Форум Земя назаем

Общи теми => Сподели, разкажи или просто напиши => Темата е започната от: Тихия в 05-05-2013, 17:26:02

Титла: За Бог и това което остава...
Публикувано от: Тихия в 05-05-2013, 17:26:02

Честит празник!

За Бог и всичко останало...
Великден е време за прозрения. Да обговорим чудесата. Тренираните ни в материалистичното души отдавна не правят разлика между човека и неговия доход. Всеки струва толкова, колкото печели. Ние оценяваме дори себе си по пазарната ни стойност и научаваме какво сме по това, което ни се дава и взема в обществото. Само че материалното щастие е илюзия. Вещите светкавично се обезценяват със самото им притежание.
На пръв поглед изглежда, че е лесно да се откажеш от излишъци, но всъщност е твърде трудно. За да придобиеш това познание, се изисква известно усилие. В света на истинските, вечните ценности, се прониква само през страха и болката. В началото на познанието стои телесната тревога. Болестите се появяват, за да ни предупредят, че сме в дисбаланс, че не обичаме, че не сме благодарни. Представете си един човешки ум, съвсем сам, насред неизцелимото. Граничните преживявания преобръщат съзнанието, правят човека мъдър и го изпълват с добрина. Вероятно Бог е резултат от тревогата на нашето вътре. През страданието Бог сякаш ни казва: Ще те науча на най-важното, ще те направя да прогледнеш, но първо искам да те изпитам дали имаш сили да носиш тежестта на това знание.
Бог по своята същност е само една тайна. Кой ще го обясни това на учениците? Да го отричаш, означава първо да го разбираш. Бог ли? Става въпрос за идея, която е твърде грамадна за да бъде осмислена. Църквата настоява за два часа вероучение на седмица. Велико е, ви казвам! Бих искала някой да ме е научил на Бог. Не учителка, а духовник да ме е учил. Нима мъдростта се преподава? Кой може да ти обясни страданието? Защото всяко знание е изживяна болка. Безбожницата ще познае Бог, чак когато животът размаже смешните й червени чорапи. Преди да намериш, трябва да загубиш. Бог явно е това, което остава, след като си изгубил всичко. Да се докоснеш до страха, до загубата, това е научаване. „Не съм религиозна, но изпитвам такава любов, че ми се иска да се моля, да се моля винаги да бъдеш тук”, пее Мадона. Любимата певица на Азис. Тя никога не е била само задник, Азисе. Човек стига по разни пътища до Бог. Основната пътека е разрушителната страст на любовта. На любовта изобщо, като феномен. Дори на любовта към себе си. Когато става въпрос за таланта да провиждаш имагинерната същност: възвишеният дух е едно, а надареният занаятчия - съвсем друго. Това е основната разлика между хората на словото. Между певците. Както и между хората на общуването - политиците. Изобщо, между хората. Често духът е смачкан някъде между чантите, обувките, пържолите и кючеците. Там, между нашето вчера и утре...

Калина Андролова
Титла: Re:За Бог и това което остава...
Публикувано от: titan в 06-05-2013, 07:07:30
danivox , тук също мисля ,че грешиш. Друг селянин се е възползвал малко по-късно от ситуацията с дърводелеца, който или е проповядвал нещо наистина или както е описан от Йосиф Флавии е бил от сектата на зилотите и е рекетирал , а може да става въпрос за 2 ма различни персони с едно и също име. Вторият е бил предаден от племенника си Юда и бил заловен и разпнат на кръст, заедно с още 2 ма други негови авера. Разбира се , бързо умряли,след като им източили кръвта, пробождайки ги с копия. Всичко друго след това е измислица, базирана на предната религия в Месопотамия към бог Митра с абсолютно същата история като Иисус. А повечето хора наистина са много наивни, да не използвам тежки думи тук.
Титла: Re:За Бог и това което остава...
Публикувано от: emo75 в 06-05-2013, 10:22:42
Всичко хубаво, но не мога да разбера, защо, danivox, трябва да обиждаш всеки, който не мисли като тебе?! И аз не си падам по такива текстове, писани от госпожицата или госпожата, но това си  е мой личен избор и не мисля, че е проява на добър вкус  лепенето на обидни лични епитети от типа на "наивници" и т.н. Така нареченият "опиум на народите" е просъществувал хиляди години и е поддържал духовните практики на човечеството. Имал е и доста тъмни страни, но да говорим от последна инстанция си е проява на излишна арогантност. И аз не си падам по Юдею-хрисиянските обяснения за света, но да се държа непочтително към тях е чиста проява на идиотщина. По същия начин бих се издразнил и на някой маниакален проповедник, който ми натрапва, без да съм го молил, "божието слово" от първо лице. :Confus_3:
Титла: Re:За Бог и това което остава...
Публикувано от: бате Бино в 06-05-2013, 15:41:43
Отдавна е взето решение в този форум религиозни теми и такива за сексуалната ориентация да не се допускат.  
Моля , въздържайте се от пускане на такива теми. Практиката показа , че ползата от тях е никаква и  само се изпокарваме излишно. / Твърде "дискусионни" са, меко казано.. /  Естествено , някъде из темите може да се изрази становище, но нека да не е  така целенасочено.. Това е в интерес на всички нас.
Заключвам  точно както и другите подобни теми. Тихий, надявам се да не се сърдиш. Разбираш, че няма нищо общо с конкретното съдържание, нито с теб , а само с  естеството на тематиката.