Та, решиш и аз най-накрая да плесна един дневник, ей така от егоцентризъм. Не мисля да ви занимавам основно с нещата, които преминават ежедневно през храносмилателния ми тракт (едва ли някой толкова го интересува, освен ако си нямаме хранителни фетишисти), а с общото ми състояние, активност, радости, мъки и впечатления.
Като се замисля, винаги съм била нещо като вълка сред стадото овци или овцата сред глутница вълци. Лично, предпочитам вълка, въпреки че е хищник, а пък аз чужда плът никога не съм обичала да ям. От друга страна, пък, овцата е много полезно животинче. Има някаква древна мъдрост и в овцете, колкото и странно да изглежда. Ако мога от вълка да се науча на самостоятелност и независимост, а от овчицата на спокойствие и доволство би било най-добре. С една дума, май винаги вървя в обратната посока. В обкръжението си нямам дори вегетарианци, да не говорим за хора, които си имат идея какво е суровоядство и т.н. Вкъщи ме мислят за луда, много от хранителните продукти трябва сама да си ги набавям, а ми е трудно, тъй като не съм самостоятелна финансово все още. Имам достъп до взевъзможни световни деликатеси, а ако си поискам киноа, амарант или авокадо не ми се купуват. Кон ли съм била, заек ли, кокошка ли, питат...Ей тая криворазбраност на обществото не мога и не мога да я разбера. Хубава храна са мазни сирена, консервирани меса, вмирисани риби с неясен произход, а житото, овеса и ечемика за отпадни продукти за храна на животните. Майка ми що-годе е съгласна, но така и не може да се откаже от нормите на съвременното готвене и това е. Това се прави така и иначе, защото е по-вкусно и...защото така се прави. Точка. Няма смисъл да спориш. Мъжката половинка и тя не ме разбира, но поне ме ми се бърка и не ме хули. Вика "Само яж нещо, не ме интересува какво е!". Добре, че поне е той - единственият човек, с когото се разбирам на тоя свят по повечето фундаментални въпроси.
Всички ми гледат в чинията, следят ме дали съм яла достатъчно по съвременните норми. На чужди хора обяснения не давам - нека ме мислят за анорексичка (то сега тая диагноза е модерна). На пръв поглед това са смешни неща и "бели кахъри", но за съжаление не само за единия начин на хранене трябва да се борим. Борба за оцеляване в бетонната джунгла, за запазването на "Аз-а". Една от най-важните битки в нашия живот.
Стремя се да се храня с колкото се може повече сурови неща, както и да се движа доста, тъй като със спортуване не ми се занимава. От време на време да изпия някой боклук с аспартам, пия си по едно кафе на ден в благодарение на кафе-манията на майка ми, която от 13-14 годишна ме свикна да пия кафе, от мляко и яйца не бягам все още, а готвеното направо ми се натиря на масата доста често. Имам какво да уча, особено що се отнася до духовно развитие, защото с едните кълнове не става. В никакъв случай не трябва да развиваме само една част от себе си. Ние сме съвкупност от системи (материални и енергийни), които трябва да работят в синхрон.
Днес без да се усетя съм карала 24 часа само на сокове. По едно време взе да ми става студено, започнах да се чувствам уморена, но взе че ми мина за около половин час. Извървях си задължителните час и половина - два часа ходене на ден без проблем. Изядох си задължителната салата с кълнове и малко варен ориз (това имаше). Тази купичка ориз е единствената ми несурова храна за днес. Беше ме страх дали след соковете няма да ми стане нещо след твърдата храна, но засега проблеми нямам.
Автор
Тема: Вълк сред овци, овца сред вълци или Наръчник по оцеляване (Прочетена 49590 пъти)