Форум Земя назаем

Суровоядство => Дневници => Темата е започната от: salvaje в 02-12-2012, 17:21:28

Титла: Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 02-12-2012, 17:21:28
От както започнах да се интересувам от суровоядство (преди около 4-5 месеца), ми е било интересно да намирам по-стари автори, които споменават за суровоядството. Тъй като писането на книги, особено такива за самопомощ, самолечение, хранене и подобни, става все по-комерсиално, за мен почти винаги по-старите автори имат по-голяма достоверност. С други думи, предпочитам автори които наистина вярват в тава, което пишат, а не просто са видяли на къде духа вятъра, прочели са 3 книги по темата и са ги преразказали в своята.

Друг мои критерий за достоверност е дали автора само споменава за това или му е централна тема. Както Зеланд, казва, случайно подхвърлени думи от познат могат да бъдат знак от пространството на варианти, докато премислените думи най-вероятно имат за цел изпълнението на вътрешното му намерение.

Аз се сещам за няколко такива автора, ще ми бъде приятно ако ме допълнете.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 02-12-2012, 17:22:11
Първият е Хакеншмидт, автор на Тhe Way to Live (Начинът да се живее, можеби?  :)) от 1903. Не ми е известно да е превеждана на български, цитатите са си мой свободен превод:

‘Човек е роден без тиган или тенджера. Най-чистата натурална храна за човешките същества е свежата, неготвена храна и ядки.’

Много забавно е, че според него недостатъка на месните храни е че е много трудно да намериш месо от абсолютно здраво животно тези дни... Ако така е мислил 1903-а, какво ли щеще да си мисли за сегашното месо.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 02-12-2012, 17:43:39
Вторият автор за който се сещам е Владимир Леви, Разговор в Писма, 1982. Също и Безслизестта Диета на Ерет от 1922, но той изглежда да е бил малко по-лично заинтересован от разрпространението на суровоядството от горните двама автори.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 02-12-2012, 17:49:20
Сигурен съм, че има и много по-древни автори от тези, просто като съм ги чел (нищо, че повечето изобщо не съм ги чел) не съм се бил запалил по суровоядството и не съм му обърнал внимание. Или пък в древността, когато хората са живеели по-близо до природата, да им говориш за ползите от суровоядство е било като да им говириш за ползата от дишането?
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 23-12-2012, 17:53:28
Напоследък, се увляках да си разбивам ядките с по една ябълка и малко канела. Получава се много хубаво. Само се притеснявам малко че така единствената ми по-твърда храна остава да е червеното цвекло и целината, да не би зъбките ми да решат че повече нямам нужда от тях и да си отидат? :)

Може би пак трябва да почна да ям житени кълнове, от които се отвратих това лято, точно защото ми се виждаха твърди,... и с неприятен дъх.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 30-12-2012, 18:57:34
Днес бях из природата и успях да ям глог, шипки и хвойна.  :) Шипките, които набарах бяха най-сочните и сладки които съм опитвал до сега. А на края от хвойната придобих такъв дъх, човек би си помислил че съм фиркал джин цял ден.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Даниела в 30-12-2012, 20:09:58
 ;D Интересно, аз хвойна не съм опитвала никога  :D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Zloqd в 30-12-2012, 21:27:43
От моите шипки вече се получи първата партида вино. Ако не кажа на някой, че това не е кока-кола няма как да го разбере нито по цвят нито по вкус (леко щипе заради аскорбиновата киселина) а на всичкото отгоре е леко газирано.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: com_pot в 30-12-2012, 21:40:22
Хей! Да дадеш някой път рецептата и ние да си направим :-)) :Appetit_17:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 30-12-2012, 23:07:42
Аз пък до днес, само е бях опитвал хвойната, тоест сдъвквах плодчето за да усетя аромата му и го изплювах, защото много горчи. Смятах и днес да направя същото, но явно попаднах на много презрели плодчета и даже бяха сладки. Загорчаха ми чак към седмото или осмо плодче, но то и без това вече аромата му ми идваше в много.

За пръв път чувам за шипково вино. Как имаш търпение да береш от толкова трънлив храст достатъчно количество за вино? Или има някаква хитрина в събирането на шипки?
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Zloqd в 01-01-2013, 02:27:01
Сложих рецептата в раздела с рецептите.
Шипките не ги бера аз, но все трябва да има нямакъв начин да се берат бързо (и естествено без да се уврежда храста). Като начало може да се постила нещо отдолу и да опиташ с ръкавици или нещо от сорта на едър гребен през който да минават листата, но да не минават шипките.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 01-01-2013, 20:18:05
Преди няколко седмици се сдобих с дестилатор за вода и активатор за жива вода. Дестилатора се оказа абсолютен боклук, защото дестилираната вода тече от всякъде другаде, но не и от предполагаемия филтър. Пък и нямам търпение да го чакам 3 часа за 2.5 литра вода. Поне е добра печка и затопля кухнята добре  :)

От активатора съм много по-доволен. Поне за 30 минути е готов и не тече от никъде :) Сега само се следя за някакви благоприятни признаци от пиенето на жива вода. Като цяло много й се кефя и даже и да няма обективно такива, като нищо ще взема да си ги самовнуша.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 13-01-2013, 18:42:44
Да вдъхнем малко живот на този дневник!

Вчера и днес най-накрая намерих време да закача халките навън и да потренирам, че те вече пайжини бяха хванали горките, две седмици не ги бях пипал. Поне не бях изгубил много форма и не се чуствах все едно ги хващам за първи път. А след тренировката изпитвах много приятна умора и времето ми се виждаше приятно топло. Съботата, залязващото слънце се появи зад заснежините клони в гората. Обичам да тренирам на слънце!  ;D

Менюто днес беше, малко мед, грейпфрут, смляни бадеми и лешници с една ябълка и канела и после малко елда, за закуска. Късен обяд: грейпфрут, ябълка, фурми и кълнове от киноа. За първи път покълнах киноа и май ще го повторя, въпреки че ме вбесяват как ми се лепят по пръстите като пясък.  Сега чакам да се слегне всичко това и да мушна 3 яйца.

Изкушавам се тая вечер да легна по-рано и да пробвам да стана преди 6 ама незнам... :) аз от много време си казвам че трябва да лягам по-рано и все нестава.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Кюна в 14-01-2013, 10:22:26
Изкушавам се тая вечер да легна по-рано и да пробвам да стана преди 6 ама незнам... :) аз от много време си казвам че трябва да лягам по-рано и все нестава.

Пробвай, какво пък.  tooth Може да ти се услади.
По едно време почти по принуда започнах да ляга преди 10 часа, заради децата. Но се оказа, че ми хареса - заспивах по-лесно, спях по-добре и сутрин ми беше по-лесно да стана. Сега съвсем доброволно си полягвам най-късно към 22:30 (с някои изключения). Мъжа ми от това упражнение пък започна да се буди съвсем сам рано - към 4-5 часа сутринта - наспан и доволен от живота. :Content_22:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 14-01-2013, 21:50:48
Пробвах  ;D! Легнах в 22:13 и станах в 05:35. През деня се чуствах нормално, но от към 19 часа съм леко сънен. Събудих се мисля много преди 05:35 и лежах в полупросъница. Даже по едно време си мислих, че е идеално време за астрални опитности, но само толкова.

А пък през деня като си мислих за това и се сетих за Руми:

The breeze at dawn has secrets to tell you.
Don’t go back to sleep.
You must ask for what you really want.
Don’t go back to sleep.
People are going back and forth across the doorsill
where the two worlds touch.
The door is round and open.
Don’t go back to sleep.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 15-01-2013, 10:01:31
Toчно време за такова си е било :) След 6 часа сън мозъка е починал и рем-фазите се удължават, което спомага осъзнато сънуване или астрална проекция :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Тихия в 15-01-2013, 20:24:24
От една сергия за стари книги на улицата, си купих уникална книжка. "Среща с дълголетието" се казва. Авторът е Станчо Лазаров, издателство медицина и физкултура от 1971 година. Прекрасна книга, стига да я намерите. Ако не можете, ще ви я дам.
Поздрави
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 15-01-2013, 23:16:56
Дай малко повече инфо за книжката. Какво точно й е уникалното? Google-нах е, но само корицата намерих, прилича на йога наръчник.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Тихия в 16-01-2013, 10:58:32
Разглежда природосъобразния начин на живот цялостно, като суровоядството е една от страните му. Надявам се, хората пишещи и четящи тук, да не се ограничават само с него.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 19-01-2013, 23:21:24
Вчера за пръв път опитах (добре де полвин буркан изядах) манов мед с перга. Няма друга такава вкусотия. Немога да повярвам, че досега не съм знаел за този мед. Сигурно е 2 пъти по ароматен от обикновения. Днес изядах и втората половина  :( Сега трябва да чакам да изям 5-6 буркана обикновен мед преди да си купя още от тоя с пергата. Добре че поне имам и една пита с мед.  ;D

В този ред на мисли...днес съм много доволен от себе си, защото докато тренирах на халките, измислих много добро упражнение като подготовка за падане на мост.

И още... напоследък чета една книга на Малахов (защото пък лятото четах една на Зеланд, и в нея той казва, че преминал на суровоядство след като прочел Малахов). И в тази книга, преди няколко дена прочетах, че дивите растения и плодове събират енергия от мястото където растат и затова като ги скъсаме и изядем веднага, тази енергия преминава в нас и така влизаме в по-голяма хармония с това място. Това много ме изкефи, защото точно изказва какво смътно чуствах последния път когато ядах хвойна, глог и шипки в природата. Много ясно си спомням, че тогава ги ядах не защото бях гладен, и даже не толкова защото са полезни, а защото исках да почуствам по-добре мястото.

Много е приятно така когато смътно чуствам нещо и после намеря такова 'доказателство' изказано от някой друг. А целта ми е да стигна до момента, когато ще мога да си извличам информацията без да се консултирам с книги или специалисти...

А сега за да стане още малко по-объркано... След като се въодошивих от това че интуитивно съм се досещал за връзката между мястото и поглъщането на плодовете му, се сетих че преди години бях чел една книга за цигун, от която помня само че заземените хора (тези които имат земна енергия в тая много важна точка под пъпа или нещо такова...) се чустват приятно и сигурно в заобикалящия ги свят, докато на тези, които не са заземени, заобикалящия ги свят им се струва враждебен и опасен. Мисля че това е същото твърдение само че малко по-обобщено, защото предполагам дивите плодове са само един от много начини да вземеш енергия от земята.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Люба в 20-01-2013, 18:54:44
я, ти разсъждаваш като мен.
 :heart_2:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 20-01-2013, 20:13:43
Люба, радвам се че не само аз разсъждавам така. :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 20-01-2013, 20:15:03
Днес се случи така, че четах малко сурови рецепти, и разбира се незапомних нито една от тях, но ми остана желанието да поекспериментирам и да направя нещо по различно от обичайното, някаква комбинация от това, което имам налично и смътни спомени от няколко рецепти със съвсем други продукти.

А обичайната ми храна е с минимална подготовка (само миене, обелване и нарязване) и без подправки, така че това което следва си беше много виша кулинария за мен. Преди поне си режах цвеклото или ряпата на по-ситно, но сега само ги режа на големи кръгчета. Затова мисля голям принос има мъртва вода, която задържам за кратко в устата си и после изплювам. Откакто го правя това, чуствам зъбите си прекрасно. Само се чудя дали мога да го правя това като профилактика, защото всъщност го дават като лекарство против зъбобол. (Друго което се чудя е защо ми е толкова тръдно да се придържам към правилото за добра проза: всеки параграф да развива само една мисъл?)

Така ето е и тази тотално импровизирана рецепта: гарнитурата беше от смлени заедно: коприва, малко чесън, малко лютя чушка, малко ряпа, една лъжица тахан и лимонов сок. Основното ястие беше покълнала пшеница разбъркана с една лъжица мед и малко ленено брашно. Не бях готвил толкова много от дълго време.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Тихия в 20-01-2013, 20:54:01
Не прекалявай с меда. Колкото и да е ОК, всичко си има граници.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 01-02-2013, 23:44:00
Вчера си купих кухненски робот, Kenwood fpm 270. Вечерта му правих изпитания:

1. Изстискване на сок от ябълка и лимон. Справи се отлично, много по-добре от старата ми сокоистисквачка. Пулпата беше много суха.
2. Мелене на бадеми. Справи се идеално.
3. Бадемово мляко. Сложих му повече вода отколкото трябваше, но грешката си беше моя.
4. Фурми, банан и рожков в блендера, пак се справи прилично.

На сутринта остана да изпробвам чопъра. И хоп, оказа се, че една част му липсва и без нея не върви. Върнах го. И сега пак трябва да си купвам робот. А тъкмо му бях измил половината глъпости на този...  >:(

Докато го купувах робота се замислих. Една от причините да се захвана със суровоядството беше, че ми се вижда по-натурално и че мога да се правя на важен с твърдения от рода на човек не се е родил с тигани и тенджери. Ок, ама май още по-малко се е родил с кухненски роботи. Чуствах се малко гузен.  ;D Ама сега като видях каква благина е, и още повече като се разделих така неочаквано с него, само мисля за следващия, който ще си взема и какво мога да правя с него. Хм, явно трябва да се примеря, че все още съм суровоядец глезльо.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Люба в 02-02-2013, 20:08:03
Ее,хайде,супер яко е-21 век,технологии и леснотия

(http://www.prikachi.com/images/612/5819612L.jpg)
 :heart_2:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Люба в 02-02-2013, 20:09:34
примерно
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 02-02-2013, 22:29:35
Люба, ако с по-горните ми коментари съм прозвучал като някакък фанатизиран поклоннинк на първобитното, който отрича съвременните благини, не е така. Бих казал, че съм доста разглезен от някои от тези благини. Но едновремменно с това съм и дълбоко скептичен, че човекът е способен да измисли нещо свръх технологично, което да е по-здравословно от това, което природата вече е измислила. Също ме притеснява, че тези благини имат малко пристрастяващ ефект. В крайна сметка, мисля, че е хубаво да се възползваш от някой от тях, но не и да им позволяваш да ти се качват на главата.  :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Люба в 03-02-2013, 18:27:42
едновремменно с това съм и дълбоко скептичен, че човекът е способен да измисли нещо свръх технологично, което да е по-здравословно от това, което природата вече е измислила.

о да разбира се-няма смисъл от изкуствени плодове например :Cherries
а всички наши нови играчки-дали е зависимост,щом те наистина ни помагат?но няма как-мислещият човек винаги по мъничко се самокритикува

Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 05-02-2013, 20:45:25
След два дена експирименти, най-накрая открих зелено смути, което да ми харесва: 1 банан, 2 моркова, тахан и листа от спанак. Открих, че ми харесва и да е по-гъсто. Иначе малко се притеснявам да добавям повече вода. Ако не трябва да пием вода 15 минути преди хранене и 2 часа след него за да не измиваме храносмилателните сокове, това незначи ли че и водата в смутито отмива тези сокове? Другото, на което обръщам внимание е да дъвча смутито, защото ако се замисля нещо и мога да го глътна направо. :)

От много време знам, че храната трябва да бъде приемана съзнателно, но от скоро почнах да наблягам да си го изградя като навик. Наскоро си мислих, че щом мислите ни за храната й въздействат, това значи че готвената храна е много по-вредна за суровоядец, отколкото за човек, който мисли (или не се замисля), че няма нищо вредно в нея.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: purelove в 05-02-2013, 23:40:50
Ако не трябва да пием вода 15 минути преди хранене и 2 часа след него за да не измиваме храносмилателните сокове, това незначи ли че и водата в смутито отмива тези сокове?
Доста любопитен въпрос. Има логика. Да, по принцип консумацията на вода по време на хранена не е препоръчителна. Изключения от правило са случаите, при които се наблюдава висока концентрация на стомашните киселини (което се установява с подходящи тестове).
Всъщност питането ти важи и за суровите супи ;)

"Не пийте течности по време на хранене и избягвайте твърде течните храни (супи). Те разреждат стомашните сокове и нарушават сложната хидролиза на храносмилането. Пийте между храненията 2-3 литра вода." Г. Гайдурков
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 06-02-2013, 12:36:31
Благодаря за точни отговор, purelove!

Знаех си аз, че има нещо гнило в тия смутита и сурови супи.  ;D И все пак може би е по-добре с тях отколкото без тях. Лятото и пролетта, зеленолистните са ми вкъсни и мога да ги ръфам направо в сравнително по-големи количества, но сега си е малко усилие да се ядат и зеленото смути е значително улеснение.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 06-02-2013, 14:49:21
Мисля, че водата пречи на смилането на по-едрите "елементи". Ако всичко е кремообразна каша няма проблем, стига да се придъвква и ослюнчва.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 07-02-2013, 12:13:07
Ами, дано да е така, Тита.

Аз тази сутрин даже и изцедения сок започнах да дъвча.  ;D И установих, че така му усещам вкуса два пъти по-силно, отколкото като просто го преглъщам.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 07-02-2013, 12:17:54
Яко, вече съм станал Junior Member!  :)

Тоя пост, малко на спам отива, ама поне моя дневник си спамя.  tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 09-02-2013, 17:14:42
Най-добрата зала:

(http://i49.tinypic.com/k13151.jpg)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Ros в 09-02-2013, 17:33:07
salvaje , привет :)

Най-добрата зала:

Напълно те подкрепям! :)............... :pensif_29:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 10-02-2013, 20:16:43
Вчера, си направих оризово мляко. Имах чуството, че пия разредено лепило. Вярно, че ме мързеше да го прецедя, но не мисля, че с прецеждането ще изчезне това чуство напълно. Явно не е моята напитка.

Вече съм суровоядец от околко 7 месеца, време е за малко размишления и равносметки.

1.   Оказа се  че не е толкова трудно да ям предимно сурова храна, колкото ми изглеждаше като почвах. Аз почнах лятото и се страхувах, че зимата няма да мога да издържа, защото няма хубави зеленчуци. Но мисля, че се справям доста добре. Все пак по-бързо да идва пролетта, че ми писва от кореноплодни...

2.   Най-трудно ми е да се откажа от кафето и млечната салата, но бележа напредък. Кафетата съм ги ограничил до 2 на седмица, мога и съвсем да ги спра, но не искам да се насилвам толкова. А за отказа ми от млечна салата много ми помагат производителите й, които е обезобразяват със сякакви майонези и други гадости. Но даже и нищо да не добавяха, някъде бях чел кисело мляко и краставица е изключително лоша комбинация.

3.   Следващата стъпка след суровоядството ще е да премина на разделно хранене и това ми се струва трудно. Аз и сега се опитвам да спазвам някакви разделни правила но през повечето време се провалям. Не мога да свикна с това да се наям само с един или няколко много подобни продукта.

4.   Друго нещо, което ще е хубаво да почна да спазвам и ми се вижда изключително трудно е да консумирам само местни и сезонни плодове и зеленчуци. Това значи сега да изключа банани, цитруси, ябълки и други от диетата ми... Трудна работа.

5.   За сега съм сигурен само, че плодовете, зеленчуците, зеленолистните и ядките са полезни. За меда, клоня  (силно), че е полезен. За млякото, че не е. Въпреки че имам малко колебания относно суровото прясно мляко. Но така или иначе за сега немога да си набавям сурово прясно мляко, така че няма какво да го мисля толкова.  Същото важи и за киселото мляко. Суровите яйца мисля, че стават за преходна храна.  За месото съм почти сигурен, че е вредно, особено това, което се продава по магазините. Най-големия ми проблем с месото е, че неискам да вкарвам в себе си нещо съхранило ужаса от смъртта. Също мисля, че месото от бозайник по-добре съхранява този спомен отколкото рибата. Все още обичам риба и бих е ял сурова или даже на скара от време на време, но съм в пълен  ужас от аквакултурите, както и от цените на дивата риба, която кой е знае колко е дива...
Имам леки съмнения за кълновете, но клоня че са полезни.

6.   Това май е едно от малкото неща, в които съм сигурен...дивото винаги е за предпочитане пред култивираното, домошно култивираното пред индустриално култивираното...Само че толкова съм се откъснал от природата, че трудно се добирам до диво или домашно отгледани неща.

7.   Някъде бях чел, че първите осем месеца суровоядство са най-трудни, защото горе-долу толкова е нужно на храносмилателната система да се настрои към новото хранене и че чак след това започват да се виждат големите ползи от суровата храна... дано да е така.

8.   Говорейки за ползи, тази зима няма и следа от синузита, който беше почнал да ми се появява последните 2-3 зими. От както съм на сурова храна, съм се разболявал само веднъж и това беше през 3я месец. Тогава организмът ми е бил толкова същисан от промяната в храната, че е разбираемо. Тази зима съм слагал шапка само 2 пъти. Не обичам шапки! Но то и тази зима не се оказа много сериозна...

9.   Добре, че намерих този форум. Преди това суровоядство ме караше да се чуствам леко извратено на фона на всички тези готвояди.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: benni в 13-02-2013, 12:21:08
Я свга малко пояснения: Какво  е туй "мед с перга"? Аз 6те прегледам 4и4ко Гоогъл, ама ми  е интересно какво толкова му е специалното, 4е да гаврътн6 половин буркан наведнъж :surpris_22:
Оризовото мляко е добре да го направи6 с горе6та вода. Аз добавям и малко канела.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 13-02-2013, 13:33:22
Здравей benni. За меда с перга, единственото, което знам от собствен опит е че е супер вкусен, в пъти по-ароматен от този без перга. А останалото и аз го знам от гугъл  ;D Сигърно вече си се натъкнала на тази страница:

http://nbps.press.bg/br1/6.htm

Това е първото, което изплюва гугъл, като напишеш перга. Като се има в предвид, че е от пчеларски вестник (незнам дали има месарски вестник, но съм сигурен, че ако има, месото ще го изкарват най-съвършенната храна също), можеби малко преувеличават ползите, но аз в общи линии им вярвам.

Доколкото разбирам пергата се получава от пчелния прашец, но когато си остане в меда, нейните свойства се запазват много по-добре отколкото като се извлече. И наистина в меда с перга се улавя аромата на пчелния прашец. Аз малко се разочаровах, като научих за пергата, защото осъзнах, че до тогава съм ял мед, на който едва ли не най-ценното му е било извлечено. Но все едно....даже и никаква хранителна полза да нямаше от тая перга... важното е че с нея меда е невороятно вкусен.

А това за полвината буркан...аз съм го правил и с други медове, така че нищо не му е специалното  ;D Аз можех и повече от полвината, но исках и за утре да остане.

Ок, ще пробвам оризовото мляко с гореща вода, защото и без това няма какво да го правя ориза, който остана. Аз също сложих канела и мед (без перга! tooth) в оризовото мляко. А снощи правих мляко от соя, но ми беше доста гадно. Въобще с тея млека не ми върви...  tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Ros в 13-02-2013, 14:28:46
Вчера, си направих оризово мляко. Имах чуството, че пия разредено лепило. Вярно, че ме мързеше да го прецедя, но не мисля, че с прецеждането ще изчезне това чуство напълно. Явно не е моята напитка.

Предполагам, че консервират ориза с химикали, които миришат на ацетон, защото и на мен ми се е случвало, като измивам ориза с гореща вода, да ми домирише на лепило  ;D
Горещата вода ще засили ароматите от ориза.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 13-02-2013, 16:12:08
Здравей Ros. На мен не ми миришеше на ацетон, а самата течност ми се видя леплива и оставяше едни бели петна, които като засъхнат са като слепен бял прах. Силно ми напомня как, когато бях малък си забърквах лепило от брашно и вода и лепях разни хартий  ;D А иначе, точно тоя ориз ме учуди колко е ароматен след като го накиснах.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: benni в 15-02-2013, 19:06:35
Хе, вярно :Content_14: Веднага ми даде страни4ка, не то4но тази, но с голямка снимка ;D Оба4е, тук няма откъде да си закупя такова 4удо ??? Да, оба4е днес си закупих мед от рожков. Да видим кога 6те го отворя :essen: Аз мед само като малка добавка за закуска и ляк за мъжо. Дадоха ми една рецепта за левкемия с мед и джинджифил, да видим дали 6те има резултат  :surpris_25: Надявам се поне :peperudi:
На мен съ6то не ми допадна соевото мляко, но оризовото си е много гот :Content_22: Е, аз го прецедих, после оризът го добавих към някакво ястие...никакви разхи6тения, с две думи :pensif_29:
Хубав днев ник :flowers2:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 16-02-2013, 19:10:26
Benni, мед от рожков ми звучи много екзотично. :) От къде е? Предполагам някаква средиземноморска държава. Дай някакви отзиви като го опиташ. Малко ме същиса с това да видим кога ще го отворя...  tooth Аз като си взема някакъв непознат мед, нямам търпение да се докопам до лъжицата и да го пробвам. А при липса на лъжица и при по-течен мед, ми се е налагало и от буркана да го пия.

Мед и джинджифил ще е много вкусно. Наистина се надявам да помага. Аз съм чувал, че много помага и червеното цвекло, но незнам  :surpris_23: ти със сигурност знаеш повече от мен за това.

И докато сме на темата за джинджифила... Аз много му харесвам аромата и вярвам, че е много полезен, но дълго време ненамирах начин как да го консумирам в по-големи количества. Преди два дена реших този проблем. Правя си фреш от ябълки, червено цвекло, моркови и полвин парче джинджифил. Това е най-лютия фреш, който съм пил някога, но по някакъв извратен начин ми харесва  tooth както и усещането след това, че се превръщам в змей  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 24-02-2013, 23:41:52
Знаех си аз, че не трябаше да се хваля колко ми било лесно суровоядството. Това си беше чиста покана да ми се докаже противоположното...както и стана. Петъка ядах варени картофи, а вчера пътувах и стана така че изядах 2/3 от едно кюфте.  :surpris_23:

А днес имам някакви съмнителни пъпки по лицето. Много ми е чудно дали наистина са от кюфтето, или пък аз много съм си въобразил, че кюфтета са вредни, или пък е от нещо съвсем различно...все тая...
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Ros в 25-02-2013, 11:59:49
...................................... Много ми е чудно дали наистина са от кюфтето, или пък аз много съм си въобразил, че кюфтета са вредни...........

Мисля, че е твърде  възможно   :)
Това е вид реакция  на тялото от нехаресване на нещо.Знам го от опит - на моя син му излизаха пъпки, 3 часа след като си отидем на село  :)
Освен това, ако дълго време не си консумирал месо и организмът ти е по-чувствителен, нищо чудно така да реагира.На мен есента ми се случи нещо подобно.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 25-02-2013, 12:35:28
Таке е, Ros, и аз мисля, че когато организма отвикне от месото и после му реагира по-остро. Но пък тука става дума за много малки количества, което ме кара да се съмнявам, че може да има и елемент на самовнушение.

Така например, преди месец и половина, изядах 2-3 много тънки парчета пастърма и сигурно след няколко часа си почуствах носа малко запушен и това го свързах с пастърмата. И все пак...3те парчета не са имали и 15 грама сигурно.  :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: titan в 25-02-2013, 12:40:22
няма значение , действа на друго ниво , аз преди 2-3седмици без да искам изядох парче шоколад Merci  и получих силна алергична реакция.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 01-03-2013, 19:39:26
Днес сутринта ядах ябълка от някакъв сорт, който много силно ми напомни за детството и който не бях ял от много време насам. Точно когато ми остана само една семка от ябълката ми щукна да се опитам да е засадя в нещо. Трябва да видя как. Сигурно е много сложна и бавна работа да отгледаш фиданка от семка. Малко ме хвана яд че изядах останалите семки. Да, аз май семките на ябълките ги ям по-настървено от самите ябълки. По някакъв начин ми харесват.

Преди една седмица реших да правя компост, вместо да хвърлям всичките тези растителни отпадъци. Нямам никаква представа какво ще излезе и дали просто не събирам боклуци.  ;D

Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 07-03-2013, 20:52:01
От няколко дни чета колко били полезни конопените семена заради лесноусвоимия протеин който съдържат и други работи. И реших че трябва да ги вкарам в менюто си, защото от известно време подозирам, че ми липсват протеини. Преди два дена си купих неолющени конопени семена и ги сложих да покълнат. Много по вкусни са от житените, но ме дразни твърдата им обвивка. Пробвах ги и на мляко, не ми хареса особено, но май трябваше да сложа повече вода. Тази сътрин намерих май най-приемливия начин за консумацията им. Смелих ги, и ги добавих към смути с един банан и една ябълка.

Също, почнах да ям по няколко лъжици пчелен прашец с мед, пак за протеини. Въобще, някъде бях чел че протеините не били толкова важни колкото се смятало, ама на мен почва да ми писва да немога да си възвърна 4те килограм-а които загубих от суровоядстване, а пък не ми се вярва да са били всичкото шлаки. tooth

В тая връзка...почнах и да ям по-често, но по-малко яйца. Ядът ми се и сурови миди, но за тях ще трябва да чакам лятото.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 07-03-2013, 23:17:47
аууу, мидите са филтър на цялата морска гадост...  :surpris_22:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 10-03-2013, 20:47:48
Salvaje пробва толкова много неща наведнъж, че няма представа, кое е имало и кое не някакъв ефект да се чуства, така както се чуства тази седмица. А сигурно трябва да си го изясни, защото със скоростта с която добавя нови храни, упражнения и ритуали скоро няма да му стига цял ден. Може да е от пчелния прашец, който изяде миналата седмица, или от конопените семена, или от яйцата... Може да е и от соковете който пие от месец и нещо или пък от живата вода която пие от незнае и той колко месеца вече. Или пък е от стойката на конника (http://www.shaolin.org/images-3/general-5/horse-stance01.jpg), която прави всяка сутрин от няколко месеца (но все още не е убил нито една крава или кон от разстояние) или пък е от това статично (или изометрично, казано по-научно) упражнение за корема и вътрешните органи, за което беше чел преди много време (сигурно две години) в Muscle Control (http://www.maxalding.co.uk/mc-book-english/mc-e-cover.jpg) на Максик (http://www.maxalding.co.uk/MaxSickAlbum/msa-06.jpg), или пък от The Way To Live на Хакеншмидт (http://images3.wikia.nocookie.net/__cb20110420192812/prowrestling/images/1/1a/Hackenschmidt.jpg), ако не е било от някъде другаде (http://images.wisegeek.com/antique-books-at-a-library.jpg). Накратко, непомни от къде точно, но помни че беше от някой, който е знаел за какво говори, защото е тренирал за сила (http://vkontakti.org/media/kunena/attachments/44/louis-charelli-record-wrestlers-bridge_press_2011-06-30.png) и не за да изглежда напомпано (http://2.bp.blogspot.com/-7OWwZqMYovc/UIVfl2fD8WI/AAAAAAAALD4/9nhSHLaEm04/s640/mr+olympia+USA+%289%29.jpg). Или пък е от това, че почна да прекарва повече време с главата надолу, защото иска да прави това (http://photos2.demandstudios.com/DM-Resize/photos.demandstudios.com/getty/article/176/56/dv484100_XS.jpg?h=10000&w=322&keep_ratio=1), но за сега само стои подпрян на стената като бастун. И все пак, Salvaje подозира, че последните две му помагат да прави по-добре неща като предна (http://25.media.tumblr.com/tumblr_me139nEUPS1qib0jko1_1280.jpg) и задна (http://www.drillsandskills.com/images/articles/blever.jpg) везна, които пък е сигурен, че му помагат за много други работи, за който сега не се сеща.
 
На пук на времето, Salvaje тренира и днес, въпреки че го болеше слабо рамото от преди последната тренировка четвъртъка и както беше логично го заболя една идея повече, но даже и това не му се стори толкова лошо. Все пак това е един начин да чуства, че е тренирал. А времето много се чуди дали да го вали или не, но след като видя че няма да го откаже, реши да спре да прикапва и да го изчака да свърши преди да почне пак да прикапва, но salvaje вече знае че времето няма как да се прецака много, защото вчера видя щъркел и го валя пролетна буря с две светкавици и днес видя пеперуда,вярно беше мъртва, но кога преди е виждал пеперуда на 10ти март.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 15-03-2013, 23:36:29
Днес най-накрая се бях решил да си купя спирулина на напрах.  По принцип нямам никакво доверие на неща (храни), който ми ги продават на прах. Пък и в тези времена...знам ли...може и в спирулината да се намерят следи от конско  tooth, но ми трябваше заместник за спаначените смутита, защото спанака много увяхнал ми се струваше откъдето го купувам.

Умишлено минах по малко по-дълъг път към зоята и се натъкнах на една зарзаватчийница, която видях че има свеж спанак и реших че навръщане ще взема и спанак. После по пътя, видях къщата където е живяла и творила Лидия Ковачева  :surpris_23: Нищо не съм й чел, но си спомних че се споменава името й в този форум...някакъв извратен синхронизъм, все едно. Ок, стигнах в зоята и спирулината беше свършила. Можеби наистина е била умесена с конски булюн и съм голям късметлия  tooth

Върнах се до зарзаватчийницата. Вътре беше пълно със зеленолистни (киселец, спанак, коприва, див чесън, лапад, целина и едно което непомня  :)), направо се учудих, че ми е била почти под носа и не съм влизал никога преди. Взех си спанак и киселец. Сигурно следващия път ще взема лапад.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 01-04-2013, 18:41:28
Тъкмо си мислех, че вече никакъв грип не ме лови и...ме хвана... от 3-4 дена. Рядко съм се чуствал по-пенсионерски! И немога да разбера как пак ми се запуши носа като от дълго време най-слузеобразуващото нещо, което ям е покълнало жито и белтъците на яйцата. Нищо, това разболяване може да е причинено от раздялата ми със стария ми начин на мислене, както би казал Прентис Мълфорд  tooth 
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 08-04-2013, 09:21:27
Споко пък ти  tooth Не знам що сички се шашкат от едната хрема и очакват никога да не боледуват вече след като са минали на почти 100% сурово и то няма и от поне 5 години.(за 5-7 години тялото се подменя) И аз се разтекох за около седмица дори, ама ми мина. Нормално, пролет е  :Content_22: Нали не си се друсал с хапчета и не си ходил по лекари?
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 08-04-2013, 12:42:15
 :surpris_22: А не, не...не съм се друсал с хапчета и не съм се мъкнал по доктори. Няма смисал да се пълня с химия, която после незнам колко време ще чистя или пък да ходя по доктори да ме депресират. tooth

Ами да...аз имах едни такива очаквания, че след 7-8 месец суровоядстване, стават някакви чудеса. :surpris_23: И най ме издразнише запушения нос. Хич не ми се виждаше справедливо след като съм намалил слузеобразуващите храни до по-горе споменатите. Ама да...важното е, че мина и че дойде пролетта най-накрая  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 08-04-2013, 13:44:57
а да ти минава през акъла, че може да чистиш нещо старо и дълбоко затрупано?  tooth поне на мен тая мисъл винаги ми действа добре
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 08-04-2013, 20:44:41
Всякакви щуротий ми минаха през акъла, но точно това не. Първото което си помислих и то ми се струва най-правдоподобно е че първата вечер, когато се разболявах и още незнаех че съм болен, а просто го приемах като главоболие, което ще ми е минало на сутринта се изфуках пред майка ми, че това е първата зима от много време насам откакто не съм карал грип, и да спре да ми говори че не съм се хранел нормално  tooth

Аз още като го казвах това си знаех, че така на практика каня грипа да ме опровергае, но просто ми беше писнало да ми натяква против суровоядството. Само ми се затвърди мнението, че като говориш какво искаш да постигнеш (или още по-лошо избегнеш), работиш срещу себе си. В тая връзка, днес си мислих, че май съм предал твърде голяма важност на суровоядството и на себе си по тоя начин. Така че болестта може да е било и напомнянене да смъкна важността.

Другите щуротий който ми минаха през главата, бяха свързани с това което четях в момента. Докато бях болен, четях Прентис Мълфорд и според него някой болести са проявление на това че стария начин на мислене се сменя от нов. Не съм забелязал да мисля много по различно откакто уздравях  ;D Май не е било това...

После четах Кастанеда, и от там пък си помислих че може да съм се разболял защото съм издразнил някое растение, което съм изял.  :surpris_23:  Ама как да им говоря на растенията преди да ги откъсна като не ги късам аз... :surpris_23:

Та сигурно ако четях Ерет, щях да си помисля че може да чистя нещо старо и дълбоко затрупано.  ;D Но истината е че явно така ми се е искало вече да съм ги изчистил тези работи, че да не съм се сетил за това.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 10-04-2013, 17:01:33
Много ми харесва аналитично/любопитния ти подход и опитите да се гледаш "отстрани" tooth  Самия факт, че го правиш означава, че си на прав път. Ултимативен лек или начин на живот според мен няма, има само това което визираме като проблем/цел и нашия път до него. И както е приказката...пътят е по-важен от крайния резултат.  :sorcerer - emotloader:

П.С Аз никога не говоря за това, което искам и това с което усещам, че се фукам.(в никакъв слушай не го отричам със скромничене, но гледам да съм неутрален наблюдател) Иначе човек му пие от потенциалната енергия и го проваля.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 11-04-2013, 10:39:57
Благодаря за милите думи, Тита!  :Content_22: Ти имаш голяма заслуга за това, защото същото мисля важи и за теб, а ентусиазмът ти да експериментираш е остро заразен даже и през постове от форума.  ;D

Напълно съм съгласен, че няма ултимативен лек или начин на живот (или пък аз не съм толкова мъдър да го прозрея от раз tooth), по-скоро съм си поставил за задача да се спра на един и да го следвам убеден в ползата от него, защото както казва Бхагавад Гита, няма нито този свят, нито отвъдния, нито щастие за този който се съмнява (мой превод ;D).
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 11-04-2013, 12:11:25
 E, aз прекалявам понякога с експериментите...ама все някой трябва да го прави. Радвам се, че помагам  :fluretaa:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 13-04-2013, 22:18:42
Днес направих нещо което ми се правише от много време. Улових и изядах дивеч, глухарче.  ;D

Иначе преди време, за пореден път се замислих, че трябва да си разнообразя суровото меню и реших да прочета книжка с рецепти. Този път се случи това да е 12 Стъпки към Сурови Храни на Бутенко. Добре че това не ми е първата книга за суровоядство, защото щях да реша, че е невъобразимо трудно. И изобщо книгите с рецепти май само ме депресират колко е трудно. Сигурно трябва да спра да ги чета.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 23-04-2013, 22:07:52
Винаги ми е било смешно броенето на калорий, но днес нещо се вманиачих и броих (почти) усърдно. tooth Излязоха към 2700 най-малко. И научих някакви невороятни неща, като това че (само) една фурма е 66 калорий.  :surpris_22: една супена лъжица ленено масло 119, a 100 грама житени кълнове 198. Чаша сок от ябълки 114.

И най-накрая свикнах с тия житени кълнове да ги ям в по-големи количества без да ми е гадно. Или пък вече ги приготвям по-добре...Май е време да увелича кълновете.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 25-04-2013, 22:54:14
Най-накрая хубаво, жегаво време. Даже някакъв комар ме ухапа преди малко.

Днес съвсем се отдадах на изкушението и изядах полвин буркан манов мед (900 cal  ;D). Нереално вкусно.

Иначе покрай друга тема от форума, пак се замислих за витамина B12 и попаднах на някакъв "западен" суровоядски форум разискваш въпросния витамин. Там намерих две свежи идей как един суровоядец може да увеличи приема на B12. Първия съвет е да не мием кореноплодните, който сами сме отгледали за да поглъщаме пръстта и микроорганизмите в нея. Тая вечер се замислих дали да мия копривата (имаше и корени) за смутито. Все пак реших да я измия.  ;D

Ако първия съвет как да увеличим приема на B12 не е за гнусливите, то втория е още по-малко за тях. Никога нямаше да се сетя, че семенната и вагиналната течност могат да бъдат използвани като източник на B12. Мда, тая вечер не съм се замислял други неща  :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: shofilev в 25-04-2013, 23:28:43
Ако не искаш да се опаразитиш, по-добре е не просто да миеш, а много сериозно да почисваш всички корени, които използваш в сурово състояние. Бактериите са едната страна на проблема, но има и много друго, доста по-страшни. Информация за паразитите в интернет - бол.
В суровоядството това е един от големите рискове, който в никакъв случай не трябва да се пренебрегва.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 26-04-2013, 08:56:55
Ако толкова си се притеснил за б12 - бий си го мускулно  tooth Почти сички дето пазят 80/10/10 си го бият. На  мен лично не ми действа добре - запича ме, което ме навежда на мисълта, че вече не ми липсва(първия път не ми подейства така).
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 26-04-2013, 11:01:07
 :surpris_22: Да си го бия мускулно....Тита, плашиш ме!  ;D Това ми се вижда по-лош вариант от горните два, взети заедно. Но аз не съм се притеснил толкова де...просто правих малко research. Иначе суровите яйца мисля че засега ми стигат. Всъщност и един друг източник съм измислил за това лято, но първо трябва да проверя дали съдържа б12  tooth.

Цитат
Информация за паразитите в интернет - бол.
В суровоядството това е един от големите рискове, който в никакъв случай не трябва да се пренебрегва.

Съгласен съм че има такъв риск, но не съм сигурен дали риска е по-голям от суровоядството или от стандартната диета. Мисля си, че паразитите биха просперирали по-лесно в един затлачен организъм, пълен със застояла, нехраносмелена и гниеща храна, отколкото в организма на един суровоядец, особено ако си похапва често лук, чесън, магданоз и босилек.

Също важно е мисълта с която приемаш храната. На мен ми харесва да си мисля че ми дава сила, и да избягвам мисли за паразитите които могат да са в нея.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 26-04-2013, 16:12:55
http://www.youtube.com/watch?v=W1KmCtTi0rI
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 28-04-2013, 23:00:42
Днес (трябва да пиша бързо, че ще стане вчера  tooth) дочетах Tales of Power. Бях изненадан от това, че няколко пасажа бяха като обяснение на вчерашната ми разходка в гората привечер, или изразяват и надграждат много добре това, което си мислих тогава:

Don Juan's voice was very clear. It seemed to trigger something in me and I began to
write.
"Genaro's love is the world," he said. "He was just now embracing this enormous earth
but since he's so little all he can do is swim in it. But the earth knows that Genaro loves
it and it bestows on him its care. That's why Genaro's life is filled to the brim and his
state, wherever he'll be, will be plentiful. Genaro roams on the paths of his love and,
wherever he is, he is complete."
Don Juan squatted in front of us. He caressed the ground gently.
"This is the predilection of two warriors," he said. "This earth, this world. For a warrior
there can be no greater love."
Don Genaro stood up and squatted next to don Juan for a moment while both of them
peered fixedly at us, then they sat in unison, cross-legged.
"Only if one loves this earth with unbending passion can one release one's sadness," don
Juan said. "A warrior is always joyful because his love is unalterable and his beloved,
the earth, embraces him and bestows upon him inconceivable gifts. The sadness belongs
only to those who hate the very thing that gives shelter to their beings."
Don Juan again caressed the ground with tenderness.
"This lovely being, which is alive to its last recesses and understands every feeling,
soothed me, it cured me of my pains, and finally when I had fully understood my love
for it, it taught me freedom."

И разбира се това, за което често се сещам привечер:

"The twilight is the crack between the worlds," don Juan said. "It is the door to the
unknown."
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 08-05-2013, 09:18:15
 ^-^
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 08-05-2013, 17:37:21
Content Warning: Следващия материал съдържа сцени, които някой зрители може да намерят за обезпокоителни!  ;D

Всъщност и един друг източник съм измислил за това лято, но първо трябва да проверя дали съдържа б12  tooth.

Отдаде ми се шанс, да ям от "източника" даже преди формалното лято.  ;D

Тоя източник се оказа толкова екзотичен, че никъде не открих какво съдържа, но това не е толкова важно. Аз вече сериозно се съмнявам в хранителните стойности, давани по различните сайтове но...да не се отплесвам.

А сега малко плажни историй... Преди няколко лета, на плажа, една италианка, събираше морски таралежи (с пълни шепи  :surpris_22:), режеше ги с ножичка и ги ядеше. И така нахрани себе си, дето си и мъжа си. Разбира се всичко това съпроводено от много краясъци на италиански, от които схванах само манджа, манджа. След като никой от семейството й неможеше повече да яде, тя почна да храни случайни хора от плажа, между който бях и аз.  ;D Това което ми подаде ми се видя ултиматната гнус, но неисках да се правя на кифльо, под строгото й "Манджа" и го глътнах набързо. Беше много по-добро отколкото изглеждаше.

Преди месец се сетих за тая история и осъзнах, че италианката е била гений в суровоядството. :Content_4 - emotloader:

Ето малко и от моя улов.

(http://i43.tinypic.com/4pxy4k.jpg)

(http://i42.tinypic.com/ztjhi1.jpg)

Само водарасли ми липсваха, за една салата.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 08-05-2013, 20:44:00
Хммм, аз съм опитвала в Гърция, ама бяха блудкави...едни солени такива.... :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: violetblossom в 08-05-2013, 21:13:36
Стига ми толкова zemianazaem за днес :-X
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 08-05-2013, 22:19:06
звучи като да има вкус на сурова мида... Salvaje, така ли е?
Разглеждах ги миналото лято на един плаж на Тасос. Добре, че не успявах да се гмурна достатъчно за да си набера...през цялото време мислех, че са с меки иглички и мога да ги нароша  tooth а се оказа, че при убождане следва хоспитализация  :surpris_22:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 09-05-2013, 08:47:12
Малко по-различно е от мида, rima. Странното е че някой път са солени и друг път сладки. Предполагам като са солени лапам и морска вода.  tooth

Хоспитализация сигурно следва при сериозни набождания. Нещо като сядане върху него.  ;D Но в повечето случай няма да е нужна. Аз съм забърсвал таралеж с ръката докато плувам и не ми се наложи. Неприятното е че някой иглички като се забият така се чупят, че остават целите вътре. Едно връхче го чаках няколко месеца докато тялото ми само го изхвърли.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 09-05-2013, 08:52:30
Един познат 6 месеца накуцваше...ама той се набоде на марокански  tooth Иначе принципно, ако отидеш в болница, ти бият тетанус и ти казват, че по-добре иглите да излязат сами, вместо да те режат.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 09-05-2013, 10:56:57
Да, сигурно щото е бил марокански...гръцките са много по-добронамерени. ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: titan в 11-05-2013, 06:05:36
" Аз вече сериозно се съмнявам в хранителните стойности, давани по различните сайтове но...да не се отплесвам. " 
И аз ви казвам,че има някаква конспирация ама все още не мога да и хвана някое крайче, за да я разплета напълно. Вече правя експеримента с Б12 , ще видим какво ще покажат резултатите :)))  Но иначе няма промяна в самочувствието, никаква, което само ме навежда на лоши мисли към един американски селяндур с каскет.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: hdeshev в 11-05-2013, 14:34:55
... Вече правя експеримента с Б12 , ще видим какво ще покажат резултатите :))) ...

А какъв е експеримента?  :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 13-05-2013, 10:56:50
Преди две вечери имах сън. Няма да казвам, че беше странен. ;D Сънищата по дефиниция са. Щеше да е странно, ако не беше странен.

Бях в нещо като съблекалня на спортна зала заедно с други момчета. Между нас вървеше треньор, на който виждах само ръцете. Държеше кокосови орехи и манго (как е множественото число на манго?). На всеки даваше по един от двата плода. Когато застана пред мен, първо тръгна да ми подава манго, но после все едно размисли и ми подаде кокосов орех. Пробих го с пръст  :surpris_23: и го изпих. Стори ми се доста по-пълен и вкусен от истинските кокосови орехи. В този момент имаше и съвсем леко осъзнаване, че санувам и можеби е знак, че щом треньора ми е дал кокосов орех, значи би ми помогнало за истинските тренировки ако почна да ги пия.

Това което ми пречи да взема съня на сериозно е, че предния ден бях чул някой да споменава за мляко от кокосови орехи. Така че може да е просто някаква безмислена мешеница на мозъка ми от неща, който е чул/мислил през деня и още кой знае какво...

Сега се замислих, дали ако не се интересувах от суровоядство а бях някакъв фитнес маниак нямаше да санувам, че треньора ми подава някаква кофа с надпис powermax (това име просто ми хрумна, гугълнах го и се оказа, че има такава добовка ;D) или нещо такова вместо плод.  :Content_4 - emotloader:

Този сън също ми напомня и че дълго преди да бях чувал за суровоядството, си мислех че съм напипал правилния начин да тренирам и това, което ми трябва за да докарам тренировките ми до "следващото ниво" (това сега ми звучи нелепо tooth) е някаква специална храна, която мислих, че мога да открия чрез сануване. Но от дълго време бях забравил за това. Можеби точно тоя забравен стремеж ми помогна за смътното осъзнаване в тоя сън, все пак.  :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 13-05-2013, 14:29:51
Сънищата интерпретират поетата информация през деня, търсейки решение на належащите ти въпроси. Правят нещо като най-малко общо кратно...знам ли  :Confus_3: Не са малко откривателите, дето са сънували решение на проблемите си, но след като дълго са се блъскали съзнателно върху тях. Личния ти подсъзнателен речник обаче, е нещо, което само ти можеш да разтълкуваш (препоръчвам Фройд - "Тълкуване на сънищата")
Относно осъзнаването - поздравления!  :Content_14:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 13-05-2013, 21:41:30
Тая вечер изпих водата на един кокосов орех, сега само остава да видим как ще е утрешната тренировка.  ;D

Май очаквам бързи резултати и се доверявам на съмнителни източници.  tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 14-05-2013, 09:04:23
Споко, всичко е в главата, така или иначе... tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 14-05-2013, 12:27:30
Мисловният процес винаги повече е пречел при сънищата, според мен. Оставям се да ме води съня, като се доверявам единствено на усета и наблюденията си. За всеки сън най-добре си знам какво означава, винаги е било така. Интересна тема. Никога не съм описвала сънищата си, а по-гениални хрумки, така или иначе в будно състояние не съм имала  :whistling2 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 14-05-2013, 15:53:11
За мен, неосъзнатите сънища (в които съм се оставял съня да ме води) са просто някаква игра на мозъка. За това и нямам доверие на талкуването на сънища. Но мисля, че осъзнатия сън може да бъде използван много практично за търсене на отговори или "разчупване" на съзнанието. Под търсене на отговори имам в предвид да легнеш с ясно формулиран въпрос, да се осъзнаеш в съня си и да зададеш въпроса...и се надяваш че помниш отговора като се събудиш. Колко просто звучи обаче не ми се получавало до сега...  tooth но не съм и си го поставял като някаква цел де. Може би е време. :)

А тоя сън го споделих, защото ми се видя по някакъв начин забавен и не толкова сериозен.  tooth

Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 14-05-2013, 21:44:20
какво пречи да зададеш въпрос и да оставиш съня да те води? :)
На мен не ми се е случвало да формулирам конкретни въпроси, но винаги когато реално съм имала такива, сънищата ми са били направо "извънземни". Символиката си я разбирам идеално и повечето такива сънища много детайлно си ги спомням, дори някой мислех да ги филмирам :)
Не помня обаче да съм се осъзнавала по време на самия сън. Или нещо ми бяга :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 14-05-2013, 23:12:50
какво пречи да зададеш въпрос и да оставиш съня да те води? :)

Може би говорим за едно и също, но влагаме различен смисъл в думите. Според мен самото задаване на въпроса вече определя посоката на съня. А вече в отговора трябва и да се оставиш малко да те води, иначе няма смисал да задаваш въпрос и да настояваш ти да му отговориш...Въпреки че в крайна сметка...можеби ти си отговаряш  :surpris_23:

Това ми напомни за един цитат на Руми:

"I have lived on the lip
of insanity, wanting to know reasons,
knocking on a door. It opens.
I've been knocking from the inside."
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: titan в 15-05-2013, 07:50:11
... Вече правя експеримента с Б12 , ще видим какво ще покажат резултатите :))) ...

А какъв е експеримента?  :surpris_23:

Навсякъде пише каква огромна промяна ще има човек , който взема В12 , и аз се зачудих дали не греша , дали имам липси и т.н. Взех една опаковка и почнах да ги вземем. Абсолютно никаква промяна досега по никакви парамети.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: hdeshev в 15-05-2013, 10:26:10
...
Навсякъде пише каква огромна промяна ще има човек , който взема В12 , и аз се зачудих дали не греша , дали имам липси и т.н. Взех една опаковка и почнах да ги вземем. Абсолютно никаква промяна досега по никакви парамети.

И аз съм взeмал 2 пъти с абсолютно никаква промяна и при мен.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 15-05-2013, 10:28:04
На мен ми действа запичащо  :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Кюна в 15-05-2013, 12:38:48
Някъде бях чела, че се усвоявал пълноценно само, ако ти го бият на инжекции или го приемаш на таблетки, които се топят под езика, тоест по начини, които заобикалят храносмилането!  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 15-05-2013, 16:45:45
Толкова отчайващо ми действат тия технократски постове за инжекции  :surpris_22: и хапове, че днес с надежда гледах за червеи в черешите... дано и аз да намажа някой б12. ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: titan в 16-05-2013, 10:42:38
 tooth  tooth  tooth  tooth  tooth  tooth  череши с гарнитура , спокойно ще намажеш :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Zloqd в 16-05-2013, 23:22:36
Това значи ли, че ябълковият ми оцет ще съдържа б12. Сложих го да става преди 2 седмици и сега с недоумение гледам, че вътре щъкат някакви бели червейчета и се чудех дали да го прецеждам преждевременно.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Zloqd в 17-05-2013, 22:51:05
Червейчетата в оцета ми се оказаха ларви на най-добрия приятел на човека (виненката). Няма друга маймуна, която може толкова добре да усвоява алкохола. Оцета се спаси от преточване.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 20-05-2013, 14:16:57
Тая вечер на сън ядах сурова змия. Не ми хареса.  ;D Май няма да опитвам змийско повече.

Иначе се чудя как да вкарам повече религия в тренировките ми:

"Dands and bethaks make the muscles of the body so incredibly strong that the wrestler appears divine. Dands and bethaks are the mirror in which the aura of wrestling is reflected. They are the two flowers which are offered to the “wrestling goddess.” Dands and bethaks are the two sacrifices made to the goddess of wrestling. If she is pleased she will bestow great strength and turn mere men into wrestlers." Atreya

Напоследък съм много доволен от храненето и тренировките си и даже незнам каква е причината.  tooth Не съм си променял много храненето, освен че малко съм увеличил бананите и кълновете последните седмици, а от по-скоро и доматите и краставиците (тва значи и лука ;D), които най-накрая добиха някакъв по нормален вкус, сравнен със зимния им. Намалих яйцата. Зелените смутита са константа, но мисля че трябва да ги увелича и то значително, въпреки че ще ми е малко трудно. Друго което увеличих много рязко е маслините. Блазня се от идеята, че организма ми най-накрая се е настроил да обработва суровата храна по-пълноценно.  :surpris_23: И най-накрая, тренировките ми може би са както, когато не бях суровоядец  :Content_4 - emotloader:

Можеби забравих на-важното. Увеличих водата.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: shofilev в 20-05-2013, 22:52:15
Salvaje, бъди внимателен със суровата храна от животински произход - не е много безопасно. Е, освен ако не си любител на противопаразитните терапии, де...  :)
Едно е да ядеш добре измити и дезинфекцирани преди счупване сурови яйца със здрави черупки, съвсем друго е животни.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 21-05-2013, 21:18:17
Съгласен съм, че суровата животинска храна не си заслужава риска, но поне на сън всичко е позволено. :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 22-05-2013, 14:56:26
 :Content_4 - emotloader:  :Content_4 - emotloader:  :Content_4 - emotloader:

Да, аз понеже напоследък все си обуздавам егото, та тая нощ се разкрещях като пълна истеричка на една фризьорка, само щото знаех, че е сън и че мога спокойно да падна колкото ниско искам. Страшно ми олекна!  :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 22-05-2013, 15:31:05
Не отхапиш ли малко сурова фризьорка значи не си паднала достатъчно ниско!  :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: mandjolina_chery в 22-05-2013, 21:45:11
Не отхапиш ли малко сурова фризьорка значи не си паднала достатъчно ниско!  :Content_4 - emotloader:

Това Фризьорка какво е - зеленчук ли ?
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 23-05-2013, 09:34:34
Аз мисля, че не е зеленчук.  :surpris_23: Тита не би се разкрещяла на зеленчук.  tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 23-05-2013, 10:01:26
Освен ако не ме подстриже кофти...  :Content_4 - emotloader: При всички положения, осъзнатите сънища са една доста безопасна тренировъчна площадка.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 23-05-2013, 12:17:46
Абсолютно!  :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 28-05-2013, 17:52:16
Последните един-два дни ме обзеха едни мисли, даже и аз им се учудих. Нещо съм почнал да губя фокус защо преминах на сурова храна.

Първо, незнам какво и защо ми става, но много често почнах да се сещам за всякакви гадни храни и да ми се ядат. Това ме учудва, защото преди 2-3 месеца го нямах този проблем, когато менюто ми беше много по-скучно от сегашното. А сега нестига, че се плюскам до пръсване с череши, кайсии, домати и други, но ми се ядат и някакви извратени (нормални за масата) храни. И все пак съм абсолютно доволен, че най-накрая им дойде времето на черешите и доматите.

Незнам дали това е свързано, но и напоследък нещо пак почнах да мисля как мога да ускоря прогреса от тренировките ми. Тоест пак се вманиачих леко. И се замислих какъв е толкова големия смисъл от суровата и уж много здравословна храна, като със най-скапаната храна резултатите са горе-долу същите. Или пък за тяло което тренира сравнително интензивно, колко е ползата от храненето ми сравнено със стандартното? Това си го мислих до някъде сериозно (без да се разколебавам за суровото, разбира се) и ми отне няколко часа или ден да се сетя, че всъщност идеята ми да мина на сурова храна изобщо не беше за да подобря тренировките си, а за съвсем други цели.  Но наистина се учудих, че ми отне толкова време да се сетя за това, защото преди ми се случваше почти автоматично. После се сетих и че суровата храна ми помага за тренировките ако отчета, че сведе до минимум времето през което бях болен или със запушен нос през зимата (пробвал съм да тренирам със запушен нос и не е готино) и сигурно по още много начини за които не се сещам сега.

И така довелен, че си отговорих на горния въпрос, нещата бързо се размътиха пак. Сега чета Силата на Тишината на Кастанеда. Замислих се дали цялата тази работа със здравословното ми хранене, не се е превърнало в голямо упражнение по самосъжеление, което би било наистина иронично, като се има в предид, че първоначалната цел беше повишаване на осъзнатостта. Тоест когато си мисля какво би ми причинила готвената храна, така не се ли самосъжелявам?

Трябва наистина сериозно да почна да се следя да мисля какво ми дава суровата храна, а не какво избягвам въздържайки се от другата. Но не съм сигурен, че това ще реши изцяло проблема. Някак си здравословното хранене ме накара да се вземам по-насериозно, когато става въпрос за храната. Иначе, за много други неща, ми помогна да смъкна важността. А пък мислейки, какво ми причинява готвената храна, ми е най-лесния начин да устоя на изкушението й.

С други думи, преминаването ми на сурова храна беше за да ми се повиши енергията, и сега ще е тъпо, ако така съм намерил просто още един начин за самосъжеление, което хаби енергия като нищо друго.

И пак се хващам, че много почвам да мисля, от което няма никаква полза.  Кастанеда  още веднъж ми припомни, че ценното е безмълвното знание, а не безкрайното анализиране на ума. Само че за да се достигне до него трябва енергия, и дори още повече за да можеш да го формулираш.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 29-05-2013, 11:05:48
Личният ми опит сочи, че първите години на съответен режим винаги са леко маниакални. Нормално е, понеже човек се чувства малко в небрано лозе, но после нещата си идват на мястото. Keep on diggin` :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 29-05-2013, 11:39:24
Аз бих се чуствал прекрасно в небрано лозе.  :essen: Виж, да го копая вече е друга работа... ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: съншине :3 в 29-05-2013, 12:00:13
Самосъжаление? По скоро си поел отговорност за здравето си  :weight_lift: Мозъка те атакува, не се отказвай от суровоядството!  :love_026:
пп. прекаленото мислене е по вредно от захарта.. да си знаеш  :whistling2 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 29-05-2013, 23:41:32
Няма страшно! Нямам такива еретически мисли да се отказвам от суровоядството, просто се следя да не се изроди в някакво мрънкащо суровоядстване  :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: катеринка в 30-05-2013, 14:07:55
А едни други психо неща атакуват мозъка и го карат да умува в погрешна посока.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 07-06-2013, 00:16:31
"Así combatieron los héroes,
tranquilo el admirable corazón,
violenta la espada,
resignados a matar y a morir"

Днес пак се размислих доколко храната влияе върху тренировките ми. Мисля, че за самите тренировки храната неоказва такова голямо значение. Това че не напредвам по-бързо се дължи основно, че нямам търпение и дисциплина да премина през началните прогресии, без да бързам да се пробвам на по-трудните, които или изобщо немога да направя с добра (или пък лоша) форма, или пък немога да задържа достатъчно дълго за да има полза.  Но така или иначе, преди 1-2 месеца се върнах към началните прогресии, за да изградя по-здрава основа.

Наскоро четах за steady state training cycle. Излиза, че ми липсва много повече търпение отколкото съм си мислил. Идеята на steady state training cycle  за статично упражнение е да се добави време или да се отиде към следващата прогресия само след 8-12 седмици. Причината е че така се дава достатъчно време на мускулите, ставите, сухожилията, съединителната тъкан и централната нервна система  да се заздравят за следващия cycle. Аз винаги се изкушавам да добавям време или прогресия, когато мога и можеби това е причината да стигам до някъде и да удрям стената.

Другото което си мисля, е че може би се разпилявам върху твърде много упражнения на веднъж, което може да забавя прогреса във всяко едно от тях. Но пък немога да избера, кое да изключа за сега. Всичко ми изглежда супер основно и полезно.  ;D

Няколко прозрения до които съм стигнал след моите тренировки. Повечето от тях съм ги чел някъде, но за разлика от всичко, което съм прочел, тези съм ги запомнил (за сега tooth), пробвал и убедил, че ми вършат работа:

1. Винаги стискай лоста/халката все едно искаш да го счупиш.
Много по-стабелен си. Тренираш хват и допринася за по-голяма цялостна компресия в тялото.

2. (Директно октрадното от гимнастиката) Упражнението е толкова по-добро, колкото повече компресия в цялото тяло изисква.
Изолиращите упражнения са най-зле.

3. По-добре 3 повторения с добра форма отколкото 6 с лоша.

4. По-добре 3 с лоша, отколкото николко с перфектна форма.

5. Силата идва от корема, гърба, гръбнака и дупето.
 
6. Изометричните (статични) упражнения са безценни за изграждане на сила и заздравяване на сухожилията.

Айде стига толкова съм седял и писал за упражнения, че почвам да се чуствам като типичен armchair specialist. tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: съншине :3 в 07-06-2013, 17:39:43
3 и 4 са много хубави  :Content_14: Не изключвай упражнения, а ги редувай по дни?  :surpris_23: Иначе знаеш  ли някое хубаво упражнение за вкъщи? Аз принципно правя Тае бо-то на Били Бланкс, ама от него само краката се стегнаха  :Confus_3:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 07-06-2013, 18:52:00
Има много хубави упражнения за вкъщи. На теб за какво ти трябва?  :surpris_23: Аз повечето упражнения ги правя защото ме кефят, но знам, че повечето хора искат упражнение за точно определено място.

Ето няколко от тях. Пиша ги на английски, защото така ги знам, а и на теб така ще ти е по-лесно да ги намериш:

L-sit, няма нищо по-добро за корем
gymnastic bridge, за всичко, но най-вече гръбнака
wrestler's bridge, за врат  tooth сигурно неискаш да имаш голям врат, но врата е доста силен и за съжеление рядко тренирам мускул
hindu squats, за крака, но ти явно си имаш упражнения за крака
hindu pushups, ами незнам за много неща  ;D
handstands (against wall като начало), много неща, най-вече рамо

Някой от тези немогат да се направят от първия път, но си имат по лесни прогресии, който ти помагат да стигнеш до тях.

Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 10-06-2013, 22:17:52
Такова изпитание днес...имам 9 кг череши и стоях гладен, защото нямах вода да си ги измия. А като е пуснаха най-накрая, ме беше гнус да си измия черешите в тая вода с прозрачността на разреден айрян, но в крайна сметка глада ме принуди... И най-накрая намерих червейче в черешата ;D преди никога не съм си помислял, че щях да се радвам толкова на черешово червейче... :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 18-06-2013, 23:47:51
Напоследък ненамирам зеленолистни за смутита. И почвам да се чусвтам гузно, че прекъснах да ги пия. За това днес забърках едно много извратено смути, за което имах доста ниски очаквания, а се оказа едно от най-добрите ми:листа от цвекло, босилек, карамфил на прах и круша.

А иначе тази неделя, най-накрая опитах тученица.  ;D Но май няма да мога да си е набавям в количества за смутита. Копривата и спанака вече нестават. Трябва да мисля нови зелени източници.

Тези дни ям предимно череши, кайсии, домати, краставици и лук.  ;D И се чуствам доста добре, въпреки че спрях смутита. Бих ял и магданоз, но все още е с много химически дъх.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 26-06-2013, 22:52:43
Сега дочитам The China Study. Преди това прочетах The 80/10/10 Diet. Е накрая отзивите от доволни пациенти и читатели не ги изтърпях да ги чета всичките. Та...книгата на Дъглас Греъм остави странни чуства в мен. Доста интересно е написанa, и намерих конкретни отговори, които бях търсил по-рано и ненамирах или само бяха загатвани. С повечето неща в книгата съм доста съгласен, с изключение на главния му аргумент, че всичко под 80% въглехидрати и над 10% мазнини нестава...Странното е, че докато го четах някак си не ми вдъхваше пълно доверие, а сега се хващам, че подсъзнателно го следвам направо стриктно: намалих рязко ядките и сушените плодове, а яйцата и лененото масло почти ги спрях и увеличих още повече плодовете. Между другото днес изядах 2 пъпеша.  ;DНо сега има такова изобилие на плодове и е лесно. Донякъде и за това ги ям като невидял. Искам да се възползвам максимално докато ги има.

Вечерята днес:

1 Пъпеш
1 Купа череши
Малко диви ягоди
2 огромни домата
4 курнишона

И продължавам с опитете да минавам на по-разделно хранене. Последните няколко пъти ям първо курнишоните, после доматите, а не заедно. Това ми беше доста трудно преди. Сега ми се видя направо лесно. Но може да е просто резултат от това, че просто доматите и краставиците вече имат нормален вкус а не зимен химически. Друго което ме радва, е че вече го няма тва гадно усещане да остана гладен от суровата храна, тъпча до припадане (е почти...) Тва не е толкова добре за постигане на разделно хранене, но какво да се прави. Тая вечер, докато ядах пъпеша, още веднъж се убедих от ползата храната да се сдъвква и раздробява напълно. Не че звучи много свързано, но това за дъвченето го пише просто за да не го забравям.

Да се върнем на Дъг Греъм. Много ми харесва как оплюва всичко, което не е whole food (цяла храна?) барабар с витамините и всякакви там добавки на хапченца, хапове, прахчета, шишенца и тн... Напълно съгласен. За това и намалих сушените фурми.
 Преди си бях мислил, каква е логиката храните добивани от морето да се харесват на човека или да са полезни за него, когато морето не е средата в която човека живее. Според Греъм, това е причината те да не са полезни за човека. Звучи донякъде логично, но не съм сигурен. Вярно че морето не е средата на човека, но защо изпитвам такова удоволствие докато се къпя в него, и дума да не става, че къпането в морето не е полезно... 

Нещото с което ме втрещи The 80/10/10 Diet, е твърдението, че лука и чесъна не били полезни. Това изобщо немога да го повярвам.  Мда, и въпреки че книга ми повлия доста (донякъде и без да го разбирам) има и някакъв неприятен привкус. На места изказа му е малко блудкав по американски, в стил The Secret. На други места ти създава усещането, че тва е някаква сектантска книга. Това усещане още повече се засилва, от клипове който гледах на Дъг Греъм. Ама добре, че на един от клиповете го видях да виси от халки и това ми върна донякъде доверието в него.  :Content_4 - emotloader:

Стига толкова. За The China Study ще пиша друг път. ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 03-07-2013, 08:53:18
аз пък съм съгласна за лука и чесъна...  :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 03-07-2013, 23:32:01
Тита, ти си няколко стъпки пред мен.  ;D Може по-нататък и аз да се съглася.

Сега ми се вижда съмнително лука и чесъна да не са полезни. Преди няколко месеца цялата 80/10/10 работа ми се виждаше съмнителна, а преди година суровоядството изобщо ми се виждаше повече от съмнително. Само се надявам с тоя темп на изключване на храни, все пак да ми остане нещо годно за консумация... tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: titan в 04-07-2013, 07:11:26
Чесънът и лука не били полезни казва тоз чичка, а ?  tooth  tooth  tooth ..по това ще ги познаете- дезинформацията, която вкарват. Според мен ще се намерят и други съмнителни неща.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 04-07-2013, 10:15:36
И аз не пия смутита засега. Прочетох някъде, че със зеленолистни не става да се запасяваш- трябва до 18 часа да се изядат/изпият. Преди да го разбера си обирах една полянка през викенда за цяла седмица.. :Confus_3:

Чесънът е само за болни хора..какво означава болен сега...но, съм сигурна, че е така :whistling2 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 04-07-2013, 12:00:48

Чесънът е само за болни хора..какво означава болен сега...но, съм сигурна, че е така :whistling2 - emotloader:

брей, аз пък съм сигурна, че чесънът е и за здравите -  да не станат болни!
и сега какво - твоята сигурност срещу моята, чия ли сигурност е по- сигурна?   tooth

2 чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,    
3 които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 04-07-2013, 12:19:52
Извинявай, че ме конфронтираш, Искрена! Нямах такава нагласа tooth
Сигурноста е на всеки за себе си. Надявам се, не пречи! :love_006 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 06-07-2013, 11:44:18
No one knows what makes the soul wake up so happy!
Maybe a dawn breeze has blown the veil from the face of God.
~Rumi

Тая сутрин се събудих със супер добро настроение. Направих си сутрешната гимнастика, изпих си живата вода и излязах до плод-зеленчука до нас. Даже и времето ми хареса. Облачно, топло и някак си гальовно. А обичайно нямам навика да се радвам на облачното време. Слънцето (и топлината) е дефиницията на летния ден. А въобще необичам някой да ми отнема от летните дни.

Върнах се с пъпеш и череши. Даже чистенето на пъпеша ми беше приятно тоя път.  :surpris_23: Изядах го на тересата. Супер сладък, вкусен и ароматен пъпеш. После и черешите изядах. И те бяха много хубави. А вече си мислих, че трябва да спирам с черешите, защото им мина времето.  ;D

 
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 16-07-2013, 22:30:44
Май щях да пиша как ме впечатли The China Study. По-добре да го направя преди да съм е забравил. Всъщност в книгата изобщо не става дума за суровоядство.  ;D И все пак още повече ми затвърди мнението, че със суровоядството съм на прав път.  tooth Книгата говори предимно за вредата от животинските протеини. Преди да е прочета имах някакви съмнения от типа на: цялото тва суровоядство звучи много хубаво, ама не изпускам ли все пак нещо като толкова намалям храната от животински произход. Излиза, че изпускам само един куп болести. Хм, а нямах никакво намерение да ставам вегетарианец. Даже още немога да го приема че ще ставам.

Също ми хареса, че автора е по-скоро учен, отколкото някакъв гуру. Не, че ми е останало някакво голямо уважение към науката (или тва което иска да мине за такова), но все пак е хубаво и някой по-"нормален" автор да ги твърди тези неща. Да си призная, повечето "сурови" автори, ми правят впечатление на абсолютни куку-та, но днешните времена са такива....интересните неща се говорят от куката, платената пропаганда от нормалните и тъпотийте от всички.

Сега малко ретроспекции. tooth Май вече цяла година съм суровоядец.  :Content_22: Най-важното е че сега съм много доволен от суровоядстването ми, но то като е лято може ли да не си. Поне вече нямам страхове, че ще отслабвам до изчезване. А и силата за тренировките се възвърна. Ставите и сухожилията ми се чустват по-добре от всякога. (Есента, имах неприятно чуство в лактите като се набирах, и се притеснявах, че е от суровоядството.)

Малко и за менюто да напиша. Беше ме страх, че черешите свършват. Въпреки, че накрая май-вече ми омръзнаха.  tooth До пръсване ги ядах. Сега ме е страх че пъпешите ще свършват. Толкова ме е страх, че на ден изяждам по 2 пъпеша минимум. Още не са ми омръзнали. И се чуствам много добре. Незнам дали се дължи на пъпешите само.

Забелязвам също и че вече не ме е страх толкова да изям нещо не сурово. Преди ме беше страх, че ако изям едно нещо, то ще повлече след себе си още и още и...ще си върна предешното хранене. Сега знам, че мога да обядвам готвено, но това няма да ме откаже от суровоядството.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 21-07-2013, 20:42:32
Днес си беше ден за рекорди от всякъде, или за пъпеши и handstand-ове.  ;D 4 пъпеша и незнам колко време общо прекарано с главата на долу. Не знам каква е връзката между пъпешите и handstand-овете, но със сигурност има. Най-малкото и двете ми действат супер положително на настроението.  ;D

Още от менюто днес:

300г боровинки
400г капини
неопределен брой: круши, кайсии, курнишони, розови домати, листа от босилек, тасоски маслини и мед с восък.

Колко се кефя, че е лято. Винаги съм обичал слънцето и жегата, но сега сезонните плодове направо ме разбиват от кеф.  ;D Освен всичко друго, суровоядството ми даде и още един начин да се наслаждавам на лятото.

Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 02-08-2013, 23:27:03
Не знам защо, но ми хрумна, че трябва да направя списък на дребните детайли, които ме кефят в лятото. Всъщност май знам защо. Преди няколко дена, в 12:30 излязах на терасата. Луната се подаваше зад върха на липата отпред и се чуваше острия звук на щурец. Седнах за да се насладя. От няколко години обожавам звука на щурците. Всяка година повече. И много ми липсват зимата. Но звука тази вечер беше още по-специален, малко по-остър от обикновено. Исках да се потопя напълно в нощта. Оставих се на звука да отнесе съзнанието ми леко. Усетих, че звука ми харесва повече и повече до побъркване.

След като се посъвзех малко, се зарадвах, че бях изпитал всичкото това удоволствие от един звук само (добре де и от топлата лунна нощ, тъмния силует на липата.... то май стана много вече)

После се замислих, че освен щурците, много подобно удоволствие ми доставят и чичарасите (chicharas) на испански и зузуня на гръцки, а на български незнам как, може би скречове на петрички. Това е звукът дефиниция на лятото и средиземноморието за мен.
 
Влезнах в стаята и се замислих какво друго ми доставя удоволствие от лятото. Така се появи идеята за списъка, май. Незнам защо. Можеби за да не ги забравям тези неща.
 
Списъка не е пълен и не е класация. Пиша ги както ми дойдат.

1.   Плодовете и зеленчиците (това си го мисля почти всеки път като ям последните месеци)
2.   Щурците и чичарасите
3.   Морето
4.   Слънцето
5.   Нагорещения въздух, топлата земя, даже топлия асфалт
6.   Зелените дървета
7.   Разходката в гората
8.   супер тънкото памучно одеяло, с което се завивам
9.   летните дрехи
10.   дългия ден
11.   Светлината
12.   Тренировките на открито
13.   джапанките

Все си повтарям, че трябва да развивам по-голяма концентрация...и все забравям. Но това лято има малък напредък. И тази случка със щуреца беше един такъв успех. Изпитах вълнение, подобно на това, когато бях малък и отивах на плажа. Морето беше скрито от дървета и не го виждах, но вече усещах полъха му, миризмата на водорасли и чувах леките вълни и веселата глъч от много хора. Тогава ме обземаше такова радостно нетърпение по-скоро да стигна до плажа и да видя морето, всяка секунда беше ценна, а възрастните така се влачеха...
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 20-08-2013, 22:52:49
Днес и вчера устройвам такава увеселителна програма на паразитите ми: Пъпеши, диня, магданоз, босилек, някаква друга горчива зеленина, която незнам как се казва и лук.... ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: catalina в 21-08-2013, 09:51:51
Прочетох само последната страница на дневника ти (който току що открих), но искам да ти благодаря, защото постовете ти ми поействаха много вдъхновяващо  :flower:

Малко ти и завидях (доколкото завистта може да бъде благородна)... Усетих в тях спокойствие и безметежност, които съм изгубила от няколко години и които толкова ми лиспват. Искам ги обратно !

Накара ме да трьгна веднага кьм плажа, кьм морето, да подишам вьздух и да попия пяськ с босите си крака.

Трьгвам и пак ти благодаря  :peperudi:

ПП. chicharas на български се казват цикади (и да, на петрички цикадата е скреч).
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: catalina в 21-08-2013, 17:40:59
Всъщност май беше по-скоро "креч"  :-[
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 21-08-2013, 21:37:01
Здравей Catalina! Благодаря за милите думи. Радвам се, че моите щуротии са ти подействали така.  :)

Да, напълно права си за цикадите и кречовете.

Усетих в тях спокойствие и безметежност, които съм изгубила от няколко години и които толкова ми лиспват. Искам ги обратно !
И аз ги искам обратно и мисля, че суровата храна е важна стъпка към постигането им.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: catalina в 21-08-2013, 22:15:50
Започнах да чета дневника ти отначало и стигнах до третия пост. Не мога да се вьздьржа: Владимир Леви е един от най-любимите ми автори, а "Разговор в писма" е изключително вдьхновяваща  :love_007:

Аз ти благодаря за разходката днес. Отдавна не бях била насаме сьс себе си.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: catalina в 22-08-2013, 22:55:37
Тъй като видях, че по-нагоре сте говорили за вит. B12 исках да споделя части от статията на Френската Асоциация на Вег(етар/ли)анците.

Те имат лекари (вегеталианци те самите) и диетолози (макар да знам, че тук лекарите не са видени с добро око, е хубаво да се знае източника) и издават документи за популяризиране на вегетар/лианския начин на живот и информиране на хората решили да поемат по този пьт и на които неизменно им вьзникват вьпроси (често диктувани от обществото около тях).

Ето и това, което подбрах от статията за вит. B12:

"Витамин B12

Къде се намира?

Важно: Вит. B12 се синтезира изключително от бактерии, намиращи се в почвата и при животните.

При хората, B12 се произвежда от бактериите в дебелото черво (средната част на дебелото черво), но зоната на усвояванее разположена преди това-в илеума (крайната част на тънките черва). Така че, освен в изключителни случаи (наличието на малки количества произвеждащи бактерии в илеума или дори в устата), хората трябва да си набавят целият им необходим вит. B12 чрез храната или хранителните добавки.

Фабрично производство

Витамин В12 се произвежда индустриално от култивирани бактериални щамове в стерилен воден носител, съдържащ необходимите хранителни вещества (въглерод, азот, минерали, кобалт и др.).
След това той се използва за допълване на различни хранителни продукти, както и за подобряване на субстратите за развитие на някои хранителни дрожди.

Внимание: хранителните дрожди не произвеждат сами B12 в достатъчно количество. B12 в добавките на база на дрожди, произлиза преди всичко от обогатената среда, в която са се развили дрождите.

Групи склонни към липса на B12

- Бременните жени имат повишена нужда от B12, поради повишаване на общото количество на кръвта и размножаване на клетките оформящи самото бебе.
- Кърмещите също имат повишена нужда, защото собствените резерви на бебето от B12 не са му достатьчни.
- При вегеталианците, бебетата на изключително кърмене трябва да се наблюдават за липси, ако при майката са установени такива.
- Дългогодишни вегеталианци, които не обръщат достатъчно внимание на начина си на хранене.
- При хората с напреднала възраст често се наблюдават липси, защото способността им за усвояване на B12 е нарушена, поради фактът, че една от молекулите в стомашния сок, способстващи усвояването му, намалява естествено с вьзрастта. Много от хората в напреднала възраст с диагноза "сенилна деменция" страдат от липса на вит. B12

Препоръчвани дози

B12 се натрупва много лесно в организма и дори и слаб дневен прием е достатъчен, ако е приеман редовно.

(следва таблица с дози, която не публикувам)

Цитат от интервю на д-р Бернар-Пеле (Dr. Bernard-Pellet (един от малкото лекари-вегеталианци в региона на Париж) по въпроса
Как да си набавяме вит B12:

- Първото решение на проблема е да се приема под лекарствена форма. Ампулите на Gerda 1000 μg/4 ml, с разтвор, който може да бъде инжектиран или взет през устата са напълно вегеталиански (съдържат само B12, вода, натриев хлорид и солна киселина). Струват 2,57е (2004г) и се продават без рецепта. Препоръчителната доза е една ампула на 10 дни.

- Второ решение са хранителните добавки, които се продават в Био магазините, но не са вегеталиански, защото съдържат лактоза. Взимат се 10 μg дневно.

- Трето решение е да се изоплзват зърнени храни обогатени с B12, някои соеви млека също са обогатени с него.

Внимание: съществуват лъжливи източници на B12. Дълго време е смятано, че спирулината и други водорасли го съдържат. Става въпрос обаче за аналог на B12, чиято химическа структура леко се различава и няма същата биологична стойност. Ако си правите кръвни изследвания за липса на вит B12 и пиете водорасли, това трябва да се вземе предвид, защото резултатите на съдържанието му в кръвта могат да бъдат лъжливо добри.


Надявам се преводът ми да е разбираем.

Искам само да уточня, че под "вегетаЛианци" се разбират хора, които не консумират нито яйца, нито млечни продукти (ако правилно сьм разбрала, който има такива продукти в менюто си не страда от липса на B12).
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 23-08-2013, 22:21:43
Catalina, превода ти не е разбираем, а перфектен. :) Благодаря ти за статията.

Аз последното, което четах за Б12 е, че здравата чревна флора го синтезира в нужните количества, но че такава флора се разнебитва от всякакви рафинирини продукти като бял хляб, а се възстановява доста бавно след спирането им и заради това повечето хора немогат да го синтезират сами.

Според мен е абсурдно да се мисли че се храниш здравослвно, ако трябва да разчиташ на ампулки и хапове за добавка на нещо си.

А за Леви... аз съм го чел преди повече от 10 години сигурно и тогава доста ми допадна, но не обърнах внимание на диетичните му препоръки тогава. И преди година когато започнах със суровата храна, се сетих че и той беше писал нещо подобно и прочетах пак съветите му за храната. Някак си пише много искренно, и създава впечатление, че наистина иска да ти помогне а не просто да ти пробута книгата си. :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: catalina в 24-08-2013, 22:42:33
Спомняш ли си къде си чел, че се синтезира от тялото, че ме интересува и мен.

Навсякьде казват, че само отвън може да се набави и затова се води "незаменим". Аз сьм решила да го взимам.

Има смисьл в това, което казваш за добавките и ме накара да се замисля. Може би човекьт, когато е живял в природата и е бил естествен вегетарианец, си го е набавял сьс заразени от почвата с такава бактерия растения. Не знам.

Много харесвам стила на Владимир Леви, много е ентусиазиран, малко идеалистичен и ме вдьхновява страхотно. Искам да си сьбера всичките му книги. Това лято си купих антикварно "Изкуството да владеем себе си".

В "Разговор в писма" не говори за пьлно суровоядство, но правилата, които дава са много разумни и сьс сигурност е по-добре човек да се храни така, отколкото средностатистически. Когато я прочетох (сьщо преди 15ина години) толкова ме впечатли, че си извадих в една тетрадка бележки от нея и до ден-днешен си ги препрочитам редовно, кара ме да се чувствам добре.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 27-08-2013, 22:06:15
Спомняш ли си къде си чел, че се синтезира от тялото, че ме интересува и мен.

Да, в същата книга която ти препоръчах преди, Първият пробив в техногенната система. Но там не се казва нещо повече от това и че Б12 имало в гроздето, тъмните стафиди, кълновете, цветния прашец, което незнам колко е истина.  :surpris_23:

Ако искаш по-авторитетен автор, ето какво твърди Colin Campbell, в The China Study:

Цитат
Vitamin B12 is made by microorganisms
found in the soil and by microorganisms in the intestines of
animals, including our own. The amount made in our intestines is not
adequately absorbed, so it is recommended that we consume B12 in food.
Research has convincingly shown that plants grown in healthy soil that
has a good concentration of vitamin B12  will readily absorb this nutrient.
However, plants grown in "lifeless" soil (non-organic soil) may
be deficient in vitamin B12. In the United States, most of our agriculture
takes place on relatively lifeless soil, decimated from years of unnatural
pesticide, herbicide and fertilizer use. So the plants grown in this soil
and sold in our supermarkets lack B12. In addition, we live in such a
sanitized world that we rarely come into direct contact with the soilborne
microorganisms that produce B12. At one point in our history, we
got B12 from vegetables that hadn't been scoured of all soil. Therefore, it
is not unreasonable to assume that modern Americans who eat highly
cleansed plant products and no animal products are unlikely to get
enough vitamin B12
.
Though our society's obsession with nutrient supplements seriously
detracts from other, far more important nutrition information, this is
not to say that supplements should always be avoided. It is estimated
that we hold a three-year store of vitamin B12 in our bodies. If you do
not eat any animal products for three years or more, or are pregnant or
breastfeeding, you should consider taking a small B12 supplement on
occasion, or going to the doctor annually to check your blood levels
of B vitamins and homocysteine.
....
I call these supplements "separation from nature pills," because a
healthy diet of fresh, organic plant-based foods grown in rich soil and
a lifestyle that regularly takes you outdoors is the best answer to these
issues. Returning to our natural way of life in this small way provides
innumerable other benefits, as well.

И той твърди, че произвеждаме свой Б12, но не го абсорбираме достатъчно за да задоволи целите ни нужди от него.  :surpris_23:

В крайна сметка, никога не се стига до чистата истина, а избираме на кой да вярваме. Или пък вече вярваме в нещо и просто търсим потвърждение. За това и копирах Campbell  ;D

Изкуството да владаем себе си, беше първата книга която прочетах на Леви, и май е време да си е припомня. Ти практикуваш ли АТ?

Да, в разговор в писма, неговори за пълно суровоядство, казва че не е фанатик в нищо, което звучи много смислено. Но има и нещо друго, от когато е писал тази книга, до сега качеството на храната се е влошило в пъти. Това значи ли че трябва да ставаме по-фанатици?  :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Тихия в 28-08-2013, 09:04:46
Защо търсите винаги външно потвърждение на нещо, за да повярвате в него? Същото като хората, които искат от Бог да се прояви с някакво конкретно действие, за да повярват, че го има. Писал съм го и преди, но си струва да го повторя: Бавно и постепенно човек се превръща в това в което вярва. Ако вярваш, че тялото ти произвежда това от което има нужда, то наистина ще го прави. Обяснението е повече от просто - материалният свят е вторичен и подчинен на духовното начало. Извинявам се ако съм се намесил в разговора.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: catalina в 28-08-2013, 18:34:42
Тихия, аз се радвам да има повече гледни точки, обогатяващо е и кара човек да се замисля и да открива "нови светове" (предполагам salvaje сьщо няма нищо против).

Salvaje, рядко правя АТ. Пред много години правех по-често, но на най-елементарно ниво. Сега ще видим като прочета тази книга, още не сьм стигнала до техниките и упражненията.

За B12, това:

И той твърди, че произвеждаме свой Б12, но не го абсорбираме достатъчно за да задоволи целите ни нужди от него.  :surpris_23:

ми изглежда, че отговаря на това: "При хората, B12 се произвежда от бактериите в дебелото черво (средната част на дебелото черво), но зоната на усвояване разположена преди това-в илеума (крайната част на тънките черва)."

Иначе по тези вьпроси се доверявам повече на добре документирани и проверяеми научни изследвания, публикувани в издания с добро реноме и с голям списьк библиография след тях, отколкото на книги на автори. Естествено не е казано, че тези изследвания са "абсолютната истина" (доколкото вьобще сьществува таква, не се хващайте за думата просто израз). Често даже след години проверки се открива нещо ново, така науката вьрви напред... Но аз ги предпочитам като източник на информация, защото са правени много изследвания, за да се стиген до този извод, а не са просто изказване с привидно логично обяснение.

В никакьв случай не казвам, че това, което си публикувал е просто лекомислено изказване, защото не сьм го чела и сьответно нямам мнение по вьпроса, говоря принципно.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: бате Бино в 28-08-2013, 20:20:54
catalina, за нас, пишещите и четящите този форум,  отдавна е станало ясно,  че думата "наука" нямо много ясно значение  ..:)   Иначе не може лесно да се обясни защо безброй учени и откриватели  не могат да си отидат от "естествена смърт"  :)   и все нещо им се случва преждевременно  ..
Всяко научно изследване струва много пари  и някой трябва да плати за него. Почти винаги за "научните" изследвания плащат фармацевтичните компании..
Аз лично, за всичките си години живот , май не мога да се сетя някой да е платил много пари и да не е получил това за което е платил..  tooth
Отделно от всичко, БигФарма е основният спонсор и рекламодател на научните "авторитетни" журнали! Най-често са и техни акционери..Дали в такъв случай главните им редактори биха си позволили да публикуват нещо, което би могло да разсърди  спонсорите и акционерите   ;)?   
 
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 28-08-2013, 20:39:16


мдаа, и аз това си мислех като четях поста на Ина, но не ми се занимаваше да отговарям, знам аз, че има кой блестящо да поправи пропуска ми!   ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 28-08-2013, 22:44:28
Бавно и постепенно човек се превръща в това в което вярва.

Бавно и постепенно човек се превръща в това в което има намерение да се превърне. А поне за мен, на този етап, външното потвърждение е полезно за ускоряване на процеса. А в днешни времена можеш да си намериш потвърждение на каквото си поискаш, колкото и противоричиви едно с друго да са.  ;D

Иначе по тези вьпроси се доверявам повече на добре документирани и проверяеми научни изследвания, публикувани в издания с добро реноме и с голям списьк библиография след тях, отколкото на книги на автори. Естествено не е казано, че тези изследвания са "абсолютната истина" (доколкото вьобще сьществува таква, не се хващайте за думата просто израз). Често даже след години проверки се открива нещо ново, така науката вьрви напред... Но аз ги предпочитам като източник на информация, защото са правени много изследвания, за да се стиген до този извод, а не са просто изказване с привидно логично обяснение.

Първо да отменя препоръката си за Първият Пробив в Техногенната Система. Книгата няма да ти хареса, не само не е научна, но има и антинаучен привкус.  ;D

Тая дума 'наука' наистина е малко бъркаща. Например, математиката е наука, но също има и много арогантна пропаганда, която също се нарича наука. Бате Бино добре е обобщил за бизнес пропагандата, която минава за наука.

Аз имам още една причина да не вярвам на много от "учените" и това е арогантността им. Често нещата които изучават са много по-сложни отколкото това с което могат да се справят с наличните им инструменти. Тогава почват да строят упростени модели и да правят заключения на базата на тези модели. И накрая забравят границата между модела и реалния свят и си мислят че заключенията им са валидни и в двата.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 28-08-2013, 23:11:10


Аз имам още една причина да не вярвам на много от "учените" и това е арогантността им. Често нещата които изучават са много по-сложни отколкото това с което могат да се справят с наличните им инструменти. Тогава почват да строят упростени модели и да правят заключения на базата на тези модели. И накрая забравят границата между модела и реалния свят и си мислят че заключенията им са валидни и в двата.

да, това е точно така.
толкова жалка картинка... и хорицата им вярват...

без да отчитат факта, че научните "факти" от вчера са вече нещо отречено днес, те продължават да приемат днешните "неопровержими научни факти"... простотията няма край, точно както и научните "факти".
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: catalina в 29-08-2013, 08:48:54
Съгласна съм с това, че има голяма доза интереси в науката. Обаче мъжът ми е научен работник (не в медицината или фармацията де) и винаги, когато пише статии гледа да е честен и искрен в това, което пише. Т.е да е убеден, че е истина и никога не пише нещо, само за да трупа актив. Голяма част от неговите колеги са такива и не сьм сьгласна, че и в медицинската област 100% от учените са корумпирани.

Според мен има и от едните и от другите. Врьщаме се на тези, които умират от неестествена смьрт де...

Но вьпреки, че това което казвате ми е ясно, гледам на авторите на книги сьс сьмнение и преценявам внимателно как ми се струват.

Може и напьлно да греша, но засега сьм така. Ествествено всичко тьрпи промяна и еволюция, нали това е смисьла.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 29-08-2013, 10:05:58

ако всичко търпи промяна, какъв смисъл е тогава това?
за еволюции да не говорим, пълна глупост.

а за мъжа ти и такива като него, хора честни и занимаващи се с наука, ок, НО, пак има едно голямо но - те са все пак хора и колкото и честни да са, не означава, че откритите от тях неща са самата обективна истина, която след две години няма отново да бъде променена от друг такъв честен учен...

просто учените работят със затворени модели и пренасят техните свойства на биологични системи или ги валидизират във вселенски мащаб... ей това им е на тях огромния проблем.
колкото да наблюдават даден процес и да го отчетат, по ги бива, но и там има проблеми, защото има много необективност в отчитането на резултатите, а и не е  възможно да се отчетат всички възможни действащи фактори върху система, каквато е човешкото тяло, защото с какви уреди би се засякло влиянието на човешкия дух, да кажем....
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 08-09-2013, 23:11:00
Днес изядах една буболечка, която ме лазеше. Беше безвкусна, но пък бях доволен, че съм преодолял погнусата си. ;D

Тая муха ми е пусна Бруно Комби с неговата книга, Raw Foods Nutrition, която чета в момента. От там научих, че яденето на насекоми се нарича ентомофагия, или нещо такова. Твърди, че и щурците ставали за ядене. Само че аз никога няма да посегна на щурец, защото обожавам звуците, които издават. Чудя се дали щършелите стават за ядене. Иска ми се да отмъстя на тая гад дето ме ухапа преди няколко седмици. ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: бате Бино в 09-09-2013, 07:38:18
Мъдро си постъпил.  Колкото и да е ( за някои) песимистично, невероятно и антилогично.. в близко бъдеще се очаква да настъпи период , в който умеещите да ловуват насекоми ще имат огромно предимство , защото  ще е въпрос на оцеляване :)
(нещо като във филма "Пътят" , силен е.)
А тези, които са наясно с това, отдавна си направиха цели подземни градове-скривалища с ресурси за няколко години.. Едва ли идеята им е била да играят в тях на криеница :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 09-09-2013, 22:39:15
Аз изобщо не се имам за човек, умеещ да оцелява в природата, но това беше една малка стъпчица в тази посока.

Когато съм в природата имам едно усещане някой път все едно мястото ми се подсмихва и ми казва: "Да, много ти харесва тук, нали? Но ти си един разглезен мърморко, харесва ти тук само за 3-4 часа и после искаш да си се качиш в колата и да си отидеш във вас на топличко и мекичко и да се наплюскаш с храна от магазина. И си мислиш, че като е сурова, си по-близо до природата."

Нямам намерение да бягам да живея в пещара в гората, но пък малко ме притеснява, че и твърде много съм свикнал с живоата във фермата.  :surpris_23:

Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 10-09-2013, 22:42:57
Ужас, пъпешите свършват. Незнам какво ще ям вече.  :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 21-09-2013, 23:03:23
Днес ядах бъзак направо от храста. Беше вкусен. Май ядах, повече от препоръчителния максимум но нищо не ми стана. Даже доста добре се почуствах. Не съм сигурен колко са релевантни тези максимуми. Миналата години го ядах сушен, но усещането да го ям от храста е по-различно. Изпитваш някакъв респект, към малкото черно плодче, което е отровно когато е зелено.

Днес преди залез се почуствах странно. Сещам се за „вкуса на безкрайността” на Кастанеда. Незнам дали е говорил точно за това, но мисля че добре описва, какво изпитах. Бях на една поляна заобиколена от гора и гледаща към отрсрещните върхове. Дивотата на мястота, тишината, облачното небе, панаромната гледка, прокрадващия се мрак ме накараха да изпитам някакъв ужас от незнам какво точно,  но бих го нарекъл заобикалящата ме безкрайност и моята незначителност сред нея. И точно както Кастанеда пише, за миг имах желанието да съм в града, сред хора, на топло, потънал в ежедневни тривиалности за да се скрия от това усещане.

И друг път го бях изпитвал това чуство, но този път ми държа влага по-дълго. Странно...как природата може един път да ти оправя настроението и друг път да те сдухва леко.  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: бате Бино в 22-09-2013, 08:51:25
Странно...как природата може един път да ти оправя настроението и друг път да те сдухва леко.

Ами нищо чудно , нали думата "природа" е от женски род? Щом жената го умее това перфектно, защо и природата да не може?  tooth tooth tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 22-09-2013, 11:59:33
Днес ядах бъзак направо от храста. Беше вкусен. Май ядах, повече от препоръчителния максимум но нищо не ми стана. Даже доста добре се почуствах. Не съм сигурен колко са релевантни тези максимуми. Миналата години го ядах сушен, но усещането да го ям от храста е по-различно. Изпитваш някакъв респект, към малкото черно плодче, което е отровно когато е зелено.

Днес преди залез се почуствах странно. Сещам се за „вкуса на безкрайността” на Кастанеда. Незнам дали е говорил точно за това, но мисля че добре описва, какво изпитах. Бях на една поляна заобиколена от гора и гледаща към отрсрещните върхове. Дивотата на мястота, тишината, облачното небе, панаромната гледка, прокрадващия се мрак ме накараха да изпитам някакъв ужас от незнам какво точно,  но бих го нарекъл заобикалящата ме безкрайност и моята незначителност сред нея. И точно както Кастанеда пише, за миг имах желанието да съм в града, сред хора, на топло, потънал в ежедневни тривиалности за да се скрия от това усещане.

И друг път го бях изпитвал това чуство, но този път ми държа влага по-дълго. Странно...как природата може един път да ти оправя настроението и друг път да те сдухва леко.  ;D

не се пише "ядАх", а - "ядОх!   ;D
а иначе, вчера гледах един гълъб как мааше директно от бъза!    tooth
ама, тук, в града, с всички тия кемтрейли, малко не ми се щеше да последвам примера му!  :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 22-09-2013, 18:06:44
Искрена, благодаря за корекцията, дано да се сетя следващия път като го пиша, ама като се знам...едва ли... ;D

Какво толкова се вманичаваш с тия кемтрейли? На каква височина ги разпръскват? Ако е от 5000 метра, дали си в града или на полето, все едно, всичко ще се покрива равномерно.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 23-09-2013, 22:46:00
Тази червива история се случи в една обедна почивка преди няколко дена. Седнал съм на любимата си пейка в парка, под огромен платан. Обичам платаните. Напомнят ми за детството, когато събирахме топчета им. Изглеждат като от друг свят. Винаги се колебая дали да седна под този платан или някъде острани, откъдето всъщност ще виждам огромните му клони и как слънчевите лъчи играят в тях. И май винаги избирам да седна под него, когато пейката е свободна. Незнам защо.
 
На тази пейка обядвам. Менюто е обичайното за сезона, грозде. На пейката срещу мен стоят три момичета. Хвърлят ми някой поглед от време на време, а аз - през остоналото време.  ;D Откъсвам поредното зърно грозде и забелязвам малък, тлъст, бял червей да ходи по него. Какъв късмет! Изяждам го бързо, преди да се е скрила някъде мръвката ми. Посягам да откъсна следващото и... на него пак червейче. И него лапвам набързо. tooth
 
Поглеждам пак към момичетата на отсрещната пейка и ми става смешно. Колко ли ще са отвратени, ако знаят на какво се радвам тук тайно. Ама какво пък толкова... сигурно и аз ще съм отвратен, ако знам всичко, което те тайно или открито похапват.  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: ln_none в 24-09-2013, 12:37:54
Колко поучително... и гадно  ;D
Шегата настрана, много ми хареса историята и как си я разказал. Имаш писателски дар, ако и да ти куца граматиката :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 24-09-2013, 23:18:32
Айй...и ти ли ми откри грешки? Посочвай ги, че да има някаква надежда да не ги повтарям. ;D

Ако се замислиш няма нищо гадно в червейчетата, даже са малко сладки... :Content_4 - emotloader: Със сигурност и ти си изяла несъзнателно няколко това лято докато си се наслаждавала на черешите, гроздето и тн...
Мисля си че щом природата ги е сложила там, значи там им е мястото, и след като мястото им такава перфектна храна за мен, значи и те са перфектна храна.  ;D

Виж ако някой чичко учен с дебели очила беше решил да се прави на умен, като предложи да се обогатяват плодовете с червейчета и така в същото време да намира нов пазар за фирмите отглеждащи червеи, тогава щеше да е гнусно.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 24-09-2013, 23:38:38
абе, да ти кажа, не мисля, че червеите от яйца на мухи са нещо чак пък толкоз вкусно   ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 12-10-2013, 22:23:35
Днес ядах трънки на корем.

Иначе тези дни ям грозде като невидял. Някой път се получава закуската и обяда са грозде и предястието вечерта също да е грозде. Дано не свършва скоро. Обичам го.  ;D Вече чакам и райската ябълка.

Доматите май вече нестават, но аз все още ги мъча, защото и тях обичам. Май идва време да минавам на червено цвекло и други коренища :(
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 13-10-2013, 21:34:46
Днес, най-накрая се престраших да изям един скакалец. Доста време го гоних по поляната. Тоя даже имаше и крилца. Зелените ми изглеждат по-апетитно, но само кафяви имаше...Беше ми жал за скакалчето, но трябваше...  ;D Много е гадно да усещащ как нещо ти мърда в устата, затова гледах да го сдъвча бързо. Супер радостен се почуствах от себе си след като го глътнах. Имах желание да бягам и скачам.

След това отръфах и една малка сърнела, поникнала след снощния дъжд. Доста безвкусна ми се видя. Изсмуках и едно борово връхче. Незнам дали това става за ядене. Опитах се да ям и един жълъд, но беше доста горчив и го изплюх. Стига толкова горски екзотики за един ден. Добре, че са гроздето, доматите, маслините, краставиците, камбите и райските ябълки, защото иначе щях да си остана гладен.  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 16-10-2013, 08:12:30
Обичаш насекоми.. :surpris_22: Вкуса им ли те привлича, протеините или че са сурови...издавай!
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 16-10-2013, 23:26:50
Немога да кажа, че ги обичам, просто експериментирам. Харесва ми чуството да убивам лекичко кифлата в мен. Мисля, че градския, "цивилизован" живот ни е превърнал в напълно разглезени кифли, и като резултат се чустваме неловко и застрашени сред природата. Отвикнали сме да е считаме за дома си. Яденето на буболечки, е просто начин за мен да се почуствам, по-свързан с мястото, по-див.  ;D И има нещо много радостно в това да превъзмогваш чуството си на погнуса, да осъзнаеш, че буболечката трябва да се страхува от теб, а не ти от нея.

Вкуса им не ме привлича, безвкусни са ми, но може би не съм ял достатъчно.  ;D И разбира се това, че са сурови (те са повече от сурови, живи са) ме привлича. Вярвам и че това са животинските протеини, за които човешкия организъм е най-добре пригоден да усвоява, но пак да кажа за сега само експериментирам, не ги ям в количества от които мога да имам някаква полза от тях, само разчупвам съзнанието си какво може да служи за храна.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 20-10-2013, 22:36:02
Днес закусих с 1.5 литра фреш от ябълки и цвекло и цял ден бях жаден. Обяда: 1,5 кг райски ябълки и малко грозде. Вечерята един ананас, домати и краставички. Все си казвам, че вече спирам доматите и краставиците, защото им мина сезона, и все си вземам пак. Ама какво да правя като актуалните за сезона не ме привличат толкова...

Моята суровоядска душа е толкова разтреперена от страх, че даже се чуди дали да не почне и варено до яде таз зима гадна. Гледам някакви уреди за готвене на пара. Всички които ми харесват, защото са от стомана, не ги доставят в Бг. Гледах и някакви бамбукови приспособления, но нещо ми се вижда смотано как се поставят, незнам колко ще издържат, а пък струват почти толкова колкото целия уред.

Също забелязвам, че вече 100г ядки да изям и ми става тежко и мазно (cough, cough, 80/10/10). Вече няколко пъти ям покълнал нахут и пуснат във вряща вода за 3 мин и май по-добре ми се отразява. Много добър начин да определям колко добре ми се отразява нещо е да правя стойка на ръце, малко след като го изям. Например, тази сутрин 15 мин след като си изпих фреша, нещо в мен просто ме молеше да застана на ръце, а преди няколко седмици като изядах 100г бразилски ядки и даже след няколко часа като ритах за handstand-а, имах неприятно чуство в хранопровода и тежък дъх на ядки. И докато съм на темата....тези дни открих че ябълката май с нищо не се комбинира добре в стомаха ми. Миналата зима бях правил абсурдната комбиниация от ябълки и бадеми...но сега си мислих, че поне с грозде няма да има проблеми, но имаше.  
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 24-10-2013, 15:40:03
ако имаш повече от доша "вата", като мен, варивата през зимата се понасят по-леко от студа :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 26-10-2013, 20:44:49
Май имам повече вата, но нямам големи проблеми с понасянето на студа, поне физически... ;D Иначе за варивата незнам... надявам се че са преходен вариант, но и постоянен да останат няма да съм много разочарован.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 26-10-2013, 21:14:19
Снощи ядох (пак щях да напиша ядах, но добре, че е Искрена да ме поправи ;D) червено цвекло. Незнам дали цвеклото има отношение по въпроса. Но литъра и полвина сок от ябълки, който изпих на сутринта със сигурност има. Никога не съм си правил клизма, но мисля, че след 1.5 литра сок от ябълки, ефекта е същия ако не и по-силен.  tooth вече ще внимавам с това сокче. За утре съм приготвил моркови и целина. Обожавам червеното цвекло, не само че те чисти, но и ти позволява да знаеш точно кога го изхвърляш.  :Content_4 - emotloader:

Днес имах странен flashback. Вървях по баира и се радвах на топлите слънчеви лъчи. И без никаква причина се сетих за една вечер от студентския ми живот.  ;D Във въпросната вечер, спах най-сладко в общижитието, когато ме събуди алармата за пожар. Преди няколко дена бяха говорили, че ще има тренировка за пожар, но ние със съквартиранта ми бяхме забравили разбира се. Раздразнени, че ни будят, решихме да преспим тренировката...но отговорничката на етажа беше сериозно момиче и ни изхвърли от стая ни. Навън беше топла вечер с луна. Разходихме се малко около общижитието. Не помня за какво говорихме точно, но доста се смяхме...И днес, докато вървях, си помислих, че това е било една прекрасна вечер. Това което на момента съм го възприемал като досадно неудобство, години по късно се е превърнало в приятен спомен.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 26-10-2013, 21:22:06
a сега, ето ти още един приятен спомен - запомни, пише се "общЕжитие", а не - "общИжитие"     tooth
ако искаш може и сега да погледнеш луната и след години, пишейки в някой форум за общи жития, да си спомниш  приятно за днешната вечер   tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: hdeshev в 27-10-2013, 22:30:47
Ние му викахме "овчежитие".  tooth tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 27-10-2013, 22:56:48
 tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: rima в 28-10-2013, 12:12:06
Salvaje, аз те мислех за студент теб.. :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 05-11-2013, 23:50:18
Ужасявам се от хората, които затварят прозорците, пускат щорите и включват климатика лятото. И още повече от тези, които забравят да дръпнат щорите, а предпочитат да включат лампата. Също и от тези които бързат да затворят прозореца при най-лекото захлаждане. Като тегля чертата, това значи май повечето хора. Има нещо много извратено в това да се криеш от слънцето и да предпочиташ въздух минал през вмирисания, спарен филтър на климатика пред свежия (колкото и да е горещ) въздух отвън. Да не говорим за лампата и пуснатите щори...  Климатика вече се възприема като основна даденост. Незнам направо как са уцелявали преди 20-30 години без него...

Подозирам, че скапаната храна която поемат хората, силно е намалила температурните граници в които се чустват добре. Прозореца е почити винаги затворен, защото влиза студено или защото влиза топло...Малко да ги нагрее слънцето и вече им е лошо.  Колкото по-изкуствена храна ядат, толкова по-негостоприемно място им се вижда природата, и толкова по-изкуствено подържани условия са им нужни.

Последните години храната става все по-изкуствена. Така и хората би трябвало да стават все по-изкуствени. И стават. Но все едно действа и някаква балансираща сила. Колкото по-изкуствена храната, толкова по-естествено се стреми да се храни, малка, но можеби нарастваща част от населението? Усетилите се, че нещо не е наред с масовата храна и опитващи се да е избегнат са предимно по-млади. По възрастните са безнадежден случай. Можеби, това, че докато са били млади, храната е била по-натурална, сега им играе лоша шега като стереотипите им за хранене са толкова дълбоко набити, че вече немогат да ги променят, въпреки очевидната промяна в храната от тогава.  
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: бате Бино в 06-11-2013, 08:41:35
salvaje , следващото лято ( в някой слънчев 38-40 градусов ден ) те каня на гости у нас, ( тъкмо ще съм радостен да се запознаем :) ) Ще бъдеш настанен в стая със западно изложение, на 12-ия етаж в бетонов блок без външна изолация. Климатик няма да е работил в стаята. Искам само на сутринта да ми разкажеш колко бързо си успял да заспиш и как си спал ( ако въобще това се е случило)   tooth

( Останалото в поста ти споделям напълно )   
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: shofilev в 06-11-2013, 17:41:21
А ако този бетонов блок без изолация се окаже и на улица с по-интензивен МПС трафик, насладата от отворения прозорец ще е пълна химера.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 07-11-2013, 00:04:13
Бате Бино, мерси за поканата. И аз ще се радвам да се запознаем.  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Theodora в 07-11-2013, 21:44:37
Тук в Плая (Мексико) през деня е над 30 градуса понякога, съквартирантката ми спи на климатик и е болна от повече от седмица, а аз климатик не понасям, но обичам да усещам вятъра, затова ми е отворена и терасата и прозореца постоянно. До човек и навици си е...ако имаше как щях да съм само на открито и от време на време на сянка  tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 07-11-2013, 23:27:39
Здравей, Тита!  ;D За поред път само ти ме разбираш истински.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 08-11-2013, 01:43:29
какъв е тоя мед с перга?
за пръв път чувам...    :surpris_23:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 08-11-2013, 22:47:50
Това е манов мед с перга... най-вкусното нещо.  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 09-11-2013, 01:40:23
Това е манов мед с перга... най-вкусното нещо.  ;D
отдека се купува?    :essen:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: съншине :3 в 09-11-2013, 16:26:29
Това е манов мед с перга... най-вкусното нещо.  ;D
Aбсолютно. На мен вчера ми подариха 1 буркан, домашен. Досега не бях опитвала.. супер е!
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 09-11-2013, 21:00:54
отдека се купува?    :essen:

Мда, ако нямаме късмет като на съншине, трябва да го купуваме.  ;D

Последните два пъти си го купувах от изложения (панаири?) на меда. А преди това от пазара Димитър Петков. Това май не ти върши работа, ако не живееш в София?

Аз не съм си го поръчвал online, но съм попадал на тази страница, откъде изглежда можеш да си го поръчаш:

http://www.manovmed.bg/index.php?n=pages/online (http://www.manovmed.bg/index.php?n=pages/online)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: shofilev в 09-11-2013, 21:45:37
Аз го купувам от магазин "Цяр" в София - отличен е. Вече няколко години купувам от един и същи производител - пчеларска ферма "Мана". Това е Манол Тодоров от Царево - няколко пъти е печелил първи награди за манов мед на изложенията в Царево.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 09-11-2013, 23:21:27


Последните два пъти си го купувах от изложения (панаири?) на меда. А преди това от пазара Димитър Петков. Това май не ти върши работа, ако не живееш в София?

Аз не съм си го поръчвал online, но съм попадал на тази страница, откъде изглежда можеш да си го поръчаш:

http://www.manovmed.bg/index.php?n=pages/online (http://www.manovmed.bg/index.php?n=pages/online)

благодаря ти!   :)
аз за манов мед съм чувала и даже, май, съм яла, но не бях чувала за "перга"  :)
иначе, посоченият пазар не ми е далеко.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 09-11-2013, 23:25:40
... пчеларска ферма "Мана". Това е Манол Тодоров от Царево - няколко пъти е печелил първи награди за манов мед на изложенията в Царево.

МАНов мед от МАНол, ми, много ясно, че трябва тоя да е ЦАР на изложенията в ЦАРево - името му го подсказва  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 29-11-2013, 00:08:34
Днес, сигурно съм изпил 2 литра сок от моркови (предимно), ябълки и цвекло. Доста добре понасям първите студени дни. Май по-добре от предната зима...само незнам защо...малко съм гузен, но предната зима бях много по-строг суровоядец от тази tooth много често почнах да ям варени кълнове от нахут. Друго влошаване в диета ми...миналата зима салатите ми бяха абсолютно без подправки... а сега мога да кажа, че съм се пристрастил към горчицата. И май към лютото...немога да си намеря достатъчно люта горчица без всякаква ненужна химия вътре...  но даже и като няма химия, все слагат някакъв оцет и сол в горчицата, трябва да видя дали лесно се прави домашна...

Още по-странно...до края лятото обожавах лука и често изяждах по една глава на сядане. А сега като ям много по-малко лук и чуствам дълго време нещо неприятно в устата си, така че го отказах. Но пък засилих лютите чушки и черния пипер. Чудя се...дали индийците са прави и тялото ми иска люто за да се стопли, или подсъзнанието ми си мисли, че индийците са прави и затова иска люто за да се стопли... :Content_4 - emotloader: много сложно!

Покрай тази горчица, почнах и да ям много марули. А пък после покрай марулите и много горчица... и май е крайно време да ги спра. Не им е сезона вече и си представям какво постижение на химията са.

Лятото мисля, че доста съм се доближавал до 80/10/10. И се чуствах доста добре. Сега обаче плодовете не ми вдъхват таково довере...и съм доста далече от 80/10/10. Даже удрям по някоя друга лъжица тахан.  ;D И пак се чуствам доста добре. А в някой отношения тренировките са по-добре от лятото. Съвсем почвам да се обърквам вече  ;D значи или мазнините не са ми чак такъв проблем...или просто все още изразходвам някакво гориво останало отпреди и като свърши ще е рязък спад...

Хм...само деградира храненето ми май. Поне вече свикнах малко с житените кълнове и не са ми толкова гадни.

Преди няколко седмици, за кратко, се завърна синузита ми, запуши ми се едната ноздра. Понеже наскоро преди това бях правил някакви прегрешения с ориз и тестени, и се зачудих...чак пък от толкоз малко ли се намери слуз да се задържи в носа ми...Но мина доста бързо, а сега носът ми е доста отпушен и не тече (или поне не толкова), както преди обичаше да прави супер дразнещо, като изляза отвън на студено.

Иначе много се издразних на запушения нос. Много е гадно да правиш стойка на ръце с запушен нос. Но точно тя мисля, че ми помогна да го отпуша по-бързо.  :Content_4 - emotloader:
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: purelove в 29-11-2013, 00:26:17
Можеш да си направиш домашна горчица без изкуствени консерванти, оцветители и сгъстители. Използваш бял синап или черен, подслаждаш с кафява захар или мед, студено пресована мазнина, хималайска сол
http://didi-mybook.blogspot.com/2012/10/blog-post_4762.html
http://pep-4o.blogspot.com/2012/10/blog-post_16.html
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 29-11-2013, 22:33:04
Лунното момиче, благодаря за рецептите.  :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 09-12-2013, 23:21:53
Прочетах Strength from Eating от 1924. Припомни ми две важни неща, които все забравям. Храната трябва да се дъвче докато не стане на течна пихтия. И 2 хранения на ден е по-добре от 3. Според автора това важи даже и за хора занимаващи се с тежка физическа работа, че даже и в по-голяма сила.

Някакви експерименти ми се въртят в главата, но не съм решил още как точно да ги осъществя.  Не мога да се храня разделно, особено зимата, но като цяло се стремя да не смесвам твърде много неща на едно хранене. Обикновенно ям по три пъти на ден и често някакви леки похапвания между тях. Например, на основно ядене немога да се наям с ядки, мандарини или мед, но ми се прияждат някой път и ги ям между основните. 

Сега ми се иска да пробвам за няколко седмици да мина на 2 основни и никакви похапвания между тях. Но това пък означава, че на едно ядене ще трябва да смесвам повече неща или пък изобщо да не ги ям...

Малко съм объркан :surpris_23:. Искам да разбера как е по-оптимално за организма ми да преработва храната: с по-често ядене на сравнително еднороодна храна или с по-рядко ядене на по-смесена храна. И май знам отговора но ме е страх да го приложа...по-рядко и еднородна.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: purelove в 10-12-2013, 01:09:54
Какво имаш предвид под "по-често" ? Дори и когато не си гладен, само защото си обвързал храненето с часовниковия механизъм?
Salvaje, нали си даваш  сметка, че дори да си изчислил до прецизност технологичното време, което му отнема на организма, за да хидролизира храната и да използва една част за енергия, друга за пластичен материал, в отганизма ни протичат не само процеси на анаболизъм, но и катаболизъм. Т.е. след определен интервал, ти дори и да не подадеш поредната порция храна отвън, организма ти ще рециклира болни и отслабени клетки и пак "гладен" няма да остане. Минава на ендогенно хранене и рециклира отпадъка оптимално. Т.е. процеса на хранене е непрекъснат. С подаването на поредната порция отвън единствено натоварваш ендокринната, храносмилатената, ензимната система.. Ако се храниш интервално с 2 основни и 2 по между тях - е кога организма ти ще разгради отпадъчните в-ва ? Тези отпадъци само се акумулират, подкисляват организма и разяждат здравата тъкан. Т.е. когато говориш за оптимална преработка на храната вкл и време за преработване на отпадъка. Тялото винаги е нахранено :)
Лично аз ти препоръчвам режима, който спазвах аз и съпруга ми в момента - двукратно хранене (салата, микс от няколко зеленчука) и някакъв плод или два фреша. Никакви екстрахирани мазнини (в изкл случаи лъжица мазнина на ден),  никакви  - мед, ядки, тахан, фурми, банани и разни супер храни. Максимално просто хранене.
Плодовете се ядат самостоятелно. Различни видове не се омешват на едно хранене.
Експериментирай ако искаш да си здрав и енергичен :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: iskrena в 10-12-2013, 02:32:58
Л.М., какъв е проблемът с меда, ядките, фурмите???
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 15-12-2013, 23:39:50
Така, почнах постепенно да намалям размера на закуската и да избягвам междинните хапвания. С закуската става доста лесно... радвам се, че вече го няма тоя страх, че ако не закуся и ще отслабна още... С междинните хапвания е доста трудно... все ми се прияжда нещо...и последните 2 дена неможех да устоя много...

Но поне с друго начинание имам повече успех. От доста време, все  се каня да почвам контрастни душове, и всеки път си казвам, сега е много студено, айде като се стопли... Най-накрая спрях да си го казвам и почнах да ги правя. И разбира се чуството след тях е прекрасно...като сега  ;D

Сега съм на някаква ретро натуропатска вълна в четивата си. Чета Назад към Природата на Адолф Луст и това ми беше вдъхновението да спра да отлагам контрастните душове. Харесва ми как книгата ми променя втълпеното мнение за студа, като за нещо лошо от което се настива, към целебно средство на природата.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 21-12-2013, 18:43:17
Днес забелязах, че ми е абсолютно невъзможно да гледам към слънцето и да не се усмихвам.  ;D
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 27-12-2013, 23:49:57
Все  нови и нови дневни ритуали добавям...

Сутрин и вечер мигам с лице потопено в студена вода. Доста усвежаващо действа на очите. Доотпушва носа ако има нещо.

Вечер, завършвам регулярния душ, със контрастни душове. Горещата вода отваря порите на кожата, студената ги затваря, и всичко това трябва да способства изхвърлянето на токсини през кожата. Най-добре би било да ги правя контрастните душове сутрин, но нямам толкова смелост... След контрастните душове не бързам да се облека а оставам по кожа за да диша... последните два дена излизам и на терасата, където ефекта е по-голям.

От около 4-5 дена спа без възглавница. Мисля, че вече свикнах без нея.

Напоследък си мисля колко много глупости са ми втълпили възрастните докато съм бил дете, уж за да съм здрав, а то точно обратния ефект има...глупости от типа на:

"Закуската е най-важното хранене за деня!"
"На нищо не мирише сиренето. Яж, яж! Хубаво е."
"Сложи си шапката!"
"Не излизай къпан!"
"Не стой на течение да не настинеш!"
"Не ходи бос!"
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Тихия в 28-12-2013, 10:58:49
Това за слънцето го усещам и аз.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 09-01-2014, 23:09:33
Снощи четах от "Твойте Сили и как да ги използваш" от 1888 на Прентис Мъмфорд. И попаднах на доста интересни неща. Накратко, всяко опитомяване на растение или животно от човека е перверзия и робство за духа на животно или растението. Питомните растения и животни са ограбени от силите си и стават безпомощни и зависими от изкуствените грижи на човека и когато той яде от тях внася в своя дух тази безпомощност и зависимост и също губи от силите си.

Цитат
No animal taken from its wild or natural condition, and
trained by man through successive generations for man’s use, is
really improved as an animal. It is only improved for man’s use
or pleasure. An animal overloaded with fat, such as may be seen
at an agricultural show, is deprived of agility and strength. The
development of fat to such an excess is an injury to the animal.
Man’s domestication of fowl or animal is artificial; it makes that
fowl or animal entirely dependent on him for its support; it is
then unable to sustain itself as in its wild or natural state. The
domesticated duck or goose is a helpless waddler, almost unable
to fly: its power of flight has been lost through generations of
captivity. The bird or animal has a right to all the powers nature
has given it. We rob it of those powers for the sake of its flesh,
its eggs, or such use as we can make of it.
The spirit of the domesticated animal is absorbed into that
of man. With it he absorbs the spirit of slavery, of dependence,
of helplessness. He absorbs an unnatural, forced, and artificial
product of spirit. This tinges his own spirit with that of slavery,
dependence, and a certain helplessness. So the wrong he does
the animal returns again to him.
Nature refuses at last to perpetuate forced or artificial
conditions in any sort of life. The higher or finer the breeding,
the greater the care required to sustain bird, animal, or vegetable,
the more liable are they to disease. Our highly bred cattle
must have warmer housing, and food requiring more care in
its preparation, than the so‑called inferior type. A Californian
mustang, which is a near approach to the wild horse, will
sustain itself and do hard work where the highly bred animal
would starve. Eventually, a point is reached where artificial
breeding can go no farther. The artificialized type grows more
and more delicate, and requires more and more care. If that
care be removed, and the animal can survive, it returns in a few
generations to the original wild type, as is seen in the rabbit;
which, if left alone, will in three or four generations revert to
gray, the color of the wild species, and when it is gray is a hardier
animal than when white or “pied.” Nature, after all, knows best
what to do with her own. Man makes no real improvements
on nature. Let the spirit alone to its own impulses, let the spirit
alone to its own direction, and it will do all things well. When
we meddle with it, we bungle.
All grains, fruits, and vegetables cultivated by man are natural
types captured and enslaved by him. They are bred to forced
conditions. They are dependent on man’s care. Remove that
care and they cannot sustain themselves, as do the wild growths,
or as did the parents of our present wheat, potato, apple, cherry,
or other vegetable in their natural states. In consuming these
artificial growths, man absorbs also their spirit of dependence,
of slavery, and unnatural condition. All this tends to cripple and
retard the growth of his spiritual powers.
All cultivated vegetable growths, like all artificially raised
animals, are more subject to disease than the same species
in their wild state. If neglected by man, they either disappear
altogether or revert to the original type.
You may ask how could man have lived without the
cultivated grains, fruits, vegetables, and animals? The answer is
that man is not a body, but a spirit using that body; that had
this spirit grown naturally it would have found other and better
means for feeding and strengthening the body than those
now used; that a higher degree of spiritual power would have
gathered, appropriated, or condensed out of the elements any
food or any flavor of food desired, as did the Christ when he
fed the multitude; that when man, ages ago in his blindness,
feared to trust in this way to spirit, and trusted altogether in the
material,—in flesh and grain for food and in artificially reared
flesh and grain at that,—he cut himself off from his higher and
better life and happiness, the life of his spirit.
The tree of knowledge in the Garden of Eden, and the
ill effect of its fruit on two persons, is not fable. The garden
was the earth in its natural condition. Adam and Eve were
the ancestors of our present white races. They were brought
to this earth by a superior power from another planet. They
possessed an intelligence superior to the dark races then on
the earth. The powers that brought them wished these two
persons to depend on their own spiritual powers for support.
They wished them to feed only on the wild fruits about them,
so they should absorb only the natural and more powerful
spirit of such growth. They did not wish them to enslave any
form of spirit embodied in a material organization, and corrupt
that spirit through any forced and artificial process. The tree
of knowledge implied that there were ways and means for
bringing about these artificial growths which it was not well
for them to know. The superior wisdom wished them to learn
their spiritual powers, as they do us. These would have done
for them far more than the material, as they can for us. The
spirit’s faculties, when cultivated, can enable people to leave
their bodies, traverse vast spaces, and visit other continents,
and even planets. It can make man entirely independent of
the present cumbrous devices for locomotion. There would
be no need for bringing any merchandise or product of one
land to another when a few seconds could carry our spiritual
body to those lands. Spiritual power would make all and any
food desired out of the elements, at will. This would render
unnecessary cultivation of the soil, and all forced and artificial
growths of animal or vegetable.
Adam and Eve failed to trust in this power. The knowledge
forbidden them was the knowledge for sustaining the life of
their bodies through these forced and artificial states of animals
and vegetables,—through captivity of natural organizations,—
through an unnatural development in such captivity,—through
a making of the animal what nature did not intend it should be,
as well as the plant,—through killing and slaying, and renewing
of the human body’s life by the unnatural life or spirit from
another body.
“If ye eat of the fruit of the tree of knowledge,” said to them
the Higher Power, “ye shall surely die.” They did eat or absorb
the thought of this knowledge from some source, possibly from
the lower races about them. They captured the wild animal,
and made it, through artificial rearing, a creature nature did not
intend it should be. They did the same by the plant. Then came
the slaying of these animals, and the feeding of their own bodies
with their blood. Twice is it repeated in the earlier chapters of
Genesis, “Ye shall not partake of the life which is in the blood.”
In Eden the animals did not fear man; there was no need
for their domestication. Even to‑day wild creatures in their
natural state can be wooed by persistent kindness to thorough
tameness.
But with captivity and killing and hunting, the bird and
animal learned to fear man; Eden was over. The fear implanted
in the animal is through eating of its blood, again transferred to
man. So is every other unnatural or distorted quality, coming of
artificial or unnatural growth. We absorb of the helplessness of
plant or animal entirely dependent on man’s care.
Adam and Eve failed because of their inability to comprehend
and trust to spiritual law; they would trust only to the material.
The material is temporary; the spiritual is permanent. What
we see, be it tree, animal, or any form of matter, is really held
together by spirit. We should call the attraction of cohesion, the
power of spirit to hold all matter together. To trust in material
things and material law, as it is mistakenly called, is to trust to
the engine that draws the railway train, instead of the engineer
who runs it. The engine represents the material; the engineer,
the moving and controlling spirit.

Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 18-04-2014, 17:56:46
Днес, вървях из дъжда. Минавайки покрай макдоналдс, се хванах, че гледам на хората зад стъклото със подобно съжеление, каквото бих изпитал към диво животно, затворено в клетка за да се експериментира с него. Знам че не трябва да се съжеляват и съдят хората...поне се осъзнах на време! :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: съншине :3 в 18-04-2014, 20:23:44
Това, за което си помислих докато четях поста ти беше, че и аз изпитвам съжаление, но не и вина от това. Животното не може да се защити от човека, докато човек (особено сега с интернет) има купища информация, която трябва само малко да пресее, а не да се хваща за 1 книга и толкова. Когато споря с хората относно месоядство и т.н. техните аргументи в 95% от случайте са четени в "БодиБилдинг"-теам  tooth Вървят като овци по стадото без въобще да мислят дали наистина това е най-доброто за тях.

Вчера гледах една лекция на Ошо относно отговорността. Учили са ни от малки да поемаме отговорност към родителите си, роднините и т.н., но не са ни научили да поемем отговорност към самите себе си. Може би това е да "порастнеш" - да знаеш, че ти ковеш здравето и съдбата си. Ако повече хора бяха осъзнати, нямаше да има нужда дори и от закони, които да укротяват "животинско(То)" в нас. Щяхме да бъдем добри, защото е под нивото ни и в грешка с природата каквато и да е било лоша постъпка - към самите себе си и другите живи същества.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 18-04-2014, 22:12:16
И аз не съм изпитал вина...невиждам причина, а и да имаше, вината е доста безотговорно пилеене на енергия. :) Иначе, съм много съгласен за отговорността към себе си (не че имаме отговорност към някой друг де). 
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 25-06-2014, 22:38:33
Най-накрая дойде времето, което чаках цяла зима.  ;D Трябва малко да се успокоя, че вчера и днес, най-зверски преяждам с пъпеши, ягоди, череши, домати и краставици...
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: съншине :3 в 26-06-2014, 09:38:23
Давай, давай - да не съжаляваш зимата.  tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Iggiberry в 26-06-2014, 17:24:14
Какво означава преяждам? Колко кг примерно? Да знам аз къде съм.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: съншине :3 в 26-06-2014, 21:32:44
Зависи на кои, колко му е голям стомаха. Стане ли ти тейко, получиш дискомфорт или пък те хване мързел след  хранене - значи си преял. Поне аз така си го разбирам, мойе и да греша. Извинявам се за правописа, лош кирилизатор.  :surpris_23: tooth
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 26-06-2014, 22:56:07
Трудно ми е да кажа колко килограма, но ориентировъчно вечерята ми снощи беше:

един и половина (средно големи) пъпеша
череши ( ~ 800 - 1200 грама, трудно ми е да кажа колко, имах една щайга с домашни череши и бях притеснен че се развалят...направих най-доброто на което бях способен...)
2 розови домата + 4 курнишона + половин глава лук
малко покълнал слънчоглед

Преди да легна...немога да кажа че бях гладен, но ми се прияде мед...така че и малко мед. :)
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: salvaje в 31-08-2014, 22:29:51
Преди няколко съботи, имах удоволствието да пазаря от съботния пазар в Благоевград.  ;D Бях забравил какво е усещането да пазариш от хора които сами са произвели стоката си вместо да са е купили залежала и изкуствена от борсата, които не гледат да те метнат по всеки възможен начин и които не твърдят, че са от някаква супер еко-био ферма и да слагат цени до небето.

Като се замисля, че съм живял на 3 минути от този пазар за 4 години без да се възползвам от него...
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: съншине :3 в 31-08-2014, 23:48:33
Грехота!!!  tooth
От 6 града, в които съм живяла съм най-доволна от благоевградския пазар.
Титла: Re:Дневник на Salvaje
Публикувано от: Daniella в 01-09-2014, 07:51:24
Много се радвам за теб, Салва  :Content_22:
Никога не съм била в Благоевград, но възможността да си пазаруваш от хора директно произвели стоката си, наистина би било голямо удоволствие.