Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[mariiina]

Ако имате възможности гледайте На кафе на Нова тв...има цяля поредица по темата!
Има ли ги...няма ли ги...

[namonaraqnaq]

Този Христо Нанев, такова ...

[glezenata]

Най - вероятно ги има.. поне аз така си мисля.Не ми се вярва всичко да свършва след смъртта..!

[mariiina]

Този Христо Нанев, такова ...

 :kisss:Какво...

[RoJe]

Относно Хр.Нанев: много харесвам книгите му за прераждането. Първата я четох в  тежък момент, когато моя близка си отиваше от този свят, болна от рак. Аз винаги съм се страхувала от смъртта, но оттогава я приемам по-нормално.
А след прочетените истории на хора, подложени на регресия, ми беше доста любопитно и аз да опитам.

[titan]

Страхът от смъртта води до рак на белия дроб , според доктор Хамер

[hdeshev]

Напоследък си мисля, че страхът от смъртта е нещо ненужно, защото най-вероятно смърт няма - това е просто някаква трансформация. При мен се появи разбиране (ако може да се нарече така) и спокойно приемане на темата след като прочетох "Бардо" - известна още като "Тибетска книга на мъртвите". Всичко, според мен, идва от правилно разбиране - ако вярваш, че като умреш, някой белобрад дядо ще те съди за грешките ти и ще те прати в казана, ще те е страх и да умреш. Ако вярваш, че ще изчезнеш все едно никога не те е имало - също. Ако, обаче, знаеш, че всичко е резултат на твоите действия и ще продължиш пътя си на земята докато се усъвършенстваш достатъчно, за да идеш другаде, резултатът ще е различен.

Апропо и Дийпак Чопра има книга по темата - "Живот след смъртта". Не мога да я препоръчам. Някои книги на Чопра ми харесаха, но точно тази сякаш е написана лековато под формата на някаква алегория, която изглежда като детска приказка. Дори не можах да я издържа до края.

[glezenata]

Чувала съм, че на земята остават душите на тези хора, които имат недовършени дела, дали е така или това е само мит, никой неможе да каже, защото никой не се е върнал след смъртта.Но за мен нашето съществуване е нещо много по възвишено.Не сме създадени само за да ядем и пие, а сме създадени за много по важни неща.Когато човек се влюбва, той чувства не със сърцето си, защото сърцето е просто един жизненоважен оргън , а чувства с душата си.щом имаме душа значи има и живот след смъртта.

[mariiina]

 :kisss:Напротив...доста са се върнали от насред пътя...да си довършат ...недовършеното!!!
Един от експертите по Духове ...беше Ванга!!!

[hdeshev]

Отделно, се говори и за много различни форми на "връщане". Пример: едно е да си изкупваш залепването за нещо от алчност като прета, съвсем друго е съзнателно да се върнеш като тулку.

[бате Бино]

Ице, то е много интересно наистина тази тема за страха от смъртта и може да се поразнищи.
Ама пак спам се получава пък . ( Обаче пък не върви някак си да пускаме нова тема
" За страха от смъртта ", нали  ?
 Обаче според мен този страх е също "многоаспектен."   
 Да стоиш на дивана и да си представяш как някога все ще умреш  - е едно нещо.
Обаче съвсем друго е да се разболееш, да кажем от пневмония,  и да си кажеш : " Не ме е страх от смъртта , каквото е писано.."  и да не правиш нищо за да се оправиш.  Тогава току виж си умрял преждевременно и нито ще има кой да ти доизгледа децата,  или  да ти изплати кредита, нито да ти допредаде  духовните  уроци , да не говорим за довършване на предплатения курс по аутокад..

 Тоест,  "страх от смъртта" е в основата на инстинкта ни за самосъхранение. А без него вече отдавна да е обезлюдяла земята -и хора и животни не биха останали. Ако го нямаш , ще си караш нормално в насрещното , и ще бараш оголени кабели , докато все някога попаднеш на "фазата"...  и т.н.
Значи трябва да се направи някаква граница между еволюционно и физиологичнообусловения "страх от смъртта", който се проявява като защитна реакция и те пази жив   и  "допълнителните"  терзания  в тази насока, които вече  ти носят болести, защото ти "идват в повече"..
( Както в "Ронин" единият му вика на ДеНиро : "Аа, страхуваш се за кожата си "  А пък Де Ниро му отговаря : " Да, тя ми покрива тялото "    )

Но аз мисля , че повечето от нас бъркат подсъзнателно страха от смъртта със страха от старостта, което е вече по -различно..   и определено трябват някои мерки да се вземат, защото  за съжаление , това ( да остарееш) е единствения начин да живееш дълго  

[Даниела]

Да бате Бино...и аз повече се страхувам да не умра преждевременно, искам да бъда тук докато съм необходима на моето семейство...И въпреки, че вярвам, че смъртта е само една трансформация, винаги е трудно да се разделяш с близки хора....

[Zloqd]

Смърта е нещо неизбежно, което се е случвало доста пъти на повечето от нас ама кой да помни. Ако не можеш да предотвратиш неизбежното няма смисъл да се страхуваш от него - загуба на енергия.
Староста е друго нещо - тя не е неизбежна, така, че има смисъл да да опитаме да я заобиколим.

[hdeshev]

Бате Бино, взимаш бонус точки за предплатения курс по аутокад! 

Така де, аз повече говорех за безсмисления парализиращ страх, че някога ще умреш и ще се разделиш с нещата, които сам си определил като "твои" - семейство, приятели, притежания. Напълно съм съгласен за инстинкта за самосъхранение.

[mariiina]

Отделно, се говори и за много различни форми на "връщане". Пример: едно е да си изкупваш залепването за нещо от алчност като прета, съвсем друго е съзнателно да се върнеш като тулку.

 :kisss:А какво става с ненавременно прекъснатия живот?

[divineflow]

Какъв е смисълът да се "мисли" по този въпрос? 

[mariiina]

 :kisss:Такъв, какъвто е от знанието!!!

[divineflow]

Ами не съм съгласна. Това е нещо, за което повечето хора(изключваме "феномените" ) нямаме сетива. Колкото и да мислим, няма да го измислим. Всичко е въображение. И да чета нечии фантазии по темата с нищо няма да ми помогне и обогати. А страхът не се повлиява от знания и разум. Той е на друго ниво в човешката психика и се побеждава само с вътрешно спокойствие, стабилност, удовлетвореност, баланс, хармония...Твърде много фактори.

[hdeshev]

Отделно, се говори и за много различни форми на "връщане". Пример: едно е да си изкупваш залепването за нещо от алчност като прета, съвсем друго е съзнателно да се върнеш като тулку.

 :kisss:А какво става с ненавременно прекъснатия живот?

Имаш предвид някакви нещастни стечения на обстоятелствата, които да прекратят живота на някого? За момента си мисля, че такова нещо няма и всеки си е отговорен за съдбата.

[hdeshev]

Ами не съм съгласна. Това е нещо, за което повечето хора(изключваме "феномените" ) нямаме сетива. Колкото и да мислим, няма да го измислим. Всичко е въображение. И да чета нечии фантазии по темата с нищо няма да ми помогне и обогати. А страхът не се повлиява от знания и разум. Той е на друго ниво в човешката психика и се побеждава само с вътрешно спокойствие, стабилност, удовлетвореност, баланс, хармония...Твърде много фактори.

Divineflow, страхотно мнение - напълно съм съгласен.