Форум Земя назаем
Суровоядство => Здравословно хранене => Темата е започната от: Buku в 18-03-2010, 10:15:51
-
Тази статия е популярна, може би сте я виждали, но все пак си позволявам да я пусна и тук. Страшно много верни неща има написани, за които обаче често изобщо не се замисляме (а уж ги знаем!)... Дано да е от полза ;).
„Механизмът на формиране на зависимостта от храната е прост и сложен едновременно. Дълго време специалистите не можели да разберат защо след като човек разбира вредата от преяждането, се държи така, че количеството калории и качеството на храната в неговия рацион да не се променят? Едва в средата на миналия век успели да намерят отговор на този въпрос, оказало се, че преяждането се явява разновидност на токсикологична зависимост. Това дало основание на Световната Здравна Организация /СЗО/ да приравни наркотичната зависимост с хранителната.
Оказва се, че механизмът на формиране на двете зависимости е един и същ. В мозъка на човека съществуват клетки, които изработват невропептиди – така наричаните белтъци на радостта – серотонин и ендорфин. Тези вещества са отговорни за вътрешната психологическа сфера на индивида, за неговия душевен комфорт. Колкото и странно да изглежда на човека, незапознат с медицинската наука, нашата емоционална сфера на живот в голяма степен е обусловена от биохимически процеси, произтичащи в организмите ни. Колкото повече организмът изработва ендорфини, толкова по-щастливи се чувстваме.
Естествено определението за щастие е много по-широко, отколкото неговата физиологическа съставляваща. В дадения случай става дума преди всичко за чувството за психологически комфорт, при което човек се чувства спокоен, доволен, нищо не го тревожи или безпокои. Снижението на количеството „белтъци на радостта” в организма води до изменение на психологическото състояние. Започва да се повишава тревожността у хората, възниква и нараства чувството за безпокойство, залива ни вълна от песимистични мисли, относно по-нататъшните ни житейски перспективи. При което външната страна на живота по никакъв начин не влияе на този процес. Ако човек е щастлив в личния живот, започват да го нападат тревоги относно работата; ако и в тази, и в другата сфера нещата са благополучни, то така или иначе мозъкът ще намери за какво да се „захване” , за да застави човека да предъвква угнетяващите го безконечни размишления. Впрочем защо безконечни? Инстинктивно ние намираме изход от тази ситуация: бързаме към хладилника или отиваме в магазина, за да си купим нещо сладко или мазно. Всичко е ясно. Мазнините и въглеводородите, от които се състоят такива продукти, бързо проникват в кръвта и там устройват истински глюкологичен взрив. Особена способност да устройват такива „взривове” притежават тортичките и бонбонките. Проницателността на клетките на мозъка при това се увеличава, нивото на серотонин и ендорфин рязко нараства и ето – отново сте безметежни, благодушни, бъдещето отново ви се представя в прекрасна светлина, а всички неуредици не изглеждат вече толкова големи. С една дума, браво на опаковката шоколад, на тлъстото свинско и апетитната пирожка! Как да не си спомним в такова състояние за веселото стихче: „Пирожката е полезна, по бързо я изяж. И помни: две пирожки са по-полезни от една!”
Ех, ако така беше наистина… Цялата беда се състои в това, че „химическата радост” има едно свойство – съществува в организма за кратко време. След няколко минути цялата погълната храна в организма започва да се разпада на пептиди, което води до понижаване на настроението, което възобновява същите онези „черни мисли”. Колкото по-напрегнато мисли човек за своето бъдеще, толкова по-активно протича процесът на разпад на пептиди и толкова по-силна е у него потребността от радост и от веществата, които я предизвикват. Всяко напрежение, умора, недостатък на положителни емоции, движения – всичко това води до хронически стрес, предизвикващ рефлекторно снижение на количеството хормони на радостта. Но ситуацията се усложнява от още едно обстоятелство. С увеличаването на процеса на ядене, сладките неща, тестените храни и мазнините стават нужни на организма не толкова за увеличаване на производството на невропептиди. Чувството на удоволствие, възникващо от приема на храна /впрочем не е важно от какво – от цигари, алкохол, наркотици/, ясно се фиксира в мозъка, запомня се и формира т. нар. доминанта- временно господстващ участък на възбуждането в централната нервна система. Той създава скрита готовност на организма за определена дейност /в дадения случай – за поглъщане на храна/ при едновременното задържане на други рефлекторни актове. Очевидно, това обстоятелство е дало повод на Козма Прутников да твърди, че е трудно да спре да опитва харесващата му храна.
Под влиянието на доминантата се формира стереотип на поведение – за всеки човек той е индивидуален. Следващият път при възникване на чувството на психологически дискомфорт, мозъкът винаги ще се старае да ни подтикне към привичното „лечение”, тласкайки някои от нас към хладилника или към купата с кекс, а други към цигарите , трети към шишето с водка. В такъв случай се получава, че човек приема храна не, за да утоли глада си, а за да измени своето емоционално състояние. Всеки път, когато изпитваме желание да си хапнем нещо, е необходимо да имаме предвид това и внимателно да се вслушваме в своите усещания.”
Вниквайки в тази проста и едновременно сложна своя физиологическа „запрограмираност”, процесът става по-ясен – става ясно това по какъв начин дори и „най-волевите” хора са способни да се „понатъпчат”. И в този смисъл дори и шоколадчето може да стане подобно на цигарата. Колкото в по-малка степен човек е способен да предизвика у себе си чувство на радост с помощта на външни фактори, колкото по-силно животът го „рита” в пряк и преносен смисъл на думата, толкова по-голям е рискът да се формира у него адиктивна зависимост. А, ако зависимостта вече се е сформирала, без помощта на специалисти е невъзможно да се справим… Зависимостта от храната, колкото и да ни е странно, може да се окаже по-коварна, отколкото към наркотиците. Последствията от болезнената пристрастност към наркотични вещества се проявяват доста рано. Вече след месец-два човек започва да разбира, че става наркоман. Зависимостта от храната обаче се открива много години след като се е сформирала. По това тя прилича на алкохолната зависимост. Така, както на алкохолика е трудно да си признае, че е такъв, по същия начин и червоугодникът дълго не осъзнава, че е впримчен от властта на храната. И този, и другият до последно ще утвърждават, че: „ако реша, ще спра”. За доказателство на това единият минава на „сух режим”, а другият на диета. Но резултатът е един и същ – неизбежен срив и още по-дълбоко потъване в блатото на болезнените пристрастия. Разликата е само в отношението на обществото. Докато от алкохолиците в значителна степен страдат обкръжаващите ги хора и пиянството се счита за порок и за социално неприемлива форма на поведение, то към червоугодниците отношението е доста по-снизходително. Техните остроумни събратя дори утешават беднягата /а може би и самите себе си/ с иронически утвърждения като: „Ако вие ядете нещо, но никой не вижда това, калориите може да не се броят. Ако вие ядете с някого, калориите може да не ги броите. Ако всички наоколо надебелеят, вие ще изглеждате по-стройни. Парченцата пирожка не са калорични, при нарушаване на целостността на пирожката се наблюдава рязко намаляване на калорийната стойност. Ако вие хапвате, докато приготвяте храната, не се брои. Всичко, което сте изяли от чужда чиния не съдържа калории, защото от юридическа гледна точка те принадлежат на собственика на чинията!” Действително много „свежи” утешения. Но те са подходящи само за онези, на които не им се налага да броят калориите. Докато организмът е млад запасът от хормони, изгарящи излишните калории, е голям. Последствията от преяждането изобщо не се проявяват. Даже следите от „хранителните запои” у младите същества е лесно отстраним. Единствената беда, застрашаваща талията на младите девойки – това са леките сезонни колебания в теглото. Но с два-три килограма излишно тегло, придобити през зимата, природата ще се справи без помощта на радикални средства. Към 25-30 годишна възраст механизмът на регулиране започва да отслабва и в резултат на това хормоналният баланс се нарушава. Впоследствие тъканите на организма започват да се презапасяват с мазнини. Ето оттук започва преустройката на храненето, докато все още талията не е изменила своите обеми. Но първо, много не подозират за процесите, протичащи в техните организми. Второ, даже разбрали необходимостта от отказ от излишните калории, не са много тези, по чиито сили е да осъществят това. Та нали зависимостта вече е пуснала дълбоки корени и в мозъка се е сформирала такава доминанта, с която не всеки може да се справи самостоятелно. Като допълнение към това има още едно обстоятелство – с възрастта повечето хора губят естествения си, даден от природата запас от радост. Колкото повече човек научава за обкръжаващия го свят, толкова по-често се среща с негативни явления и му е по-трудно да съхрани оптимистичния си поглед над нещата. Не напразно съществува поговорката: „песимистът е добре информиран оптимист”. А там, където има дефицит от радост, има голяма потребност от нея. Вместо да намираме радост в изкуството, в общуването с хората и природата, къде къде по-просто е да я открием в хладилника. За това трябва много по-малки усилия…”
http://ed.dir.bg/_wm/basic/?df=20482&GDirId=354ad1148a17383c260dda2d949975d1
-
Да, интересно е това, според мен един от най-добрите способи да се противопостави човек на възникването на зависимост от храната е да се пристрасти към някакъв вид спорт, движение. Друг способ е да намери нещо, което го вдъхновява в живота. :Content_22:
-
Да, интересно е това, според мен един от най-добрите способи да се противопостави човек на възникването на зависимост от храната е да се пристрасти към някакъв вид спорт, движение. Друг способ е да намери нещо, което го вдъхновява в живота. :Content_22:
А аз съм на точно обратното мнение tooth Според мен едно от най-опасните неща е заменянето на пристрастеността с друга нейна форма. Това е форма на един вид опит да прикриеш проблема, който имаш, от самия себе си, като го рационализираш по-добре.
А и правилото е: прикрити проблеми - прикрити болести... явни проблеми - явни болести
-
Най-трудният,но съвършен метод е да издебнеш и уловиш слабостите си,а после да спреш да им се подчиняваш.
-
Вики , чудя се да ти кажа ,какво толкова те е впечатлило в тази статия. Ти си на достатъчно високо ниво да откриеш ,че е пълна с празноти ,неточности и като цяло повърхностно третира проблема с преяждането и лошо е обвързано с проблема "емоционален глад" ,което е нещо съвсем различно . Да оставим ,че преводът не е за завиждане ..
Абе ,като цяло -добра статия за вестник Уикенд или"Втора младост". Ама за нас е слаба, сори.
1. Направо е инфантилно да се слагат в един кюп всички храни и да се разглеждат като едно цяло по отношение на предизвикването на зависимост. (Учудвам се наистина ) Един вид - с еднаква вероятност ще се събудим нощем за да преядем със сладки понички с кафенце и с една почти неовкусена леща-чорба? Или сварени картофи неовкусени и прясно зеле. Глупости. Наркотична зависимост предизвикват САМО сладките тестени или шоколадени продукти , тези съдържащи кофеин и в известна степен месото ( заради сходството във формулата на един от разпадните му продукти -пикочна киселина с тая на адреналина, откъдето идва и донякъде еуфоричното въздействие на месото ) Това което е писал начинаещият автор изобщо не касае храненето ,за което ние говорим тук и към което се стремим. Веге и сурово хранене не предизвиква НИКАКВА зависимост ! Ако пък някой каже ,че физиологичното чувство на глад е патологично или наркотично .. си е направо за освидетелстване. Искам да ми покажат най-големият чревоугодник на света , който да преяде пред мен с неовкусена салата от зеле с моркови + само леко подсолена леща. Или със сурови орехи + ябълки .
".. Зависимостта от храната, колкото и да ни е странно, може да се окаже по-коварна, отколкото към наркотиците .. Значи според авторът суровите орехи или тиквички са по-опасни от хероина ? ( нали така - едните са "храна", а хероина -наркотик " ) Хахаха . Това само имбецил може да го твърди.
А пък да набута в кюпа и алкохола и цигарите ,за да си докаже тезата - направо е нелепо. Обидно за осведомения читател.
2. От гледна точка на Аюрведа не всички хора са склонни да преяждат в еднаква степен ПО ПРИРОДА. Вата например е много по-малко склонна към това от кафа.
3. Голяма роля за преяждането играят несъмнено подправките. Едни и същи продукти сготвени с различно количество ( и вид) подправки ще бъдат различно вкусни и съответно различно провокиращи преяждането. Я да видя къде е този ,дето ще преяде със сварено неовкусено месо. Ще преяде друг път. Като си залъже малко глада и ще спре на момента. А пък особено с този натриев глутамат , дето се ръга сега навсякъде - там нещата са други. Тоест - хората преяждат най-вече заради подправките. И защото ядат неестествена храна. Ако си ядат натуралната храна , никакви преяждания няма да има. Нали и аз си спомням всичките си преяждания в миналото. Едно от тях не е било със здравословна храна.
4. "Всяко напрежение, умора, недостатък на положителни емоции, движения – всичко това води до хронически стрес " НИТО ЕДНО ОТ ТЕЗИ ИЗБРОЕНИТЕ НЕ ВОДИ ДО ХРОНИЧЕН СТРЕС. Авторът е доста далеч от проблема стрес явно , от това кое го причинява , и от субективността на стресовите фактори като цяло .
5. От статията изобщо не се разбира - какъв е проблемът като цяло и как да го решим или недопуснем . Нахвърляна е само някаква физиология , колкото да се шашнат бабите от пейките. ( Използван е методът "Брътвежът на Питър" - тоест- шашване на читателя с научна терминология, или с многобройни графики , таблици, цифри и т.н. за демонстриране на "научност" :) )
6. За това че има физиологичен и емоционален глад - да има , но това е съвсем друго нещо , като корените му са съвсем другаде.Няма нищо общо с биохимията на организма. Статията стъпва само върху биохимията на човек, тоест - материалното ниво. Емоционалния глад е на друго ниво. ( Доста добре е обяснено в езотеричната "Науката за любовта " от Джон Бейнс. Ама няма кой да чете.. )
7. За това ,че СЗО е намерила връзка м-у наркотичната зависимост и тази от храната - изобщо не се съмняваме :) Тази организация умира да увеличи списъка с патологичните състояния , които да подлежат на лекуване ( най-вече с лекарства, разбира се .. . :) ) като се чуди какво още да обяви за болест . ( Вече нормални състояния като срамежливост , избухливост, болезнена менструация , плешивост .. и мн. други са обявени за "болести" .
8... " с възрастта повечето хора губят естествения си, даден от природата запас от радост. Колкото повече човек научава за обкръжаващия го свят, толкова по-често се среща с негативни явления и му е по-трудно да съхрани оптимистичния си поглед над нещата. " Това е поредната смехория. Все едно да ми кажат ,че на дядо ми вече не му работи катапулта, защото е разочарован от днешните девойки .. :)
Причината за тези неща е преди всичко хормонална - намаляване силата на хормоните с възрастта, затрудненото им отделяне поради общо зашлаковане , и на трето място - с липсата на нови предизвикателства. Както си спомняме - дори и като деца имахме нужда да сменяме игрите на които играем, защото те в един момент ни омръзваха. :)
Аз това виждам в статията , ако някой успява да види нещо друго , да споделя :)
-
Аз това виждам в статията , ако някой успява да види нещо друго , да споделя :)
Какво да споделя... Аз изживявам тази статия. Живея по този начин :)
Знаеш ли, Бино... Преди да стана практик, бях нещо като... изследовател-интелектуалец. Четях информация и разсъждавах. Учех тази тема така, сякаш е наука и се намирам в университет. Преценявах и възприемах думите с тяхното лексикално и терминологично значение, след което ги оценявах според това дали имат адекватно логическо отношение една към друга.
Тоест бях една умствено-разсъдителна личност. Същия, като духа, в който си написал поуста си.
По някакъв начин, с течение на живота ми, любопитството ми растеше. Информацията се увеличаваше, дебатите се усложняваха, форуми, срещи, това-онова... Голямата картинка на нещата започна да описва по-ясни контури.
Знаеш, когато си изграждаш мнение след мнение, когато четеш теория след теория и когато мислиш ли мислиш, идва момент, в който нещата започват да се навръзват едно с друго и ти, като човек, започваш постепенно да се сдобиваш с по-твърда позиция за живота.
Ти самия почваш да добиваш по-ясна представа за цялостната концепция за това как ти самия гледаш на света. Ставаш човек със "зрял" ум.
И си казах... "Емиле (така се казвам), правиш се на голяма работа. Имаш его. Имаш увереност, и никое от тези неща не са напразни, имаш причина за това, можеш да мислиш и си умен. Само че, признай си, не живееш според тези вярвания. Имаш позиция, определил си мястото си, имаш мнения. Но не живееш според тях. И ти и егото ти знаете, че умствено сте някъде, но физически сте другаде."
Реших да започна да живея според своите вярвания. Исках да се реализирам така, както виждах себе си и както виждах света.
Хаха, знаеш ли, какво стана тогава. Щом започнах да се сблъсквам с практическите резултати от вярванията си... всичко се обърна с главата надолу. Всяко едно мое вярване, всяка моя позиция се оказваха грешни, една след друга.
В началото бях упорит, експериментирах, рационализирах и разсъждавах усилено. Исках да дам шанс на практиката да докаже, че теориите ми са правилни.
След като дълго време се правех на глупак, след маса ситуации и преживявания, колкото и да чаках, доказателства за правотата си не получавах. Получавах само факти, които не бях способен да тълкувам, защото не знаех как, и само резултати, за които дори не бях сигурен дали са резултат или симптом. Единственото сигурно нещо, което получавах, бяха разочарованията и депресиращата засилваща се несигурност.
И от един уверен човек, който знае какво говори, се превърнах в изплашен, несигурен и объркан човек, който тепърва трябваше да преоткрие света, за да оцелее и да не се пертопи в масата бродещи и блуждаещи невежи тела.
Нека не ти звуча като изкуфял старец или чичка над 50те, който никога не е осъзнавал живота си. На 21 години съм, не съм някой, който има неоспорим извод за каквото и да е. Опита, който го нямам, тепърва ме чака. Но опитът, който имам, го имам и сега го споделям с теб.
Мога да пиша толкова дълго, колкото теб и мога да натоваря информацията емоционално до степента, в която ти го правиш, но дали това ще има някакво значение. Аз съм живеещото и дишащото доказателство за това, че споменатото в статията е до голяма степен вярно :) И ако имаш любопитството относно нея с удоволствие ще се постарая да го задоволя.
-
Емилчо , ти си готов за политик , мой човек. На 21 да разсъждаваш така, представям си като станеш на моите години какво ще е :) ( Снимката ми е от преди 20тина години , скоро пак ще върна актуалната, така че за теб наистина съм "бате " :) )
Виждам , че можеш да пишеш дълго като мен , само не знам дали ще можеш да казваш колкото мен. :) конкретно по темите.
Да , виждам ,че те тегли към философията ( в добрия смисъл), искаш да разглеждаш нещата от по-други ъгли , да ги изследваш многомерно, многослойно . Това е супер, щом те влече и щом го можеш .
Но ще забележиш ,че почти всички тук симпатизираме на един по-опростен подход ( вероятно недостатъчно интригуващ в твоите очи ) - коментираме и размишляваме конкретно по темите , като акцентираме на практическото приложение на храни ,методи и системи. Просто такъв е форумът . Такъв е и сайтът.
( Има си философски раздел ,е , прелетяха навремето над него едни породи птици, вдигнаха шум и си заминаха, сега виждам ,че пак е спокойно. :) )
Така че това искам да ти кажа - ако искаш да бъдеш от полза на този форум, казвай на воля каквото имаш за казване но по темите , по същество. Просто това "се търси" тук :) Иначе рискуваш да станеш втори "........ " (няма да му казвам името) ,дето само той си се четеше ,другите заспивахме по средата на постовете му :)
Там нещо със старците и чичките над 50 , дето на са осъзнали живота си.. ? :) нещо искаш да кажеш или просто емоция ? Докато се усетиш и ще бъдеш на 40 и ти , така че внимателно с възрастта , да не засегнеш някого на тема възраст, че ще те възненавиди за доста дълго :) , тук не всички са на 20 , а и уважавани дами има , внимателната трябва :) ... :)
-
Хайде хайде, говориш така, все едно не си написал дълъг философски чаршаф точно един поуст преди моя :D
Работата по... как да го нарека, "форумно надбягване"... имал съм възможност да се занимавам с нея не една година и вече не се състезавам.
От личен опит мога да потвърдя всяка дума от статията, понеже всичко при мен е ставало съзнателно и можех да наблюдавам точно това.
Когато съзнателно реших да стана вегетарианец, минах през слаби емоционални кризи - влечението към месото (защото се готвех за кик-боксьор аматьор и исках да се занимавам с това), към млечните продукти, яйцата и прочие. Но тогава нещата бяха по-неосъзнати, не правех голяма връзка между физиологична нужда и емоционална нужда, и не осъзнавах глада си.
Когато от вегетарианец реших да стана суровоядец минах през същите неща, но ми се представиха под различен ъгъл. Вече бях по-наясно с това от какво би трябвало да имам нужда като химия и от какво не, затова можех по-добре да забележа кога чувствам логически неоправдано влечение към разните сготвени храни и тн. Можех да определям кога съм гладен и кога не, правех разлика между видовете глад и различните източници на подтика ми за приемане на различни вкусове.
Но картинката беше най-ясна, когато изоставях твърдата храна. Отново трябваше да се справя с абсолютно същите неща, просто интензивността им беше по-слаба, но за сметка на това ме връхлитаха по-често и бяха по-пъстри. Някакси пристрастията ми бяха по-фини и по отработени, което ги правеше по-коварни.
Много ясно успях да забележа как емоционалното ми състояние влияе на чувството ми за ситост в корема. Емоционалното ми състояние дори влияеше на това дали ще усещам симптоми на детоксификация или не.
Щом бях унил или липсваше щастие в усещанемо ми за себе си, постоянно исках да ям нещо. По-точно да дъвча. И беше невероятно очевидно - нямах никакво желание за хранене, самата представа, че напълвам стомаха си с нещо, не ми харесваше на момента... но въпреки това влечението ми да дъвча беше толкова силно, че с нежелание си намирах нещо и го изяждах. Просто бях "принуден от незнайна сила" да си вредя, тоест да правя така, че да не се чувствам добре. Вярно е, желанието ми за дъвчене се утоляваше, но стомахът ми се напълваше и започвах да се чувствам подтиснат от този нов факт.
Така че, колкото и да е инфантилно според теб всички храни да се поставят под един знаменател от гледна точка на зависимостта, за мен не е. Дадох си сметка, че цялото хранене е една зависимост, в която сме толкова убедени, че се изразява във сякаш непреодолима физиологична нужда.
На ден днешен... убежденията ми са такива, че за мен физиологични нужди не съществуват. Ясно ми е, че се храня с емоция. Единственото, от което имам нужда, е емоция. Хората не умират от старост, а от емоция. Емоциите пораждат живота и отнемат живота.
фактически всичко е изплетено от емоция и информация и безкрайните нюанси на тази пропорция. Дори това, че живея пълноценно и се чувствам великолепно само на цитрусови сокове също е заблуда. Зная, че се заблуждавам че имам нужда от това. Но все още не се усещам подготвен да се изправя лице в лице със себе си отново. За сега просто живея по този начин, като събирам опита, който този начин на живот ми предоставя и трупам впечатления.
-
Точно това имах предвид, Бате Бино (написаното от HoManik по-горе), поне както аз го разбирам :). Мисля, че наистина до голяма степен именно емоционалното ни състояние отговаря за всичко, в това число и хранителното поведение. То затова има и хранителни разстройства. Понякога сами съзнателно си вредим и правим неща, които знаем, че не са ни от полза и въпреки това ги вършим, напук на себе си, както е дал пример Емил горе. Това, което като цяло ме впечатли и ми се стори изключително вярно от статията е, че чревоугодничеството/лакомията, която ние често гледаме изпод вежди като липса на воля, често може да е свързана с много по-сложни и сериозни психически проблеми и тук съставът и качествата на храните невинаги имат особено значение... Такъв човек може да преяде с всичко.
И действително хората са склонни да се отнасят пренебрежително и насмешливо към подобни проблеми - не ми казвай, че не си чувал изрази като "Пътят към сърцето минава през стомаха", "Няма по-искрена любов от любовта към храната" (Бърнард Шоу), или уж смешни и несериозни проучвания, доказващи, че "80% от хората могат без полов живот, но не и без хубава храна" (да, сериозно :o).
За мен истината е някъде по средата - да, абсолютно си прав, че повечето хора са доста по-склонни да се натъпчат с шоколад, пици, баници или мазен хамбургер със сланинка в него, отколкото с плодове и зеленчуци; както и че някои храни определено имат силно изразен пристрастяващ ефект. Но също така при формирана вече зависимост (това си е диагностицирано заболяване - нарича се хиперфагия), човек вече не гледа толкова какво яде и може да се натъпче буквално с всичко - пак е налице успокояващото въздействие на дъвченето и сядането на масата - както с цигарите при пушачите, или чашката при алкохолиците. Оттук и сравняването на уж обикновеното "чревоугодничество" с наркоманията. Познавам хора, които като седнат да се хранят, просто забравят да станат - независимо какво консумират. Включително и аз съм имала моменти, когато истерично съм се тъпкала с банани или ябълки, моля ти се :-\. А, и още нещо - при наркоманията, както и при алкохола, налице е един благоприятен факт: ако човек е минал вече критичният етап, когато субстанцията му е била все едно въздух, и вече може да изкара и ден-два-седмица без нея, най-лошото е минало. Опасността идва от "първата глътка" (или каквото е там), защото обикновено тя води след себе си още цяла бутилка - принципът "без едно мога, с едно не мога". В такъв случай човекът знае, че първата глътка е фатална и просто не я допуска ;). Другояче стои обаче работата с хранителната зависимост - защото дори и човек да знае, че "първата хапка" повлича след себе си голямото плюскане, трудно ще я избегне, защото живот без храна - рядко...
(Е, чувала съм и за такива случаи, но болшинството хора все пак не са сред тях :D)
Значи според авторът суровите орехи или тиквички са по-опасни от хероина ? ( нали така - едните са "храна", а хероина -наркотик " )
Никъде в статията не прочетох, че авторът смята храната за опасна :). Напротив, наблегнато е на това, че ние самите ставаме опасни за себе си, като не я използваме както трябва - поне аз така го разбирам...
От статията изобщо не се разбира - какъв е проблемът като цяло и как да го решим или недопуснем.
Аз пък го разбирам - за мен проблемът се крие тъкмо в неумението или недостатъчното умение да се радваме на живота. Масовият човек само се мръщи, нерви, дразни и мърмори за щяло и нещяло и вместо да реши сам проблемите (а те винаги са в главата), търси "отдушник" под формата на алкохол, цигари, или в случая, ядене. Колкото до решението - и друг път във форума сме говорили за вълшебното хапче, дето всеки го иска, и дето, за жалост, го няма :). Засега няма специални магически средства. Лично аз виждам решението в края на статията: "Вместо да намираме радост в изкуството, в общуването с хората и природата, къде къде по-просто е да я открием в хладилника. За това трябва много по-малки усилия…” Просто човек трябва да си има достатъчно богат набор от занимания и неща, които го правят щастлив (това вече си е строго индивидуално) и никакви коварни зависимости няма да го дебнат. Да, звучи лесно, но всъщност е трудно. Затова сме се събрали тук все мислещи, интелигентни хора, които търсят и гледат... Който търси - намира ;).
-
Да, интересно е това, според мен един от най-добрите способи да се противопостави човек на възникването на зависимост от храната е да се пристрасти към някакъв вид спорт, движение. Друг способ е да намери нещо, което го вдъхновява в живота. :Content_22:
А аз съм на точно обратното мнение tooth Според мен едно от най-опасните неща е заменянето на пристрастеността с друга нейна форма. Това е форма на един вид опит да прикриеш проблема, който имаш, от самия себе си, като го рационализираш по-добре.
А и правилото е: прикрити проблеми - прикрити болести... явни проблеми - явни болести
Ако спортуваш, организмът ти изработва ендорфини, които имат слабо пристрастяващо влияние - организмът се "дрогира" сам. Обаче не е вредно за здравето.
Нещо подобно става и при влюбването. Затова писах, че е нужно нещо, което да вдъхновява. Но трябва и да можеш да запазиш равновесие, разбира се ;)
-
Ами добре , разнищихме я статията ( благодаря за старанието ,Вики) всички сме доволни.:) Най-вече от това ,че си имаме нов Роман Солджър. :)
-
Имаше и някакъв Роман ласт ли беше във веге форума на дирбг ,който само спамеше и 1-2 глупваи лелички,които му се връзваха на акъла :) Да не би този да е бил същия тук ?
-
roman_soldier
(казваше и по нещо ценно , но се отплесваше яко и повечето се унасяхме още в първата третина на на постовете му ) :)
-
Сигурно е бил друг , абе има ли роман в ника , значи нещо не е на ред :)
-
Аз пък реших, че за Валентин става дума :-[ tooth.
-
Емо ,стига с тези локуми,аз не гледам телевизия, за да не слушам празни приказки,та тук ли ще ги чета.Едва ли ще впечатлиш някого с умението,да напишеш реферат върху нещо,което може да се каже в ред.
Давай по същество,бъди конкретен и точен.Това е молба. :laugh:
Бате Бино се е доказал,всеки знае ,че не казва нещо случайно. В другия пост ти писах повече.
-
Дълга и скучна статия ...
Не видях нищо с което да съм съгласен. Сбито в няколко изречения ми прозвуча като елементарен опит да се търси оправдане след консумация на боклучави храни. До хранителна пристрастеност се стига, когато храната е лишена от прана, и тялото гладува. Не е лесно да бъде излъгано, клетките искат да получат живителна енергия. Много пъти на ден може да вкарваме сладкиши от бяло брашно захар, маргарин и овкусителни есенции, шоколади от печено какао с изсушена кравешка кърма и захар, пържено бяло брашно в машинно масло ( рафинирано олио ) . От такава храна можем само да надебелеем и оглупеем. Тялото иска още и още но не получава нищо+ нищо.
Храната ни може да е малко на обем и рядко да огладняваме. Нужно е да стабилизираме инсулиновите нива с природни храни, нисък гликемен индекс, съдържащи фибри и ензими. Ма какво да ви занимавам с глупости вие си ги знаете тези неща и поста ми става прекалено дълъг и банален...
HoManik не си губи времето с диетологията, яж каквото ти е вкусно, мисълта ти работи отлично. Мисля че си роден талант който може да се развие в скъпо платен адвокат. Завиждам ти за лекотата, с която можеш да пишеш много без да казваш нищо.
-
Храната като наркомания е малко пресилено - още не се е случвало някой да ми каже - "абе какво правих след като преядох, че ми се губи нишката".
Толкова ли е трудно човек да пристъпва към хранене след като е успял да паглътне и добрите и лошите новини сервирани му да момента освен ако не е много гладен.
Преяждане се получава, когато или мислиш за нещо друго докато се храниш или не сдъвкваш напълно хрната и се нагълташ набързо преди да започнеш да получаваш сигнали за ситост. Ако човек продължава да се тъпче и след като е получил такива сигнали значи има вреден навик.
-
Аз пък реших, че за Валентин става дума :-[ tooth.
:Content_4 - emotloader:
Той си има друга сродна душа. :D
-
Храната като наркомания е малко пресилено - още не се е случвало някой да ми каже - "абе какво правих след като преядох, че ми се губи нишката".
Толкова ли е трудно човек да пристъпва към хранене след като е успял да паглътне и добрите и лошите новини сервирани му да момента освен ако не е много гладен.
Преяждане се получава, когато или мислиш за нещо друго докато се храниш или не сдъвкваш напълно хрната и се нагълташ набързо преди да започнеш да получаваш сигнали за ситост. Ако човек продължава да се тъпче и след като е получил такива сигнали значи има вреден навик.
Никой не говори за надрусване - тука става дума за пристрастяване (от което понякога е толкова трудно да се отърве човек, колкото и от наркоманията). И все пак... Не ти ли се е случвало да говориш нещо на някого, докато се храни, или по-скоро набива нещо, и той да не дава признак, че разбира и дума - все едно е изключил? ;) Или да видиш хора, които когато са гладни, са все едно в абстиненция - нервни, избухливи, не могат да се съсредоточат... и то повече, отколкото би могло да се очаква. ??? А пък щом се нахранят (тука вече става дума само за боклучавите храни, както спомена бате Бино) са доволни, безметежни, все едно спечелили от ТОТО :D (не случайно и изрази като "доволен като сит котарак", или "спи като добре насукало се бебче"...)
-
Много зависи как човек подхожда към храната - доста хора живеят, за да ядат, по-точно да се тъпчат, без да осъзнават какво е храната, без да виждат цветовете и да усещат ароматите, без да дъвчат както трябва и изобщо да се наслаждават на това, което похапват. Било то ябълка, салата, парче сирене или нещо друго. А пък като видя как се пие кола или сок по време на ядене, се ужасявам. Много малко хора имат подобаваща култура на хранене, а и не се интересуват от това и консумират всякакви боклуци, с които са свикнали от малки. Често се убеждавам, че шаблоните и навиците са страшно нещо.
Да си призная, и аз след като похапна, се чувствам по-доволна. Но сега вече оценявам каква е разликата да изядеш бавно и с удоволствие купа салата с пресни зеленчуци, ядки или семена и свежи подправки, вместо да омахаш набързо каквото и да е готвено, обикновено в количества с пъти повече от необходимите.
-
Не ти ли се е случвало да говориш нещо на някого, докато се храни, или по-скоро набива нещо, и той да не дава признак, че разбира и дума - все едно е изключил? ;)
Това е нормалния и правилен начин на хранене - отне ми доста време докато го постигна. Трябва да отделяме необходимото внимание на процеса на хранене и да игнорираме останалите неща. Затова на гладен човек не се съобщават лоши новини - това ще навреди и на него (храни се с токсини) и на нас (защото е раздразнителен). Всъщност последното зависи от типа метаболизъм на човека - ако е някой с вълчи глад не го дразни.
-
...До хранителна пристрастеност се стига, когато храната е лишена от прана, и тялото гладува. Не е лесно да бъде излъгано, клетките искат да получат живителна енергия. Много пъти на ден може да вкарваме сладкиши от бяло брашно захар, маргарин и овкусителни есенции, шоколади от печено какао с изсушена кравешка кърма и захар, пържено бяло брашно в машинно масло ( рафинирано олио ) . От такава храна можем само да надебелеем и оглупеем. Тялото иска още и още но не получава нищо+ нищо.
...
Точно от такъв тип хранително пристрастяване страдах като малка -ядях само леб с маргарин и пакетирани отпадъци и ми беше супер вкусно. Майка ми се караше че ям, забележете, а не заради това, което ям. Това доведе до отказването ми от храненето, което причини проблемите ми с метаболизма, после доведе до сериозните ми 90 кила...чак през 2003та се справих с тия проблеми! Така че това не е мит! Хората отиват от едната крайност на другата, а проблемът си го има. Сега гледам по съвсем друг начин на храната, а именно:
Храната ни може да е малко на обем и рядко да огладняваме. Нужно е да стабилизираме инсулиновите нива с природни храни, нисък гликемен индекс, съдържащи фибри и ензими....
И енергия! Писала съм го и преди тук, едно лято хапнах една праскова, която със своите има-няма 100 грама ми даде огромна енергия. Това ме преобърна :) Не че преди ядях килограми мръвка, просто месото засища дори и при по-малки количества. Въпросът е, че засища само физически, а енергийно даже отнема. Онази прасковка ми показа, че количеството не е необходимо да е много, ако качеството е високо!
-
:kisss:И особенно, ако прасковата е от твоята градинка... :whistling2 - emotloader:
-
Да, когато е събрала информация за теб :)
В книгите на Мегре пише, че ако вечер си миеш краката с отвара от коприва и после с нея поливаш растенията и овошките в градината си, те събират информация за теб и в плодовете си ще набавят всички хранителни вещества, които са ти необходими. Така може човек да не се разболее никога!
-
Да, когато е събрала информация за теб :)
В книгите на Мегре пише, че ако вечер си миеш краката с отвара от коприва и после с нея поливаш растенията и овошките в градината си, те събират информация за теб и в плодовете си ще набавят всички хранителни вещества, които са ти необходими. Така може човек да не се разболее никога!
Ето учим се докато сме живи!. Вече ще си поливам цветята в стаята след като си мия краката. Надявам се като цъфнат цветовете да не лъхтят на чорапки :Content_4 - emotloader:
-
хахахаха tooth
цветята сигурно ще синтезират аромат, който да неутрализира чорапения :bleh
-
Като нова тук само ще кажа,че повечето неща в статията са верни.Аз съм една от тези хранителни наркомани.Случвало ми се е на бегом да си купя от магазина кифлички от онези опакованите по 7-8бр. и в момента в който се прибера да ги изям за отрицателно време всичките и след малко да ги повърна на парчета.Но целта е постигната,напрежението е намаляло и следва гадната мисъл,че ето пак го направи. И така години.Не съм булимичка ,ако сте си го помислили.Повръщането не ми се случва по принцип,всичко по-често задържам и трупам килограми.Тогава отидох на психиатър.Не е нормално да ядеш без да си гладен,а да изпитваш натраливо желание да се тъпчеш... :Confus_3:,да нямаш воля въпреки,че знаеш че трябва да спреш.И психиатъра ми даде лекарство,което променяше нивото на серотонини и аз просто престанах да се тъпча и започнах да отслабвам без проблем.Всички дебеланковци осъзнаваме какво правим,но ние трудно да се справим сами.Най-трудно е да го признаеш не само пред себе си.След признанието следва вдъхновението.Аз вече нямам поблем да признавам търся вдъхновението си.Мисля,че го намерих. :love_006 - emotloader:
-
И психиатъра ми даде лекарство,което променяше нивото на серотонини и аз просто престанах да се тъпча и започнах да отслабвам без проблем. :love_006 - emotloader:
Лекарство? Какво е това лекарство? :-\
-
Не знам дали трябва да го казвам?Все пак целта е да се справяме без лекарства.Щом като има успели значи може и без чичо Доктор.Ако смятате,че трябва да разкажа за този период от живота ми-ще го направя.
-
Не знам дали трябва да го казвам?
А защо трябва да го криеш. Не е срамно, че си имал периоди от живота, в които си бил объркан. Срамото е да не го осъзнаваш и да си продължаваш по същия начин.
-
Все пак целта е да се справяме без лекарства.
Напълно съм съгласна.
Но ти казваш, че си се измъкнала от кризата точно с помощта на някакво лекарство и ми беше интересно какво пък ще това чудо tooth .
-
Не крия нищо.Периода в който взимах Ципралекс за мен беше ефективен и интересен.Мислех си,че не е добре да хваля във форума такива лекарства.Психиатърката ми сложи подходяща диагноза за да го взимам с намаление.Първо винаги съм искала да не пия лекарства за отслабване,защото си мисля,че човек рано или късно се пристрастява към пиенето на хапчето и не влага усилие да се справя сам.Второ при мен се появи сраничен ефект,който ми пречеше в работата.Трето въпреки намалението ми бе трудно да го купувам.Серотонина може да се променя с ядене на овесени ядки и банани.Тук отоншение има и триптофана като предшественик.
-
Не крия нищо.Периода в който взимах Ципралекс за мен беше ефективен и интересен.Мислех си,че не е добре да хваля във форума такива лекарства.Психиатърката ми сложи подходяща диагноза за да го взимам с намаление.Първо винаги съм искала да не пия лекарства за отслабване,защото си мисля,че човек рано или късно се пристрастява към пиенето на хапчето и не влага усилие да се справя сам.Второ при мен се появи сраничен ефект,който ми пречеше в работата.Трето въпреки намалението ми бе трудно да го купувам.Серотонина може да се променя с ядене на овесени ядки и банани.Тук отоншение има и триптофана като предшественик.
Не става дума за криене... Но наистина информация относно лекарствата няма голям смисъл да се споделя тук. Само за пример - аз също съм вземала известно време Ципралекс, радвам се, че ти е помогнал, но при мен ефектът беше точно обратния :(. Наистина, най-добре е да успяваме да се справяме без химии. Ако можеш да разбереш какво точно те кара да търсиш такива "отдушници", може би ще ти е по-лесно и да го преодолееш :). Винаги има начин, само да не се отказва човек ;).
-
АЗ!!! От известно време съм точно като наркоман :Confus_3: Тъпча се, тъпча се, тъпча се, докато не ми стане лошо :laugh: Знам, че не е никак смешно, ама и аз не знам какво ми става...ужас, добре че съм слабичка и не ми се лепи много (макар че 100 на 100 съм качила), сега като почна и да тренирам, да мисля за други неща (а не само да седя в нас-налагаше се!!!), се надявам този период да отмине, че ми е много кофти :( Вредя си... много, знам..ама какво да правя? :surpris_23: Безсилна съм пред себе си..как станах такава? :surpris_23: Глупав пубертет >:( Глупава работа.. :surpris_25:
-
Тъпченето има различни причини. Глад, породен от липса на някакви хранителни вещества или хормони (пубертет, критическа възраст), депресия и булимия.
-
Един вид - с еднаква вероятност ще се събудим нощем за да преядем със сладки понички с кафенце и с една почти неовкусена леща-чорба? Или сварени картофи неовкусени и прясно зеле. Глупости. Наркотична зависимост предизвикват САМО сладките тестени или шоколадени продукти , тези съдържащи кофеин и в известна степен месото ( заради сходството във формулата на един от разпадните му продукти -пикочна киселина с тая на адреналина, откъдето идва и донякъде еуфоричното въздействие на месото ) Това което е писал начинаещият автор изобщо не касае храненето ,за което ние говорим тук и към което се стремим. Веге и сурово хранене не предизвиква НИКАКВА зависимост ! Ако пък някой каже ,че физиологичното чувство на глад е патологично или наркотично .. си е направо за освидетелстване. Искам да ми покажат най-големият чревоугодник на света , който да преяде пред мен с неовкусена салата от зеле с моркови + само леко подсолена леща. Или със сурови орехи + ябълки
Я да видя къде е този ,дето ще преяде със сварено неовкусено месо. Ще преяде друг път. Като си залъже малко глада и ще спре на момента. А пък особено с този натриев глутамат , дето се ръга сега навсякъде - там нещата са други. Тоест - хората преяждат най-вече заради подправките. И защото ядат неестествена храна. Ако си ядат натуралната храна , никакви преяждания няма да има. Нали и аз си спомням всичките си преяждания в миналото. Едно от тях не е било със здравословна храна.
Не можело да се преяде със здравословна храна, казва Бате Бино... Хайде дееее!
Снощи към осем опуках наведнъж не друго, а точно 5 портокала! :o Не е толкова страшно, все пак не са вафли, торти и пастички, ама в такова количество пак си е кофти - после 3 часа -> зверските киселини. Ще помисля пак преди да ям толкова плодове вечерно време >:(.
Сигурно беше понеже почти не бях яла целия ден (това всячески избягвам да го правя, ама на - така се получи). Просто се сетих за теорията на Бате Бино, че със здравословни храни не се преяжда - е, не е такова преяждане, за което говорехме в тази тема, и няма много общо с така наречената "хранителна зависимост", но пак не е готино ;). Иначе, ако всички преяждаха с портокали, ехеее ;D.
-
Не можеш да ми пребориш лесно теорията, Вики . ( Аз знам че и не искаш де :) )
Винаги се подразбира "при равни други условия" . Ако беше похапнала и през деня, портокалите нямаше да са толкова много, нали?
Друго щеше да е ако вместо 5 портокала бяха 5 овнешки главички , нали? :)
Има и друго нещо обаче. Специално портокалите правят някаква кофти реакция в стомаха ако прекалим с тях. И не е съвсем точно дори това да се нарече "преяждане". Следващият път пробвай със същото количество краставици , домати , моркови, пъпеш , банани или диня дори и се басирам , че няма да имаш никакви неприятности. Това си е около 1200 гр. - нищо работа . 1200 гр. банани мога да изям с кеф по всяко време . А като правех динената диета (9 дни) ,изяждах по 15-20 кг диня на ден.
Така че "теориите на бате Бино" рядко се огъват :)
-
Не можеш да ми пребориш лесно теорията, Вики . ( Аз знам че и не искаш де :) )
Винаги се подразбира "при равни други условия" . Ако беше похапнала и през деня, портокалите нямаше да са толкова много, нали?
Друго щеше да е ако вместо 5 портокала бяха 5 овнешки главички , нали? :)
Има и друго нещо обаче. Специално портокалите правят някаква кофти реакция в стомаха ако прекалим с тях. И не е съвсем точно дори това да се нарече "преяждане". Следващият път пробвай със същото количество краставици , домати , моркови, пъпеш , банани или диня дори и се басирам , че няма да имаш никакви неприятности. Това си е около 1200 гр. - нищо работа . 1200 гр. банани мога да изям с кеф по всяко време . А като правех динената диета (9 дни) ,изяждах по 15-20 кг диня на ден.
Така че "теориите на бате Бино" рядко се огъват :)
Леле, и това доживях, да срещна човек, който може да се окаже равен по изяждане на диня, бравос, това лято може да тестваме кой колко диня, череши или пъпеши може да изяде :essen: :essen: :essen:
Но мисля, че измерването ти не е точно, явно си теглил изядените дини с корите, надявам се, че ги ядеш без корите :Confus_3:
-
И корите се ядат- на сок. Много е полезен. ;) Стига да не е натровена динята.
Не се майтапя.
-
Корите и семките засега не ги ям, което ми отрежда твърде скромно място в обществената йерархия :).
Ама трябва да ви припомня и приказката,че иначе няма да се разбере шегата.
Имало едно време много беден човечец,кръгъл сиромах. Ама все си мечтаел и той да забогатее някой ден. Веднъж, както си вървял по междуселския път, съзрял бостан с дини. Поогледал се човекът, видял ,че няма никой наоколо и взел че си откъснал една диня. Нарязал си я и я изял цялата. Оставил само корите и семките. Тъкмо щял да си поема сит и доволен по пътя, когато се сетил:
" Сега ,който мине след мен и види остатъците от динята, ще каже - явно сам бедняк е минал от тук "
Затова решил човекът поне за малко да се издигне в очите на хората , върнал се и изял семките. Рекъл си : " Сега вече е друго, ще кажат - не е бил беден, имал е и кокошки". Тъкмо тръгнал ,но се сетил и друго . Пак се върнал и взел че изял и корите : " Сега ще кажат- определено не е бил беден - имал е и магаре! " :)
-
Ставаше дума за хранително пристрастяване...промяната на хранителния режим е точно с такава идея, да рафинира чувствата, да ги направи по пластични, да балансира вътрешния живот. Да внесе хармония. Енергията на животинската храна е груба и неуправляема, за разлика от растителната.
Емо ако чете.. може да пробваш дихателни упражнения, ако все още не си. Когато се превърнеш в извор, ще имаш достъп до всичко, което ти трябва, но не залагай големи надежди да се получи бързо на твоята възраст, макар, че не е толкова трудно теоретично ;)
-
Хм имам цвекло ,няколко моркова и разни други неща...
Каня ви на една линия-аз черпя :sorcerer - emotloader:
-
Не звучат много примамливо(не знам защо). Пробвай със захар и ванилия. И малко канела, ако искаш кафяво...