧНО и ОБИДНО.
Да, имаш право да "споделяш мислите си като всички останали" (  тук всички "споделяме мислите си " междувпрочем :surpris_23: ) , но както на теб ти е приятно да ги "споделяш" , така и другите имат право да ги четат, без това да ги наранява по някакъв начин нали ?   За теб може да е "издребняване" , но аз преценявам друго. А вече виждаме , че и други са се засегнали ..( както предвиждах )

Моята толерантност? Към директно изречените обиди ли имаш предвид?  Разбира се , че е нула! Смяташ  че трябва да е другояче ли? Май забравяш, че   това ми е задължение  тук - да следя да няма засегнати , поне не и от безпричинни нападки и обиди. И особено - заради религиозна, политическа и сексуална ориентация!  

А по отношение на  моите действия, които били "жалко за форума"..:
За да  Е  форумът  на такова ниво, за да го има този микроклимат  - да си общуваме тук интелигентно и много по-цивилизовано и хармонично , отколкото е по  останалите форуми, за да го предпочетеш и самата ти .. това май не е станало от само себе си, как мислиш? ..  ;D  :Content_22: Като че ли затова са положени не малко усилия.. Можеш ли да се сетиш от кого най-вече?  ;)
От някой , който, като направи забележка или изтрие пост - веднага става лошият. За което получава солидна доза унижение - от цветисти епитети до откровенни плювни, които понякога продължават чак в други блогове и форуми.. където "обиденият", ( не успяващ да се успокои с месеци ) ,  продължава  да разказва как е дискриминиран и наранен  от лошият бате Бино , който взел, че му изтрил ценния пост..(като например оня хубавец Симон Живков, http://seleq.org/zemianazaem.html , дето си плаща блогът му да излиза на трето място в гугъла ..Или оная другата , с петте профила, дето се изпокара с всички и дето едвам се отървахме.. Цели 4 поста пусна после  в Дир.бг срещу мен)

Заповядай , Wish, стани модератор, тъкмо няма да съм сам.. а и ще ми е интересно да видя как ти ще се справиш когато един се обидил и настоява  да вземеш отношение ,  а като го направиш - другият се взривява и почва веднага  да си упражнява "безусловната любов" , обсипвайки те с най-прекрасните думи, които "му идват отвътре"  tooth      
« Последна редакция: 28-06-2014, 21:30:14 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4053
  • дипломиран рекреативен специалист
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #74 -: 28-06-2014, 22:18:05 »

purelove, шапка долу пред поредният ти пост, но това последното с удебеленият шрифт , беше твърде силно казано..
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #75 -: 28-06-2014, 23:07:46 »

Боже какъв комплимент  tooth tooth tooth

Цинична ли станах? Е, и? Романтиката е за онези които като правят нещо мислят.. поне малко.. поне когато трябва, поне когато държат здравето на хората в собствените си ръце... За да имат след това място и за романтика в ежедневието си със същите тези хора. Пак ли греша ?  :Confus_3:

Съжалявам! Поднасям извинения! :flowers2: Този изкристализирал турбореализъм се дължи на емоционална ретроспекция. Следя момичето откак дойде във форума, показах й своята вътрешна светлина, книга сканирах, бях съпричастна..  понеже просто много ми се искаше да не се случва случилото се. Уви! Съдба - хиперреалност!

Тази прожекция на последния пост на Wish не е моя филм.  Тази проекция само носи пулсиращото главоболие в тахекардичен ритъм при надбягаване с времето. С годините ще го разбере. При мен 8,5 г минаха вече. И нищо. Тишината като кучка вие !!  :surpris_25: Миналото не оставя между страниците !! Напротив, оживява........

Бий си инжекции с любовен серум и се дръж за мечтите си. Сега колко са глупави разните религии - еми и на мен ми идва да се смея. И аз не искам да ме учат да умирам, защото искам да живея. Нали майка ти  Е готин човек ? И моята беше. Т.е. тя Е !! Бог му е било самотно и е нямало вероятно дума с кого да обели, затова прибира готините хора за компания :love_006 - emotloader:
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #76 -: 29-06-2014, 06:33:42 »

Когато ми казаха, че баща ми има рак, беше късно. Не помня деня и часа, но как помня чувството. Девет години минаха, но какво е времето - измислена залъгалка за разсеяния човек. Личният му лекар беше игнорирал достатъчно дълго симтомите. Аз бях на светлинни години от веруюто което изповядвам днес. Оперираха го, все пак. Може би за да успокоят поне за малко гузната си съвест. Не им се сърдя на лекарите. Повечето не знаят какво правят. Не могат да съблекат тесните си бели престилки и погледнат света с други очи. На указанието, че го чакат за химиотерапия отвърнах с учтиво мълчание. Дори крехката ми тогава интуиция ми казваше да не го водя. Беше твърде слаб. Живя у дома още година и половина. Сред най-близките си хора. Потъна в тревите зелени. С цялата любов във влажните си очи, с които ми казваше обичам те. И благодаря. Нашите родители ще са винаги с нас. Никой просто не си отива. И, няма смисъл да търсим виновник за случващото се. Не давайте храна на егото си, изяснявайки с хирургическа точност поредния детайл. Нека се обичаме повече, защото нашата любов е вселенското проявление на светлината от която сме създадени. Наистина.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

purelove

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 148
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #77 -: 29-06-2014, 12:52:21 »

Не давайте храна на егото си, изяснявайки с хирургическа точност поредния детайл. Нека се обичаме повече, защото нашата любов е вселенското проявление на светлината от която сме създадени. Наистина.

Резервоара на организираните инстинки не се дифинира от егото! ( Самото его  не е проказа, а нужно и необходимо. Не ми се хаби енергия в момента да обяснявам неща, които не са повод на тази дискусия... )

Нали пишете, че един друг не се касаем лично ? Приемам я тази концепция за безинтераса към човекопотока тук и веднага ви казвам, че ме интересува единствено темата АЛТЕРНАТИВА ЛИ Е АЛТЕРНАТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ ?! 
Проблемът ФИЛОСОФСКИ ли ви изглежда ? Защото на мен не! Болестта е индизидуализирано състояние при различния човек. Тялото не е палачинка, което да мажем със шоколад и навиваме на руло. Почти няма универсална схема на лечение. Ей затова стандартизираното лечение е абсурдно и безрезултатно. Форумът  е своеобразен вестник, книга откъдето да се поверпи вдъхновение. Но не е учебник по онкология. Тук идеите за лечението се базират в три основни области - 1) нетрадиционна методика - аку­пун­к­ту­ра, во­до­ле­че­ние и пр. 2) физически методи - дихателни практики, светлина .. 3) други методи, които да стимулират собствените сили на организма - духовно земеделие, положително мислене и т.н. Видяла съм многократно съм  тази нетоксична терапия в триединство дава резултати !! Интегралния модел работи. И точка ! Ако ще десетки да се появят тука като авторката, няма как да дискреминират методиката.  !!!!Проблема ви е , че търсите систематизиран подход повечето. Съжалявам за разочатрованието ви, но подхода на стандартизацията не е полезен, а е вреден. Стандартизиран подход търсете в официалната медицина. !!  Той не е толкова лош за средноинтелигентни, слабообразовани , високообразовани или религиозни хора, които не познават други методи или алтернативното лечение е против възгледите им!

Алтернативното лечение без медицинска помощ също не става. Единствено шлаките на цивилизацията можем да си чистим сами. Проумейте го това нещо. От малките неща очаквайте малки резултати.
Не знам в каква методично разработена философска система вярвате, но сам човек, било и високообразован е за никъде. (Зад моята кауза, която е безплатна и съм приела за лична, стоят 2-ма професора и един доцент, най-добрите специалисти в областта, на които аз плащам !! И няколко имена, чиито книги държите в ръцете си!! ) Пак ви казвам - ако ще го вървите този път сами, доверете се на специалист. Трябва интегрален подход. На парче не става! Малко са хората, чийто психически апарат им позволява да извървят пътя сами!
 
« Последна редакция: 29-06-2014, 13:02:54 от purelove »
Активен

ribkata

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 309
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #78 -: 30-06-2014, 10:49:55 »

Wish не знам как точно да го напиша освен с най простите думи: разбирам те, и не защото съм загубила скъп човек... и според мен любовта не винаги прави чудеса. И няма нормален обичащ и обичан човек, който да не изтръпне само при мисълта за това страдание, което причиняват и болест и смърт

Колкото до форума, личното ми впечатление е че за твоите постове никой не бива да се дразни.
Имаш право да споделяш твои идеи, емоции и мнения и съмнения така както другите, дори и да не са ласкави. дори и да поставят вечни въпроси с не еднозначен отговор...
Аз ти благодаря за споделеното, както и на Purelove
всеки споделя частица от жизнения си път и опит, а четящите сами избират какво да вземат
 
« Последна редакция: 30-06-2014, 11:11:27 от ribkata »
Активен

съншине :3

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 187
Re: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ СЕГА
« Отговор #79 -: 30-06-2014, 11:28:45 »

Чудя се защо всички приемат смъртта като нещо ужасяващо и които я приема добре е "някакъв ненормалник/самоубиец". От къде знаете, че е болезнена? Болката е взаймно свързана с щастието. Ако не си изпитал едното няма как да оцениш другото. Мисля, че същото е и със смъртта-живота. Ако всички бяхме безсмъртни щяхме ли да се ценим и обичаме оп този начин, които е сега?

За болестта съм съгласна с Пурелове. Тя е вследствие на лоши мисли, задържан гняв и др. чувства, които не са изкарани от нас и ни разяждат от вътре. Wish в този случай, каквото и да си направила е нямало как да помогнеш на майка си, защото човек трябва да намери сам пътя за себе си. Това го знам, защото и аз наскоро се опитвах да помогна на мой любим човек, но от тази помощ в очите му виждах, че само го измъчвам още повече...
Активен
 

Страницата е създадена за 0.111 секунди с 22 запитвания.