Форум Земя назаем

Общи теми => Сподели, разкажи или просто напиши => Темата е започната от: violetblossom в 30-09-2012, 12:03:29

Титла: Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 30-09-2012, 12:03:29
От край време страдам от сънливост и разсеяност и не мога да разбера това на какво се дължи. Имам чувството, че умът ми е в тотален блокаж и блуждае, концентрацията е почти невъзможна. Лесно би било да се охарактеризира като мързел, но според мен трябва да има причина. Ужасно трудно ми е да се мотивирам за каквото и да било.
Сутрин, независимо дали ще закуся или не, кръвното ми пада 1, 2 часа след като съм станала и вече съм готова да си дремна пак. Често страдам от главоболие. Като цяло съм потисната и избягвам социални контакти.
Имам в близкото си обкръжение психиатър-специалист, но явно се получава на принципа строителят спи под моста, т.е. на най-близките не можем да помогнем.
Уж се старая да ям повече сурова храна. От идеята за гладуване се ужасявам. С позитивното мислене хич не ме бива. Не мога да медитирам, защото не мога да се концентрирам хич.
Увличам се по идеите за конспирации и търся отговорите там (chemtrails, mind control, индустриална храна), но пък се чудя как около мен има хора, които бликат от енергия, а ядат каквото им падне, пушат, пият и т.н, а аз съм смачкана, т. е ако имаше нещо, би трябвало да влияе на всички, нали? (не че го пожелавам на който и да било, разбира се!). Тъй че явно и това не е.
Имали ли сте подобни неразположения и как сте се справили с тях? Пиша тук, защото и аз търся алтернативни пътища, но ми е ужасно трудно.
Дано не съм натоварила никого. Интересен ми е форумът. Благодаря!
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: бате Бино в 30-09-2012, 18:50:42
Колежке violetblossom, не си споменала единствено колко време те държи това състояние, циклично ли е  или си така от много време? (А това е важно като информация)
 Работата не е за психиатър, не бой се. ( Слабовати са .Най-много да установи , че като малка си била твърде привързана към дървеното си конче  :)  )  
В  твоя случай просто  " е слаб токът в инсталацията" . А когато е така , той е слаб за всички уреди, закачени към тази инсталация.
 Тоест  - липсва ли  ЕНЕРГИЯ, тя недостига както за физическото тяло, така и за психиката, мотивацията , емоциите дори и т.н. Просто - една (засега) безпричинна умора.

За съжаление около 2000 патологични състояния се характеризират с умора.
- Само на физическо ниво може да бъде какво ли не  - от липса на някой минералец или витамин, до наличие на неприятен паразит.  
- Различни по-сериозни болести стартират точно така ( да не дава Господ) - преддиабет, предбъбречни разни патологии.. и т.н.
- Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността проблемите да са в по-горните етажи - енергийно тяло, ментално, етерно..  . По другояче казано - "чужди енергийни вмешателства" или още по-просто - нещо от сорта на магия. ПРи такива състояни се дърпа здраво енергия! Повечето хора се подсмиват , но то е само защото не са запознати ( както обикновено :) )  Тук мога да ти препоръчам една приятелка радиестезистка. (Знае какво може и какво прави , не е случайна .)  
- И за да усложня още повече (  :surpris_22: ) - може да бъде и разстройство на някой жизнен принцип ( по Аюрведа)  - в смисъл , ако ти си вата да речем,  и тази вата излезе от равновесие , симптомите могат да са точно такива!   Също така - ако ти си "вата", по принцип енергията винаги е на приливи и отливи. Ще имаш дни с отлична енергия, след които ще следват няколко "лоши " дни.  И така - завинаги. ( Мъчил съм се да търся причините за тези състояния, които ги има и при мен, защото съм с преобладаваща вата и аз,  и съм смятал , че това са ненормални състояния, докато наскоро не прочетох, че за вата това е съвсем нормално! И спрях да си мисля , че ми има нещо :)  Ще почна да си мисля, ако спрат да се редуват и останат само "лошите " дни   :) ) )  
Всичко това психиатъра дали ще го съобрази ?  ;)
Ама и аз май не трябваше да ти отговарям  .. :) ( едва ли си останала доволна от отговора :) )
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 30-09-2012, 21:15:32
Благодаря за отговора! Това е особено сериозно от 4, 5 години. Не е циклично, а е постоянно.
Здрава съм, нямам никакви физически оплаквания, правя си изследвания и всичко е ОК.
За енергийните влияния - мисля си, че това се случи откакто срещнах един човек в живота си, но пък едва ли е възможно той да се е занимавал с магии и е такива неща. Във всеки случай напълно вярвам в енергийни вмешателства и т.н., но гледам да не параноясвам, че още по-лошо.
Твоята приятелка нали не взима космически суми, да не ме качи на върталежката, че много народ изгоря така.
Пък може и социален дарвинизъм да си е това, ама много мрачно ми звучи...
Трябва да има все някакъв цер :(
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Zloqd в 30-09-2012, 22:55:53
И аз съм вата и също от доста време констатирам подобни усещания - всеки ден задрямвам по един-два пъти. Забелязал съм, че се раведрявам когато съм на открито, така, че само разходка ми оправя положението. А за дългосрочен план не знам дали може да се измисли нещо.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: توقف عن قتلى в 01-10-2012, 00:29:02
  Направи си изследвания за енцефалит и епилепсия.
  Много кофти наистина, познато ми е твойто състояние и се иска доста труд за да се измъкнеш, но не е толкова болезнено.
 Мисля си че дори да е енергийно вмешателство трябва да потърсим причината в себе си, как сме го допуснали. И не е момента за самосъжаление, че другите са щастливи прасета, а ти не си. Не им завиждай, просто няма повод и те търпят лишения в личния си и съзнателен живот за избора си.
 Имаш информация достатъчно, кое не можеш да промениш?
 За кое изпитваш трудност?
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: titan в 01-10-2012, 11:58:53
A тренираш ли нещо ?
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 01-10-2012, 12:42:01
توقف عن قتلى, може би трябва да направя такива изследвания, но ми се струва наистина, че проблемът е на духовно ниво. Струва ми се, че ако за някого, да свърши определена работа, изисква еди-колко-си усилия, за мен за нужни 10 пъти повече...
Тревожи ме това и че тези неща ми пречат в бита като цяло, защото никак не мога да си организирам деня, не мога дори да шофирам или да върша нещо, което изисква силна концентрация. Просто фейлвам във всичко, с което се захвана, и все живея на ръба без никакви реални постижения.
titan, уж тренирам, но не съм постоянна. Във всеки случай се старая да се натоварвам, ама енергията ми много бързо отива.
Пила съм жълт кантарион за серотонин, но как ме боли главата от него само... Явно трябва да се пие вечер.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: توقف عن قتلى в 01-10-2012, 13:31:36
 В крайна сметка, каквото и да е трябва да си промениш някои навици за да се оправиш. Впрегни си волята в едно две направления. Примерно спираш месото, аз първо спрях само месото за 4 месеца, после спрях сиренето, кашкавала, захарта . Кисело мляко си ям, по 1л. на ден , нямам никакъв проблем с него.
 Имай предвид, че изследванията за енцефалит не са никак приятни/прави се лумбална пункция/ освен ако нямаш 400-500 лв за магнитен резонанс.
  Лично на мен ми помогна и пиенето на вода със сол http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2009/12/blog-post_28.html тук може да прочетеш, ако ти се нрави. Главното е да не ядеш захар докато го провеждаш, защото затруднява много оздравителния процес. 
 Трябва да обърнеш внимание и на стойката. Да ходиш изправена, с правилна походка, можеш сама да избереш какви упражнения ще ти са най-лесни за правене.
 4-5 години си така и няма да ти е лесно, но трябва да действаш малко по малко.
 Също така кръга от хора, с които общуваш е много важен. Може да са 2-3, но да не са никак подходящи, тва ти сама си го знаеш.
 Успех
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 01-10-2012, 14:16:10
Месо се старая да не ям, почти не ям, само когато се наложи поради някакво семейно парти или нещо такова. Сирене и кашкавал още по-рядко. Но към захарните изделия съм пристрастена, но съм решила да се отърва от тях, защото усещам, че ми скапват организма и нямам никаква енергия (уж били бърз въглехидрат).
Чудно ми е дали не може да се излолзва хималайска сол за целта? Малко ще ми е трудничко да премеря точно 3гр., нямам електронна везна. Това около 1ч.л. ли се пада? Трябва да намеря и стъклени шишета по 2л., за да си забърквам всеки ден дозата. Звучи много интересно и ще пробвам. Благодаря!
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 01-10-2012, 15:43:17
Не съм лекар, но ми прилича на хипогликемия...  :surpris_23: Трябват си изследвания обаче.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Spanaka в 01-10-2012, 15:59:46
Не съм лекар, но ми прилича на хипогликемия... 

да...всички симптоми натам клонят, така че преди каквото и да било си измери кръвната захар...струва 4-5-6лв...навсякъде можеш...във всяка клиника
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: malina в 02-10-2012, 08:13:24
да, симптомите много приличат на хипогликемия..но пък би трябвало напълно да изчезнат след прием на захар(поне временно). изследвай си кръвната захар,но това трябва да стане в момент в който ти е най-зле,не можеш да станеш от леглото и т.н. така, че по-добре се сдобий глюкомер от някой диабетик за да не ти се налага да търчиш до лаборатория, когато нямаш сили да мръднеш
Темата ми е много интересна, защото все едно си описала мен в първия си пост............................... :surpris_25:
но пък при мен съм почти сигурна, че се дължи на един енергиен вампир- лешпер безработен, който се е вкопал в дивана ми, пуши и крещи, пък и да мълчи пак ми изпива въздуха и силите............почти съм сигурна, защото само като излезе за малко почвам да дишам по-леко...
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: purelove в 02-10-2012, 15:43:17
violetblossom, извини ме за въпроса .., но градска девойка тип панелка ли си ?  :Confus_3:
Изивни ме и за глупавата ми реакция, но определено разказът ти оставя впечатление за погрешно ВЛИЯНИЕ вследствие на "брак по сметка" между физическo и психическо здраве. И взрив в социалния комфорт .. Твърде "слаб играч" си ако си решила да преразпределиш силите си в ключовото за теб благодполучие, вместо да разглеждаш гореопоменатите в единство !  :pensif_29:  (Имам предвид, че - поддържането на ДОБРО здраве се реализира чрез успешната комбинация от мероприятия на физическо, умствено и социално ниво. И  едва при триединството на въпропросните е налице благоденствие.. ) Това е формулата на успешният модел. Често избираният, но неработещ модел е свързан с акумулиране на повече усилия в определен сегмент. Недостатъците - всички минуси се набиват на очи. Недопускай тази грешка !  :pensif_29: Макар, че "Уж се старая да ям повече сурова храна. От идеята за гладуване се ужасявам. С позитивното мислене хич не ме бива. Не мога да медитирам, защото не мога да се концентрирам хич" -аз лично не намирам положителният аспект за промяна в навиците ти. Дано греша - но ми се струва, че си заложила на "куц кон" - ползваш разни хитринки , форсираш с бърза подмяна към други уж "по-работещи" техники, или директно заключваш, че трети не са за теб . Защото, така ...
Та за да не заключиш директно, че "в интересния инак за теб форум"  се е концентрирала извадка от "някакви луди" люде , ще се въздържа (поне за сега) от "гореща новина" около трескавото подмятане на идеи и патологии  ;)
Би ли разказала нещо повече за твоя lifestyle? Как протича един твой ден - кои твои занимания са с преимущество, на кое отделяш най-много време и кои дейности си сбутала встрани?  :)
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: purelove в 02-10-2012, 19:10:54
Колко жалко  ;D Явно  на авторката й липсва куража да си "признае" разфокусираните постановки на ежедневието си . Е, успех в нареждането на пъзела, тогава :bleh
P.S. Съжалявам за спама. (Не съм изпитвала наркотичен глад да чета/пиша .., просто ме заинтригува "реалния" казус и имах доброто желание на помогна - понеже в обкръжението ми имаШЕ още двама души със същия симптомо-комплекс .., които уж на един определен етап бяха навлезли в здравата лудост на ЗДРАВНОзаразените, а им липсваше правилно формулирана идея за излизане от порочния кръг...  :surpris_23: )
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 02-10-2012, 19:59:14
Не, виж, не ми липсва кураж, все пак съм започнала сама темата, макар с известно чувство на срам. Малко се затруднявам да опиша ежедневието си, защото то е доста еднообразно на този етап.
Студентка съм последна година, с мъка бутам академията. Чудя се какво точно да кажа, защото не искам да изпадам в многословие. Имам емоционална връзка, приятелства нямам. Вися през повечето време на компютъра. Върша си ежедневните битовизми. Просто ми липсва тръпката за живот, да не кажа, че насила живея. Може би има нещо и от зодията - Риби, за които се споменават подобни неща.
Искам да постигна нещо значимо, а при мен нещата винаги стават с клизми. Всичко, с което се захвана, пропада.
Отнасяла съм доста обвинения в мързел, но това е отвратително клеймо, което могат да ми лепнат! Във "Фантастичните победи на модерната психология" Пиер Дако казва, че мързеливи хора няма, а има депримирани. Той твърди, че всяко действие при стабилните психически хора се извършва с лекота и без напрежение, а аз се напрягам до край дори за елементарни дейности.
Мисля си, че при мен е доста комплексно всичко, защото аз имах ужасно детство и най-вече тинейджърски години и отрано се сблъсках с ужасни неща.
Много ми се иска да намеря покой в себе си, но явно вече съм бита карта.
И пак изпаднах в досадно многословие  >:(
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Spanaka в 02-10-2012, 20:56:47
измери си захартааа!!! ...и ако не е ниска тогава умувай :Confus_3:...ей я студ. поликлиника да теб
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: purelove в 02-10-2012, 22:20:43
Срам?! :surpris_22:  Едва ли?! Срам от какво и от кого? От  „белия екран” ли ? Безумен аргумент....
По скоро става дума за навързани изречения, които не би желала да публикуваш. Текст, който съдържа най-големите ти страхове , в няколко думи.. Но след като си решила да ни запознаеш с нещата на дневен ред, явно търсиш всички „гледни точки ”. Накратно моето мнение е следното:
 - Не харесваш действителността, освен когато ти се случват хубави неща. Но това е толкова рядко, че именно заради това не си струва да повярваш в тях. И в себе си!  Нали ?! ... Решението: Осовобождаваш се от „призраците си”.  И Проектираш реалността си отново !
-  За преоткриването на „стимула в живота”  - не се нуждаеш от  безразсъдна смелост.  А от надежда, най-обикновено доверие и много малко вяра… в себе си и възможностети ти. Идеите могат да са бъдеще, само ако ги поръсим отгоре им… с действителност. Всичко зависи от теб. И очаква да бъде измечтано и сбъднато, пожелано и случено. :) Взимай се в ръце ! :flowers2:
P.S Имаме си и психоПАТ във форума, но не бих ти препоръчала услугите му  :bleh (след няколко разменени реплики и ме обхваща неистовото желание да хлопна капака на лаптопа  tooth tooth
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 03-10-2012, 09:50:45
violetblossom по-живо моля те!  tooth Тръпката няма да дойде сама, както и щастието и...всичко което искаш като цяло. На никой не му харесва да го наричат мързелив, но това е нещо с което дори и аз, която в очите на хората съм хиперактивна, се боря всеки ден. Мързелът дебне всички. Разликата между силни и слаби е, че едните просто го смачкват и действат. Миналото също няма значение, нямаш контрол  над него, така че помисли какво МОЖЕШ да направиш, освен да се самосъжаляваш и оправдаваш. "Всичко, с което се захвана, пропада. ... но явно вече съм бита карта. " - такива не ги казвай дори и на майтап - затварят те в порочен кръг. Та...измери си кръвната захар (тъкмо ако те мързи да отидеш до болницата, това ще е първото ти изпитание  tooth ) и после намери нещо, което те зарежда и те кара да се чувстваш значима. Имаш нужда от стабилна доза самочувствие и увереност  :pensif_29:

Много важно нещо - общувай с хора които те зареждат! Преди около 2-3 години на мен  ми се наложи да сменя обкръжението си из корен, защото въпросните хора пречеха на развитието ми. И да...бях като отшелник доста време, но после "случайно" започнах да се запознавам с други като мен. Чувството за споделеност и разбиране е един от най-важните фактори за човешко щастие. Аз примерно,  не понасям да общувам с хора, които само ми се оплакват, все едно ми се фукат и се правят на възрастни с проблемите си, или пък просто си говорим общи приказки. Комуникацията трябва да пали муза, да зарежда и да обогатява. Иначе по-добре да я няма. Успех!  :Cherries
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: bpa в 03-10-2012, 11:41:06
Липсва ми бутона "Like"   :Content_14:  tooth
Но ако трябва да съм сериозен, подкрепям на 100% съветите на съфорумците  :pensif_29:
Определено човек без мотивация прекалено лесно се предава и поддава на мързела  :pensif_29:
Така че намери си мотивация и/или мотиватор и действай  :flowers2:

violetblossom по-живо моля те!  tooth Тръпката няма да дойде сама, както и щастието и...всичко което искаш като цяло. На никой не му харесва да го наричат мързелив, но това е нещо с което дори и аз, която в очите на хората съм хиперактивна, се боря всеки ден. Мързелът дебне всички. Разликата между силни и слаби е, че едните просто го смачкват и действат. Миналото също няма значение, нямаш контрол  над него, така че помисли какво МОЖЕШ да направиш, освен да се самосъжаляваш и оправдаваш. "Всичко, с което се захвана, пропада. ... но явно вече съм бита карта. " - такива не ги казвай дори и на майтап - затварят те в порочен кръг. Та...измери си кръвната захар (тъкмо ако те мързи да отидеш до болницата, това ще е първото ти изпитание  tooth ) и после намери нещо, което те зарежда и те кара да се чувстваш значима. Имаш нужда от стабилна доза самочувствие и увереност  :pensif_29:

Много важно нещо - общувай с хора които те зареждат! Преди около 2-3 години на мен  ми се наложи да сменя обкръжението си из корен, защото въпросните хора пречеха на развитието ми. И да...бях като отшелник доста време, но после "случайно" започнах да се запознавам с други като мен. Чувството за споделеност и разбиране е един от най-важните фактори за човешко щастие. Аз примерно,  не понасям да общувам с хора, които само ми се оплакват, все едно ми се фукат и се правят на възрастни с проблемите си, или пък просто си говорим общи приказки. Комуникацията трябва да пали муза, да зарежда и да обогатява. Иначе по-добре да я няма. Успех!  :Cherries
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Kalia в 03-10-2012, 13:53:22
И аз да се включа в темата. Според мен ходенето на психиатър е „скъполатено мрънкане”, освен ако не става дума за сериозно заболяване. Проблема на авторката е същият като на милионите хора в нашата мила татковина.”Тежко детство”-да, но сега вече сме зрели хора и оправданията са излишни.Всички ние се депресираме понякога, но това е нормално. А колкото до физическата страна на въпроса - да не се консумират меса, млечни продукти, много готвени храни. Повече естествена храна, но за да се усвои добре тя ще трябва и малко пречистване на организма - напр. с  гладуване защото колкото и сурова храна да ядеш, ако си затлачен тя не се усвоява - това също е една голяма причина за лесната уморяемост .И накрая да кажа един мой принцип: „Когато нещо не се получава от първия път, пробваш 2-ри.Ако не се получи - пробваш 3-ти,4,5….и така…докато се получи”(принципа на упоритото магаре).Брей, това всичкото аз ли го написах? Голям умник съм била мама му ст’ра. tooth tooth tooth
П.С.Малина,ако не е тайна,кой е този лешпер на дивана и какво го правиш (защото и аз имам такива)? :Confus_3:
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: бате Бино в 03-10-2012, 14:28:45
Драги дами ( и джентълменът bpa ) , препоръките ви са тотални, но  ЗА ФИЗИЧЕСКИ ЗДРАВ ЧОВЕК ! За човек с енергия! В момента се получава точно следното:  violetblossom е на автомобилно рали и участва с Фолксваген Поло с 50 к.с. Всички останали са със Субару, Делта Интеграле и др. подобни ,  с по 500 к.с.!  Вие й подвиквате :
" Настъпвай! Бори се ! Стегни се ! Мобилизирай се! ..  "   Ясно е, че нема как..
Затова не чета  (и не слушам) патопсихолози,  ( за тоя Дако не съм чувал и не искам изобщо) , защото акцентират само върху психиката , без да правят връзка с физическото тяло.
Момичето може да има здравословен проблем. Докато не се изключи такава вероятност, всички останали напътствия са безполезни! Няма я ЕНЕРГИЯТА, която е нужна  за всичко, което препоръчвате ( и както го препоръчвате)  Когато сте били на легло болни ( грип да кажем, ангина)  има ли енергия за спорт и велики дела?  Като се възстановите , чак тогава се сещате за "великите дела".
  Без добра енергетика няма смисъл да се насилваш, да вкарваш организма в тежки за него режими!  Ще работи известно време  "на червено" след което може да се случи нещо фатално.
Няма силна психическа енергия без силна физическа енергия! Те са едно. ( Обратното обаче е възможно! :) )
Тук не става въпрос за мързел и леност. Трябва да се възвърне доброто здраве и чак после да се мисли какво да се прави с него.. При друго състояние съфорумката даже не би се изразила по този начин. Би използвала съвсем различни думи.
Чували сте за "синдром на хроничната умора" ?  Човекът е като парцал, а разни професори му се подиграват, че му нямало нищо и го напъждат..

violetblossom, и на теб препоръчвам задължително да попрехвърлиш малко странички от Аюрведа! Поне за типовете хора. Всичко почва от там! Сега на семинара в Търново точно това установих за пореден път - нито един лектор не  се съобрази с  Аюрведа! А иначе  дават препоръки.. Няма универсални препоръки! Няма универсални норми! Казвам йм: Абе хора, нормата за една "вата"  не е норма за "кафа"! Каква диагностика ще ми правите за телесни мазнини, телесна вода, и относително тегло на костите..  ТА вие не можете да интерепретирате резултатите от машинките си , ако не ги съобразите с  Аюрведа!   Нито по отношение на  количеството вода, която трябва да пият, нито за храната, нито за спорта, нито за оздравителните методики.. Гледат ме като излязъл от дъното на океана с умряла сирена под мишница.

 Познавайки своя собствен тип, ще знаеш какви задачи ще можеш да заложиш за изпълнение  на този твой организъм ( вкл. психика)  Една вата трябва да се примири, че дори в перфектно здраве, целите , които може да реализира в този живот трябва да са по-скромни , в сравнение  с целите , които постига пита или пита-кафа. Една вата не може да се мери по енергетика , производителност, пробивност.. с пита-кафа, просто й липсва ресурсът за да я догони!   Огледайте се , почти няма да видите  голям бизнесмен, ръководител в йерархия, пълководец,  спортист, шоузвезда, политик... който е вата!  
Вата не трябва да се пъхат в области,  където се изисква сериозна борба, отстояване на интереси, или където има силен стрес. Имат шансове , но са колкото на балерина с дървен крак. Иначе рискуват да превъзбудят принципа "вата", което ще се изрази в определена симптоматика, която естествено ще бъде интерепретирана от разни светила като някаква патология  , изискваща (медикаментозно) лечение..
Това не значи , че вата са  "второразрядни личности" , те просто трябва да знаят какво могат -
 "Моля , не стреляйте по пианиста! Той прави каквото може. "  О. Уайлд
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Kalia в 03-10-2012, 15:20:05
Да, това за типа е важно. Аз съм пита-кафа.Лесно се паля. Лесно наддавам на килограми (ако си хапвам повечко).Когато имам цел я гоня дълго, дори да се наложи да я извадя от „прахта”след години(на това му казват тъпо и упорито магаре).
А за вата имам скромните наблюдения, че са слаби, хилави натури, с по-малко енергия и са „малко на моменти”.
Но наистина violetblossom трябва по-задълбочено да се занимае със своето здраве и да намери специалист, който да й помогне.
П.С.Малинче, ами тези лешпери не е ли по-добре да им дадем някои задачки и ако не се справят в срок да им бием по един….в задните части???
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 03-10-2012, 15:49:24
Ама ние всички и наливаме да се изследва...  :pensif_29: Бате Бино, аз нямах енергия и желание в началото, нито пък бях физически здрава, но намерих сили, само защото исках ПРОМЯНА. Нямам намерение да си меря проблемите с никой, защото това е от разговорите, които споменах, че не понасям. Всеки може да се размърда, независимо какво "кара". И да...за аюрведа съм доста по-благосклонна вече. Оказа се че съм 80% пита 10% вата и 10% кафа и като тегля чертата, май съм си пита... Та, ако тя е вата, май по-добре да не слуша съвети от мен...  tooth Това не значи обаче, че не може да намери някакъв начин, който да работи за нея. При всички положения, независимо от дошата, ще е с ДЕЙСТВИЕ, а не със съсредоточаване в безсилието...
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: malina в 03-10-2012, 17:18:51
Калия,това е "любимия съпруг"-не става ли ясно от описанието?! Само че това е обкръжение, което не мога да си позволя да  разкарам, така че............гледам да се примиря някак си
А той на всички задачки много отдавна се е изложил...ама
Та: който може първо да РАЗЧИСТИ
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: malina в 03-10-2012, 17:49:50
Тита, purelove, за хора в настоението на violet позитивизма и енергията ви вероятно са подтискащи............недостижими и невъзможни на този етап.......
първо аюрведа, както казва бате бино
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: shofilev в 03-10-2012, 23:02:59
Тита, purelove, за хора в настоението на violet позитивизма и енергията ви вероятно са подтискащи............недостижими и невъзможни на този етап.......

Само човек, който знае за какво става дума от собствен опит може да го разбере това...
Вярно, че не може и да се бездейства, но трябва постепенно и внимателно. Едно по едно, по степен на вероятност и важност. На принципа на отхвърлянето на причините - едва тогава може да се намери решение. Другото е като да водиш война на сляпо - в тъмното да стреляш на посоки с надеждата случайно да уцелиш и врага.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Kalia в 04-10-2012, 07:56:56
Защо violetblossom не се опита да започне отнякъде - да си направи план и да го следва стъпка по стъпка. Да започне с аюрведа, с начина си на хранене, с начина си на живот, а след това може да опита и с едно плодово гладуване.
При всички случаи трябва да се започне отнякъде, нали! :Content_22:
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 04-10-2012, 09:37:05
Mи сори..просто аз това "по-полека" не го намирам за ефективно.  :whistling2 - emotloader: Точно хора, които са ми били шамара с ударна доза позитивизъм, са тези на които съм искала да приличам и са ми помогнали. Доста извън комфортната зона е, признавам. Но пак казвам...това съм си аз, затова е форума - различни хора, различен опит, различен светоглед... няма "прави" и "криви"
shofliev, много добре знам за какво става на въпрос. Точно това потискащо чувство е двигател на духовната еволюция. ТРЯБВА да му е гадно, горчиво, тъжно и в депресията си да ПОИСКА промяна. Ако му е удобно, монотонно и спокойно, от къде би могла да му дойде идеята да се промени изобщо...? Дори и сега като ми се случи да се сдухам за нещо, веднага асоциацията ми е "Време за еволюция, удряй здраво!" 
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: malina в 04-10-2012, 10:54:17
Възхищавам ти се искрено! :love_006 - emotloader:Но има хора по-плахи,по-инертни, по-интровертни и т.н Аз например никога няма и не мога да бъда като теб(....естествено говоря наизуст-не се познаваме, но така ми звучиш),обичам да общувам с подобни хора,защото са весели и живи (а аз дори не обичам много да говоря) но не често,защото ми идва в повече..А шамари от позитивизъм направо имат обратен ефект
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: бате Бино в 04-10-2012, 11:14:11
Така като гледам темата , виждам, че всички напътствия, които дотук дадохме,  са абсолютно ценни и приложими! С малката забележка - да се ползват на различните стадии от наработването на (както се изразява Пол Брег) мощна нервна сила.   ( Ако може тя да кацне моментално - супер! Ако не - тогава постепенно :) )
Но нашата violetblossom май я уплашихме , не се появява..

(Тита, много философско за момиче на твоята възраст  :love_006 - emotloader:  Замислих се обаче.. Как едно и също обстоятелство провокира у различните хора различна реакция. Една хронична болест например, мотивира едни към действие , а други/повечето/  - към напасване и "съжителстване" с нея.. И друго има интересно - ако ни споходи някакъв проблем, добре е да го решим бързо, защото ако се забавим, той вече не е проблем. Станал е част от нас самите :))
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 04-10-2012, 11:31:12
И мен ме дразни ню-ейдж позитивизмът. Като ми запишат по фейсбук "Хубав\усмихнат\позитивен\слънчев.. ден, приятели (сърчица, слънчица и не-знам-си-какво) просто се изнервям, т.е има обратен ефект.
http://www.newage.bg/ (http://www.newage.bg/) - От този сайт прочетох за Аюрведа. Там има и таблица за храните.
Макар че винаги съм си мислела, че при такива общи описания в действие е принципът на Форер.
Има и тест. Той ме определи 45% пита, 35% кафа и 25% вата. Но аз открих себе си на 90% в описанието за кафа и само в зиморничавостта - във вата. Предполагам, че съм Кафа-Вата.
Иначе не мисля, че имам някакъв здравословен проблем. Последните изследвания (преди 2 месеца) ми бяха в нормата. Единствено главата ми дава на късо, не знам как да го опиша, нали разбирате, че това ми спъва интелектуалното развитие. Например, понеже уча хуманитарна специалност, за изпити трябва да чета теми. Чета от няколко източника, сама си ги сглобявам, пиша ги, чета ги и ги зубря ред по ред иначе забравям всичко. Чувствам се като някаква с изоставане в развитието. ???
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: бате Бино в 04-10-2012, 11:43:52
Пак да спомена : Лабораторните изследвания не са гаранция!  МНого тежки състояния (вкл. онкология , както и смърт от инфаркт/инсулт ) не са могли да бъдат открити при рутинни изследвания! ( "Той беше здрав като бик и никога не е боледувал, но оня ден умря от инфаркт" Това е заради уникалната способност на тялото да компенсира и противодейства до последно! 
(  Изследванията  тестват положението към ОПРЕДЕЛЕН момент. В този момент човек може да е сравнително с добри защитни сили  и всичкото бацил, паразит и чужд агресор е потиснато и кротува  в някоя миша дупка. Падне ли нивото на здраве  ( поради стрес, възраст.. и т.н. ) , всичко се "събужда" и почва настъпление. ) 
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: shofilev в 04-10-2012, 22:16:33
Пак да спомена : Лабораторните изследвания не са гаранция!  МНого тежки състояния (вкл. онкология , както и смърт от инфаркт/инсулт ) не са могли да бъдат открити при рутинни изследвания! ( "Той беше здрав като бик и никога не е боледувал, но оня ден умря от инфаркт" Това е заради уникалната способност на тялото да компенсира и противодейства до последно! 
(  Изследванията  тестват положението към ОПРЕДЕЛЕН момент. В този момент човек може да е сравнително с добри защитни сили  и всичкото бацил, паразит и чужд агресор е потиснато и кротува  в някоя миша дупка. Падне ли нивото на здраве  ( поради стрес, възраст.. и т.н. ) , всичко се "събужда" и почва настъпление. )

Имам възможността да го изпитвам върху себе си последния един месец много отчетливо, особено с падането на имунната система поради стрес.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: rima в 05-10-2012, 07:46:47
Violetblossom, ако кажеш, че си лягаш в 10-11 и ставаш около или преди изгрев, няма да ти повярвам  tooth
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 05-10-2012, 09:09:21
Violetblossom, ако кажеш, че си лягаш в 10-11 и ставаш около или преди изгрев, няма да ти повярвам  tooth
   Прощавай, но това наистина ли е толкова съществено?
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Пламен Тотишев в 05-10-2012, 09:10:08
Здравейте,

Много хубава тема, благодаря!

Аз ще избягвам да давам съвети, по-скоро бих споделил мои подобни премеждия, че колежката да не си мисли, че само в нея има бъг...

Имах проблем, който беше доста сериозен, с който донякъде успях да се справя, но в никакъв случай не съм изкоренил! Та, проблемът беше цикличност в енергията - редуване на сериозни пикове с още по-сериозни сривове.

Цикъл хиперактивност
 
Траеше около от 3 до 10 дена и се характеризираше с всичко, което бих искал да мога през цялото време:
- огромна физическа и психическа работоспособност;
- креативност;
- бързо запомняне/учене на нови неща, дори в абсолютно нови и нелюбими дисциплини;
- високо самочувствие и увереност в контактите с околните и нежния пол;
- гладка, богата, цветна и остроумна реч - превръщах се лесно в душата на компанията и печелех лесно симпатии и последователи;
- огромна сексуална енергия и издържливост - нимфоманките си мислеха, че са намерили най-после някой на тяхното ниво tooth;
- лесно взимане на крайни и силно рискови решения;

Цикъл на тотална депресия

Траеше по-дълго, за жалост - около 14 и повече дни и се характеризираше с изброеното горе, само че със знак минус, достигащо до:
- всякаква липса за желание за живот, дори натрапчиви самоубийствени мисли - добре, че не съм имал пистолет под ръка, защото нямаше да пиша тези редове сега

Циклите се сменяха без всякакво предизвестие и не знаех, аджеба на сутринта, като се събудя кой ще бъда - Доктор Джекил или Мистър Хайд?!?  :'( Потърсих помощ от "специалисти" и ми поставиха диагноза "хронична циклофрения" и ми дадоха план на лечение. Аз, колкото и да бях отчаян и депресиран, бях уверен, че поставянето на проблема ми в някакви измислени рамки и купищата химични отрови няма да ми помогнат въобще. Може да съм доктор, но нямам добро мнение за модерната медицина (изключвайки способностите на хирурзите да разглобят и сглобят човешките телесни части) и реших да търся "свое" решение. Четох всякаква възможна литература и стигнах до генералното заключение, че всяко Гуру си "пее песен", която често е продиктувана или от комерсиални, или егоцентрични интереси, а много често и от двете заедно.

Взех следното решение - да приема, че проблемът в мен е като някакво екзотично, некрасиво животинско създание, което се опитва да привлече "внимание" върху себе си. Реших, че колкото и да не харесвам това създание, не е добре да го мразя, защото все пак живее в мен и е част от мен. Реших, че ще се опитам да го опозная и ако мога да го "опитомя".  ;)

Почнах да си водя точен дневник - да описвам на лист хартия всичко, ама всичко! Като бях в хиперактивна фаза, разбира се нямах време да водя записки, защото трябваше да оправям поразиите, които бях направил по време на депресивната. tooth

Взимайки позицията на изследовател, неусетно омекоти и притъпи острите фази на депресивния ми период, той ставаше по-търпим. Едновременно с това, обаче и успехите в хиперактивната фаза вече не бяха така отчетливи, просто двете фази малко, по малко преляха една в друга, като достигнах до някакъв среден вариант, който ме устройва повече. Липсват ми периодите на супервъзможности, но пък ми е много по-приятно сега да знам, че на сутринта ще се събудя в по-приемлив вид, а не в някоя моя крайност.

Готови рецепти според мен няма - всеки трябва да може да надникне вътре в себе си - да се опита да се опознае първо. Самия процес на опознаване е може би и част от справянето с проблема.

Успех на всички!  :peperudi:




Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 05-10-2012, 09:27:16
Хипер-позитивните са доста престорени хора според мен(и изобщо не са "позитивни"). Не е човешко, нито нормално да си 24/7 щастлив. Ако нямаш кофти моменти си притъпяваш и рецепторите за щастие. При всички положения позитивното трябва да е повече, но по-скоро под формата на градивно вдъхновение, а не хвърчене в облаците и обясняване на ляво и на дясно колко е прекрасно всичко, като се чудиш себе си ли заблуждаваш или другите  tooth Като художник, за мен е от изключителна важност да имам истинско вдъхновение, иначе бих изгубила интерес в работата си, както някои мои колеги. Това си е направо недопустимо разхищение на всичко което съм градила цял живот, само защото не съм могла да се стегна.  

Та, моята рецепта за хармоничност и провокиране на музата е:

 удовлетвореност в професионален план
 зареждащ личен живот, чувство за споделеност
 общуване с различни отворени и интересни хора
 следване на значима цел и/или занимание с изкуство
 спорт, адреналин, физическо натоварване
 умствено натоварване
 жива храна, много вода
 слънце

Ако човек си ги осигурява(те не идват сами), дори и да му се случват кофти неща, той ги гледа някак си...отгоре :)

Превръщането на проблема в част от нас, е може би сред най-недопустимите за мен неща. Интересно, че не си бях давала сметка, докато не го видях формулирано така. Просто си знаех, че трябва да се действа на момента, без да знам защо точно бързам  tooth
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: бате Бино в 05-10-2012, 09:43:49
Отново чудесно казано , Тита.  :Cherries

Много се радвам и че д-р Тотишев най-сетне се осмели да изпълзи от "запазената" му територия - "зъбната тема". Откога го чакам..(  Защото го  знам на какво е способен  ;)
Конкретно по темата -  още едно потвърждение за "тежестта" на Аюрведа. Определяйки го като кафа-вата , неговите "крайности" са съвсем естествени за него си! Тази комбинация е възможно най-небалансираната.
 ( Между другото мъжете с тази доша са най-надарените  ;) )  
Но това е  тъкмо още едно житейско предизвикателство - да си я балансираш  tooth . И да си щастлив ако или успееш да я балансираш, или ако успееш да се нагодиш  :love_028:    
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Пламен Тотишев в 05-10-2012, 10:36:51

Много хубаво, Теодора! И аз споделям твоята рецепта - такава рецепта със сигурност на никого няма да навреди, а само ще помогне!  :Content_14:

Бино, нямам проблеми с "осмеляването", че кога съм имал, ха-ха? tooth Просто ми изкочи малко повечко време и реших да почопля разни интересни нещица тук...

На този етап се справям добре с балансите, мога да кажа, че депресивната фаза почти я няма. Тъжни мисли ме спохождат, разбира се - поводи безкрай всеки ден, да не ги споменавам, но и поводи за усмивки също безкрай! Балансът като цяло е сериозно в положителната част, пу-пу! :peperudi:

Стремежът към самоусъвършенстване не трябва да спира, но не мисля, че това трябва да е и някаква надпревара или борба. Има много неща, които бих искал да променя и развия в себе си и мисля, че има надежда. ;) Преди подхождах като чекист - "Смърт на враговете на партията!", сега действам по-скоро като дълбоко законспириран агент на Мосад - "Опознай опонента отвътре и го победи в собствената му игра". Сигурно с годините човек става по-мъдър и по-търпелив, не знам...
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 05-10-2012, 12:59:35
Д-р Тотишев, това е толкова характерно и за мен, само дето в пауър фазата съм със способностите на обикновените хора, а в гадната фаза съм като плужек, а и тя ме държи значително по-дълго. Аз лично за себе си, кълна се, не искам забележителни постижения, искам просто спокойна и балансирана енергия и покой най-накрая.
Това за циклофренията не знам кога са ви го лепнали, но тъй като съм съвсем отблизо запозната какво се случва със съвременната психиатрия, ясно ми е колко "достоверна" е тази диагноза и как се лепва на 90% от хората с психическо разстройство. За съжаление свестните доктори ги маргинализират, а и тая тъпа здравна система да им плащат на пациент... Гнусно е!
Тита, точно това исках да кажа, че позитивизмът се е превърнал в мейнстрийм култура. Когато си щастлив, предполагам, че го излъчваш (забравила съм как беше чувството), а не го натякваш на другите.
Бате Бино, а има ли значение с каква доша да общувам и да се разбирам най-добре?
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Zloqd в 05-10-2012, 13:13:24
Аз от доста време си правя графики на биоритмите от тука : http://youryoga.org/tests/bio_ritm.htm (http://youryoga.org/tests/bio_ritm.htm) и съм забелязал, че когато физическата ми активност е около критичното т.е. пресича хоризонталната линия или когато е в минимум съм като парцал. През останалото време наваксвам..
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Kalia в 05-10-2012, 14:02:35
Хм…много интересно - редуване на цикли в живота.На мен това не ми се е случвало защото по принцип съм си пълен непукист…Но основното, което исках да кажа на Violetblossom е да пробва моят начин на живот - винаги си правя някакъв план за в бъдеще и си поставям цели (било то по-малки или по-големи).След това започвам да ги изпълнявам една по една-бавно, не е задължително  целите да са глобални или скорострелни. След като приключа с дадена цел си поставям нова – по принцип ги обвързвам и със срокове. За Violetblossom е нужно да започне с нещо малко - напр.начина на хранене, отказа от някои вредни храни, нещо свързано с личния живот или работата.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: бате Бино в 05-10-2012, 14:21:39
violetblossom ,  със сигурност има значение.   :)
Както винаги , и тук  важи принципа - "подобното привлича подобното" !
Само да решиш и веднага ще установиш, че най-добре се чувстваш сред хора с твоят тип конституция.
Както обикновено , така и сега съм подготвил аргументи  :)    :o
( Защото казусът според мен е много интересен )

 Дори първите примери, които ми хрумнаха , се оказаха достатъчно подходящи.. :)
Да погледнем няколко музикални групи .

Забележете колко близки по излъчване са момчетата от Johnny hates Jazz
http://www.google.bg/imgres?start=224&hl=bg&sa=X&biw=1221&bih=696&tbm=isch&prmd=imvnsl&tbnid=eM4lUxHQutj3lM:&imgrefurl=http://www.johnnyhatesjazz.com/&docid=R09K0ySa81nbXM&itg=1&imgurl=http://www.johnnyhatesjazz.com/media/gallery/medium/4b5f308783e29.jpg&w=386&h=432&ei=98duUPSFJsOh4gTn7YHgBw&zoom=1&iact=hc&vpx=669&vpy=83&dur=122&hovh=238&hovw=212&tx=140&ty=161&sig=105495602241656415522&page=11&tbnh=168&tbnw=189&ndsp=24&ved=1t:429,r:15,s:224,i:195

Същото се отнася и за "момчетата" от The Nits  :
http://www.google.bg/imgres?hl=bg&sa=X&biw=1221&bih=696&tbm=isch&prmd=imvns&tbnid=8MI-NmSvH7O06M:&imgrefurl=http://www.flickriver.com/photos/tags/henkhofstede/interesting/&docid=rGXZ9O7o33hFAM&imgurl=http://farm1.static.flickr.com/106/311142819_56d53cddf1.jpg&w=500&h=498&ei=0MJuUJmpMKnE4gTvroDAAg&zoom=1&iact=hc&vpx=668&vpy=361&dur=900&hovh=224&hovw=225&tx=113&ty=178&sig=105495602241656415522&page=2&tbnh=153&tbnw=159&start=17&ndsp=24&ved=1t:429,r:9,s:17,i:155

Ето ги и тук, по-възрастни:
http://www.google.bg/imgres?hl=bg&sa=X&biw=1221&bih=696&tbm=isch&prmd=imvns&tbnid=ZoRcyKYXUZjMwM:&imgrefurl=http://www.45cat.com/record/nits1&docid=cKsIsdt7vT0fXM&imgurl=http://images.45cat.com/the-nits-strangers-of-the-night-epic.jpg&w=480&h=483&ei=0MJuUJmpMKnE4gTvroDAAg&zoom=1&iact=hc&vpx=133&vpy=344&dur=604&hovh=225&hovw=224&tx=123&ty=149&sig=105495602241656415522&page=4&tbnh=158&tbnw=170&start=65&ndsp=20&ved=1t:429,r:15,s:65,i:329

Вижте също колко подобни са "тостостероновите колоси" Manowar :
http://www.google.bg/imgres?hl=bg&sa=X&biw=1221&bih=696&tbm=isch&prmd=imvnsl&tbnid=Eo1XVFljdGNp2M:&imgrefurl=http://www.doseofmetal.com/tag/manowar/&docid=94HioY3CseYoBM&imgurl=http://cdn.doseofmetal.com/wp-content/uploads/2010/12/manowar1.jpg&w=710&h=342&ei=_MVuUKCyGJGO4gSvq4GwDw&zoom=1&iact=hc&vpx=314&vpy=314&dur=603&hovh=115&hovw=237&tx=203&ty=63&sig=105495602241656415522&page=3&tbnh=100&tbnw=207&start=37&ndsp=22&ved=1t:429,r:1,s:37,i:195

А също и тези от SIX FEET UNDER
http://www.google.bg/imgres?start=167&hl=bg&sa=X&biw=1221&bih=696&tbm=isch&prmd=imvns&tbnid=1DoCzeX77kHcTM:&imgrefurl=http://www.last.fm/music/Six%2BFeet%2BUnder/%2Bimages/50951911&docid=kc2mcxeG8wHSOM&imgurl=http://userserve-ak.last.fm/serve/500/50951911/Six%252BFeet%252BUnder%252BSix_feet_under.jpg&w=500&h=326&ei=rMZuUOW6NtD74QThzoH4DQ&zoom=1&iact=hc&vpx=132&vpy=256&dur=196&hovh=181&hovw=278&tx=145&ty=111&sig=105495602241656415522&page=9&tbnh=164&tbnw=221&ndsp=20&ved=1t:429,r:10,s:167,i:301

   Вероятно и затова Manowar  и The Nits съществуват вече повече от 30 г. ...

Нека да видим  какво е положението при ABBA !
http://www.google.bg/imgres?hl=bg&sa=X&biw=1221&bih=696&tbm=isch&prmd=imvnsl&tbnid=zIBnn3uuXGmN2M:&imgrefurl=http://thespillblog.co.uk/2012/04/08/how-i-discovered-abba/&docid=JqfH0h7W3wshqM&imgurl=http://readersrecommend.files.wordpress.com/2012/04/article-1030535-00402678000004b0-753_634x410.jpg&w=634&h=410&ei=echuUP-RIOXd4QTf3YHgCg&zoom=1&iact=hc&vpx=121&vpy=389&dur=17&hovh=180&hovw=279&tx=187&ty=182&sig=105495602241656415522&page=3&tbnh=151&tbnw=201&start=39&ndsp=21&ved=1t:429,r:0,s:39,i:238

http://www.unitarduniverse.com/tag/abba/

Тук ,особено на втората снимка, добре се вижда ,как русият е чиста вата, за разлика от „брадатият”, който  отива към пита, пита- кафа . Русата също е някъде около вата (момичешко изражение на лицето), за разлика от „тъмнокосата” , която е по-скоро „пита” или  дори пита-кафа ( по-широка китка и склонност към напълняване)  Едната двойка е  вата,  другата е пита или пита-кафа, което обединява партньорите в двойката , но разединява двойките  :)
Тоест - в двойка са се подбрали добре , но като група - зле. Сигурно и затова групата едвам издържа само няколко години , като е известно , че конфликтите са започнали  още много отдавна преди разпадането  и само финансови  фактори са ги обединявали. (Иначе едвам са се траели..)

Бях ли убедителен или трябват нови доказателства за  все още съмняващите се в Аюрведа?  :)   :)

 
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 05-10-2012, 14:30:37
Ейй, много се радвам като сме на едно мнение с бате Бино, може би пораствам...знае ли човек  :D Иначе се почват едни спорове...  :Content_4 - emotloader: Направо не знам как ги преценяваш толкова лесно кой каква доша е... аз само чиста вата и чиста кафа мога да позная...  :Confus_3:

Това с биоритмите е интересно. И аз съм забелязала дни и периоди в които определено трябва повече усилие дори за елементарни неща, както и обратното. Въпреки това, човек трябва да е зареден с малки трикчета които да го "съживяват", било то хубава музика, спорт, приятни хора и т.н За всеки е индивидуално - аз прескачам пейки в парка  tooth Има нещо в скачането, което стимулира лимфата по уникален начин. Понякога една дума може да те рестартира...което обаче не ми се връзва с биоритмите...
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: бате Бино в 05-10-2012, 14:50:01
ТИта , ти си по-пораснала отколкото бях аз на твоите години.
За прескачането на пейки и като цяло за този  модерен "фриирън" мога да ви открехна  на какво се дължи усещането :)  : високата концентрация и мобилизация  в съчетание със страха ( или по-точно инстинктът за самосъхранение )  отприщва допълнителна доза адреналин ( и др. подобни хормони) ! Това е всъщност, което пристрастява! , а не самото физическо натоварване.
Аз също имам подръка една възможност да си доставя тези усещания , дори и да няма пейки наоколо ..:) ( но не е добре да ми подражавате, по-добре  прескачането..)
Заповядай на предната седалка . При 180-200 км/ч по завоите (или 280 на равно) вече няма да ти трябват пейките  tooth
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 05-10-2012, 15:26:06
Мне, тук не съм съгласна...Абсолютно е обвързано с физическото натоварване и превъзмогването на препятствия. А страх има само ако не си сигурен, че го можеш и...товага стават и белите. Всъщност добрия фрийрънър изобщо не го е страх и никога не прави трикове в които не е сигурен или не е правил 1000 пъти в залата на меко. Това, че обикновените хора изтръпват при мисълта да се метнат за предно салто не означава че при тях е така.  O0
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Zloqd в 05-10-2012, 16:57:29
Бате Бино, аз за това си търся другарче с подобно на моето излъчване и конструкция. Абе тя моята стана съвсем сложна..

Тита, кога ли ще ти дойде акъла да се научиш, че пейката може и да се заобиколи... шегичка  ;)
Ти прескачаш пейки, аз прескачах огради на твоята възраст (и сега го мога не по-зле).  Е след като съм открил удоволствито от хубавата разходка и при положение, че все някъде оградата има и врата сега поне в това отношение гледам да мина за цивилизован.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Spanaka в 05-10-2012, 17:11:05
...цикличност в енергията - редуване на сериозни пикове с още по-сериозни сривове[/b]...
Ин не може без Ян! Тайдзи() е навсякъде и във всичко. Ако имаме добро настроение +10 за 6 дена, значи ще имаме лошо -10 за 6 дена, или -20 за три, или -5 за дванадесет...искаме или не. Затова след големи празници като коледа, нова година хората изпадат в самоубийствени депресии. Трябва да търсим малките кръгове и да бягаме от крайностите. Старите хора казват „не прекалявай с веселбата”, „след играчка – плачка”, „много хубаво не е на хубаво”...Все пак трябва да има баланс и в търсенето на баланса т.е. да не приближаваме инервала +-  съвсем до нулата (безразличие, апатия, непукизъм, незаинтересованост, липса на съпричастност...)

...Аз лично за себе си, кълна се, не искам забележителни постижения, искам просто спокойна и балансирана енергия и покой най-накрая.
...
Ако действително си преобладаваща кафа то това ти е в кръвта

Violetblossom, ако кажеш, че си лягаш в 10-11 и ставаш около или преди изгрев, няма да ти повярвам  tooth
   Прощавай, но това наистина ли е толкова съществено?
Разбира се!!!
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: malina в 06-10-2012, 16:27:55
Трябва ти триптофан-това е една от незаменимите аминокиселини-участва в образуването на серотонин в мозъка(хормона на щастието).Серотонина, естествено, има отношение към: депресии, безсъние и хронична умора(повишава продължителността на дълбоката фаза на съня), патологичния апетит свързан с депресиите-глада за сладко и изобщо това е най-хубавия хормон!
Има го като хапче- 5-хидрокситриптофан(Неолексан), ама аз не съм привърженик на яденето на хапове
Триптофанец има и в разни храни дето никак не са недостъпни-банани, фурми, сусам, овес, фъсттъци, кедрови ядки,,,,,мляко,месо,извара(хм!)
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: rima в 06-10-2012, 17:00:35
Violetblossom, ако кажеш, че си лягаш в 10-11 и ставаш около или преди изгрев, няма да ти повярвам  tooth
   Прощавай, но това наистина ли е толкова съществено?
Сигурно си чувала за сутрешната прана във въздуха, за отразената лунна светлина, на която не е никак добре да се излага човек системно...необходимоста от сън точно през нощта...това не са само добри пожелания. Всички те са със силата на закон спрямо човешкия организъм. Има хора, способни да изстискват максимум от силите си, разчитайки на добър сън веднъж седмично..не знам колко време могат да живеят така.

Важно е, но много от далеч трябва да започна...просто провери! Пробвай!
В добавка можеш да започваш деня с прясно изцеден сок, не видях някъде да казваш как се храниш, предполагам...и да забравиш за късните похапвания вечер.. Това само по себе си ще ти вдигне енергията осезаемо. Спокойно мога да ти го гарантирам :)
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: purelove в 25-10-2012, 13:41:35
Хей, violetblossom  :bleh
Какво предприе? Избра ли си тактика ? Върху какво измести фокуса ?  :) Някакво развитие в оптимистична насока, довело до реакция от типа "обяснение в любов"  ? tooth :whistling2 - emotloader:   
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 25-10-2012, 17:46:30
Хехе, ами... засега чета с интерес форума и се зареждам с идеи как да променя начина си на хранене, който към момента е плачевен. Опитах да откажа сладкото, но не мога. За два дена ометох 200гр. тахан халва, която е убийствено вредна. Днес половин шоколад. Въобще нема такива миксове като моите и всеки суровоядец и разделник би се облещил, ако ми беше видял вечерята преди малко. Опитвам се да си дам сметка кво не е наред, прочетох Подсъзнанието може всичко и се опитвам да прилагам триковете в нея. Започнах да си лягам по-рано - кой що прави, аз в 10 съм в леглото и смело мога да твърдя, че това много добре ми повлия главоболието! За съжаление аз само лесното гледам да постигна, а как ше е с това сладко, с упражненията и всичко, което изисква дисциплина - просто акълът не ми го побира!
Напоследък съм особено нестабилна. От перспектива на времето ме е яд малко защо пуснах тази хленчеща тема... То много оптимистичен напредък давам, де. Малко като вица "Новините. "И сега минути за култура - снощи откраднаха колата на директора на Софийска филхармония". Толкова съм по същество и аз...
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: com_pot в 25-10-2012, 18:55:13
Хахаха! Вицът за културата .... !! tooth

Когато се самообвиняваш за нещата, които си изгълтала, не си помагаш по никакъв начин. Изкушенията са много, всички им се отдаваме по някакъв начин. Въпросът е да не е всеки ден  ;)

Някак си когато знаеш как въпросното вредно нещо ти се отразява на здравето и когато здравето тръгне да си заминава, тогава превключваш на друга предавка. Но при всеки това настъпва индивидуално, в различен момент от живота му. Щом ти си тук, значи имаш някакви съмнения. Значи  предстои да промениш нещо.

Спокойно! Само не бързай :-)) Нещата ще си дойдат естествено ;-))
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: purelove в 26-10-2012, 00:17:14
Какъв по-подходящ повод от това да пуснеш една "хленчеща" тема, за да ни споделиш няколко важни истини  :police: А те, истините, понякога се нуждаят от извинения и от повод.  :whistling2 - emotloader: Обличаме ги с метафори, двусмислици..., вицове ..  tooth да не би случайно някой да ни изтълкува правилно.  :police:  :Content_14: И аз го правя, признавам си . Не се измъквам.   :Confus_3: Дори мисля, че успешно мога да взема някой медал в тази дисциплина. (макар да не го правя нарочно) tooth tooth tooth
Трудно е бъдем откровени без причина. С коментарите си показваш, че ти си - и пред нас, и пред себе си. И това си има причина.  :surpris_23: :Confus_3: Явно се оглеждаш за себеподобни  :whistling2 - emotloader: Информираш се , опознаваш индиректно съфорумците чрез споделения от тях опит, идеи .. По лесен или по труден начин от утре, вдруги ден или по нататък и ти ще си различна, по подразбиране.  :Confus_3: после… Сродните души се себеоткриват като такива. Май дори се самосъздават взаимно  :bleh Вероятно усещаш есенцията - виждам те като съфорумски клонинг в най-скоро време  tooth tooth хахахха
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 26-10-2012, 08:32:00
Е, клонинг е нещо, което няма как да се каже за мен. Просто ме домързява да чета книги по тематиката и от форума е най-лесно. Нима хората тук не са достатъчно добър извор? Има и рецепти разни.
Трябва да призная, че това е съвършено нова тематика за мен, за която започнах да се интересувам в последните няколко месеца. Преди това съвсем не съм се замисляла, че храната може да прецаква така здравето на хората, а и по филмите, които изгледах... олеле, мале. Да не говорим за бруталното отношение към животните, едва ли човечеството е познавало такава мащабна и поголовна форма на робство и геноцид, каквато се случва в момента. Верно е, че има диви племена, които извършват супер жестоки практики над животните и за тях това е ОК. Но според принципите на исляма - неосъзнат грях, не е грях. А и Христос го е казал, прочее. Пък ние, цивилизованите хора, виждаме ги тия неща, гледаме филми, кадри и пак не се съпротивляваме. В тоя контекст аз се чувствам като прототипа на християнския грешник - чувствам вина за какво ли не и се чувствам длъжна да си нося кръстя и не мога да скъсам с тоя наложен ми прийом още от дете. Много пъти се усещам как си казвам "Ми така ми се пада, заслужила съм, нека ми е" и т.н. Аз просто съм си патологичен мазохист и злодей същевременно и ще видим дали ще му намерим чалъма.
Чудех дали на мен психиката няма да ми се стабилизира с такъв хранителен режим, ама резултати ще кажа сигурно след доста време.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: ivan ianev в 03-11-2012, 09:31:04
Хареса ми съвета за магарето. Съчетай го обаче с мисъл. Препоръчвам ти да прочетеш темата "Логиката и здравето" за да разбереш какво имам предвид. Ако имаш възможност да си пратиш радиестезията също е вариант. Дори да не ти помогне поне няма да ти навреди. Моят съвет е да преосмислиш навиците си и да промениш някои от тях. Същото важи и за хората от близкото ти обкръжение. Първо сама си помогни, а за подробности ще се намерят добри съвети във форума. За да се откажеш по-бързо от захарните изделия използвай мед. Когато изгледаш това: http://star07.in/videogallery.php?video_id=18 ще ти е още по-лесно.
Горе главата!
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Оливетка в 12-05-2013, 22:24:32
Тук от половин година няма никакво развитие по темата. Какво се случва?
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Zloqd в 12-05-2013, 22:59:06
Добре, че се сети да попиташ. Сега около "изборите" вчера и днес имах едно напрежение в главата през различни интервали от време. Ту имах чувството, че ми избиват рога, ту нещо ми изпиваше енергията през фонтанелата и почти заспивах и това не беше само в Плевен а и в близките села. С приключването на изборния ден всичко свърши - не се наемам да прогнозирам докога.
Титла: Re:Нескончаема депримираност, май е по-лошо дори...
Публикувано от: violetblossom в 03-06-2013, 22:49:25
Добре. Пак съм аз. Този път обаче нещата се влошиха прекалено. Бих желала най-накрая да се аргументирам ясно какво преживявам и какво ме измъчва. Случвало ли ви се е да имате чувството, че съзнанието ви е впримчено, че нещо ви блокира мислите? Аз съм така от доста време, но лошото е, че нещата регресират. Опитах се да съм позитивна, наистина опитах. Но какво се получава - случва ми се нещо гадничко през деня, казвам си - ок, аз съм позитивна все пак, после друго - ок. Но когато ми се случи нещо прекалено гадно, буквално рухвам - нерви, отчаяние и депресията отново е налице. Само замазвам и замитам под килимчето...
Напоследък ми се случи да имам доста важен ангажимент за няколко седмици. Беше работа с хора и доста отговорна, затова събрах сетните си сили и с мъка се напрягах да се справям на ниво. Ангажиментът отмина, а аз рухнах. Буквално - вече месец не съм пипнала никаква дейност. Нямам сили за нищичко. И стигнах до някои изводи...
Замислих се, че в природата никой жив организъм не си позволява туй човешко своеволие - да се откаже да живее. Все едно газелата да се откаже да бяга от лъва, ей така, щото я мързи. Няма как да се случи. Просто инстинктът за живот е налице. А при мен го няма! И това е противоестествено! Гледам как приятелите ми живеят активно, борят се в живота и постигат някакви неща, а аз... нищо! Едно висше не мога да завърша! И се замислих - защо го правят, нали в крайна сметка всички ще умрем??? И си дадох сметка, че това, което ги кара да го правят, е това, което кара газелата да бяга. Тя знае, че ще умре - сега или някога, но бяга. И в следствие на това стигнах до друг извод - че това, което ми липсва, е инстинктът за живот, а какво ми го е отнело\го е блокирало ... опасявам се, че имам негативно влияние. По-горе споменах едно усещане, чак преди малко в ума ми дойде едно определение - умът ми е като впримчен. Сякаш нещо ме държи в схватката си и аз не мога да се освободя, така го чувствам. И се замислих, че в семейството ми проблемите тръгнаха още доста отдавна, то май никога не сме били нормално, понякога щастливо семейство. Все някакви сътресения и проблеми. Мисля си, че в домът ми има направена магия. Например, понякога не съм искала да се прибирам дори. Чак сега си давам сметка, че може би подсъзнателно се опитвам да избягам от нещо лошо там. И наистина, когато съм там, се чувствам като зашаматена и ми е едно такова отпаднало.
Мразя се, че пиша такива неща из форуми :-[, но това е заради огромното ми отчаяние. :'( Не ми се занимава с някакви сайтове за магии... Но да ви запитам... Има ли начин да разбера дали е това, някакъв метод (бабински, някакъв народен)? Според вас тези симптоми какво са - просто болен човек с разпад на личността, или има нещо според вас. Казах, че най-същественото е обърканият ум, постоянната тревожност (вечер не мога да заспя от страхове разни, страховити мисли за бъдещето и т.н.) и същевременно пълната апатия и инертност на едно 24 годишно човешко същество, което би трябвало да кипи от енергия за живот.  :(
Прочее аз съм така от ок. 5, 6 години - не си спомням кога за последно се забавлявах от сърце или вършех нещо с интерес.  :(
А ако имам магия, искам да я пусна да си иде с добро! И повече никой в дома ми... Моят дом е моята крепост, неслучайно са казали хората! (това беше нещо като съвет)
Оливетка, благодаря че попита! (bow)
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Kalia в 04-06-2013, 10:16:32
violetblossom, във връзка с направената магия мисля, че трябва да попиташ компетентни по въпроса лица (каквото и да означава това tooth). Защо не разговаряш със свещеника в близката църква за тези твои страхове? Доколкото знам, магия може да се направи на човек, който има слабо енергийно поле или такъв, който ще позволи това да се случи :pensif_29:.
А против направена магия съм чула някои бабини съвети като: напръскване на къщата със светена вода или пък ако в къщата има човек зодия скорпион, то той поема всякакви негативни въздействия.
А това,че в семейството не всичко е наред не бива да те тревожи чак толкова - така е с много семейства. Затова старите хора казват: „Където има огън, има и дим...”:
http://novinar.bg/news/kadeto-ima-ogan-ima-i-dim_MzEzOTsy.html
Титла: Re:Нескончаема депримираност, май е по-лошо дори...
Публикувано от: salvaje в 05-06-2013, 15:33:19
Опитах се да съм позитивна, наистина опитах. Но какво се получава - случва ми се нещо гадничко през деня, казвам си - ок, аз съм позитивна все пак, после друго - ок. Но когато ми се случи нещо прекалено гадно, буквално рухвам - нерви, отчаяние и депресията отново е налице.

Пробвай не просто да си казваш, че си позитивна, а че от реакцията ти към случилото се, зависи какво ще се случи след това. Позитивна реакция или неутрална реакция към негативно събитие не създава предпоставки за още по-негативно последващо събитие. А позитивна реакция и към най-дребното позитивно събитие, създава предпоставки за още повече позитивни. Това си го изгради като навик и имай търпение, няколко дена позитивна нагласа трудно биха отменил последствията от месеци негативна нагласа.

Напоследък ми се случи да имам доста важен ангажимент за няколко седмици. Беше работа с хора и доста отговорна, затова събрах сетните си сили и с мъка се напрягах да се справям на ниво. Ангажиментът отмина, а аз рухнах. Буквално - вече месец не съм пипнала никаква дейност. Нямам сили за нищичко.

И все пак неможеш ли да потърсиш и други подобни ангажименти? Може да не са толкова важни. Явно докато си била заета с това, си се чуствала по-добре. Някой път също помага, ако спреш да мислиш дали ще се справиш на ниво и просто действаш.

Замислих се, че в природата никой жив организъм не си позволява туй човешко своеволие - да се откаже да живее. Все едно газелата да се откаже да бяга от лъва, ей така, щото я мързи. Няма как да се случи. Просто инстинктът за живот е налице. А при мен го няма! И това е противоестествено!

Сега, наистина ли искаш да кажеш, че ако ти се изпречи лъв, ще почустваш мързел?

Едно висше не мога да завърша!

Аз пък един стар лъв немога да надбягам. ;D Завършването на висше не е лесно. Особено ако професорите са скапани, програмата смотана, а дисциплината ти е безинтересна.

И се замислих - защо го правят, нали в крайна сметка всички ще умрем??? И си дадох сметка, че това, което ги кара да го правят, е това, което кара газелата да бяга. Тя знае, че ще умре - сега или някога, но бяга. И в следствие на това стигнах до друг извод - че това, което ми липсва, е инстинктът за живот, а какво ми го е отнело\го е блокирало

Точно така всички ще умрем. Значи нямаме много време за да неправим нещата, който искаме да правим.

Стига съм плямпал, че заприличвам на смотаните life coaches, които немога да понасям. ;D
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: violetblossom в 05-06-2013, 16:03:08

Замислих се, че в природата никой жив организъм не си позволява туй човешко своеволие - да се откаже да живее. Все едно газелата да се откаже да бяга от лъва, ей така, щото я мързи. Няма как да се случи. Просто инстинктът за живот е налице. А при мен го няма! И това е противоестествено!

Сега, наистина ли искаш да кажеш, че ако ти се изпречи лъв, ще почустваш мързел?

Абе наскоро ме гониха едни псета. Тамън бях излязла от магазина, беше тъмно и не ги виждах. И като се разлаяха, цяла глутница. Мога да кажа, че няма такъв адреналин. Добре че беше близо магазина, щото.. (http://hardwarebg.com/forum/images/smilies/penalty/dapriest.gif)  
Все тая (http://img.zamunda.net/pic/smilies/hmm.gif)
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: titan в 06-06-2013, 21:08:38
Душата е безсмъртна :) ще ви стане леко и приятно ...няма страшно.
Титла: Re:Нескончаема депримираност
Публикувано от: Theodora в 07-06-2013, 09:22:06
Има много фактори, които ме карат да го вярвам това, но въпреки всичко, когато бях малка си паднах на главата и бях известно време в безсъзнание. Нищо - нито светлина, нито каквото и да е било...просто се събудих в болината  :surpris_23: