Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Лъчите на смърта  (Прочетена 2503 пъти)

Zloqd

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1374
Лъчите на смърта
« -: 27-04-2012, 23:19:55 »

До преди няколко дни си живеех в блаженно неведение мислейки, че само месоядците поемат от така наречените финни енергии на смърта, за които беше споменал бате Бино, но не се впусна в подробности.
 Ето на каква статия попаднах - тука слагам превода от руски:

Цитат
ЛЪЧИТЕ НА СМЪРТА
Ново страшно откритие противопоставя мистиката и науката.

    Езотериците разкриват тайния смисъл на масовото унищожаване на хора във фашистских концлагери и съветския ГУЛАГ.

През целия век във всички страни силните в света се стремили да получат или създадат лъчи на смърта, носещи гибел на техните врагове. Могъщи ръководители с велика щедрост дарявали злато на вещери и магове, алхимици, уверяващи, че те вече стоят на прага на овладяването на невидими, страшни лъчи. По тяхно утвърждение, в большинството извършващи се обреди невидимите лъчи възниквали в момента на убийство на живо същество. Жреци или магове, съобщават езотерическите предания, са могли да ги направляват по своеобразен начин и да убивать други хора.

Какво е това? Поетическа измислица или информация за забравени( или съхранявани в тайна) знания?
А за полето на смърта, лъчите на смърта, излъчвани от човека в момента на неговото напускане на живота, са писали още философите в Древна Гърция. Сериозно изучаване на този проблем започнало в края на ХIХ век, когато от тази идея се заинтересувал известния френски естествоизпитател Камил Фламмарион.

Тайните на НКВД и СС

В Руссия по въпроса за  въздействието на умиращите върху заобикалящите ги хора обърнали внимание скоро след Октомврийската революция. В това време в Москва и Ленинград се появили много лабораторий, действащи под строгия надзор на спецорганите  изучаване на различни таинствени явления, които би могло да се използват за благото на всемирната революция. През 20-те години професор А.Гуревич открил така нареченото деградационно излъчване на живите клетки. С помоща на  опити ученият могъл да докаже, че живите клетки  на растението излъчват электромагнитни вълни които, поглъщайки се от другим живи клетки, ускоряват тяхното стремително размножаване. И обратното, умиращите клетки излъчват электромагнитни вълни, предизвикващи гибел на  съседните клетки.

Следващата крачка в изучаването на лъчите на смърта направил руският емигрант-биолог В. Лепешкин. През 30-те години, работейки в Барселона, той научил за резултите от опитите на Гуревич. Своите изледования учения провеждал (поради липса на  необходимите средства) с помоща на обикновена кухненска тенджера. Върху нейната окръжност Лепешкин залепвал специална, чувствителна към ултравиолетовата зона на спектъра фотоплака. В същата тенджера той поставял живи скариди, след това ги попарвал с кипяща вода. След проявяването плаката се оказвала осветена. Върху  нея въздействало излъчването, наречено от Гуревич деградационо.

По-късно съветския физик Сергей Докучаев разработил хипотеза за съществуването на така наречените надлъжни електромагнитни вълни, излъчвани при гибелта на живите организми. За да докаже това, той убивал плъх, намиращ се в  напълно екранирана от всякакви известни физически полета клетка. Въпреки това приборът, установен на голямо разстояние от мястото на провеждане на опита, зафиксирал импулс некробиологическо излъчване.

Неочакваните открития се правели не само в лабораториите на учените, но и върху писалищата на писатели-фантасти, понякога изпреварващи бъдещото развитие на науката. Например в книгата на Анатолий Жаренов Парадокса на Великия Пта, излязла преди 30 години. Интригата се развива около странно явление, което е наблюдавал по времето на Втората световна война професора-есесовец Людвиг Хенгенау в лаборатория, намираща се в един от лагерите на смърта. Помощничката на професора Луиза, кротка, като заек, точно в 5 часа вечерта се преобразявала: в очите и избухвала ненавист, и тя започвала да се беси. Но след пет минути  всичко се връщало към нормалното.

След няколко дни Хенгенау акуратно отбелязал в своея дневник: Ново. Точно в пет Луиза започна да бълнува. След това ученият записвал, че цвета  на кожата и започва да се променя. В края на краищата, точно в пет часа тя внезапно умряла от някаква неизвестна болест. Каква е била причината за нейната смърт?

Разхождайки се в лагера, - продължава  да води своя дневник Хенгенау, - и виждам: до нашата лаборатория са построили нова газова камера. И в главата ми дойде странна мисъл: Дали това има някаква връзка? Установил датата, когато в камерата е била вкарана първата партида заключени. Именно в този ден започнало това с Луиза. И часът съвпаднал. Камерата се оказало, че се зарежда ежедневно в пет часа. Да, аз направих откритие и го наричам поле на смърта! То възниква, когато едновременно загива тълпа хора.

Тези редове се явяват отражение на реални събития, станали по време на Втората световна война. Ръководителите на Третия райх много се интересували от странните эфекти, възникавщи по време на насилствената смърт на голям брой жертви. За това във фашистските концлагери на практика се използвали тайни знания за магията на кръвта, съдържаща се в източния окултизъм и при европейските мистици. В това се съдържа магическия смисъл на човешките жертви, - считат Жак Бержие и Луи Повел,автори на нашумялото изследване Утро на маговете, - масови разстрели, присъди, задушавания в газови камери, изобщо всичко, което се вършело в лагерите на смърта. Това е била висша магия на човешките жертвоприношения, а не просто резултат от дейноста на психопатологически типове.

Чудовищните жертвоприношения не са помогнали на ръководителите на Третия райх. Но, както нерядко се случва в експерименталните науки, дори да постигането на първоначално зададената цел да не се  удаде, вместо това конвейера от безкрайни опити довежда до други неочаквани, странични резултати. В това число и появата на лъчите на смърта.

Последната дума на жертвата

Ето откритие, направено в една от лабораториите на подмосковския град Пущино от учени-биолози. Те се опитали да разберат биополето на растението и неговото въздействие върху околния свят. Около растенията поставяли бурканче с вода, напълнена с ресничести. След това растението било безжалостно бодено, късали му листата, изгаряли стъблото. Ресничестите започвали да се мятат във водата, много от тях загивали. Получава се, че в момента на гибелта на отдельни части на растението то започва да изпуска лъчите на смърта, реално носещи гибел на оказалите се  наблизо микроорганизми.

А какво ще стане, ако заменим растението с по сложен животински организъм, например заек? В еднин от отечествените вестници се появила статия за експерименти, провеждани още през 1979 година в лабораториите на 1-ви Медицински институт. Те били неочаквано прости и като цяло напомнят за опитите в Пущино.

На масата поставяли завързан заек, около него поставяли чаши с течност-индикатор. След това експериментатор умъртвявал животното. Течноста в чашите веднага променяла своя цвят: в едни ставала розова, в други червена, а в расположените около главата на загиналотоо животно наситено-бордо. Учените обяснили на журналиста, присътстващ при провеждането на опита, че мозъка на заека е подобен на ядрен реактор и в момента на смърта изхвърля във всички посоки снопове от протони. Течноста-индикатор нагледно демонстрира, в какво направление отиват най-интензивните снопове.

Членове на научната група, изследващи излъчванията, възникващи в момента на смърта, провели изследоване на работниците в кланиците. Оказало се, че на практка всички те злоупотребявали със спиртните напитки. По мнението на учените, това било свързано с необходимоста от извеждане на радионуклеидите, натрупващи се в организма поради честото попадане на работниците от кланиците под лъчите на  смърта.

Както е известно, облъчването с радионуклеиди води до мутации и ракови заболявания. За подтвърждение на верности на тази хипотеза може служи повишената смъртност работниците в  месокомбинатите от рак на кръвта.

Проведеният в Москва опит напомнил на журналиста за ритуалите на принасяне в жертва на животни при мюсюлманите и юдеите. На празника Курбан-байрам човек нанася точен удар с нож в артерията и мигновенно отскача в настрани. В иерусалимския храм първосвещенника, извършващ заколването на животното на олтара, не отскача настрани,но пък надява тежки, обшити със злато дрехи, силно напомнящи на престилките, с които се защитават от облъчването лекарите-рентгенолози.

Гробището не е място за разходки

Защо е толкова опасно да се намираме близо до жертвата в момента на найната смърт и особенно да се стои  около нейната глава? За да отговорим на този въпрос, се обърнахме към учени, занимаващи се  с изучаване на биополето, но не на живата материя, а на умрели хора.

Голям  цикъл изследвания по изучаване на въздействието на негативната енергетика на гробищата върху самочувствието на хората се провел през 1993-1994 години в Научно-практическия център за биолокация. Операторите детално изследвали територията на ликвидирани гробища и открили интересна закономерност. Ширината на зоната на въздействие около гробищата била неравномерна: тя се оказвала изтеглена от запад на изток. Веднага възникнал въпрос: защо? На него отговорил кандидата на науките, архитект Михаил Лимонад, професионално занимаващ се с въздействието на полета, създадени от различни съоръжения, в това число и гробища, върху самочувствието на хората. Отговора интересувал учения от чисто практична гледна точка за обективно определяне  ширината на санитарно-защитената зона, която трябва да разделя гробището от жилищните постройки.

По мнението на изследователя, скелета, особенно в области гръдния кош, образува своеобразна  индуктивна бобина с преместен магнитопровод гръбнака, допълнена от тръбовидните вълноводи костите на крайниците. Ако си представим, как се разпологат силовите линии на свръх-слабото електромагнитно поле на скелета, ще получим контур с яйцевидна форма, удължен по продължение на гръбнака, много сходен с обикновените контури на аурата на човека. По такъв начин, излъчването на аурата на скелета продолжава доста дълъг срок, и общата геопатогенна зона на гробището се  изтегля от запад на изток по оста на погребенията.

Ако съпоставим изводите, направени от М. Лимонад, с изследованията, проведени в 1-ви Московски медицински институт, става ясно, че скелета на животното или човека представлява  своеобразна електронна пушка, от ядрото на която от гръбнака излитат в момента на смърта потоци излъчвания, влияющий пагубно на всичко живо.

СИГНАЛ ЗА ТРЕВОГА

Белорусският философ А. Манеев, автор на монография Философски анализ антиномия в науката, обобщавайки резултатите от опитите по възникване на лъчи на смърта в различни страни, направил интересен извод. Той счита, че излъченото поле може да съществува независимо от своя источник. Човек умира, а излъчването, съдържащо сигнал за станалот с него, продължава да посъпва в мозъка на неговите роднини и близки. По мнението на Манеев, излъчената при гибелта на организма информация съдържат абсолютно всички сведения за нея, а не само за неговата смърт. Това позволява да се мисли за посмъртно съществуване на психическия свят на човека.

Блестящо подтвърждение на тази хипотеза станали уникалните опити, проведени от наши съотечественници. В средата на осемдесетте години работейки в Института физико-техническите въпроси към АН СССР над изучаването на свойствата на ДНК, старшият научен сътрудник Петър Гаряев получил удивителни резултати. Той взимал цели, неразрушени ДНК на теленце , поставял ги в кюветата на спектрометра и след това ги облъчвал със сноп червена лазерна светлина. След това ученият чертал графики, от които по формули било възможно да се намерят различните параметри на  молекулите. Откритието, положило началото на ново направление в микробиологията, дошло случайно.

Ученият измерил спектъра на празното място, на което преди няколко минути се намирал препарат ДНК, а сега стояла чиста кювета. И совсем неочаквано за него лъчът на лазера се разсеял, както и в предишния опит, сякаш е срещнал по пътя си невидима преграда. Спектъра се получил такъв, все едно в празното пространство постарому се намирало ДНК. Както успяхме да установим по-късно, - разсказва П. Гаряев, - това са били фантоми на умрели ДНК. По време на разтапянето на ядрата е  протекло някакво записване на информация от ДНК на разтопените ядрени клетки. Обикновено, спектрометъра регистрирал фантома около 40 дни.

Заповед : Да се унищожи!

Доброволци да пострадат за науката в России винаги има в изобилие. Били те генетици, биолози или биохимици. Особенно ако става дума за генетическия апарат на човека. Един от тези камикадзета се оказал колега на Петър Гаряев. Той изследвал с лазерен лъч хромозомите на собствената сперма. След това разширил лъча и сам попаднал в пространството на неговото действие. След което веднага  почувствал страшна отпадналост и едва не загинал. В продължение на десет дни температурата му се  задържал около 40 градуса. Нямал сили даже с ръка  да помръдне толкова бил отслабнал.

Когато аз започнах да анализирам случилото се, предполагам, че нашия сътрудник от вълните от своята ДНК в кюветата е получил някаква неразбираема команда, - предположил П. Гаряев, - с която на организма было трудно да се справи. Така полето на смърта получило своето научно обяснение. Хромозомите, умирайки, давали команда за самоунищтожение на целия человешки организъм, и той започнал послушно да я изпълнява. За радост на неволния участник в експеримента, той останал жив.

Михаил Костин

Источник www. Privateife. Ru (ЗАО Виктор Шварц и К, газета Тайная власть)



оригиналът на руски се намира тука : http://subscribe.ru/archive/culture.people.psyterror/200610/06011224.html


Стигам до извода, че не е много здравословно да се държи салатата върху дъската където е нарязана или сготвеното в тенджерата, или тигана, а да се прехвърля в друг съд. Досега го правех от други съображения - ям в порцеланова купа и затова бързам да си прехвърля храната в нея - т.е. защото е неметална.
Активен
Умният човек знае как да излезе от затруднена ситуация, а мъдрият знае как да не попада в нея - даоска поговорка

titan

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2318
Re:Лъчите на смърта
« Отговор #1 -: 28-04-2012, 07:19:35 »

Zloqd,  да помислим малко ... тъй като ние, човеците, сме създадени да се храним с растителна храна, трябва да имаме защитен механизъм. За месото е разбираемо от наша гледна точка, но за растенията ? Зайците хрупат по цял ден , както и всички останали гадинки, нали ?
Активен

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4053
  • дипломиран рекреативен специалист
Re:Лъчите на смърта
« Отговор #2 -: 28-04-2012, 08:13:33 »

Много интересно , Злоядев. Благодаря. Добрал си се до ценен материал.  Има два момента, които лично за мен не стоят така, но това не обезсилва основната идейна линия.
(  Първия е за газовите камери - "конспиролозите" доказаха , че такива не е имало. Дори по време на Нюрнбернския процес  не се е явил нито един оцелял лагерист, който да е виждал ЛИЧНО такава камера. Все били чували от чичо си , от роднини..., както вече знаем, Холокоста се оказа освен всичко друго и една многомилиардна индустрия. Но човъркането там е забранено - влизаш в затвора ако подложиш на съмнение официалната версия!
 И вторият момент е - това дето работниците в кланиците си падали по  алкохола, което било свързано със смъртта на животните..Понякога и учените ни  разсмиват :)  
 Тези, които са  направили този велик извод е трябвало да се огледат  кои социални слоеве наблягат най-здраво на алкохола.. Досега не съм виждал  нискообразован човек- трезвеник :)  или вегетарианец.Пият и пушат на поразия.. А в кланиците са възможно най-примитивните представители на хомо-сапиенса.)  
 
Дето вика Титан , с растенията не би трябвало  да е същото , както с животните. Вероятно феноменът си го има пак, но е пренебрежимо малък.  
(Също както е с водата. Дори и в най-чистата изворна водица се съдържа микроскопично количество деутерий, който не е опасен в такова процентно съдържание, но приеман цял живот  води до натрупване, което никак не е  за радост... Затова се препоръчва структурирането на водата , тогава този деутерии се отделя)
В тази връзка трябва да се припомни, че човек е ПЛОДОЯДЕН по природа и откъсването на ябълката или ореха  едва ли причиняват силни страдания на дървото. То си е живо и следващата година отново охотно ще даде плод. Друго е вече когато откършваш клони! Както бях споменал и преди - правени са такива изследвания -  дървото реагира когато го чупиш. Интересното е , че човекът , счупил клон , дори следващият път само да премине покрай дървото без да му прави нищо , предизвиква същата реакция - сякаш дървото се страхува.
  
« Последна редакция: 28-04-2012, 08:18:22 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))
 

Страницата е създадена за 0.061 секунди с 22 запитвания.