Форум Земя назаем
Общи теми => Съобщения за събития, новини и сурови срещи => Темата е започната от: vehadi в 26-05-2010, 17:04:12
-
Попаднах на програмата на една престижна конференция за естествено раждане.
Ако ви е интересна,можете да я разгледате тук: http://www.estestveno.com/conference
-
Нещо понятията "престижна конференция" и "естествено раждане" не ми се връзват. Какво общо има природата с конференциите, а още повече с престижа?
-
В днешно време много жени не са наясно с понятието естествено раждане. Та затова е и конференцията. За тях, дори и да са родили вагинално, системата епидурал и изкуствен окситоцин минават към естественото. И не е само това. :)
-
Упойките донякъде ги разбирам. И на мен ако ми предложат да ми вадят зъб със/без упойка бих избрала със.
Да, била съм свидетел как животинче се възстановява от упойка, наясно съм с рисковете, но не съм и голям фен на болката въпреки, че съм и татуирана, и с обеци...Та от моя гледна точка не съдя жените решили да раждат "по-безболезнено".
-
Като прегледате програмата,ще разберете защо конференцията е престижна.Това зависи от темите на лекциите ,но най-вече- от участниците.А някои от тях са със световно признание.
-
И аз не съдя никого, Томирис.
Обяснявам ти за естественото.
Разждане с упойка не е естествено. А как да се роди безболезнено, да, има начини. Има си различни техники.
Аз съм с 2 секцио и някак не се чувствам родила. ;)
-
Проблемът е много по-сложен.И двустранен.Засяга както раждащите ,така и лекарите.Не е тайна ,че някои избират ''по-лекия '' път.Раждат бързо,но не отчитайки някои ''духовни вреди'',които нанасят на детето си. За жалост този проблем е малко известен ,а дори за някои тези заключения са ''празни приказки''.
А и страхът и болката понякога са резултат от липсата на всякаква подготовка за раждане/ отпускане и свиване на мускулите,правилно дишане.../
За тази цел се организират тези конференции.И колкото повече признати в света лектори гостуват със свои лекции ,толкова по-добре за присъстващи на конференцията бъдещи майки.
-
Именно!
-
Всичко се гради на печелбарството на съвременната медицина, която ни е превърнала в кекави човечета, които не могат да не си сложат веднага лепенка на ожуления крак, за да "не се инфектирало".
-
Всичко се гради на печелбарството на съвременната медицина, която ни е превърнала в кекави човечета, които не могат да не си сложат веднага лепенка на ожуления крак, за да "не се инфектирало".
Абсолютно точно казано.На плажа миналото лято имаше такива случаи,че ако взема да проказвам за тях няма да повярвате дали не си измислям.Имаше и такива ,които изискваха да сме карали медузите далеч от зоната където се къпят.... :Confus_3: toothХората ,особено на западняците така са се изкекавили,че не е за вярване просто!Колкото по на изток отивате ,хората стават все по естествени и нормални,но и по бедни като цяло.
-
Темите за пренаталното възпитание ,за естественото раждане и за децата индиго и отношението ни към тях ,са основни теми на 21 век.
Не мисля ,че жените трябва да раждат по синорите и без лекарска помощ.Но ,ако се замислим ,липсата на подготовка за раждане,страхът ,който често ги завладява,вреди както на тях/травми при раждането/,но и на техните деца.
-
тя темата дълга, важна...раждането не е вадене на зъб или друга някаква операция върху тялото на една жена, сравнението е безмислено. А упойката епидурал е личен избор и не ми се коментира негативно, аз не я избрах а можех...но в някои дълги и тежки раждания (за които причините често са неподготвени жени и небрежни екипи) епидуралната инжекция сигурно е най доброто. и за майката, дето от часове се мъчи и за бебето, което освен своите травми усеща и нейните. Но да си напълно подготвена от първия път в днешно време не става лесно...то и аз не бях :Confus_3: и го усетих само там, въпреки че бях ходила на курса и чела и т.н, ама едно е теорията, друго е да се отвориш от 2 на 10 см (на мен ми бяха нужни 18 часа от както ме приеха и класираха като родилка и се смениха 2 екипа докато стане, но не приех окситочин, вързаха ме за монитора под наблюдение на малката, но не ме принудиха да ускорим с окситочин. Травмата беше голяма за мен, никога не бях лежала в болница и това денонощие беше изпитание и на психиката)...финалната част с напъните за мен се оказа шега, някъде 10 минути съм била в залата, в сравнение с часовете преди болки е притеснения самото раждане беше лесно направо, емоционално въпреки че бях в мед.зала... а акушерът се майтапеше защо толкова сме се разбързали с щерката все едно ще ходим на парти :)
Обаче да, въпреки всичко си струва да се изживее естествено... и с второто съкровище пак не планувах епидуралната и вече като по сигурна чаках до последно преди да ида в болницата, и за малко да родя при прегледа при приемането :Confus_3: За 3 часа влезох родихме се и ме зашиха и ни изгониха да спим :Content_14:
-
Не мисля ,че жените трябва да раждат по синорите и без лекарска помощ.
Е, чак пък по синорите...
Рибката, тези 18 часа е могло да ги изкараш у вас и да не се травмираш от болничната обстановка. Могло е да отидеш за последния етап от раждането. Страх=покачване на адреналина ---> по-продължително и трудно раждане. И обратното: спокойствие ---> отделяне на окситоцин--->по-леко раждане.
-
Не мисля ,че жените трябва да раждат по синорите и без лекарска помощ.
Е, чак пък по синорите...
Рибката, тези 18 часа е могло да ги изкараш у вас и да не се травмираш от болничната обстановка. Могло е да отидеш за последния етап от раждането. Страх=покачване на адреналина ---> по-продължително и трудно раждане. И обратното: спокойствие ---> отделяне на окситоцин--->по-леко раждане.
мда, можех...ама понеже от разните ехографи видяха че имам много малко околоплодна течност, под "нормата", затова ме водиха за рисковано. ..според докторите рискувах или преждевременно или сухо раждане, и по бързо тръгвало...а после се оказаха 18 часа tooth... но у дома нямаше как да преценим дали протича нормално. И таткото ме натовари и хайде да ме проверят, а там веднъж като те усетят че си на риск не те пускат...поне при мен стана така. Защото при мен контракциите бяха силни още веднага като започнаха, затова и сложиха под наблюдение пулса на малката през цялата нощ, и после приеха да не ми дават окситочин а да ме оставят сама да се справя... и като за 22годишна неопитна мисля че мина добре.
-
Момичета, аз нямам деца, но понякога чета разни теми из форумите и се хващам за главата. Ами то не само раждането, ами цялата бременност са я превърнали в заболяване - първо ходиш на лекар да ти каже дали можеш да имаш деца, съответно пиеш разни хормони за да "ускориш процеса", после отиваш на лекар да ти диагностицира бременноста и да ти предпише още един куп лекарства, после девет месеца живееш направо по лабораториите и задължително трябва да се впишеш в разни статистически референтни граници. То ако само едното раждане с упойка/секцио беше, всички щяха да са здрави и щастливи. Направо да се изуми човек как сме оцеляли като вид хилядолетия щом репродуктивните ни функции са толкова сложни и опасни за живота...Наистина, навремето доста жени и бебета са умирали при раждане, но това се случва и сега и то в "цивилизацията".
-
Да, така е, Томи. Аз споменах само 1/100 част от "проблемите". Процесите бременност и раждане цялостно са изкривени в днешно време.
Рибката, с втората ми бременност попаднах на една много готина лекарка в болницата. Готвех се да раждам нормално след секцио. Аз уж преносвах и бях на преглед. Тя ми каза: раждането е почнало, отивай си вкъщи, тук нямаш работа, само ще се стресираш, ела в последния момент. Така и исках да направя, но друго се случи. И защо така? Ами през цялата ми бременност тази, която ме следеше, ми говореше за риск руптура на матката, после как трябвало едва ли не да родя в 38-39 седмица, защото ми е 2-ра бременност. И като за капак след като вече преносвах, се изцепи, че трябва да си насроча секцио. Буквално се сринах. Ама аз съм си виновна, че позволих да ми влияе и да се оставя на страха. Та вкъщи изобщо не издържах, непрекъснато си представях как ми се пръска шева и че ще завърша със секцио. От там и болката ми се увеличаваше. Звънях в болницата. Дежурните акушерки ме съветваха: не идвай още, шом можеш да говориш и дишаш, има време до раждането; влизай във ваната, разхождай се. Изобщо не ги послушах и цъфнах в болницата. Мислех си, че поне съм с 8см разкритие, а то някакви си 4см. Приеха ме, леганх (много погрешно), малко след като ме прегледаха се пукнаха водите, първоначално отказах епидурал, но не след дълго си я поисках. И от там един омагьосан кръг, от който излезнах със секцио. С питоцина също не се разминах. А сега като чета толкова грешки съм допуснала, хем акушерките правилно ме съветваха. Явно ми е за урок, така е трябвало да се случи. :) Не бях достатъчно психически подготвена. Надявам се третото ми раждане да е такова, каквото мечтая и да успея да родя така както ни е отредила Природата. Вярвам, че този път ще стане. Така както успях да кърмя дълго второто си дете и все още се радвам на този процес.
:Content_22:
-
А утре (пак да напомня на заинтересованите) който иска да дойде на това събитие - http://www.zemianazaem.com/archives/265
-
Като стана дума за Клер, да споделя една хубава новина, че днес във Варна се е родило бебенце вкъщи в нейно присъствие. :Content_22: