как съхранявате продукцията, изглежда ми много!
Най-вече на онова място 2 педи под брадата
.
Иначе, да, за 27 квадрата продукцията често е вповече от колкото консумираме. На пролет позеленявам - салата марули, ряпа, спанак и зелен чук за закуска, обед и вечеря. После продължавам със зеленият цвят от краставици и тиквички. Малко червен от доматите и жърто от картофите и оранжево от морковите. После идва синьото на патладжана. След него са отново марули, репи, зеле.
Част от излишъка го даваме на приятели, а друга се рециклира.
Тази година беше много плодородна. Времето беше добро, а и компоста ми, най-накрая след 2 години грешки, се получи.
По обясними причини гладувания правя само на есен и ранна пролет.
Много ми харесаха тиквичките, кичестата латинка,далиите, калинките, и най вече, че всичко е БИО!
Да смятам, че продукция отгледана в сърцето на 25 милионен град е БИО би било малко наивно. Разходите ми по
отглеждането доста надвишават разходите ако просто си я купя от био магазините около нас. Целият смисъл
се заключава в удоволствието от отглеждането. Не че на моменти не ми идва за захвърля всичко, но в крайна сметка + са повече от - .
Андрей, поне не бъхтиш като идиот с тази песъчлива почва.
Аз вчера приключих с обръщането на моята градинка, която е тежка глинеста почва и постоянно се лепи по лопатата (никога не изпръхва).
А кой те кара, да се бъхтиш? По книгите има много идеи как да се подобри почвата.
И моята се сбива, но освен орането от собственика на пролет, друго разрохкване не й правя. В това не включвам повърхностното заравяне на компост и ваденето на кориноплодните по-късно през годината, което води до известно разрохкване.
Вярвам, че за всяка почва може да се измисли сравнително лесен начин за поддържане.
Моята след дъжд става като плаж. Горният хумусен слой се измива, пясъкът и чакъла излизат отгоре, глината ги спича и е почти невъзможно да забиеш лопата.
При пороен дъжд почвата подгизва моментално, а след това изсъхва за половин ден и става на камък. Има много слаба влагоемкост. Водата не попива а бяга настрани.
Месните мулчи с черен наелон зада предодвратят горните 3 проблема. Отглеждам голямо разноообразие от растения и той ми създава доста проблеми, а и някак ми изглежда изкуствен и грозен. Затова постепенно го премахнах и тази година ползвам само естествен мулч от трева.
За един сезон под мулча се образува около 5мм хумусен слой и почвата винаги е рохкава и по-влажна. Даже от време на време се забелязват червеи и други насекоми, които иначе не се срещат. Лошото е, че орането на собственика унищожава всичко това всяка година и резултата от усилията ми е сама краткотраен.
