Форум Земя назаем
Общи теми => Сподели, разкажи или просто напиши => Темата е започната от: Кюна в 05-12-2012, 15:03:30
-
Порових се във форума дали има някъде тема където сте обсъждали това, но не намерих. Извинявам се, ако съм я пропуснала. Ще се радвам да ми пуснете линкове или да ме насочите какво точно да търся.
Интересно ми е да споделите какви са взаимоотношенията ви с околните на тема хранене. Ама и аз го написах.
Интересува ме дали и до колко се съобразявате с начина на хранене на другите, а околните дали се съобразяват с вашия начин? Правите ли някакви компромиси или сте твърдо на позицията си? Когато имате гости как ги гощавате - съобразявате се с вашия начин на живот и хранене или с техния, или по средата, или... друго? Как се справяте с роднини, които не са на вашето мнение за храненето, справяте ли се? Въобще всякакво такова ноу-хау и истории са ми интересни.
-
Здрасти Кюна, ами аз май стигнах до едно динамично равновесие с по-близките ми роднини и приятели! Разбират и приемат начина ми на хранене и живот, не са съгласни с всичко, но не натрапват мнението си...вече! :thankyou:
Имало е хора, които се опитват "за мое добро" да ме убеждават, че "то само сурово не може", "ма трябва малко месце или поне (?!) рибка (тя била мнооого полезна)", че "поне малко сиренце или кисело мляко (българинът за туй е много здрав и дълголетен)" и пр. Но сега повечето ми познати не ми досаждат по темата...Аз не натрапвам нищо и не искам никой на мен да ми налага нещо.
У дома обикновено правя големи салати за нас, а за гостите нещо готвено без животински продукти. За определени хора съм се трогвала да приготвям и нещо със сирене, примерно. Не внасяме трупове :pensif_29:, само веднъж едни колеги (не толкова близки) си бяха домъкнали някаква луканка... Е, не я изхвърлих с ръкавици tooth :police:, казах им, ако искат да си я ядат, че няма да ги анатемосам :whistling2 - emotloader:!
Когато аз съм на гости, винаги има салата за мен/нас, понякога опитвам някои печени картофи или картофена салата, ако ми се прииска и така...
-
Мен изобщо не ме тревожи, ако някой на масата, на която се храня, яде месо или нещо което аз не консумирам. Чесно казано другото ми изглежда вманиячаване :Confus_3: Когато, например, съм на маса, на която е поръчано нещо /с куверт/ просто изяждам това, което искам и останалото го подарявам на съседа, което даже много се харесва от околните. Така всички са доволни :Content_22:
Когато имам гости правя това което те обичат /без месо/, както и това, което аз обичам и всеки си избира.
-
Ми истината е, че винаги ще има индивиди, дето са неудовлетворени от собстбеното си съществуване и се опитват да дават акъл, но аз по свой си начин съм се научила да съм снизходителна към тях. Спора е изличен с такива хора...Иначе за 2 години блилзките ми поне свикнаха, дори майка ми става вегетарианка, а беше заклет мръвкар. tooth
-
Ми истината е, че винаги ще има индивиди, дето са неудовлетворени от собстбеното си съществуване и се опитват да дават акъл, но аз по свой си начин съм се научила да съм снизходителна към тях. Спора е изличен с такива хора...Иначе за 2 години блилзките ми поне свикнаха, дори майка ми става вегетарианка, а беше заклет мръвкар. tooth
Моля те обади как точно-някой примерче,аз все си мълча,но съм дълбоко възмутена и смятам че е невъзпитано когато ми надничат в кутийката със салата"ооо,ти ядеш-----здравословно-----"(следват физиономии-уу,гадост или пък кво се мъчиш или тая на ква се прави).
То и аз съм много срамежлива де.Това е на работа обаче
А с приятелите ми е ок то и те почти всички са вегетарианци.Те обичат нещата които готвя/пасирам.
Родата-по-голямата и невегетарианска част-не се занимават с мен освен майка ми ама тя си е зле по дефолт(болна и упорито доувреждаща се).Баща ми е забавен някой път:
примерно прибира се пийнал и гледа-помело.Кво е тва бе?и го побутва с пръст и веднага подскача като ухапан :DВеднъж майка му каза:еми тя не яде хляб и той така ли?-дори не е забелязал.Всъщност майка ми крещи ако не нося пари вкъщи та и за кълновете сме се карали.(тва да крещиш на някой защото си прави кълнове...мн странно)
-
С личен пример. Ако ти си добър резултат от начина си на живот, няма какво да се обясняваш.На мен дълго време ми се подиграваха...и в момента като ме попитат от къде си взимам протеина, просто им показвам трицепс или прасец и млъкват tooth
Иначе за вашите...мисля, че проблема не е точно в храната. Просто натам избива. Ако не е храната, може би ще е нещо друго. :surpris_23: Просто може би има дупка в разбирането и знам ли, не искам да говоря без да съм наясно.
-
Наистина,личен пример :flowers2:
-
Люба, много добре знам за какво става въпрос, при мен е същото, горе главата и право напред през другите.:)
-
Една "шегичка" относно протеините. tooth
(http://veganpcosgoddess.files.wordpress.com/2012/07/ape.png?w=620)
-
Страхотна алюзия Кюна! Много ми хареса! :Content_4 - emotloader:
При мен в детството си, в самото начало бях обречена на самотно начинание, всички около мен си хапваха месо и намираха моето държание за нелогично и ненормално. Беше голяма битка, но излязох победител - баща ми се предаде и каза да правя каквото зная. Баба ми беше убедена, че това е дело на секти... :) Като пораснахме малко и сестра ми стана вегетарианка. Сега и майка ми се увлича от нашите идеи относно храната.
В моето семейство мъжът ми е яко месояден - имам предвид, че обяд или вечеря без месо не е ядене. Децата също възпитавам с личен пример, но не ги ограничавам, защото като отидем на село при свекървата няма манджа без месо. Неприятно е и че домакинстването ми е вменено като моя отговорност и месните блюда трябва да приготвям аз. От друга страна има нетърпимост от негова страна към моето хранене – кълнове, сурово приготвени крекери, ядкови млека, сушени плодове и т.н. Това е една постоянна борба, което уморява. Така че моят съвет към младите вегетарианци, на които им предстои венчило е много пъти да мерят преди да срежат.
-
:flowers2:
Много ми е интересно и приятно да чета историите ви.
Предполагам, че е доста трудно на тези, които имат сериозен отпор от страна на семейството и хората, с които живеят. :-\
За нещата при Люба си мисля, че са на друго ниво неразбирателствата и избиват в храната, като най-очебийно нещо. :surpris_23: Макар че предполагам, че все са на друго ниво неразбирателствата и различието в представите за храненето са само проявление. :surpris_23:
С мъжа ми разговора на тема "жена ти си превърна във веган и вкъщи повече няма да се носи животинска храна" мина по-добре от очакваното. Аз лично много се притеснявах да обсъждаме този въпрос, нямам идея защо. ;D Мислех, че ще има съпротива или някакви уговорки и договаряне на "изключения" от правилото. А всъщност започна да ме разпитва разни работи. Трансформацията ми остана невидима за него (то и за мен стана невидимо де), но е усещал, че нещо има... И беше доволен, че изплюх камъчето. tooth
Интересно ми е как ще се случат нещата с другите хора край мен. Какви реакции ще има. Баща ми и дядо ми ще има "ама как, ама защо?", но няма да се чудят дълго... Те все обясняват, че без мръвка не могат, ама когато съм при тях и им готвя вегански неща си облизват чиниите. tooth
-
Здравейте приятели, започнах да се увличам по здравословното хранене преди две години, като постепенно трупах знания и подобрявах хранителния си режим, в момента ям сушено месо веднъж, два пъти месечно и млечни няколко пъти седмично, останалото е предимно сурова храна и сготвени без мазнина вегетариански гозби. Приятеля ми ме подкрепя и сме изцяло на едно мнение по отношение на храната, но от две години роднините му непрекъснато се опитват да ни убедят, че това хранене не е правилно. Приятеля ми отслабна - 179 е висок, тежи 72 кг. Редовно му повтарят, че е прекалено слаб.Не се отказват даже имам чувството, че набират скорост.Обвиняват ни, че сме маняци, дори започнаха напоследък да ме обвиняват, че аз го "карам" да се храни по този начин, а това беше изцяло негов избор.Дори напоследък за да им угоди приятеля ми започна да яде по малко месо за да не ме нападат.
Ако някой е имал подобна ситуация и се е справил с нея моля да ми даде съвет или просто да ме подкрепи с някакви успокоителни думи.Не мога да коментирам с приятели отношенията в семейството за това имам нужда от вашата подкрепа, на хора със сходни на моите разбирания.Чувствам се много подтисната от техните обвинения и нападки. Какво да правя?Не мога да променя начина си на живот да стане като техния, защото се чувствам много добре здравословно - боледувам веднъж годишно, само вдигам температура и не искам да се вращам назад. Благодаря ви за отговорите предварително :surpris_25: :)
-
Кажи им че има хора дето ядат по 30 банана на ден и са здрави като скали :Content_4 - emotloader: Да видим тогава кой е маниак
-
Благодаря ти, Теодора, за твоя коментар. Ти ме накара да се усмихна, съгласна съм с теб, но ако им кажа това за бананите ще ме обявят за луда :)!Те не вярват, че съществува здравословно хранене, смятат, че е нечия измислица и че храната няма нищо общо с болестите.Че хората боледуват защото им е писано или от стрес или по наследство.А когато ги попитам а защо ние не се разболяваме и те ми казват, че ние не боледуваме от самовнушение. :)
-
Интересно ми е как близките на твоя приятел/съпруг регират, ако си обвързана?
-
Що за психопат трябва да е чоевк за да обвини някой тежащ 72 килограма, че е слаб :surpris_23:
Аз съм висок 175 и по-добре да не казвам колко са ми килограмите, че ще ме помислят за избягал отнякъде...
В интерес на истината не се чувствам слаб и изглеждам нормално.
-
В тази връзка - вкъщи имам екземпляр 176 см, 56 кг ;D /а аз 172 см, 43 кг в момента /не съм тапициран скелет, изглеждам нормално ! / ;)
Щастливка съм в това отношение. Болезнени сблъсъци не съм имала досега с близък човек. Ако бъда замесена в подобен разговор, винаги гледам да проява здравословна доза дискретност. Съвсем логично по подразбиране проекцията на моята собствена истина и разбирания не винаги съвпада с тази на ответната страна. Но затова пък във всеки диалог оставям по някое послание, като опит за докосване до мисленето на човека. Много често правя скрити препратки към болестни състояния, аномалия, дефицити ... И така.
Може би най-голяма съпротива срещнах със сестра си. Но там нещата опират до друго - в природата и е първо да се озъби на всяка моя идея ( е сега ролите са разменени tooth ) Голямата й любов бяха млечните. И не, та не. Но някои неща е важно да изчакат своя си момент. Е, спря да ги консумира. Първоначално направи няколко дни плодов режим. Убедих я заради олимпийския принцип, че е по-важно участието. И така узря у нея идеята за здравословния начин на живот .
-
Привет,
сравнително от скоро полагам усилия да мина на 90-100% суровоядство и понеже живея само с брат ми, който има същите амбиции за в бъдеще, имам известна свобода повечето време. 1-2 пъти в седмицата съм на гости при родителите (които си ядат всичко, включително месо) и беше трудно в началото да ги убедя, че месо и други животински продукти няма да ям, до толкова че да спрат да ми натякват или буквално да ми слагат храна в чинията. Постепенно се примириха и започнаха да готвят повече постни гозби и огромни салати, защото ги е било страх за живота ми. Също не спират да ми повтарят да ям ядки всеки ден, за да си набавям мазнини (пак страх че съм щял да отслабна). Сега ми остава да ги убедя че и готвено няма да ям :surpris_22:. Добре че поне майка ми навлезе малко в тези неща, и разбира от гладуване и пречистване.
Що се отнася до приятели и познати с които излизам, някои от тях спазват определени диети поради здравословни проблеми, но никои не е веган или вегетарианец. След като се попарих няколко пъти, гледам вече да не споделям много, но ако някой наистина се заинтересува, посаждам семенцата в съзнанието им като гледам да не стават конфликти.
Както сами виждате, имам нужда от повече контакти в тези сфери и затова съм толкова благодарен че намерих този форум.
Това е от мен за сега,
поздрави
:редакция:
Пропуснах да засегна темата за това дали другите хора и храни на масата ми оказват влияние. В началото да, понеже бях на принципа "малко от това и малко от онова не вреди". В последствие осъзнах че този метод захранва пристрастеното ми съзнание и когато нещата не вървяха и се чувствах нестабилно, вредните храни ми бяха първи приятели. От както се въздържам напълно, нямам проблеми хора да ядат около мен каквото си искат, съзнанието ми се изчиства с всеки ден, тонуса и волята ми се засилват.
-
Със закъснение стигнах до една банална истина..
"Околните" биват два вида - 1. близки и роднини, пред които не върви да се правим на "ни лук яли.."
и 2. познати - гумаджията, шивачката, продавачката на пъпеши и т.н. с които все се случва да се заговорим..
С двете групи подходът трябва да е различен ! Думата ми е за тези вторите, "беглите познати"..
Ако почнем да се разкриваме пред тях ( какво , как ядем и т.н. ) , почти задължително ще станем пишман!
Когато такива хора понадушат "различният" и вземат да ни заразпитват.. , нашето добро сърце веднага откликва и ние започваме да им разказваме в първо лице единствено число, смятайки , че с това им помагаме, просветляваме...
Това е ГРЕШКА! Такива хора не го правят с оглед да научат нещо! ( той станал на 50 , ако е искал , сто пъти да е научил..)
Целта е прозаична: Открили поредното "странно животно" , те инстинктивно предвкусват приятните емоции, с които ще запълнят следващите си няколко дни , одумвайки ни в техния приятелски кръг! Вместо да бъдем техният помощник, ние ставаме тяхното забавление! (Безплатно забавление :) ) / "Личният пример" в такива случаи не играе! Защото ние не сме академик Байкова, а "оня , който кара кола за 1000лв. ама иначе много знае.." /
Ако не искаме да ставаме смешни в нечии очи , но въпреки това да сме полезни ( знаеш ли го пустият гумаджия, може пък на 50г да му е писано да поумнява.. tooth ) , можем да изберем друг вариант - без да говорим за себе си , да намекнем , че сме компетентни и че можем да им кажем как стоят нещата , но за СЕБЕ СИ не говорим. Нека разговорът да е ЗА ТЯХ - те да разказват какво ядат, а ние да им отмятаме грешките tooth
Ще забележите , че интересът им към "темата" много бързо ще се изпари tooth
А и по-добре. Тъкмо няма да имат оправдание , че заради нас са допуснали грешка в услугата , за която им плащаме :)
-
Съгласен съм с бате Бино. Крайно неправилно е да се налагат идеи на онези, които не искат да ги осмислят. Отдавна спрях да го правя. Когато ме попитат – обяснявам моята гледна точка. Колкото повече въпроси – толкова повече разяснения /също като мечо пух/. Който разбрал – разбрал. Другото е загуба на време. Намирам за по-полезно да дискутирам със съмишленици с възможност всеки да прочете за какво става въпрос и да впрегне сивото вещество. Останалите чакат да видят накъде ще завие стадото и няма да вдигнат глава за да прочетат табелите за посоката, дори да е към кланицата. :whistling2 - emotloader:
Все пак най-доброто е ненатрапчивият личен пример. Допреди две години си ядях салатата почти сам. Постепенно се присъединиха всички. Сега даже се случва някой да я направи вместо мен. :essen:
-
Със съмишлениците винаги е лесно. Дори да ги познаваме от 3 мин..
С другите е трудно. Дори да сме с тях цял живот..
-
Дам, бате Бино си е прав...някои хора просто им е скучно и искат да имат кой да обсъдят... :surpris_23:
Аз пък още се кефя да шокирам такива "скучаещи" индивиди. Често ми се случва хора наистина да ме питат какво "взимам" (разчитайки че ще им изредя 1 куп стимуланти и добавки), при което аз казвам - ми аз ям само сурови плодове и зеленчуци tooth При което естествено ченетата са до земята и се започва - ама как, защо, не може, протеина.... и аз казвам нещо кратко като : "ми може/сигурно/не знам" Общо взето е забавно да оставяш хората в недоумение 8)
-
И аз се стремя да не се паля много на хората, които ме убеждават колко е вредно суровоядството. Ако са ми близки, обеснявам си поведението им с това че са свикнали да се хранят по шаблон. Ако са ми познати само, забелязал съм че те всъщност не убеждават мен а самите себе си, че техния замразяван, отмразяван, печен, притоплян, жилав и смърдящ бут е здравословен.
-
Що за психопат трябва да е чоевк за да обвини някой тежащ 72 килограма, че е слаб :surpris_23:
Аз съм висок 175 и по-добре да не казвам колко са ми килограмите, че ще ме помислят за избягал отнякъде...
В интерес на истината не се чувствам слаб и изглеждам нормално.
Е, що... щото в нашата мила родина е едва ли не "срамно" да си слаб. tooth Трябва да се тресат телеса, така било здравословно (липсва ми повръщаш емотикон tooth) Едно време, мноооого отдавна до към шеснайстата ми година бях слаба. Нормално слаба, не скелет с кожа. Баба ми вечно опяваше, че ще се счупя и че ми се четат ребрата. WTF? ??? От тогава имам чувството, че ми е промит мозъка, че за да си здрав трябва да си дебел... ъф...
Бате Бино е направил хубав разбор! :)
Аз съм много устат човек по принцип, дай ми да приказвам и да се обяснявам... Но след няколко доста неприятни попарвания си научих най-сетне урока и стигнах долу-горе до същите изводи като неговите. По-малко приказки, повече слушане. :) И нещата си дойдоха на мястото. Като ми похвалят "завистливо" новото постижения благодаря с усмивка и казвам (ако ме попитат), че съм го постигнала с мерак. tooth
-
Колко на мястото си се чувствам в този форум! Понякога дори не е необходимо да споделям мислите си - просто ги прочитам от вашите постове. Всичко това и аз съм го преживявала. Като момиче бях доста емоционална и си мислех, че мога да убедя с думи или действия. Сега не се паля да обяснявам. Само ако поискат, не ако попитат, защото наистина чешат езици и се присмиват. Не че ми пука, но да си задоволяват тази страст другаде.
Много интересна развръзка се получи обаче в личния ми живот, свързана с точно този отколешен спор. По принцип семейството на мъжа ми са доста земни хора, не си пасваме по нито един параграф:храна, светоглед, вярвания, душевни търсения, да се чуди човек как съм се сбъркала да ги приема в живота си толкова близо. Както и да е. Както казах преди бях доста емоционална, а братът на мъжа ми има МНЕНИЕ по всеки въпрос и естествено неговото мнение не подлежи на коментар. Много се дразнеше, че не ям месо, не че беше загрижен за здравето ми, просто защото според него това са категория хора, които не са с всичкия си. По негово мнение човек трябвало да яде, да пие и други неща от сорта, защото "животът трябва да се консумира"!!!
Ние с мъжа ми се разделихме за 4 години, просто много различия в почти всички точки на човешкото възприятие. След като се събрахме отново намирам следната ситуация: девер ми ограничил месото до минимум, спрял алкохола - открили му хепатит и доктора му дал рестриктивна диета. Позициите ни се доближиха, но нали има разлика как и на каква цена: моята по убеденост и заради това водеща ме до по-стабилно здраве, а неговата поради стечение на обстоятелствата и то с увредено здраве. Но така е, колкото и да искаш да промениш някого към по-добро това става само, когато един човек вътрешно узрее и съзнателно приеме дадена промяна!
Бъдете здрави всички вие, които сте ми като семейство и с вас се чувствам добре и разбрана! :thankyou:
-
Shine, много интересна история! Май на твоя девер му е било "писано". tooth
Аз съм на мнение, че има един набор от уроци, които е добре да научим в този живот. И те ни биват поднасяни под различна форма. И с всеки следващ път когато не ги възприемем, в по-настойчив и категоричен вариант. Твоята поява в живота му може би е била "меката" версия, ама той не е вдянал тогава... tooth
Приказвам си...
-
Нека и аз да споделя собственият си опит , който без да иска бате ни Бино добре описа. Навремето при отлични резултати обяснявах на приятелите си колко е полезно човек да гладува и да се храни правилнно, а те се забавляваха на мой гръб , аз разбира се също се забавлявах с тях посочвайки ги като лош пример с увисналите шкембета, гуши и всякакви сланинести израстъци, постоянното кашляне от цигарите , капилярите по лицето от месото и алкохола, невъзможността да се изкачат на Златните мостове или да правят секс , даже им казвах,че понеже съм им приятел мога да ги замествам от време на време , но това не е добра идея , защото жените им могат да се пристрастят и да ги изоставят, след което ще почнат да ми готвят на мен и ще ме докарат до тяхното положение. И така в безкрайни шеги и закачки минаха 8 години и вчера един приятел от тия същите ми казва как яде месо и му било вкусно , но после изпитвал угризения и не можел да се пребори и каквото и да ми говорел и въпреки самоуспокоението знаел ,че съм прав Ето за 8 години заклетите месоядци дори и не искат да прочетат една тънка книжка , защото тя ще разклати модела им, по който живеят. Гумаджията има множествена склероза, но въпреки всичко продължава да яде боклуци и за 1 година не се е обадил да му направя хранителен режим, нито се е поинтересувал как да си помогне. Мои близки са със сериозни проблеми и въпреки всичко не се грижат за себе си и продължават да набиват пържоли. В общи линии това, което искам да кажа е ,че не трябва да си хабим енергията да обясняваме на другите за храненето ни, освен ако не са особено настоятелни и сериозно интересуващи се. Всеки трябва да извърви собствения си път и едва ли ще можем да му го съкратим..всичко зависи от това на какво ниво на развитие е. На маса ако ме попитат защо не ядеш животински продукти обикновено казвам,че ми влияят зле и не се чувствам добре..явно кръвната ми група е такава,че не понасям вече месото. Тази глупост с кръвните групи доста добре работи и в двата случая . Много от мършоядите се нуждаят от оправдания и ги намират точно в тази книга и затова тя има небивал успех по света. По същият начин когато искаш да обясниш защо н еконсумираш животински продукти на средни и под средното ниво интелигентни слушатели, които дори само са чували за тази глупост с кръвните групи , работи успешно и дори няма да те разпитват. Приели са тази теория за абсолютна истина и не се нуждаят от никакви обяснения повече. Пробвайте и ще се уверите, но ако попаднете на човек, който не е прочел и страница през живота си ще е трудно, тогава е по-лесно да кажеш,че ти става много лошо от животинските и ти не знаеш защо и го оставяш да се чуди без да ти досажда. Веднъж един такъв селски дебил се опита да разнищи докрай загадката и ми казва я да видя как ще ти стане лошо като изядеш една пържола , а аз го накарах да се обади на Бърза помощ да дойдат на събирането преди да съм започнал и да ми бият необходимата инжеция , за да не умра и той някак си се разколеба , махна с ръка и ми каза "Яж тогава салата щом не искаш месо". Въобще към различните хора трябва да се подхожда по различен начин. Това между другото работи и при най-близките , казваш им,че от месото ти става много зле водят те веднъж дваж на лекар , те, лекарите са дебили в това отношение , вдигат рамена и съветват да се разнообрази храната с растителна :) Изпробвано е :) Вчера имах среща с някакъв доктор, който работи в Англия и пак започна да ми обяснява как нямало значени каква храна ядем , а всичко било въпрос на стрес. Казах му ,че ми трябват 2 часа да го оборя , но нямам толкова време и с това приключих.Докторче... но пък той сподели ,че индустрията е много порочна , особено в България.
-
Преди, като ме питаха защо ям така, казвах че е по здравословни причини(един вид го играех жертва) О, виждаш ли, горката аз дето не мога да ям месо, мляко и т.н Работата е, че не го чувствам като правилно, въпреки че минава доста леко като го правя. Просто все едно предавам това което ми е променило живота в тотално положителна насока. А и изобщо не се ограничавам или чувствам ограничена... за първи път в живота си ям наистина вскичко каквото ми се яде и то колкото ми се иска, без никакви угризения. tooth По добре да шашкам хората и да ги оставям в неведение, дреме ми на тва дето го нямам... :Content_4 - emotloader:
-
Шашкай ги , Тита, ние те подкрепяме. Даже можеш да ги записваш на видео за да се забавляваме после тук дружно :sorcerer - emotloader:
-
Здравейте,
ето и моите перипетии по темата. Все още ми е трудно да се разкрия пред околните, защото за онези от тях, които са чували за суровоядство, това е психично заболяване. Не ми се спори! А и това съвсем не е най-важното, което имам да им казвам...
Другите пък отказват да чуят какво им казвам и ми пълнят чинията с мръвки, сякаш не съм казала "Не, благодаря!". И се сърдят, че не им уважаваш часовете, прекарани над печката...
Трудно ми е да кажа от колко точно години се храня предимно със сурова храна, но май са към 5 - 6 г. Особено през последните 2 години твърдя, че рязко ограничих приятелите си месоядци и пушачи. Или че поне разредих съществено срещите с тях, защото за тях дефиницията на "прекрасно прекарване заедно" е да седнем на маса и да изядем и изпием всичко, което е на нея. А на следващия ден да ни се иска да си отрежем главите и да си промием стомасите с пароструйка. Което едва ли не е повод за гордост, която обезателно трябва да споделим като статус във Фейсбук...
Моят проблем е, че съм лакома. Телец съм, обичам да си угаждам. Съблазнявам се и като седна на една такава трапеза окото ми гледа и иска да куса от всичко, даже и от пържолите. За това, понеже познавам себе си, избягвам да сядам на такива трапези.
Умишлено тази Коледа няма да прекарам с вуйчовците ми, които обожавам, защото знам колко зле ще се чувствам след дните около трапезите им... Там доматките се ползват за украса. Основното са мръвките ... понеже винаги сме били бедни и месото все още се счита за някакъв страшен лукс, сега, когато имат възможност, сякаш си наваксват. Когато ако не на Коледа да напълним чиниите с плът?!
Съвсем умишлено отказах на всичките ми най-близки приятели да празнуваме заедно ЧНГ и ще участвам в едно веганско празненство, на което почти не познавам хората - само защото знам, че акцентът няма да е преяждането и препиването.
Знам, че това е много крайно като поведение. Но не е било нещо, което съм седнала, обмислила съм като стратегия и съм изпълнила най-дисциплинирано. Просто така си се получи. А сега си давам сметката за това каква е причината...
Най-трудно ми е с майка ми, която си мисли, че се лишавам от някои благинки, защото се страхувам да не надебелея. И всеки път като ме види, почва да се притеснява колко съм слабичка. А аз съвсем не съм!!! И само ми праща храни по рейса, за да е сигурна, че ще ги изям, понеже ме познава, че за мен е абсолютна грехота да се хвърля храна ...
Много ми е трудно и да си намеря половинка с тези "обратни" хранителни навици. Хващам се, че веднага дискриминирам карниворите. За пушещите не се срамувам толкова, ама за ядящите меса и джънк фууд съм много крайна и веднага ги отрязвам, което не е много справедливо. Все пак всеки е свободен да си пропилее живота както намери за добре...
Но си мисля, че както и при другите неща, човек просто трябва да стане и да заяви себе си - аз съм такъв и такъв. Свиквайте! Просто още не съм намерила достатъчно смелост да го отстоя пред всички.
Мисля, че първата крачка съм я направила - колегите ми в работата ме клюкарят, че съм някаква луда скръндза, която не ще да прави оборот на близката лавка, щом си нося храна от вкъщи. Но пред тях вече имам смелост и не ми пука да си извадя кутията за храна или да си измия едно кило райски ябълцичи.
Приятелите ми май вече също усещат, че съм охладняла към тях и, надявам се, биха чули с по-голямо внимание какво би следвало да се промени, за да продължа да съм тяхна компания ...
Понякога се страхувам, че ние, хората с по-различни хранителни навици от мейнстрийма, сме едни самотници, които само си търсим повод да се уединяваме от околните. Но тези глупости бързо ми отминават. Само като се сетя от кога не съм пила лекарства или как пробягах 18 км. за час и 52 мин. и осъзнавам, че това да живееш според инстинктите си, пазейки здравето си, е най-правилното нещо. Другото, ако е рекъл Господ, ще си дойде и то.
-
Сom_pot-че, май много на сериозно приемаш отношенията с околните. Дай го по-яваш. Повярвай ми, по-здравословно е. Обръщай го на майтап. Ако те гледат като марсианка не им обръщай внимание. Ще свикнат и след време ще им изглежда нормално. Обсъжданията са излишни, освен с проявяващите наченки на разум, и то до там, до където се простира любопитството им. Другото товари съзнанието ти и не е нужно нито на теб, нито на останалите.
-
Компотче, и аз съм телец и може би затова 811 ми пасна перфектно tooth
За половинката...ти си МЛАДААААА, наистина ли искаш сега да срещнеш човека, с който ще прекараш повече години от колкото си живяла? Не е ли по-добре сега да не се ограничаваш и да разбереш какво наистина търсиш и искаш от човека до теб. Много пъти ми се е случвало, да си мисля и да правя дори списък с качествата, които искам от човека до мен и когато го срещна, се оказва че изобщо не искам това... :surpris_23: По скоро се съсредоточи върху това "вселената" да ти покаже хората, които най-биха ти паснали...Тя знае по-добре от теб и може да "прецени", ако и позволиш. Пък и да са омниворци...хората се променят, и аз бях. Човек никога не знае :D Сега за джънка, има и вегани джънк...това е нещо, което аз примерно не харесвам и честно казано не виждам как бих си паднала по подобен човек tooth
Бате Бино, това е една много добра идея :flowers2:
-
С най-тесния си кръг роднини и приятели нямам проблем за начина ми на хранене.
За останалите ......по-рано си мислех, какво ли ще си помислят :surpris_23: , а сега си мисля - те да му мислят :whistling2 - emotloader:
С вида и качеството на храната нямам проблем, но с количеството - все още.Ами какво да правя, като съм свикнала да си изяждам всичко, сипано в чинията?
-
Приятелите са семейство, по собствен избор.
-
Че защо пък да не се "задомиш" млад, ако си намерил точния човек?! :surpris_23:
Аз се ожених на 21 години. И нито за миг не съжалявам. От момента в който се запознях с моя мъж знаех, че тоя човек дълго ще ме съпътства в живота. Е, отначало нещата се завъртяха около приятелство с "екстри", докато се усетим и двамата, че сме един за друг. tooth
Иначе на Компотчето бих искала да кажа да не се плаши, да "изгуби" приятелите си... защото ще си намери нови... Понякога е нужно да пуснем старото за да освободим място за новото. Марсианците по тая земя не са чак толкова рядкосрещани. ;D Много хубаво мероприятие ти се очертава за Нова година, наслади му се максимално! :Content_22:
-
Я да драсна пък и аз два реда като ще изпадаме в откровения tooth в моето четиричленно семейство от мъж,дете и ужасно космато куче (макар и от сто години да съм в този форум и да съм изчела сумати литература по актуалните тук теми) си оставам само аз с ужасните хранителни навици,но за сметка на това полагам големи усилия останалите трима да се хранят максимално здравословно,сурово и по възможност био :Content_14: и аз имам някои здравословни "залитания" , но не така чести.Гледам хората ограничават срещи със семейство или приятели заради вредните им навици,но моят "избраник" беше върл вегетарианец и с наченки на суровоядство,но без необходимата информация,която щедро му предоставих аз и този прекрасен форум,взе мен,весело всеядно пиянде,дето си вървече седно джобно наргиле навсякъде :) та идеологическите различия не трябва да са пречка за обичащите се.Е,той не прояви точно разбиране към малките ми удоволствия,но успя да ми ги изкорени,първо за девет месеца,а вече за 18 :thankyou:
Да споделя с две думи само..бебиту не яде месо и много малко млечени,освен сухото мляко,ама нали е бебе,не се ваксинира,не ходи на ясла.Две "мами" с деца на същата възраст днес най-демонстративно ме игнорираха,когато стана дума за ядене и детска кухня,в която пет пъти седмично има месо,кифла и бульон в менюто,като ги попитах адже ба що не им готвят на тия деца "ми по-евтино,по-лесное".Аз изказах мнение,че ми се вижда непростимо да се изграждат толкова вредни хранителни навици на едно дете без мнение и право на глас и че си остават за цял живот в повечето случаи и двете мигом ми обърнаха гръб :)
До сега не ми се беше случвало. :Confus_34:
-
Оййй, предполагам, че това с храненето на децата е още по-болезнена тема :Confus_34:! Като знам от сега хората около мен как ме обвиняват, че с "анорексията си" вредя на бебето!!! После ще е по-страшно сигурно! Наши близки с бебе наскоро много сериозно ме разпитваха как смятам да си храня детето и да не му отнемам "избора" да яде месо (демек да го направя болно и да го скапя от малко)!!! Щото те нали от 6-тия или от не знам си кой месец там се захранвали с месо в пюретата или к`вото им дават.....и то проооосто няма как, видите ли?!!!! Бррр.... И бяха ужасени как в нашето малко село няма млечна кухня (това е някаква кухня дето им купуват готвени манджи) и какво ще правим!!!!!! Абе, атаките са по всички фронтове към нашия лайфстайл (тъп термин) - и за ваксините, кърменето, нежеланието да купуваме милиони шишета, колички, пластмасови тъпотийки и пр., нежеланието да мислим за детска градина и пр. малоумщини!!!
-
Това което съм чела за такива деца, е че те не се чувстват изобщо "ощетени" от липса на месо, дори не могат да си предтставят, че това е храна...
-
Муки , да не забравяме,че масите хич не са интелигентни и сами са виновни за състоянието си :) за справка - българския народ! Така че какво очакваш от 2 прости същества?
-
Моите и двете деца си бяха вегетарианци по рождение. До втората си годинка много категорично отказваха да ядат месо. Малкия все още не яде (този месец става на две), той ми е голям съмишленик и пример във веганството и яденето на храна "от клона". tooth
Не обсъждам храненето на децата си, не ги спирам да ядат каквото и да било, но не им спестявам лекциите :pensif_29:, както и на баща им, който например не вижда нищо лошо в това да ядат купешки сладолед.
-
Има доза конспирация тук :surpris_22:
Задължително по време на някакъв по-хард режим, точно, когато най-важно е спокойствието и евентуално подкрепата...някой излиза с куп претенции... Случвали са ми се прединфарктни състояния, припадъци и всички съпътстващи ги усложнения от - "ти баща ли си искаш да убиеш", до "ще умреш от слабост" или в най-безобидния вариант - "абе, ти не си добре!" tooth
Последния път обаче бях силно изненадана как "злите сили" се вмъкнаха в приятеля ми, иначе грамотен вегетарианец, който за бъдни вечер наготви поне 5 тави с постни манджи (гонеше 7 за брой). Аз си карах там един режим на сокове и той беше абсолютно на ясно, че няма да споделям вечерята му, освен с чаша сок или чай. Цял ден готви, след което изпадна в депресия, че ще яде сам. :Confus_3: tooth
Набързо се захраних и тогава всичко утихна. Сега е гузен, защото това беше най-дългата почивка, която ми се събираше и за режим беше супер. Да не казвам, че сега сам се чуди как можа да ми го провали...сякаш не е бил той. :surpris_23:
В същото време иначе добри приятели, с които говорим на един език..се разсърдиха, пак заради този режим, защото мислех да го продължавам и по нова година, след като разбраха, че това ще ми попречи на обичайния за този празник среднощен ентусиазъм да се яде и спи чак на другия ден...ужасна история!
-
Чат пат, обаче,се прокрадват някои крайни твърдения,че всеядните, виждаш ли, не стават,прости и тн. обаче ако някой не си налага вижданията и си яде каквото намира за добре не го прави обезателно лош човек.Тук ми се е случвало да прочета как някой веган/суровояд да подчертае изрично,че търси за компания само и изключително суровоядец.Аре бе,и другите сме хора :flowers2: та исках да кажа,че в някои от вас откривам нотка на агресия и негативизъм,а не толкова чисти и миролюбиви помисли.
Да не съдим хората,за да нени съдят :)
-
в някои от вас откривам нотка на агресия и негативизъм,а не толкова чисти и миролюбиви помисли.
Да не съдим хората,за да нени съдят :)
Пфу , я виж тея момчета от групата los fastidios, веган пънкарите и скиновете не само ,че ще съдят някой месояден ами даже могат и да го набият.
Далеч веган не значи , миролюбив и спокоен човечец , медитиращ сред природата...
Има едни хора за които може да се прочете и тук Animal Liberation Front (http://en.wikipedia.org/wiki/Animal_Liberation_Front)